Преброяване 2021: 72.1% от българите определят здравето си като добро и много добро
По време на Преброяване 2021 е получена информация за три съществени характерности на здравния статус на популацията: самокритика на здравето, съществуване на ограничавания в ежедневните действия заради здравословен проблем (лица с ограничение) и хора с увреждания.
Самооценка на здравето
Към 7 септември 2021 година максимален е броят на лицата, които самоопределят здравето си като положително – 2 700 039 (45.7%), следвани от доста положително – 1 558 163 (26.4%), и приемливо – 1 086 981 (18.4%). Като неприятно и доста неприятно правят оценка здравето си надлежно 221 988 и 46 819 души, или 3.8 и 0.8%. Лицата, които са показали, че не могат да дефинират, са 77 354 (1.3%). Отговор „ Не искам да отговоря “ са отбелязали 211 764, или 3.6% от далите отговор лица.
Самооценката на здравето в огромна степен зависи от пола и възрастта на лицата. Мъжете са по-позитивни и по-често дефинират здравето си като доста положително и положително (74.8%) спрямо дамите (69.6%).
Възрастта оказва значително въздействие при даваната самокритика на здравето. С повишението на възрастта понижава броят и надлежно делът на популацията с положително или доста положително здраве, а се усилват лицата, които правят оценка здравето си като приемливо, неприятно и доста неприятно. Сред най-възрастните, на 65 и повече години, като доста положително и положително правят оценка здравето си 43.4% от мъжете и 37.3% от дамите. Задоволително е то за 40.0% от мъжете и 43.3% от дамите. В тази възрастова група максимален е делът на лицата, които не могат да оценят своето здраве – 1.8% от мъжете и 2.0% от дамите, дали отговор на доброволния въпрос.
Значителни са разликите в самооценката на здравето според от етническата група, към която се дефинират преброяваните лица. Определилите се като българи са най-критични при самооценката на своето здраве. В съпоставяне с останалите етноси измежду тях минимален е делът на лицата, определящи здравето си като положително или доста положително (71.1%). Най-позитивни са лицата от ромския етнос, 85.1% от които дефинират здравето си като доста положително или положително. В съпоставяне с останалите етноси в страната измежду ромите са най-ниски дяловете на лицата, определящи здравето си като приемливо (10.0%), неприятно или доста неприятно (3.3%), както и делът на тези, които не желаят да отговорят на въпроса (1.1%). Само 0.5% от ромите не могат да оценят своето здраве.
Териториално систематизиране на популацията по самокритика на здравето
Лицата, оценили здравето си като доста положително и положително към 7 септември 2021 година, съставляват 72.1% от далите отговор на въпроса.
В териториален аспект по-висок е делът на тези лица в 13 области, като е максимален в областите Благоевград (74.7%), Бургас (74.4%), Сливен (74.1%) и Хасково (74.0%).
Най-нисък е делът на лицата в доста положително и положително здраве в областите Габрово (66.2%), Силистра (67.6%) и Монтана (67.8%). За област Шумен цената на индикатора е идентична с общия за страната.
Хора с увреждания
Хора с увреждания са лицата с трайно понижена работоспособност/вид и степен на увреждане, освидетелствани от ТЕЛК/НЕЛК. Съгласно националното законодателство степента на трайно понижена продуктивност, надлежно типът и степента на увреждане се дефинират в проценти по отношение на опциите на здравия човек.
Към 7 септември 2021 година приета трайно понижена продуктивност или степен на увреждане имат 654 547 лица. От тях 22 248 са деца, а 632 299 са лицата на възраст 16 и повече навършени години.
Сред лицата на възраст 16 и повече години в структурата по степен на трайно понижена работоспособност/вид и степен на увреждане максимален е броят на лицата в групата от 71 до 90% – 225 342, или 35.6% от лицата с увреждания, за които има налична информация по този въпрос.
Следва групата от 50 до 70%, в която се отнасят 218 038 лица, или 34.5%. Групата с най-тежки увреждания – над 90%, включва 135 137 лица на възраст 16 и повече години, или 21.4% от лицата с увреждания в тази възрастова група. Най-малък е делът на лицата с до 50% трайно понижена работоспособност/вид и степен на увреждане – 53 782, или 8.5%.
