По време на немската окупация на Полша част от Варшава

По време на немската окупация на Полша част от Варшава била превърната в гето, в което имало над 400 хиляди евреи. Мнозина от тях били изпратени в концлагер, а останалите в града страдали от град и заболявания.

В този интервал Ирена Сендлър била чиновник на отдела за обществено обезпечаване и скрито изнесла хиляди деца по време на планувани инспекции на гетото.

Ирена Сендлър (Кшижановска) е родена през 1910 година. Учейки във Варшавския университет, тя постъпила в Полската социалистическа партия, за което била краткотрайно изключена от вуза.

Ирена израснала в дребния град Отвок, където живеела огромна еврейска общественост. Нейният татко лекар Станислав Кшижановски умрял през 1917 година от тиф, инфектиран от своите пациенти.

Като признателност за помощта на нейния татко локалната еврейска общественост предложила на Ирена финансова помощ, с цел да продължи ученето си, само че тя отказала помощта.

Докато бил жив, бащата на Ирена оказал значително въздействие върху отношението на момичето към съседските евреи и по тази причина, към този момент като студентка, тя интензивно протестирала против основаването на гетата.

След немската инвазия в Полша през 1939 година Ирена Сендлър, рискувайки живота си, оглавила група, направила повече от 3 хиляди подправени документи за еврейските фамилии.

През август 1943 година тя оглавила „ детската “ секция на подривната организация и скрито извела повече от 2 хиляди деца от Варшавското гето.

Отивайки във Варшава, Ирена почнала да работи в отдела за обществени грижи. Тя се обрекла на голям риск, като дружно със чиновниците изготвяла паспорти за евреи. В своите кръгове тя била известна като „ Йоланта “ и оглавявала отдела „ Жегота “, който се занимавал със спасяването на еврейските деца.

По време на работата си в отдела за обществени грижи в отговорностите й влизали постоянни визити на Варшавското гето за инспекции за съществуването на тиф. По време на тези инспекции Ирена и нейните сътрудници изкарвали деца в колите за незабавна помощ, трамваите, пакети, куфари и всевъзможни други вероятни и невъзможни способи.

Ирена персонално извела повече от 400 деца, а цялата организация съумяла да избави към 2500 деца.

За избавените деца се изготвяли нови документи и ги настанявали в други фамилии или детски домове. Ирена желала децата да не губят връзка с роднините си, по тази причина съхранявала всичките им същински данни закопани в земята.

През 1943 година тя била задържана от Гестапо, само че даже след мъченията Ирена не издала тази информация.

Всички остарели данни на децата с техните нови нееврейсски имена и местонахождението им се съхранявали закопани в буркани. Служителите на Гестапо обискирали дома на Ирена и я пребили жестоки, чупейки й краката, само че Ирена не издала никаква информация.

Осъдили я на смъртно санкции, само че момичето било избавено от деятели на „ Жегота “ на път към мястото за изтезанието. След войната Сендлър предала всичките си мемоари на „ Жегота “, с цел да може избавените деца да се причислят към своите фамилии, само че съвсем всичките им родственици починали.

В годините след войната животът не може да се назова по-лек. Комунистическият режим преследвал Ирена за участието й в социалистическата партия – в следствие от разпитите тя прибързано родила и бебето й умряло.

През 1965 година мемориалът „ Яд ва-Шем “ й дал званието Полски праведник, само че Полша не пуснала Ирена в Израел, с цел да получи премията. Получила я едвам две десетилетия по-късно, през 1983.

През 2003 година на Ирена връчили ордена Белият орел, най-голямата полска премия.

В идващите години тя работела като учител и помощник на министерството на образованието и опазването на здравето, помагайки на приюти за сираци.

Легендарната „ Йоланта “ умира през 2008 година доживявайки до 98 години.