Вратата на ада гори вече близо 50 години
Почитатели на Данте, внимавайте! Вратата на пъкъла фактически съществува. Тя се намира в средата на необитаема пустиня край град Дарваза в Туркменистан.
Има няколко места в света, които си оспорват името „ врата на пъкъла ”. Сред тях са катакомбите под Париж и фигурите от лава в Димуборгир, Исландия. Когато приказваме за застрашителен резултат обаче, горящият газов кратер в Туркменистан просто няма конкуренция.
Земята се отваря в голяма, постоянно горяща дупка посред пустинята Каракум. Гледката е изключително впечатляваща нощно време, когато аленият кратер се откроява на фона на цялостната мрачевина в близост с безбройните огнени езици, които се извиват в безразсъден танц.
Какво е това?
Кратер, от който излиза непрекъснато природен газ. И той гори към този момент десетилетия, запален от хората преди близо 50 години! Диаметърт му е сред 60 и 100 метра, а дълбочината най-малко 50. Пламъците се зареждат от излизащия непрестанно изпод газ. На човек му наподобява обаче сякаш скалите и пясъците излъчват голямо количество топлота. На към километър в близост земята е сива и безплодна, населявана единствено от паяци и гущери.
Снимка: Matthew Baron / Shutterstock
Местните поданици са дали име на горящия кратер, което изцяло му подхожда - „ врата на пъкъла ”. Когато погледнете вътре в голямата дупка, в действителност се чувствате по този начин, като че ли сте се изправили пред вратата на преизподнята.
Никой не се е осмелил да влезе вътре,
когато тя е била открита. Никой не е сторил това и до момента. Едва ли някой непринудено би се отправил по пътеката към пъкъла през такава врата.
Снимка: lexelA / Shutterstock
Древните хора са се отнасяли със благоговение към петролните и газовите кладенци. Много от тях са считали, че те са порти към долния по-страшен свят, който при християните към този момент се назовава пъкъл. Мнозина и през днешния ден се боят да се приближат до сондираща техника за газ и нефт, защото считат, че тя отваря дупка, през която могат да излязат нечисти сили. Затова и горящият кратер край Дарваза, в който пламъците в никакъв случай не стопират, за някои е същинско въплъщение на огромните им страхове.
Всичко стартира през 1971 година, когато Туркменистан към момента е част от някогашния Съветски съюз. Страната е извънредно богата на естествени запаси. По това време екип от руски геолози прави сондажи за газ в пустинята Каракум. Те откриват подземно находище покрай населено място в региона Дарваза, прочут на туркменски като Дервезе ( ”отворена врата ”). И това в действителност е врата, която води към Памир.
