Зловещо: Художничка рисува как изглежда гладът
„ По-страшнен от войната е гладът, а по-страшна от глада е неналичието на любов “, изпраща обръщение за мир художничката метамодернистка Йона Тукусер, която от една година, от началото на войната на Русия против Украйна, живее в България. За нейното злокобно изкуство споделя " Труд ".
През есента на 2022 година тя подреди потресаващата галерия „ Глад “ в Националната изложба „ Квадрат 500 “ в София, а на 27 януари т. година беше премиерата на 20-минутния й документален филм „ Антропофаг “ в канала на стрийминг платформата за късо кино NoBlink. В него живи очевидци от Бесарабия описват за случаи на човекоядство по време на огромния апетит в Украйна през 1946-1947 година
Йона Тукусер е потомка на българи от с. Главан, покрай Гълъбово, преселили се през 1832 година в Одеска област и основали село със същото име. Тя е украинка по паспорт, българка по генезис и гражданка на света, която от години пътува сред мегаполиси като Ню Йорк, Лондон и Рим.
В момента Йона живее в София. От „ Ню Бояна Филм “ са й дали гратис ателие, за което е доста признателна, тъй като може да продължи работата си, откакто всичките й бои и материали са останали в селото й в Украйна. Столицата ни тя познава чудесно, тъй като е приключила магистратура по живопис в Националната художествена академия през 2010 година при проф. Теофан Сокеров. Говори прекрасен български, което й оказва помощ да реализира най-големия си план – да изследва в държавните архиви на няколко страни, в това число нашата, документи за геноцида, извършен върху бесарабските българи след Втората международна война.
През 1946-1947 година сталинската власт ликвидира посредством апетит сред 300 хиляди и 1 милион души, от които 100 хиляди са поданици на Южна Бесарабия. Като се съберат жертвите и от предходните два сталински гладомора (1921-1923 година и 1932-1933 година, в Таврия), се оказва, че руската власт погубва над 130 хиляди етнически българи, което е една трета от общия им брой.
Затова Йона недоумява за какво българският парламент одобри на 1 февруари т. година решение, с което разгласи единствено гладомора в Украйна през 1932-1933 година за геноцид. Подобно изтребване посредством апетит се е случвало на три пъти в някогашния Съюз на съветските социалистически републики, само че към момента има хора, които не желаят да признаят това. Особено тежко е ситуацията през декември 1946-а – юни 1947 година в Бесарабия, когато, озверели от апетит, някои хора деградират дотолкоз, че протягат ръка на себеподобните си. Още има живи очевидци, които са чували за случаи на човекоядство.
Тези потресаващи разкази карат младата художничка да сътвори цикъл от картини, озаглавен „ Глад “. В тях се вижда по какъв начин майка яде детето си, дете е захапало обувка, търговци на пазара продават човешко месо… Името на Йона на иврит значи „ Гълъб “, само че в картините й няма мир, а гибел.
За да почувства персонално нещастието на сънародниците си, художничката се среща и беседва с възрастни хора от бесарабските села, станали очевидци на огромния апетит след войната. Тя снима с камера диалозите си с тях. Спомня си и разказите на своята баба, запечатали се надълбоко в детската й душа, по какъв начин околните бързали да погребат умрелите, с цел да не бъдат нападнати телата им. Публикация във вестник от това време споделя за жена, която се промъквала нощем на гробищата, вземала черен дроб от трупове и го слагала в пирожки, които продавала.
„ Имах шанса да срещна възрастен човек, който по време на диалога пред камерата ми разкри, че е бил един от бирниците, от въоражените отряди, които принудително изземаха храната от хората. Той непосредствено ми сподели: «Аз бях бирник. Един от тези бандити, с които обикаляхме от къща на къща да обираме на хората зърното». Този човек отнемал от хората храната, а след това също той със своята каруца обикалял селото да събира труповете на умрелите от апетит, по 20-50 натрупа дневно. И същият този човек към края на живота си почнал да написа писма до разнообразни държавни институции, с цел да се признае Гладоморът 1946-1947 година в Бесарабия за геноцид над българите, осъществен от сталинския комунистически режим. Той ми сподели: " За да принудят хората да влязат в колхоза, им се отнемаше храната. Или влизаш в колхоза, или умираш от апетит ". Човекът признава своята виновност, причастност в осъществяването на геноцида по отношение на сънародниците си, кои сме ние, с цел да не приемем неговото разкайване? “, размишлява Йона.
