Висок ръст и на заплатите, и на печалбата. Как се получава?
Почти постоянно представители на работодателски организации ни облъчват с оценки за сякаш трагичното закъснение на продуктивността на труда (ПТ) от бързия растеж на заплатите. От това следва страховитият извод за допустима декапитализация на стопанската система и опасност за стабилността на развиването й.
Очевидното подстрекателство е, че увеличението на разноските за труд понижава масата на облагата и лимитира опциите на компаниите за вложения. Единствено сравнителната динамичност на брутния вътрешен артикул (БВП), ПТ, работната заплата и облагата разрешават да се види дали при действителната динамичност на посочените макроикономически индикатори съществува такава заплаха.
Каква е действителността? В тази структура правилно е единствено това, че самичък по себе си растежът на заплатите през последните десетина години е висок. Както показахме в публикацията от 12. 07. т.г. във в. „ Труд “, когато нещата се преглеждат в дълговремения стопански подтекст на интервала на създаване на капиталистическата стопанска система, сравнителната динамичност на ПТ и работната заплата се показва по напълно различен метод. За 26 години ПТ се усилва с 39 % (1989-2016 г.), а действителната работна заплата е единствено 86 % от равнището на 1989 година От тези цифри следва, че ПТ изпреварва действителната работна заплата с 60 %. Особено внимание заслужава фактът, че до преди 10 години работната заплата изоставаше към 2 пъти от ПТ. Това, което става в този момент, единствено отчасти поправя посоченото фрапантно закъснение. За същия този интервал размерът на Брутният вътрешен продукт се усилва с 20 %, а Брутният вътрешен продукт на човек – с 48 %. Реалната работна заплата изостава съществено и от двата индикатора. При това развиване най-силно изпреварващ работната заплата е индикаторът за масата на облагата.
И защото през последните 10 години е реализиран най-интензивния растеж на заплатите в частния бранш (това е правилно, защото изпреварват с 20-25 процентни пункта нарастването им в публичния сектор), толкоз по-интересно е да се види каква е динамичността в относителен проект на Брутният вътрешен продукт, ПТ, работната заплата и облагата през годините след рецесията. Приемаме 2010 година за базисна, защото индикаторите отразяват въздействията от срутва на стопанската система през 2009 година За 2018 година използваме стойностите за Брутният вътрешен продукт и приходите от корпоративни налози, заложени в Бюджет 2018, а за работната заплата е очакван средногодишния за интервала растеж от 7,3 %. Постъпленията от корпоративните налози мерят масата на данъчно обложената облага.
В по този начин признатата времева рамка 2010-2018 година, динамичността на обсъжданите индикатори е следната: Брутният вътрешен продукт нараства с 47 %, междинната номинална заплата в частния бранш – със 76 %, масата на облагата – с 93 % (всички индикатори – в настоящи цени, което ги прави съпоставими).
Красноречива картина, която опровергава всички внушения за заплахите от растежа на заплатите. Да, този растеж средногодишно е 7,3, само че при облагата темпът е още по-висок и изпреварващ – 8,6 %.
На разумно зараждащия въпрос за какво високият растеж на заплатите към момента не затормозява растежа на облагата, отговорът е: досегашното закъснение на заплатите бе фрапантно и това основава много необятно пространство за ускорено увеличение на разноските за труд без нездравословни въздействия за стопанската система. Напротив, като се изключи че е заслужено, това прави личния състав стимулиран и заинтригуван от повишение конкурентноспособността на компанията. Ще работи и като един от главните фактори за понижаване емиграцията на квалифицирани служащи.