Разпределението на децата по степен на увреждане демонстрира, че най-многобройна е групата на тези с 50 до 70% тип и степен на увреждане – 8 984, или 40.4% от децата с увреждания. Следва групата от 71 до 90% – 5 931 деца, или 26.7%. С най-тежки увреждания – над 90%, са 4 992 деца, или 22.4%, а най-малобройна е групата на децата с до 50% тип и степен на увреждане – 2 341, или 10.5%.
Към 7 септември 2021 година на всеки 1 000 души на възраст 16 и повече години 124 са с увреждания. По-висока е цената на коефициента за дамите (129 на 1 000 жени), в сравнение с за мъжете (118 на 1 000 души от съответното население). Сред момчетата на възраст до 16 години на 1 000 момчета 31 са с увреждане. За девойките индикаторът е 22 на 1 000 души от съответното население.
С повишаване на възрастта се усилва броят на лицата с увреждания. При лицата до 16 години на 1 000 души 27 са с увреждания, до момента в който измежду възрастното население на 80 и повече години индикаторът е 262 на 1 000.
Най-голям е абсолютният брой на лицата с трайно понижена продуктивност или степен на увреждане във възрастовата група 60 – 69 години – 175 267 лица. На 1 000 души от популацията в тази възрастова група 202 са с увреждания.
Групата с най-голям % трайно понижена работоспособност/вид и степен на увреждане (над 90%) общо за страната съставлява 21.4% от всички лица с увреждания. Най-нисък е делът ѝ във възрастовата група 50 – 59 години (14.6%), а максимален – измежду най-възрастните (34.3%).
Хора с увреждания и етнос
Сред лицата на възраст 16 и повече години според от етническата група, към която се самоопределят, най-голям е интензитетът за турската етническа група – 127 на 1 000 са лица с увреждания. Сред българите на 1 000 души от популацията на възраст 16 и повече години за 121 са открити увреждания. При ромите този индикатор е 108 на 1 000 души от популацията на тази възраст. Най-ниска е цената на коефициента за лицата, самоопределили се към други етнически групи – 85 на 1 000 души.
При децата най-голям е коефициентът на разпространяване на уврежданията за ромската етническа група – 28 на 1 000 деца са с увреждания. Сред децата от българския етнос интензитетът е 22 на 1 000, като цената му е нищожно по-висока от този за турската етническа група (21 на 1 000). Както при лицата на възраст 16 и повече години и при децата минимум са с увреждания измежду самоопределилите се към различен етнос.
Хора с увреждания и обучение
Данните от Преброяване 2021 демонстрират, че лицата с увреждания са с по-ниско просветително равнище спрямо тези, които нямат увреждания. Към 7 септември 2021 година най-вече лица с приета трайно понижена работоспособност/вид и степен на увреждане има измежду в никакъв случай непосещавалите учебно заведение както за децата (327 на 1 000), по този начин и за лицата на възраст 16 и повече години (349 на 1 000). Сред популацията с незавършено начално обучение на 1 000 души над 16 години 186 са с увреждания, а при децата – 32. Сходни са коефициентите на интензитет и за лицата с начално и главно обучение.
Много по-нисък е интензитетът на хората с увреждания, измежду популацията, което има по-висока степен на приключено обучение. На 1 000 лица на възраст 16 и повече години със приблизително обучение 124 имат понижена работоспособност/степен на увреждане. Най-ниско е нивото на този индикатор за лицата, които имат висше обучение – 81 лица с увреждания на 1 000 души от висшистите измежду популацията на възраст 16 и повече години. Установените разлики в разпространяването на уврежданията измежду популацията с друга просветителна степен може да се изясни с събитието, че настъпилите увреждания на хората лимитират техните благоприятни условия за придобиване на по-високо обучение и въпреки това, хората с по-ниско или без обучение са изложени на по-голям риск за увреждане на здравето им в тяхната трудова претовареност.
