Почитаемият Аджан Сумейдо, бикху (просещ монах) от традицията Теравада и

Почитаемият Аджан Сумейдо, бикху (просещ монах) от традицията Теравада и свещеник на будисткия център „ Амаравати ” (до 2010 г.) и част от неговите беседи върху централното обучение на Буда. Учението е предадено посредством Четирите Благородни Истини, изложени за първи път през 528 година пр.н.е. и от този момент неизменено живи в будисткия свят. 

~ Рационалност и емоция 

Ако обичате рационалната мисъл и сте привързани към хрумвания и схващания, тогава имате склонността да презирате страстите. Ще забележите тази наклонност, в случай че, когато започнете да изпитвате страсти, си казвате: „ Това ще го изключа. Не желая да изпитвам тези неща. ” Вие не обичате да изпитвате нищо, тъй като влизате в едно замайване от чистотата на интелигентността и удоволствието от рационалното мислене. Умът изпитва приятност от това да е логически и в надзор, да намира смисъла. Всичко е толкоз чисто, подредено и тъкмо, като математика – а страстите се разплискват на всички места, нали? Те не са точни, не са подредени и елементарно могат да излязат от надзор. Емоционалната природа постоянно е презряна. Ние се опасяваме от нея. Мъжете, да вземем за пример, постоянно изпитват огромен боязън от страстите, тъй като са ни възпитали да имаме вяра, че мъжете не плачат. Като дребни момченца, най-малко моето потомство, ни учеха, че момчетата не плачат и ние се стремяхме да достигнем стандарта за това какви се чака да бъдат момчетата. Казваха ни: „ Ти си момче ” и ние се опитвахме да бъдем такива, каквито родителите ни споделяха да сме. Обществените хрумвания се отразяват на мозъците ни и по тази причина намираме страстите за излагащи. Тук, в Англия, хората по принцип смятат страстите за излагащи; в случай че станеш по-емоционален, се позволява, че си италианец или някаква друга народност. Но в случай че сте доста рационални и имате отговор за всичко, тогава не знаете какво да вършиме, когато хората станат прочувствени. Някой стартира да плаче и вие си мислите: „ Какво да върша в този момент? ” Може би ще кажете: „ Горе главата. Всичко е наред, скъпа. Всичко ще се оправи, няма защо да плачеш. ” Ако сте доста привързани към рационалните мисли, ще се опитате да методите с логичност, само че страстите не откликват на логичност. Често реагират на логичност, само че не й откликват. Емоцията е нещо доста сензитивно и работи по метод, който не постоянно схващаме. Ако в никакъв случай не сме учили или пробвали да разберем какво е възприятието от живота, не сме се отворили и не сме позволили да сме чувствителни, тогава прочувствените неща са доста плашещи и смущаващи. Ние не знаем какво са те, тъй като сме отхвърлили тази част от себе си. 

На 30-ия си рожден ден аз открих, че съм прочувствено недорасъл човек. Това беше значим рожден ден за мен. Осъзнах, че съм изцяло пораснал, зрял мъж – към този момент не се смятах за юноша, само че прочувствено, мисля, че през множеството време бях 6-годишен. Нямах изключително развиване в тази сфера. Макар да запазвах лъчение и наличие на зрял човек в обществото, не постоянно се усещах по този начин. Все още имах доста непреодолени усеща и страхове в мозъка си. Стана очевидно, че би трябвало да направя нещо по въпроса, откакто осъзнах нерадостната вероятност да изживея живота си на прочувствената възраст от 6 години. 

Тук мнозина в нашето общество закъсват. Американското общество, да вземем за пример, не ви разрешава да се развивате прочувствено, да съзрявате. То въобще не схваща тази потребност и надлежно не обезпечава такива преходи за мъжете. Обществото не дава такова въвеждане в зрелия свят; чака се цялостен живот да сте незрели. Очаква се да действате зряло, само че не се чака да сте зрели. И като по този начин, малко на брой души са зрели. Емоциите нито се схващат, нито се отработват – детинските трендове единствено се потискат, а не се развиват в зрялост.

Това, което предлага медитацията, е късмет да съзреете в прочувствен проект. Идеалната прочувствена зрялост включва Правилно Усилие, Правилно Внимание/Осъзнатост и Правилна Концентрация. Тя участва, когато човек не е уловен във флуктуации и превратности, когато има баланс и изясненост, когато е схватлив (отворен) и сензитивен.