Творбите от цикъла „ Глад “, рисувани в продължение на 13 години, художничката подреди в „ Квадрат 500 “ със съдействието на посолството на Украйна у нас. Силно въздействаща част от изложбата бяха цитати от персоналните изявленията с хора, оживели от глада, които посетителите можеха да прочетат.
Две от картините на Йона Тукусер към този момент са владеене на Националната художествена изложба и Софийската градска художествена изложба, а тя възнамерява изложбата да бъде показана и в чужбина, с цел да подсети на хората, че актуалният свят е станал пленник на безнаказаните закононарушения на руския тоталитаризъм.
Междувременно Йона продължава да добавя цикъла „ Глад “ – този път с картини по разказите на интервюираните от нея хора. Има и нови сюжети – 6-годишно сираче, оживяло в мазетата по време на бомбардировките в Мариупол през 2022 година, като от апетит яло играчката на приятеля си. Йона е написала и музика, която издаде в албум, озаглавен „ Антропофаг “. В него може да се чуе стържещият тон на истината за едно античовешко деяние в предишното, което звучи като предизвестие през днешния ден.
" Нека страданието на хората ни сплотява, а не да ни разделя, предизвиквайки омраза и разпалвайки нови войни ", пожелава Йона.
Който не си помни историята, ще я повтори още веднъж, споделя Йона Тукусер във връзка премиерата на късометражния си филм „ Антропофаг “.
„ 13 години към този момент проучвам тематиката за Гладомора. 13 години работя с архивите в Украйна. През 2018 година започнах да снимам документален филм, диалози с българи, които са претърпели страшния апетит след Втората международна война. Днес това, което се случва в Украйна, тази канибалска политика, предпочитание за обладаване на територия, политиката на Русия " да изяде " Украйна, да я употребява, да " отгризне " част от нея, да я присвои – това е канибалска политика ", предизвестява художничката.
През есента на 2022 година тя подреди потресаващата галерия „ Глад “ в Националната изложба „ Квадрат 500 “ в София, а на 27 януари т. година беше премиерата на 20-минутния й документален филм „ Антропофаг “ в канала на стрийминг платформата за късо кино NoBlink. В него живи очевидци от Бесарабия описват за случаи на човекоядство по време на огромния апетит в Украйна през 1946-1947 година
Йона Тукусер е потомка на българи от с. Главан, покрай Гълъбово, преселили се през 1832 година в Одеска област и основали село със същото име. Тя е украинка по паспорт, българка по генезис и гражданка на света, която от години пътува сред мегаполиси като Ню Йорк, Лондон и Рим.
В момента Йона живее в София. От „ Ню Бояна Филм “ са й дали гратис ателие, за което е доста признателна, тъй като може да продължи работата си, откакто всичките й бои и материали са останали в селото й в Украйна. Столицата ни тя познава чудесно, тъй като е приключила магистратура по живопис в Националната художествена академия през 2010 година при проф. Теофан Сокеров. Говори прекрасен български, което й оказва помощ да реализира най-големия си план – да изследва в държавните архиви на няколко страни, в това число нашата, документи за геноцида, извършен върху бесарабските българи след Втората международна война.
През 1946-1947 година сталинската власт ликвидира посредством апетит сред 300 хиляди и 1 милион души, от които 100 хиляди са поданици на Южна Бесарабия. Като се съберат жертвите и от предходните два сталински гладомора (1921-1923 година и 1932-1933 година, в Таврия), се оказва, че руската власт погубва над 130 хиляди етнически българи, което е една трета от общия им брой.
