Защо здравната система страда от дефицит на кадри
Почти два пъти намалял броят на медицинските сестри в България през последните 30 години. Това е най-дефицитната специалност в здравната система. Наред с нея, дефицитни и са и други лекарски специалности, а една от аргументите е, че след довеждане докрай, младите лекари отпътуват да специализират на открито.
Дефицит е определението, което все по-често чуваме, изключително когато стане дума за фрагментите в здравната система. По данни на Национален статистически институт и Националния център по публично здраве и разбори, броят на медицинските сестри е намалял близо два пъти през последните 30 години. От съвсем 54 хиляди през 1990 година До по-малко от 29 хиляди през 2021 година Най-силно се усеща неналичието в дребните общински лечебни заведения, само че огромните лечебни заведения също срещат проблеми. Университетската болница „ Лозенец “ е база за образование на студенти от Медицинския университет. Така съумява да намира нови попълнения, само че все пак и там липсват някои експерти.
Най-много липсват експертите по здравни грижи, които работят в интензивните отделения, т.е. в реанимация, и експертите по здравни грижи, които са в реанимационните блокове, само че това са сериозни звена. Работата е извънредно тежка. Тя е тежка освен физически, само че и душевен...
Христо Стоянов, изп. Директор на УМБАЛ „ Лозенец “
28-годишната Фатиме е избрала да бъде здравна сестра в операционен блок.
От дребна имах интерес към медицината. Първо желаех да последвам за доктор, само че в следствие взех решение за сестра. Завърших 2018 година Като сестра, тогава започнах в операционен блок „ Сърдечна хирургия “, преди този момент бях санитар в кардиохирургия поделение. От там се възпламених в действителност по сърдечната хирургия.
Фатиме, здравна сестра УМБАЛ „ Лозенец “
С изменението на наредбата за специализациите в края на предходната година, местата които се финансират от страната, се дефинират два пъти в годината – до 15 януари и до 15 август. Те се сортират съгласно потребностите от експерти в страната и в лечебните заведения, както и желанията на претендентите. Целта е финансираните от страната специалности да не остават незаети. 396 са местата, финансирани от страната тази година. За съпоставяне през 2020 година Те са били 273. В болница „ Лозенец “ сега има 39 специализанти.
Изключително значимо е да се обърне внимание на системата за образование на специализанти. Един специализант не е черноработника. Това не е човек, който написа листове. Той би трябвало да бъде обучаван в същинския смисъл на думата. В някои страни за несполуките на специализанта директна отговорност носи неговият началник. Но тук нещата са извънредно размити и считам, че това е един от огромните проблеми.
Христо Стоянов, изп. Директор на УМБАЛ „ Лозенец “
Заплащането и сложната реализация са измежду аргументите, които демотивират младежите, завършващи медицина да практикуват специалността си у нас.
Именно неналичието на образование в лечебните заведения и задължението да прави единствено административна работа, предизвика доктор Лъчезар Хаджиев да замине за Германия през 2015 година Днес той към този момент е експерт по вътрешни заболявания в болница в региона Бавария.
На доста места по-възрастните сътрудници не желаят да предават занаята. Имам доста сътрудници, които са станали експерти и нямат нито една апендектомия като хирурзи или гастроентеролози в никакъв случай не са пипали ендоскоп. Не на всички места, само че е общоизвестен факт, че специализантите пишат епикризи и не се учат на нищо съвсем. В Германия здравната система е децентрализирана... заплащането на младите лекари стига до 4 хиляди евро.
Лъчезар Хаджиев, експерт по вътрешни заболявания
Когато има ясни правила за образуване на заплатите в системата на опазването на здравето, тогава всеки един работещ в системата ще може в чисто човешки проект да направи своите проекти краткосрочно или дълготрайно. В близко бъдеще, това което могат да чакат те като финансови средства, с които да разполагат, е едно от нещата които предизвикат тяхното овакантяване.
Христо Стоянов, изп. шеф на УМБАЛ „ Лозенец “
Младите лекари да избират специалности, които са по-добре заплатени, с по-голям авторитет и с по-добра професионална реализация, в това число съществуване на опция за независима процедура. Анестезиологията да вземем за пример не попада в тази група. Затова експертите по анестезиология и интензивно лекуване също не доближават. Тежките условия на работа обаче, не демотивират, а в противен случай, връщат Жулиен Димитров от Англия назад тук. Вече няколко години той ползва наученото от чужбина в болница „ Лозенец “, където работи.
Самата компетентност е извънредно тежка. Тя не дава опция за частна процедура или частно развиване, постоянно си привързан с хирургия или реанимация. Няма опция за удобна и спокойна работа.... И в България и в Англия има огромен дефицит на експерти... там всяка година правят оценка твоето развиване като експерт... в България няма инструмент на държавния уред който да задължи лекарите да се развиват.
Жулиен Димитров, анестезиолог УМБАЛ „ Лозенец “
От Здравното министерство регистрират, че по-големият проблем при лекарите е не дребният им брой, а дисбаланс сред разпределението им в другите обитаеми места от една страна, а от друга методът на финансиране на някои специалности, карат младежите да търсят по-добре платените от тях. Младите лекари до 35 годишна възраст са едвам 16,7% от практикуващите медици или съвсем пет хиляди души, а през 2019 година Са били 14%.
