Въстанието на свети Тит
По време на Четвъртия кръстоносен поход войските на рицарите-кръстоносци, предвождани от венецианския дож Енрико Дандоло, завладяли и разграбили Константинопол (1204 г.). Друго притежание на Византия – остров Крит, останал във притежание на Бонифаций Монфератски, един от водачите на кръстоносците. Скоро обаче, Бонифаций отстъпил острова на Венеция, чиито търговци почнали жестока употреба на критяните.
В продължение на повече от 150 години венецианците трябвало да потушават многочислени протести на локалните гърци, ръководени от потомците на остарялата византийска аристокрация. Венецианците съумели да се закрепят единствено на тясна линия земя в северната част на Крит, където били главните пристанища. Останалата част от територията, изключително недостъпните региони, била под контрола на византийците, които държали „ латинците “ в непрекъснато напрежение. На венецианците се налагало непрекъснато да подвигат бойците си под паника или да се пробват да подписват примирия с византийските аристократи, с цел да ги притеглят на своя страна. Тези старания обаче рядко давали резултати. Гърците настойчиво продължавали да се бунтуват. Особено мощно отвращение избухнало, когато венецианците почнали гонения против Православието – затваряли черкви, прогонвали свещеници от острова и т. н. Местните поданици не губели вяра, че един ден ще съумеят да се завърнат още веднъж в империята: през 1261 година Византия била възродена и критяните с горделивост считали себе си за носители на нейните духовни и политически обичаи.
Повод за най-голямото въстание бил спорът сред дожа на Кандия (официалната купа на владетеля на Крит от 1214 до 1669 г.) и богатите венецианци.
На 8 август 1363 година Леонардо Дандоло (потомък на Енрико Дандоло) събрал в двореца си представители на 70 благородни венециански фамилии и оповестил въвеждането на нов налог за реорганизация на пристанището. Аристократите внезапно възразили, затворили се в катедралата „ Свети Тит “ и изрично отказали да заплащат „ пристанищния налог “. Освен това, бунтовниците заплашили да се оплачат от Дандоло на членовете на венецианския сенат. Но Дандоло бил неотстъпчив. Той наредил данъкът да бъде събиран под боязън от смъртно наказване и конфискация на имуществото на тези, които откажат.
На идващия ден суровият дож бил свален от власт. Заедно с него и последователите му се лишили от своите длъжности. Седмица по-късно въстанието обхванало целия остров. За нов дож бил определен Марко Градениго, който почнал договаряния с Генуа – безконечната съперничка на Венеция в Средиземноморието. Същността на договарянията била елементарна: бунтовниците помолили генуезците да поемат власт над острова. В същото време решили да се спогодят с локалното население за взаимни дейности, при положение, че венецианският сенат (в което нямало съмнение) изпрати бойци, с цел да потушат протеста. Православните гърци още веднъж получили опция да служат свободно в храмовете си и по тази причина подкрепили бунтовниците. Любопитно е, че в контраст на крилатия лъв на свети Марк (символа на Венеция) бунтовниците оповестили за свои небесен настойник свети Тит, възпитаник на деятел Павел и пръв християнски свещеник на Крит.
Реакцията на Венеция на новината за въстанието била стремителна: до папата, краля на Кипър Пиер I, византийския император Йоан Палеолог, унгарския крал Людовик, управляващите на Генуа и рицарите-хоспиталиери на остров Родос били изпратени посланици с молба, никога да не поддържат бунтовниците. Повечето от тези, към които се обърнала Венеция, дали обещание да не се намесват.
В началото на април 1364 година, след нормалната зимна отмора, за Крит отплавали венециански пехотни и кавалерийски елементи, както и инженери, с умения в обсадата на градове. На 7 май войските слезли на брега близо до критската столица Кандия и три дни по-късно я завладяли. Много венециански бунтовници, както и православни гърци, страхуващи се от възмездие, се отдръпнали към планините в централната част на острова. Марко Градениго и двама негови съветници били обезглавени. Във Венеция били изпратени куриери, които да опишат на сената и на жителите на града за успеха, която там била маркирана с обичайното в такива случаи тържество.
„ Въстанието на свети Тит “ траяло съвсем още 4 години – а отпред на „ втората вълна “ застанали потомците на гръцките аристократи, които влизали в борбите под знамената на Византийската империя и си сложили за съществена цел да възстановят предходния ред и метод на живот.
Венецианците съумели с огромни старания да потушат протеста чак през 1368 г. През идващите десетилетия, чак до 1453 година, ситуацията на православните християни на Крит оставало нежелано. Едва след завладяването на Константинопол от турците през 1453 година, венецианците, страхувайки се от про-турски настроения измежду критяните, смекчили натиска върху православната черква и почнали да търсят общ език с гръцкото население на острова.
Венецианските региони на Крит през XIII век
Административно разделяне на Крит през XV век.
Венецианската цитадела Кулес в Ираклион
