По времето на соца в България „под сурдинка“ се разказваха

По времето на соца в България „ под сурдинка “ се разказваха доста вицове за Тодор Живков. Сам той е събирал тези вицове и ги е разказвал с присъщото му възприятие за комизъм.

„ Самият Живков питаше кой е най-новият анекдот за него, дори той ги разказваше. Живков не беше тесногръд човек, беше необятно скроен. Рядка персона “, споделя преди време Григор Стоичков.

Вицовете за Бай Тошо са илюстрация на тогавашното отношение на народа към неговия „ пръв партиен и държавен началник “, написа Соц.бг.

В ония години като анекдот се разказваше, че при първото посещаване на Горбачов в София Живков ехидно размахвал ръка с пет необятно разперени пръста. Един тип – ти си ми петият, и теб ще надживея.

Ето някои от най-известните вицове, които се разказваха за някогашния Първи:

– Другарю Живков, вие имате ли си занимание?
– Да, натрупвам политически вицове.
– И доста ли сте събрали?
– Три-четири лагера.

***

По случай 70-годишния празник на Живков членовете на Политбюро предложили на столичния национален съвет София да бъде преименувана в град Тошингтън. Поискали мнението на Москва и оттова дали отговор:
„ По принцип не възразяваме, само че ни се коства по-подходящо името Тошква. “

***

Личният бръснар на Живков постоянно, до момента в който го постригвал, си говорел с него на политически тематики и все го разпитвал за ситуацията в Полша. Веднъж Живков го попитал:
– Какво си ме заразпитвал, за какво толкоз те интересува тази Полша?
– Не ме интересува. Просто като загатна за ситуацията там, на вас ви се изправя косата и ми е по-лесно да я подстригвам.

***

Късно вечерта Живков звъни на Славчо Трънски по телефона:
– Абе Славчо, още ли не са те разстреляли?
– Но, другарю Живков – уплашено отвръща генералът, – аз правилно и правдиво послужвам на родината, за какво ще ме разстрелват?
– Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам за какво, само че ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня…
След диалога Живков затваря телефона и си мисли:
„ Така… На кого още не съм поискал спокойна нощ? “

***

Народна република България, 60-те години. Централен комитет. Телефонът звъни:
– Ало, други Живков ли е?
– Да.
– Обажда се Дража Вълчева. Избяга ми папагалът.
– Тук е Централен комитет бе, Дража, а не зоопарк! За какво ни се обаждате?
– Искам да кажа, че не споделям политическите му възгледи!

***

Връща се Тодор Живков вкъщи от конгрес на Българска комунистическа партия. Сяда на масата и мълчи.
Жена му го пита:
– Да ти сложа ли да ядеш?
Мълчи, подвига ръка – гласоподава „ за “.
– Да ти сложа ли и салатка?
Пак мълчи, гласоподава „ за “.
– Ракийка да ти ръся?
Ръкопляска.

***

Звъни телефонът в дома на Тодор Живков, подвига Мара Малеева.
– Ало, може ли да се обади други Живков?
– Кой го търси толкоз късно, бе другарко – пита доктор Малеева.
– Ами една негова съученичка съм от гимназията – споделят насреща.
– Той не е учил бе, другарко, каква сученичка – затваря възмутена Мара Малеева.

***

Нова година. Тодор Живков обикаля пандизите на България и поздравява пандизчиите:
– За доста години, за доста години!

***

Активен герой пита Живков дали може от ордена „ Златна звезда “ да си направи зъби.
– Да – дава отговор му Живков, – само че можеш да носиш зъбите единствено по държавни празници.

***

Разхожда се Тодор Живков с дребен Тошко. Внукът пита:
– Дядо, като порасна, ще стана ли и аз партиен секретар?
– Ще станеш, за какво да не станеш?
– А може ли да стана общоприет секретар?
– Не може! Как може в една партия да има двама генерални секретари?