Клиниката по „ Ортопедия и травматология “ на УМБАЛ „ Царица Йоана “ ИСУЛ възпитава своя предстоящ тим от млади очаквания, които най-малко към този момент са избрали България.
Средният застрахователен приход на приключилите също нараства, достигайки до 1647 лв. през 2022 година и едвам 867 лв. през 2014 година.
Според статистика на Министерството на образованието съвсем всички студенти, които завършат медицински специалности, се осъществят на пазара на труда. Безработицата измежду дипломиралите се по професионални посоки „ Медицина “, „ Фармация “ и „ Стоматология “ е към и под 1%.
Емилиян Емилов е от Видин. Градът, апетитен за един от най-бързо намаляващите като население. Завършва медицина в Румъния, само че избира да специализира в ИСУЛ.
Образованието там не мога да кажа, че е на по-високо равнище в сравнение с в България. Разликата е в базата. Всичките им лечебни заведения доста добре оборудвани и ремонтирани. Местата за специализация са малко, както и тук. От сътрудници, с които поддържам връзка знам, че заплатите им са двойно по-високи, в сравнение с при нас. За момента за Видин не мисля. Някой ден мога да се прибера и да дам приноса си за хората в града. Условията за труд във Видин не са неприятни, само че кадровия недостиг е огромен и един доктор би трябвало да работи като за двама, с цел да обслужва избран брой пациенти.
Емилиян Емилов, специализант и клиника „ Ортопедия и травматология “ УМБАЛ ИСУЛ
Йордан Боев е от Варна. Той също приключва в Румъния, само че взема решение в началото да опита специализация в дребна болница.
Завърших в Констанца през 2019 година, след което се насочих към Силистра където специализирах ортопедия за малко повече от година. Прекъснах заради персонални аргументи и от 4 месеца съм в ИСУЛ. Когато обиколих лечебните заведения във Варна ми беше обяснено, че няма места и е по-добре да си потърся в по-малък град. Затова се ориентирах към Силистра. Там несъмнено имаше какво да се научи, само че несъмнено имаше и проблеми, изключително с финансирането на болничното заведение в дребния град. Болницата правеше старания специализантите да са заплатени, само че казусът идва от това което отпуска страната.
Йордан Боев, специализант и клиника „ Ортопедия и травматология “ УМБАЛ ИСУЛ
Макар и с мудни темпове, наклонността при лекарите е позитивна през миналите 15 години. Средно на 10 хиляди души население се падат 43 лекари. За съпоставяне с 42-ма през 2018 година
Дефицит е определението, което все по-често чуваме, изключително когато стане дума за фрагментите в здравната система. По данни на Национален статистически институт и Националния център по публично здраве и разбори, броят на медицинските сестри е намалял близо два пъти през последните 30 години. От съвсем 54 хиляди през 1990 година До по-малко от 29 хиляди през 2021 година Най-силно се усеща неналичието в дребните общински лечебни заведения, само че огромните лечебни заведения също срещат проблеми. Университетската болница „ Лозенец “ е база за образование на студенти от Медицинския университет. Така съумява да намира нови попълнения, само че все пак и там липсват някои експерти.
Най-много липсват експертите по здравни грижи, които работят в интензивните отделения, т.е. в реанимация, и експертите по здравни грижи, които са в реанимационните блокове, само че това са сериозни звена. Работата е извънредно тежка. Тя е тежка освен физически, само че и душевен...
Христо Стоянов, изп. Директор на УМБАЛ „ Лозенец “
28-годишната Фатиме е избрала да бъде здравна сестра в операционен блок.
От дребна имах интерес към медицината. Първо желаех да последвам за доктор, само че в следствие взех решение за сестра. Завърших 2018 година Като сестра, тогава започнах в операционен блок „ Сърдечна хирургия “, преди този момент бях санитар в кардиохирургия поделение. От там се възпламених в действителност по сърдечната хирургия.
Фатиме, здравна сестра УМБАЛ „ Лозенец “
С изменението на наредбата за специализациите в края на предходната година, местата които се финансират от страната, се дефинират два пъти в годината – до 15 януари и до 15 август. Те се сортират съгласно потребностите от експерти в страната и в лечебните заведения, както и желанията на претендентите. Целта е финансираните от страната специалности да не остават незаети. 396 са местата, финансирани от страната тази година. За съпоставяне през 2020 година Те са били 273. В болница „ Лозенец “ сега има 39 специализанти.
Изключително значимо е да се обърне внимание на системата за образование на специализанти. Един специализант не е черноработника. Това не е човек, който написа листове. Той би трябвало да бъде обучаван в същинския смисъл на думата. В някои страни за несполуките на специализанта директна отговорност носи неговият началник. Но тук нещата са извънредно размити и считам, че това е един от огромните проблеми.
Христо Стоянов, изп. Директор на УМБАЛ „ Лозенец “
Заплащането и сложната реализация са измежду аргументите, които демотивират младежите, завършващи медицина да практикуват специалността си у нас.