Многократно на страниците на „ Труд “ след 2004 година с планове, употребяващи информация от ЕВРОСТАТ, съм доказвал, че в годините на прехода е насъбрана огромна неправда в заплащането на труда. За да не звучи нереално, за критерии може да се употребява първичното систематизиране на прихода сред труда и капитала, осреднено за Европейски Съюз и сравняването с тази съразмерност в България. Сравнението е още по-удачно, в случай че се прави с Еврозоната, където са най-вече страните, представляващи европейския обществен модел. Един от изразите на това систематизиране е отношението на междинната работна заплата към Брутният вътрешен продукт на човек (БВП по паритет на покупателна дарба, заплатите – индексирани с ценовите равнища). В България това съответствие се отклонява от междинното за Европейски Съюз над два пъти (в обособени години – до два и половина пъти) в ущърб на заплащането на труда). Простичко казано, за единица съпоставима продуктивност, за единица сравним резултат у нас се заплаща над два пъти по-малко. Както виждаме, нашият капитализъм е друг от европейския. Зад това развиване стои предприемаческото съсловие, подпомагано от страната. В годините на прехода посредством комбинацията от инфлационен налог, законодателни решения и плячкосване на страната се стигна до внезапна смяна на пропорциите на систематизиране на прихода. Резултатът от това е, че макар увеличението на националния приход, действителната работна заплата продължава да бъде към момента под равнището на 1989 година
Необходимо е да се подчертае, че постигнатото нарастване на заплатите не е резултат от някаква тотална смяна в обществената философия на масата от бизнесмени (има изключения), а е наложено от изискванията на пазара на труда – от възходящия дефицит на работна ръка, изключително за редица професионални и квалификационни групи, със приблизително и висше обучение. Някои икономисти виждат в това заплаха за прегряване на стопанската система. И в случай че предприеманите от страната и бизнеса ограничения за подготовка на нужните на стопанската система квалифицирани фрагменти дадат резултат, задържането на тези хора опира главно във въпроса за заплатите.
Резултат на обрисуваната динамичност на заплати и облага е стъпка в изменение на първичното систематизиране на прихода сред капитала и труда в интерес на труда. Тази стъпка е към 20 % от дистанцията, което има да се преодолява, с цел да се изравним с осреднената за Европейски Съюз съразмерност. Близка по мярка е и позитивната смяна при индикатора за отплата на наетите (в % към Брутният вътрешен продукт, настоящи цени) – с към 5 процентни пункта за интервала.
Какво от осъществената облага се реинвестира? В годините след рецесията равнището на вложения (към БВП) е ниско. България е на шесто място (средногодишно равнище към 20 %) в групата на страните признати в Европейски Съюз през 2004 и 2007 година Образувалата се инвестициионна дупка със срутва на задграничните вложения след 2008 година не бе запълнена посредством растеж на вътрешните вложения. Това изяснява и продължителната меланхолия. Постигнатите през последните три години темпове на напредък се дължат главно на растежа на потреблението.
С отчитане на задграничните вложения за интервала, употребяваният заем, парите от оперативните стратегии и средствата от амортизации, присъединяване на облагата във финансиране на вложения може да бъде несъмнено като непретенциозно. При състояние, че данъчно обложената облага през последните години е сред 21-23 % от Брутният вътрешен продукт, едвам малко над половината от нея отива за вложения.
А останалата част от облагата? Използването й може да се види в следните няколко посоки: първо, съгласно директни и косвени индикатори, през този интервал интензивно нараства така наречен първокласно ползване (луксозни парцели в страната и чужбина, скъпи коли, яхти, самолети и др.), включително и в годините на стесняване на потреблението на семействата, по който индикатор известно време бяхме рекордьори в ЕС; второ, решаващата част от регистрирания всяка година няколкомилиарден растеж на депозитите има за източник точно облагата. Структурата на депозитите демонстрира, че единствено 5-6 % от депозитните сметки генерират към 90 % от прираста на спестяванията. Вместо да се реинвестира, забележителна част от облагата се натрупва от банките; трето, доколкото към 35 на 100 от добавената стойност се създава в задгранично следени предприятия, част от облагата се изнася.
Повече от ясно е, че единствено със самодостатъчната финансова непоклатимост няма да излезем от дупката на последния в Европейски Съюз. Малко влагаме, по нововъведения сме на опашката, най-бавно се движим към средноевропейското ниво, водим по всички отрицателни индикатори. Държавата би трябвало да се насочи към уверено потребление на задоволително известни и прилагани от други страни политики за стимулиране на капиталовата интензивност. Което не омаловажава и не снема дилемите за обезпечаване върховенството на закона за всички и битката с корупцията.