Икономическа интензивност на хората с увреждания
Налице са обилни разлики във връзка с присъединяване на пазара на труда на лицата със и без увреждания. Икономически дейни са 116 864 лица с увреждания на възраст 16 – 64 години, като коефициентът на икономическа интензивност е 38.9%.
Икономически дейни са 38.0% от мъжете и 39.9% от дамите с увреждания.
Очаквано, най-висока е заетостта (50.0%) измежду лицата, освидетелствани с до 50% трайно понижена продуктивност, а най-нисък (14.8%) е индикаторът за лицата в групата над 90%.
Хората с увреждания по-често са стопански неактивни спрямо хората, които нямат увреждания на здравето. Коефициентът на икономическа неактивност измежду лицата без увреждания е 27.1%, до момента в който измежду лицата с понижена продуктивност до 50% е 41% и доближава до близо 83% измежду хората с над 90% понижена работоспосбност.
Коефициентът на безработица на лицата с понижена продуктивност е в границите сред 10% за лицата от групата с 50 до 70% понижена продуктивност до 15% за тези от групата с открита до 50% понижена продуктивност.
Териториално систематизиране на хората с увреждания
Относителният дял на лицата с увреждания на възраст 16 и повече години по области варира в необятни граници – от 7.9% в област Бургас до 23.7% в област Силистра. За 13 области относителният дял е по-нисък от общия за страната (12.4%). След област Бургас с най-ниски дялове са областите Благоевград (8.7%), Стара Загора (10.0%), Добрич и Търговище (по 10.7%).
С най-голям условен дял на лицата с увреждания на възраст 16 и повече години след област Силистра са областите Габрово и Плевен (по 17.3%) и Враца (17.2%).
Относителният дял на децата с увреждания по области варира от 1.8% в областите Смолян и Благоевград до 7.1% в област Видин (фиг. 14). Под общия за страната индикатор (2.7%) е делът на децата с увреждания в 16 области. С най-ниски стойности след областите Смолян и Благоевград са областите Стара Загора и Добрич (по 2.0%) и Силистра, Сливен и Ловеч (по 2.1%).
С най-високи относителни дялове на децата с увреждания са областите Видин (7.1%), Враца и Монтана (по 4.6%).
Източник: НСИ
Самооценка на здравето
Към 7 септември 2021 година максимален е броят на лицата, които самоопределят здравето си като положително – 2 700 039 (45.7%), следвани от доста положително – 1 558 163 (26.4%), и приемливо – 1 086 981 (18.4%). Като неприятно и доста неприятно правят оценка здравето си надлежно 221 988 и 46 819 души, или 3.8 и 0.8%. Лицата, които са показали, че не могат да дефинират, са 77 354 (1.3%). Отговор „ Не искам да отговоря “ са отбелязали 211 764, или 3.6% от далите отговор лица.
Самооценката на здравето в огромна степен зависи от пола и възрастта на лицата. Мъжете са по-позитивни и по-често дефинират здравето си като доста положително и положително (74.8%) спрямо дамите (69.6%).
Възрастта оказва значително въздействие при даваната самокритика на здравето. С повишението на възрастта понижава броят и надлежно делът на популацията с положително или доста положително здраве, а се усилват лицата, които правят оценка здравето си като приемливо, неприятно и доста неприятно. Сред най-възрастните, на 65 и повече години, като доста положително и положително правят оценка здравето си 43.4% от мъжете и 37.3% от дамите. Задоволително е то за 40.0% от мъжете и 43.3% от дамите. В тази възрастова група максимален е делът на лицата, които не могат да оценят своето здраве – 1.8% от мъжете и 2.0% от дамите, дали отговор на доброволния въпрос.
Значителни са разликите в самооценката на здравето според от етническата група, към която се дефинират преброяваните лица. Определилите се като българи са най-критични при самооценката на своето здраве. В съпоставяне с останалите етноси измежду тях минимален е делът на лицата, определящи здравето си като положително или доста положително (71.1%). Най-позитивни са лицата от ромския етнос, 85.1% от които дефинират здравето си като доста положително или положително. В съпоставяне с останалите етноси в страната измежду ромите са най-ниски дяловете на лицата, определящи здравето си като приемливо (10.0%), неприятно или доста неприятно (3.3%), както и делът на тези, които не желаят да отговорят на въпроса (1.1%). Само 0.5% от ромите не могат да оценят своето здраве.