Именно неналичието на образование в лечебните заведения и задължението да прави единствено административна работа, предизвика доктор Лъчезар Хаджиев да замине за Германия през 2015 година Днес той към този момент е експерт по вътрешни заболявания в болница в региона Бавария.
На доста места по-възрастните сътрудници не желаят да предават занаята. Имам доста сътрудници, които са станали експерти и нямат нито една апендектомия като хирурзи или гастроентеролози в никакъв случай не са пипали ендоскоп. Не на всички места, само че е общоизвестен факт, че специализантите пишат епикризи и не се учат на нищо съвсем. В Германия здравната система е децентрализирана... заплащането на младите лекари стига до 4 хиляди евро.
Лъчезар Хаджиев, експерт по вътрешни заболявания
Когато има ясни правила за образуване на заплатите в системата на опазването на здравето, тогава всеки един работещ в системата ще може в чисто човешки проект да направи своите проекти краткосрочно или дълготрайно. В близко бъдеще, това което могат да чакат те като финансови средства, с които да разполагат, е едно от нещата които предизвикат тяхното овакантяване.
Христо Стоянов, изп. шеф на УМБАЛ „ Лозенец “
Младите лекари да избират специалности, които са по-добре заплатени, с по-голям авторитет и с по-добра професионална реализация, в това число съществуване на опция за независима процедура. Анестезиологията да вземем за пример не попада в тази група. Затова експертите по анестезиология и интензивно лекуване също не доближават. Тежките условия на работа обаче, не демотивират, а в противен случай, връщат Жулиен Димитров от Англия назад тук. Вече няколко години той ползва наученото от чужбина в болница „ Лозенец “, където работи.
Самата компетентност е извънредно тежка. Тя не дава опция за частна процедура или частно развиване, постоянно си привързан с хирургия или реанимация. Няма опция за удобна и спокойна работа.... И в България и в Англия има огромен дефицит на експерти... там всяка година правят оценка твоето развиване като експерт... в България няма инструмент на държавния уред който да задължи лекарите да се развиват.
Жулиен Димитров, анестезиолог УМБАЛ „ Лозенец “
От Здравното министерство регистрират, че по-големият проблем при лекарите е не дребният им брой, а дисбаланс сред разпределението им в другите обитаеми места от една страна, а от друга методът на финансиране на някои специалности, карат младежите да търсят по-добре платените от тях. Младите лекари до 35 годишна възраст са едвам 16,7% от практикуващите медици или съвсем пет хиляди души, а през 2019 година Са били 14%.
Клиниката по „ Ортопедия и травматология “ на УМБАЛ „ Царица Йоана “ ИСУЛ възпитава своя предстоящ тим от млади очаквания, които най-малко към този момент са избрали България.
Средният застрахователен приход на приключилите също нараства, достигайки до 1647 лв. през 2022 година и едвам 867 лв. през 2014 година.
Според статистика на Министерството на образованието съвсем всички студенти, които завършат медицински специалности, се осъществят на пазара на труда. Безработицата измежду дипломиралите се по професионални посоки „ Медицина “, „ Фармация “ и „ Стоматология “ е към и под 1%.
Емилиян Емилов е от Видин. Градът, апетитен за един от най-бързо намаляващите като население. Завършва медицина в Румъния, само че избира да специализира в ИСУЛ.
Образованието там не мога да кажа, че е на по-високо равнище в сравнение с в България. Разликата е в базата. Всичките им лечебни заведения доста добре оборудвани и ремонтирани. Местата за специализация са малко, както и тук. От сътрудници, с които поддържам връзка знам, че заплатите им са двойно по-високи, в сравнение с при нас. За момента за Видин не мисля. Някой ден мога да се прибера и да дам приноса си за хората в града. Условията за труд във Видин не са неприятни, само че кадровия недостиг е огромен и един доктор би трябвало да работи като за двама, с цел да обслужва избран брой пациенти.
Емилиян Емилов, специализант и клиника „ Ортопедия и травматология “ УМБАЛ ИСУЛ
Йордан Боев е от Варна. Той също приключва в Румъния, само че взема решение в началото да опита специализация в дребна болница.
Завърших в Констанца през 2019 година, след което се насочих към Силистра където специализирах ортопедия за малко повече от година. Прекъснах заради персонални аргументи и от 4 месеца съм в ИСУЛ. Когато обиколих лечебните заведения във Варна ми беше обяснено, че няма места и е по-добре да си потърся в по-малък град. Затова се ориентирах към Силистра. Там несъмнено имаше какво да се научи, само че несъмнено имаше и проблеми, изключително с финансирането на болничното заведение в дребния град. Болницата правеше старания специализантите да са заплатени, само че казусът идва от това което отпуска страната.
Йордан Боев, специализант и клиника „ Ортопедия и травматология “ УМБАЛ ИСУЛ
Макар и с мудни темпове, наклонността при лекарите е позитивна през миналите 15 години. Средно на 10 хиляди души население се падат 43 лекари. За съпоставяне с 42-ма през 2018 година
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