Очевидното подстрекателство е, че увеличението на разноските за труд понижава масата на облагата и лимитира опциите на компаниите за вложения. Единствено сравнителната динамичност на брутния вътрешен артикул (БВП), ПТ, работната заплата и облагата разрешават да се види дали при действителната динамичност на посочените макроикономически индикатори съществува такава заплаха.
Каква е действителността? В тази структура правилно е единствено това, че самичък по себе си растежът на заплатите през последните десетина години е висок. Както показахме в публикацията от 12. 07. т.г. във в. „ Труд “, когато нещата се преглеждат в дълговремения стопански подтекст на интервала на създаване на капиталистическата стопанска система, сравнителната динамичност на ПТ и работната заплата се показва по напълно различен метод. За 26 години ПТ се усилва с 39 % (1989-2016 г.), а действителната работна заплата е единствено 86 % от равнището на 1989 година От тези цифри следва, че ПТ изпреварва действителната работна заплата с 60 %. Особено внимание заслужава фактът, че до преди 10 години работната заплата изоставаше към 2 пъти от ПТ. Това, което става в този момент, единствено отчасти поправя посоченото фрапантно закъснение. За същия този интервал размерът на Брутният вътрешен продукт се усилва с 20 %, а Брутният вътрешен продукт на човек – с 48 %. Реалната работна заплата изостава съществено и от двата индикатора. При това развиване най-силно изпреварващ работната заплата е индикаторът за масата на облагата.
И защото през последните 10 години е реализиран най-интензивния растеж на заплатите в частния бранш (това е правилно, защото изпреварват с 20-25 процентни пункта нарастването им в публичния сектор), толкоз по-интересно е да се види каква е динамичността в относителен проект на Брутният вътрешен продукт, ПТ, работната заплата и облагата през годините след рецесията. Приемаме 2010 година за базисна, защото индикаторите отразяват въздействията от срутва на стопанската система през 2009 година За 2018 година използваме стойностите за Брутният вътрешен продукт и приходите от корпоративни налози, заложени в Бюджет 2018, а за работната заплата е очакван средногодишния за интервала растеж от 7,3 %. Постъпленията от корпоративните налози мерят масата на данъчно обложената облага.
В по този начин признатата времева рамка 2010-2018 година, динамичността на обсъжданите индикатори е следната: Брутният вътрешен продукт нараства с 47 %, междинната номинална заплата в частния бранш – със 76 %, масата на облагата – с 93 % (всички индикатори – в настоящи цени, което ги прави съпоставими).
Красноречива картина, която опровергава всички внушения за заплахите от растежа на заплатите. Да, този растеж средногодишно е 7,3, само че при облагата темпът е още по-висок и изпреварващ – 8,6 %.
На разумно зараждащия въпрос за какво високият растеж на заплатите към момента не затормозява растежа на облагата, отговорът е: досегашното закъснение на заплатите бе фрапантно и това основава много необятно пространство за ускорено увеличение на разноските за труд без нездравословни въздействия за стопанската система. Напротив, като се изключи че е заслужено, това прави личния състав стимулиран и заинтригуван от повишение конкурентноспособността на компанията. Ще работи и като един от главните фактори за понижаване емиграцията на квалифицирани служащи.
