Ердоган затъна в сирийската провинция Идлиб |
По време на гражданския въоръжен спор в Сирия централната власт след поредни съглашения с бунтовници и с радикални ислямисти реалокира хиляди от тях в Идлиб. Така в размирната северозападна провинция се струпа радикална антиправителствена въоръжена маса от 30-40 хиляди души плюс техните фамилии. Техният живот се прекатурна през 2012 година с гражданската война, финансирана от арабски и разнообразни други спонсори. Сега тези хора съвсем не умеят нищо, с изключение на да се бият. През 2019 година обаче интензивността на спора спадна и не постигналите задачите си спонсори изгубиха интерес към него. Паричният поток секна, само че хилядите съперници на Башар Асад въпреки всичко трябваше по някакъв метод да претърпяват.
Сега в следените от Анкара сирийски територии работят три големи групировки: „ Сирийска национална войска ”, „ Национален фронт за избавление ” и „ Хайят Тахрир аш-Шам ”, които се състоят от голям брой дребни обединявания. Анкара ги финансира, само че и до момента на вятъра се пробва да ги убеди да основат най-малко някакво сходство на „ боен съвет ”.
СНА се състои главно от „ умерени ” опозиционери и с нея Анкара няма особени проблеми. Групировката взе участие и в трите интервенции на турската войска на сирийска земя. Това обаче не й пречи да граби, убива, насилва, отвлича сирийци.
Що се отнася до ХТШ, турците без триумф се пробваха да й придадат облик на „ сдържаност ”. Групировката обаче показва самостоятелност и се стреми да резервира преобладаващо състояние в зоната на Идлиб, като играе роля на локална мощ, противостояща на режима в Дамаск.
Турция през 2018 година спомогна да бъде основан НФО, само че не съумя да откри над него надзор. Идеологически несъгласия доведоха до открита неприязън сред фракциите.
Границата с размирната провинция непрестанно поражда проблеми за Турция. Да, съседството с някогашните джихадисти не вещаеше нищо положително и не може да продължава постоянно.
Според The Guardian, още през предишния декември Ердоган намерил начален излаз, изпращайки сред 10 и 16 хиляди наемници в Либия, които против възнаграждение от Анкара да се бият срещу силите на фелдмаршал Хафтар. Ердоган може да си е правил сметка, че те ще бъдат небрежно избити и затова ще спаднат разноските, само че това не се случи – „ кучетата на войната ” се оказаха издръжливи.
Конфликтът към Нагорни Карабах се оказа за Ердоган следващ избавителен пояс. Според разнообразни източници, в подкрепяните от Турция дивизии „ Султан Мурад ", „ Сюлейман Шах " и „ Ал Хамза " още през септември са минали сред 1000 и 4000 някогашни джихадисти от Сирия. Не е чак толкоз доста, само че въпреки всичко е нещо.
Повечето от наемниците, имащи добър военен опит от Сирия, са привлечени от комбинацията добра заплата и радикална идеология. Много е подозрително, че те в миналото ще се върнат в Сирия, изключително в случай че нямат фамилии. Някои от тях след това ще намерят гибелта си в региона на Кавказ или ще създадат опит да доближат Европа, трети може да опитат шанса си на Балканите, където тук-там има плътно мюсюлманско население.
В същото време е реалност, че в Идлиб обстановката към този момент не е по този начин напрегната, което разреши армията на президента Башар Асад да направи няколко сполучливи интервенции срещу джихадистите. На собствен ред обезпокоеният от сирийската и съветската интензивност Ердоган реши да откри собствен ред в окупираната провинция Идлиб, като даже основава някакви административни структури.
Преди две седмици турските медии необятно огласиха решението за въвеждане на спомагателни сили в Идлиб, като в репортажи посочваха фотоси на войскови колони, прецизираха броя на танковете, бронираните машини и оръдия.
Руската авиация обаче отговори с офанзиви по радикални групировки и по китайски уйгури. Изданието svpressa.ru пресметна, че единствено за седмица са унищожени над 100 съперници на Дамаск.
Ердоган в действителност не може изведнъж да напусне Сирия. Внезапната цялостна загуба на позиции в страната го заплашва със загуба на известност. Преди това той би трябвало да потвърди, че дилемите в САР са изпълнени напълно и регионът е умиротворен. Ами в случай че ненадейно избухне нов спор в провинцията и оттова потеглят нови тълпи бежанци? На Турция така и така й идват доста сегашните 4 млн сирийски бежанци и то при тази напредваща икономическа рецесия в страната.
