По традиция на 1 май - Деня на труда, звучи

По традиция на 1 май - Деня на труда, звучи „ Дружна ария “ и няколко генерации българи по този начин са привикнали с този факт, че не се замислят кой и по кое време е написал думите и музиката.
Оказва се, че на днешния 1 път, химнът, призоваващ за работническа взаимност, ще озвучи площадите за 120-а година.

Текстът е излязъл отдолу под перото на Георги Кирков, именуван Майстора за ораторския му гений. Стихотворението първо е отпечатано в „ Червен национален календар ” през 1898 година и се декламира на работен събрания. Когато композиторът Георги Горанов съчинява музиката, песента стартира да се извършва по този начин, както я познават генерации българи. За пръв път това става на 24 май 1903 година в Кюстендил. Пее мъжкият хор на сдружение „ Класово схващане ”, дирижира самият композитор.

1 май, Денят на труда, се свързва с битката за осемчасов работен ден. Защо осем? Защото денонощието има 24 часа – осем – за сън, осем – за работа, осем – за отмора.

На 1 май 1886 година в Съединени американски щати профсъюзите организират огромна национална стачка. Манифестират над 300 000 служащи от цялата страна с искане за въвеждане на формален 8-часов работен ден. След три дни на митинги в Чикаго полицията и частни охранители разпръсват протестиращите, раняват към 200 души и убиват най-малко четирима. Следва митинг против полицейското принуждение, на който към униформените полита бомба. Един служител на реда умира, други шест са ранени. Намерени са отговорните и небрежно са наказани и екзекутирани – седмина анархисти. В края на 19 век анархистите никак не са малко.

Случилото има необятен интернационален отзив и през 1889 година на учредителният конгрес на Втория интернационал, извършен в Париж, се приканва за взаимност към митингите в Чикаго. През 1904 година в Амстердам Международната конференция на социалистите приканва „ всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да показват пламенно на Първи май за формалното признание на 8-часовия работен ден, за международен мир “. Тъй като най-ефективният метод за демонстрации е стачката, конгресът взема решение, че е „ наложително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, на всички места, където е допустимо без отрицателни последствия за служащите “.
 
България не изостава от тези международни феномени. Първи празнуват 1 май като ден за взаимност сред служащите печатарите от Типографското сдружение. Годината е 1890 година

Тогава, първоначално, 1 май е бил военен празник на труда, тъй като демонстрациите на служащите нерядко са били разгонвани със мощ.

Днешните българи помнят различен 1 май. По-възрастните свързват този ден със наложителните митинги. За по-младите той е просто неработен ден, от който туристическите организации сполучливо се възползват, свързвайки го с близкия по дата Гергьовден, с цел да провеждат мини екскурзии.
Вярно, показността и натруфената церемониалност, с която социалистическа България отбелязваше 1 май, са непотребни.

Но е правилно и друго - днешният 1 май е изгубил от смисъла, поради който е зародил. Защото дружно с показно манифестираната церемониалност, може би си е отишло и разбирането, че без солидарността и готовността за колективен отпор, правата са застрашени. Включително и правото на осемчасов работен ден, битката за което е било в основата на Деня на труда.

И несъмнено по тази причина другият първомайски химн, написан от Георги Кирков, е пропуснат.

В който се пееше " Работници, работнички/ от вси страни, сплотете се! "