Многократно на страниците на „ Труд “ след 2004 година с планове, употребяващи информация от ЕВРОСТАТ, съм доказвал, че в годините на прехода е насъбрана огромна неправда в заплащането на труда. За да не звучи нереално, за критерии може да се употребява първичното систематизиране на прихода сред труда и капитала, осреднено за Европейски Съюз и сравняването с тази съразмерност в България. Сравнението е още по-удачно, в случай че се прави с Еврозоната, където са най-вече страните, представляващи европейския обществен модел. Един от изразите на това систематизиране е отношението на междинната работна заплата към Брутният вътрешен продукт на човек (БВП по паритет на покупателна дарба, заплатите – индексирани с ценовите равнища). В България това съответствие се отклонява от междинното за Европейски Съюз над два пъти (в обособени години – до два и половина пъти) в ущърб на заплащането на труда). Простичко казано, за единица съпоставима продуктивност, за единица сравним резултат у нас се заплаща над два пъти по-малко. Както виждаме, нашият капитализъм е друг от европейския. Зад това развиване стои предприемаческото съсловие, подпомагано от страната. В годините на прехода посредством комбинацията от инфлационен налог, законодателни решения и плячкосване на страната се стигна до внезапна смяна на пропорциите на систематизиране на прихода. Резултатът от това е, че макар увеличението на националния приход, действителната работна заплата продължава да бъде към момента под равнището на 1989 година
Необходимо е да се подчертае, че постигнатото нарастване на заплатите не е резултат от някаква тотална смяна в обществената философия на масата от бизнесмени (има изключения), а е наложено от изискванията на пазара на труда – от възходящия дефицит на работна ръка, изключително за редица професионални и квалификационни групи, със приблизително и висше обучение. Някои икономисти виждат в това заплаха за прегряване на стопанската система. И в случай че предприеманите от страната и бизнеса ограничения за подготовка на нужните на стопанската система квалифицирани фрагменти дадат резултат, задържането на тези хора опира главно във въпроса за заплатите.
Резултат на обрисуваната динамичност на заплати и облага е стъпка в изменение на първичното систематизиране на прихода сред капитала и труда в интерес на труда. Тази стъпка е към 20 % от дистанцията, което има да се преодолява, с цел да се изравним с осреднената за Европейски Съюз съразмерност. Близка по мярка е и позитивната смяна при индикатора за отплата на наетите (в % към Брутният вътрешен продукт, настоящи цени) – с към 5 процентни пункта за интервала.
Какво от осъществената облага се реинвестира? В годините след рецесията равнището на вложения (към БВП) е ниско. България е на шесто място (средногодишно равнище към 20 %) в групата на страните признати в Европейски Съюз през 2004 и 2007 година Образувалата се инвестициионна дупка със срутва на задграничните вложения след 2008 година не бе запълнена посредством растеж на вътрешните вложения. Това изяснява и продължителната меланхолия. Постигнатите през последните три години темпове на напредък се дължат главно на растежа на потреблението.
С отчитане на задграничните вложения за интервала, употребяваният заем, парите от оперативните стратегии и средствата от амортизации, присъединяване на облагата във финансиране на вложения може да бъде несъмнено като непретенциозно. При състояние, че данъчно обложената облага през последните години е сред 21-23 % от Брутният вътрешен продукт, едвам малко над половината от нея отива за вложения.
А останалата част от облагата? Използването й може да се види в следните няколко посоки: първо, съгласно директни и косвени индикатори, през този интервал интензивно нараства така наречен първокласно ползване (луксозни парцели в страната и чужбина, скъпи коли, яхти, самолети и др.), включително и в годините на стесняване на потреблението на семействата, по който индикатор известно време бяхме рекордьори в ЕС; второ, решаващата част от регистрирания всяка година няколкомилиарден растеж на депозитите има за източник точно облагата. Структурата на депозитите демонстрира, че единствено 5-6 % от депозитните сметки генерират към 90 % от прираста на спестяванията. Вместо да се реинвестира, забележителна част от облагата се натрупва от банките; трето, доколкото към 35 на 100 от добавената стойност се създава в задгранично следени предприятия, част от облагата се изнася.
Повече от ясно е, че единствено със самодостатъчната финансова непоклатимост няма да излезем от дупката на последния в Европейски Съюз. Малко влагаме, по нововъведения сме на опашката, най-бавно се движим към средноевропейското ниво, водим по всички отрицателни индикатори. Държавата би трябвало да се насочи към уверено потребление на задоволително известни и прилагани от други страни политики за стимулиране на капиталовата интензивност. Което не омаловажава и не снема дилемите за обезпечаване върховенството на закона за всички и битката с корупцията.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