Териториално систематизиране на популацията по самокритика на здравето
Лицата, оценили здравето си като доста положително и положително към 7 септември 2021 година, съставляват 72.1% от далите отговор на въпроса.
В териториален аспект по-висок е делът на тези лица в 13 области, като е максимален в областите Благоевград (74.7%), Бургас (74.4%), Сливен (74.1%) и Хасково (74.0%).
Най-нисък е делът на лицата в доста положително и положително здраве в областите Габрово (66.2%), Силистра (67.6%) и Монтана (67.8%). За област Шумен цената на индикатора е идентична с общия за страната.
Хора с увреждания
Хора с увреждания са лицата с трайно понижена работоспособност/вид и степен на увреждане, освидетелствани от ТЕЛК/НЕЛК. Съгласно националното законодателство степента на трайно понижена продуктивност, надлежно типът и степента на увреждане се дефинират в проценти по отношение на опциите на здравия човек.
Към 7 септември 2021 година приета трайно понижена продуктивност или степен на увреждане имат 654 547 лица. От тях 22 248 са деца, а 632 299 са лицата на възраст 16 и повече навършени години.
Сред лицата на възраст 16 и повече години в структурата по степен на трайно понижена работоспособност/вид и степен на увреждане максимален е броят на лицата в групата от 71 до 90% – 225 342, или 35.6% от лицата с увреждания, за които има налична информация по този въпрос.
Следва групата от 50 до 70%, в която се отнасят 218 038 лица, или 34.5%. Групата с най-тежки увреждания – над 90%, включва 135 137 лица на възраст 16 и повече години, или 21.4% от лицата с увреждания в тази възрастова група. Най-малък е делът на лицата с до 50% трайно понижена работоспособност/вид и степен на увреждане – 53 782, или 8.5%.
Разпределението на децата по степен на увреждане демонстрира, че най-многобройна е групата на тези с 50 до 70% тип и степен на увреждане – 8 984, или 40.4% от децата с увреждания. Следва групата от 71 до 90% – 5 931 деца, или 26.7%. С най-тежки увреждания – над 90%, са 4 992 деца, или 22.4%, а най-малобройна е групата на децата с до 50% тип и степен на увреждане – 2 341, или 10.5%.
Към 7 септември 2021 година на всеки 1 000 души на възраст 16 и повече години 124 са с увреждания. По-висока е цената на коефициента за дамите (129 на 1 000 жени), в сравнение с за мъжете (118 на 1 000 души от съответното население). Сред момчетата на възраст до 16 години на 1 000 момчета 31 са с увреждане. За девойките индикаторът е 22 на 1 000 души от съответното население.
С повишаване на възрастта се усилва броят на лицата с увреждания. При лицата до 16 години на 1 000 души 27 са с увреждания, до момента в който измежду възрастното население на 80 и повече години индикаторът е 262 на 1 000.
Най-голям е абсолютният брой на лицата с трайно понижена продуктивност или степен на увреждане във възрастовата група 60 – 69 години – 175 267 лица. На 1 000 души от популацията в тази възрастова група 202 са с увреждания.
Групата с най-голям % трайно понижена работоспособност/вид и степен на увреждане (над 90%) общо за страната съставлява 21.4% от всички лица с увреждания. Най-нисък е делът ѝ във възрастовата група 50 – 59 години (14.6%), а максимален – измежду най-възрастните (34.3%).
Хора с увреждания и етнос
Сред лицата на възраст 16 и повече години според от етническата група, към която се самоопределят, най-голям е интензитетът за турската етническа група – 127 на 1 000 са лица с увреждания. Сред българите на 1 000 души от популацията на възраст 16 и повече години за 121 са открити увреждания. При ромите този индикатор е 108 на 1 000 души от популацията на тази възраст. Най-ниска е цената на коефициента за лицата, самоопределили се към други етнически групи – 85 на 1 000 души.