~ Нещата, каквито са 

С Правилно Усилие може да има умерено приемане на дадена обстановка, а не суматоха, която идва от мисълта, че от мен зависи да вкарам всички в правия път, да оправя нещата и да реша проблемите на всекиго. Правим каквото можем, само че си даваме сметка, че не зависи от нас да създадем и изправим всичко. Понякога би трябвало да оставим нещата да се затрият, с цел да могат хората да го видят и изпитат. Тогава към този момент можем да се учим по какъв начин да не си предизвикваме това. Разбирате ли какво имам поради? Понякога обстановките в живота ни са просто такива. Човек нищо не може да направи и по тази причина им разрешаваме да са такива; даже да отиват на по-зле, ги оставяме да отидат на по-зле. Но това, което вършим, не е фаталистично или негативно; то е тип самообладание – да си подготвен да понесеш нещо; да му позволиш да се промени по натурален път, а не егоистично да се опитваш да поправиш всичко и да го почистиш от злост към бъркотии. И тогава, когато хората ни натискат по уязвими места, ние не постоянно се засягаме, наскърбяваме или разстройваме от нещата, които се случват, нито се потрисаме и съсипваме от това какво ни споделят. 

Една моя позната има податливост да преувеличава всичко. Ако през днешния ден нещо се обърка, тя ще каже: „ Аз съм изцяло и безусловно потресена! ” – когато в реалност се е случил някакъв напълно дребен проблем. Умът й, обаче, дотам го преувеличава, че едно напълно малко нещо може да съсипе целия й ден. Когато забележим това, би трябвало да си дадем сметка, че има огромен дисбаланс, тъй като дребните неща не може да раздрусват човек до основи. Осъзнах, че и аз елементарно се наскърбявам и си дадох обет да не го върша. Бях забелязал какъв брой елементарно се жегвам от дребни неща, нарочни или не. Можем да забележим какъв брой е елементарно да се почувстваме засегнати, наранени, афектирани, смутени или разтревожени – по какъв начин нещо в нас постоянно се пробва да е благо, само че постоянно се усеща малко афектирано от това или наскърбено от това. С рефлексия можете да видите, че светът е просто такъв; той е едно сензитивно място. Не постоянно ще ви утеши и ще ви накара да се чувствате щастливи, сигурни и положителни.

Животът е цялостен с неща, които могат да ни обидят, наранят, обиден или раздрусат. Такъв е той – животът. Така е организиран. Ако някой приказва с нараснал звук, вие ще го почувствате. Но мозъкът може да продължи нататък и да се засегне: „ О, доста ме заболя, когато тя се изрече така; това не беше прелестен звук. Почувствах се доста засегнат. Аз в никакъв случай и с нищо не съм я засягал. ”

Пролифериращият разум продължава в същия дух, нали? – вие сте разтърсени, засегнати и наранени! Но в случай че размислите, ще осъзнаете, че това е просто сензитивност. Когато съзерцавате по този метод, това не е опит да не чувствате нищо. Когато някой ви приказва с недоброжелателен звук, не е като не изпитвате нищо. Не се пробвате да бъдете безчувствени. По-скоро се опитваме да не вършим неправилна интерпретация, да не го одобряваме на личностно равнище.

Да имате уравновесени страсти значи хората да ви споделят оскърбителни неща и вие да ги понасяте. Вие имате салдото и прочувствената мощ да не се обиждате, засягате и разтърсвате от това, което се случва в живота. Ако вие сте някой, който постоянно е наранен или засяган от живота, постоянно трява да бягате и да се криете или да си намерите група от раболепни подмазвачи, с които да живеете, хората, които да ви споделят: „ Чудесен си, Аджан Сумейдо! ” „ Наистина ли съм превъзходен? ” „ Да. ” „ Просто по този начин говорите, нали? ” „ Не, споделям го най-искрено и сърдечно. ” „ Онзи човек там не мисли, че съм превъзходен. ” „ Той е малоумен. ” „ И аз по този начин си помислих. ” – Това е като приказката за новите облекла на царя, нали? Трябва да търсите специфична среда, тъй че всичко да е утвърждаващо за вас – безвредно и никога не застрашаващо.

Избрано от: „ Четирите благородни истини “, Аджан Сумейдо
Източник: 
Снимки: amaravati.org