Затова Йона недоумява за какво българският парламент одобри на 1 февруари т. година решение, с което разгласи единствено гладомора в Украйна през 1932-1933 година за геноцид. Подобно изтребване посредством апетит се е случвало на три пъти в някогашния Съюз на съветските социалистически републики, само че към момента има хора, които не желаят да признаят това. Особено тежко е ситуацията през декември 1946-а – юни 1947 година в Бесарабия, когато, озверели от апетит, някои хора деградират дотолкоз, че протягат ръка на себеподобните си. Още има живи очевидци, които са чували за случаи на човекоядство.
Тези потресаващи разкази карат младата художничка да сътвори цикъл от картини, озаглавен „ Глад “. В тях се вижда по какъв начин майка яде детето си, дете е захапало обувка, търговци на пазара продават човешко месо… Името на Йона на иврит значи „ Гълъб “, само че в картините й няма мир, а гибел.
За да почувства персонално нещастието на сънародниците си, художничката се среща и беседва с възрастни хора от бесарабските села, станали очевидци на огромния апетит след войната. Тя снима с камера диалозите си с тях. Спомня си и разказите на своята баба, запечатали се надълбоко в детската й душа, по какъв начин околните бързали да погребат умрелите, с цел да не бъдат нападнати телата им. Публикация във вестник от това време споделя за жена, която се промъквала нощем на гробищата, вземала черен дроб от трупове и го слагала в пирожки, които продавала.
„ Имах шанса да срещна възрастен човек, който по време на диалога пред камерата ми разкри, че е бил един от бирниците, от въоражените отряди, които принудително изземаха храната от хората. Той непосредствено ми сподели: «Аз бях бирник. Един от тези бандити, с които обикаляхме от къща на къща да обираме на хората зърното». Този човек отнемал от хората храната, а след това също той със своята каруца обикалял селото да събира труповете на умрелите от апетит, по 20-50 натрупа дневно. И същият този човек към края на живота си почнал да написа писма до разнообразни държавни институции, с цел да се признае Гладоморът 1946-1947 година в Бесарабия за геноцид над българите, осъществен от сталинския комунистически режим. Той ми сподели: " За да принудят хората да влязат в колхоза, им се отнемаше храната. Или влизаш в колхоза, или умираш от апетит ". Човекът признава своята виновност, причастност в осъществяването на геноцида по отношение на сънародниците си, кои сме ние, с цел да не приемем неговото разкайване? “, размишлява Йона.
Творбите от цикъла „ Глад “, рисувани в продължение на 13 години, художничката подреди в „ Квадрат 500 “ със съдействието на посолството на Украйна у нас. Силно въздействаща част от изложбата бяха цитати от персоналните изявленията с хора, оживели от глада, които посетителите можеха да прочетат.
Две от картините на Йона Тукусер към този момент са владеене на Националната художествена изложба и Софийската градска художествена изложба, а тя възнамерява изложбата да бъде показана и в чужбина, с цел да подсети на хората, че актуалният свят е станал пленник на безнаказаните закононарушения на руския тоталитаризъм.
Междувременно Йона продължава да добавя цикъла „ Глад “ – този път с картини по разказите на интервюираните от нея хора. Има и нови сюжети – 6-годишно сираче, оживяло в мазетата по време на бомбардировките в Мариупол през 2022 година, като от апетит яло играчката на приятеля си. Йона е написала и музика, която издаде в албум, озаглавен „ Антропофаг “. В него може да се чуе стържещият тон на истината за едно античовешко деяние в предишното, което звучи като предизвестие през днешния ден.
" Нека страданието на хората ни сплотява, а не да ни разделя, предизвиквайки омраза и разпалвайки нови войни ", пожелава Йона.
Който не си помни историята, ще я повтори още веднъж, споделя Йона Тукусер във връзка премиерата на късометражния си филм „ Антропофаг “.
„ 13 години към този момент проучвам тематиката за Гладомора. 13 години работя с архивите в Украйна. През 2018 година започнах да снимам документален филм, диалози с българи, които са претърпели страшния апетит след Втората международна война. Днес това, което се случва в Украйна, тази канибалска политика, предпочитание за обладаване на територия, политиката на Русия " да изяде " Украйна, да я употребява, да " отгризне " част от нея, да я присвои – това е канибалска политика ", предизвестява художничката.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