При децата най-голям е коефициентът на разпространяване на уврежданията за ромската етническа група – 28 на 1 000 деца са с увреждания. Сред децата от българския етнос интензитетът е 22 на 1 000, като цената му е нищожно по-висока от този за турската етническа група (21 на 1 000). Както при лицата на възраст 16 и повече години и при децата минимум са с увреждания измежду самоопределилите се към различен етнос.
Хора с увреждания и обучение
Данните от Преброяване 2021 демонстрират, че лицата с увреждания са с по-ниско просветително равнище спрямо тези, които нямат увреждания. Към 7 септември 2021 година най-вече лица с приета трайно понижена работоспособност/вид и степен на увреждане има измежду в никакъв случай непосещавалите учебно заведение както за децата (327 на 1 000), по този начин и за лицата на възраст 16 и повече години (349 на 1 000). Сред популацията с незавършено начално обучение на 1 000 души над 16 години 186 са с увреждания, а при децата – 32. Сходни са коефициентите на интензитет и за лицата с начално и главно обучение.
Много по-нисък е интензитетът на хората с увреждания, измежду популацията, което има по-висока степен на приключено обучение. На 1 000 лица на възраст 16 и повече години със приблизително обучение 124 имат понижена работоспособност/степен на увреждане. Най-ниско е нивото на този индикатор за лицата, които имат висше обучение – 81 лица с увреждания на 1 000 души от висшистите измежду популацията на възраст 16 и повече години. Установените разлики в разпространяването на уврежданията измежду популацията с друга просветителна степен може да се изясни с събитието, че настъпилите увреждания на хората лимитират техните благоприятни условия за придобиване на по-високо обучение и въпреки това, хората с по-ниско или без обучение са изложени на по-голям риск за увреждане на здравето им в тяхната трудова претовареност.
Икономическа интензивност на хората с увреждания
Налице са обилни разлики във връзка с присъединяване на пазара на труда на лицата със и без увреждания. Икономически дейни са 116 864 лица с увреждания на възраст 16 – 64 години, като коефициентът на икономическа интензивност е 38.9%.
Икономически дейни са 38.0% от мъжете и 39.9% от дамите с увреждания.
Очаквано, най-висока е заетостта (50.0%) измежду лицата, освидетелствани с до 50% трайно понижена продуктивност, а най-нисък (14.8%) е индикаторът за лицата в групата над 90%.
Хората с увреждания по-често са стопански неактивни спрямо хората, които нямат увреждания на здравето. Коефициентът на икономическа неактивност измежду лицата без увреждания е 27.1%, до момента в който измежду лицата с понижена продуктивност до 50% е 41% и доближава до близо 83% измежду хората с над 90% понижена работоспосбност.
Коефициентът на безработица на лицата с понижена продуктивност е в границите сред 10% за лицата от групата с 50 до 70% понижена продуктивност до 15% за тези от групата с открита до 50% понижена продуктивност.
Териториално систематизиране на хората с увреждания
Относителният дял на лицата с увреждания на възраст 16 и повече години по области варира в необятни граници – от 7.9% в област Бургас до 23.7% в област Силистра. За 13 области относителният дял е по-нисък от общия за страната (12.4%). След област Бургас с най-ниски дялове са областите Благоевград (8.7%), Стара Загора (10.0%), Добрич и Търговище (по 10.7%).
С най-голям условен дял на лицата с увреждания на възраст 16 и повече години след област Силистра са областите Габрово и Плевен (по 17.3%) и Враца (17.2%).
Относителният дял на децата с увреждания по области варира от 1.8% в областите Смолян и Благоевград до 7.1% в област Видин (фиг. 14). Под общия за страната индикатор (2.7%) е делът на децата с увреждания в 16 области. С най-ниски стойности след областите Смолян и Благоевград са областите Стара Загора и Добрич (по 2.0%) и Силистра, Сливен и Ловеч (по 2.1%).
С най-високи относителни дялове на децата с увреждания са областите Видин (7.1%), Враца и Монтана (по 4.6%).
Източник: НСИ
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