Ердоган е изцяло ексцентричен типаж, към който евентуално демонстрират интерес освен политолози, само че и психолози. Неговите решения постоянно са озадачаващи и смущаващи, зад ръба на общоприетото. Той даже може да има някакви проблеми в психологичното си здраве. Ердоган обаче не е побъркан, а е единствено напълно захласнат от концепциите на пантюркизма да възвърне предишното великолепие на Турция и до 2099 година да я подреди на четвърто място в света след Съединени американски щати, Китай и Русия. Звучи налудничаво? Може. Но най-вероятно „ ерата Ердоган ” ще завърши едвам откакто Аллах в миналото го прибере при себе си.
Сега в следените от Анкара сирийски територии работят три големи групировки: „ Сирийска национална войска ”, „ Национален фронт за избавление ” и „ Хайят Тахрир аш-Шам ”, които се състоят от голям брой дребни обединявания. Анкара ги финансира, само че и до момента на вятъра се пробва да ги убеди да основат най-малко някакво сходство на „ боен съвет ”.
СНА се състои главно от „ умерени ” опозиционери и с нея Анкара няма особени проблеми. Групировката взе участие и в трите интервенции на турската войска на сирийска земя. Това обаче не й пречи да граби, убива, насилва, отвлича сирийци.
Що се отнася до ХТШ, турците без триумф се пробваха да й придадат облик на „ сдържаност ”. Групировката обаче показва самостоятелност и се стреми да резервира преобладаващо състояние в зоната на Идлиб, като играе роля на локална мощ, противостояща на режима в Дамаск.
Турция през 2018 година спомогна да бъде основан НФО, само че не съумя да откри над него надзор. Идеологически несъгласия доведоха до открита неприязън сред фракциите.
Границата с размирната провинция непрестанно поражда проблеми за Турция. Да, съседството с някогашните джихадисти не вещаеше нищо положително и не може да продължава постоянно.
Според The Guardian, още през предишния декември Ердоган намерил начален излаз, изпращайки сред 10 и 16 хиляди наемници в Либия, които против възнаграждение от Анкара да се бият срещу силите на фелдмаршал Хафтар. Ердоган може да си е правил сметка, че те ще бъдат небрежно избити и затова ще спаднат разноските, само че това не се случи – „ кучетата на войната ” се оказаха издръжливи.
Конфликтът към Нагорни Карабах се оказа за Ердоган следващ избавителен пояс. Според разнообразни източници, в подкрепяните от Турция дивизии „ Султан Мурад ", „ Сюлейман Шах " и „ Ал Хамза " още през септември са минали сред 1000 и 4000 някогашни джихадисти от Сирия. Не е чак толкоз доста, само че въпреки всичко е нещо.
Повечето от наемниците, имащи добър военен опит от Сирия, са привлечени от комбинацията добра заплата и радикална идеология. Много е подозрително, че те в миналото ще се върнат в Сирия, изключително в случай че нямат фамилии. Някои от тях след това ще намерят гибелта си в региона на Кавказ или ще създадат опит да доближат Европа, трети може да опитат шанса си на Балканите, където тук-там има плътно мюсюлманско население.
В същото време е реалност, че в Идлиб обстановката към този момент не е по този начин напрегната, което разреши армията на президента Башар Асад да направи няколко сполучливи интервенции срещу джихадистите. На собствен ред обезпокоеният от сирийската и съветската интензивност Ердоган реши да откри собствен ред в окупираната провинция Идлиб, като даже основава някакви административни структури.
Преди две седмици турските медии необятно огласиха решението за въвеждане на спомагателни сили в Идлиб, като в репортажи посочваха фотоси на войскови колони, прецизираха броя на танковете, бронираните машини и оръдия.
Руската авиация обаче отговори с офанзиви по радикални групировки и по китайски уйгури. Изданието svpressa.ru пресметна, че единствено за седмица са унищожени над 100 съперници на Дамаск.
Ердоган в действителност не може изведнъж да напусне Сирия. Внезапната цялостна загуба на позиции в страната го заплашва със загуба на известност. Преди това той би трябвало да потвърди, че дилемите в САР са изпълнени напълно и регионът е умиротворен. Ами в случай че ненадейно избухне нов спор в провинцията и оттова потеглят нови тълпи бежанци? На Турция така и така й идват доста сегашните 4 млн сирийски бежанци и то при тази напредваща икономическа рецесия в страната.
Ердоган е изцяло ексцентричен типаж, към който евентуално демонстрират интерес освен политолози, само че и психолози. Неговите решения постоянно са озадачаващи и смущаващи, зад ръба на общоприетото. Той даже може да има някакви проблеми в психологичното си здраве. Ердоган обаче не е побъркан, а е единствено напълно захласнат от концепциите на пантюркизма да възвърне предишното великолепие на Турция и до 2099 година да я подреди на четвърто място в света след Съединени американски щати, Китай и Русия. Звучи налудничаво? Може. Но най-вероятно „ ерата Ердоган ” ще завърши едвам откакто Аллах в миналото го прибере при себе си.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