По пророческите стъпки на романа 1984“ и създаването на стерилен

По пророческите стъпки на романа „ 1984 “ и основаването на безплоден нов език, предназначен не да уголемява, а да лимитира широтата на мисълта, заличавайки напълно инакомислието у хората. Свят, в който думите независимост, чест, правдивост, морал, интернационализъм, народна власт, просвета и вяра просто не съществуват.

Принципи на новговор

Новговор бе формалният език на Океания и бе основан, с цел да посрещне идеологическите условия на ангсоц или британския социализъм. През 1984 година към момента никой не се показваше документално или говоримо единствено на новговор. На него се пишеха уводните публикации на „ Таймс “, само че това бе демонстрация на изключително умеене, към момента по силите единствено на експерти. Предполагаше се, че новговор ще измести дефинитивно старговора (или литературния британски, както би трябвало да го наричаме) към 2050 година. Междувременно той настойчиво печелеше почва, защото всички партийни членове се стремяха да използват във всекидневието си от ден на ден думи и граматически структури от него.

Целта на новговор бе освен да обезпечи изразно средство за възгледите и метода на мислене, подхождащи на почитателите на ангсоц, само че и да направи неосъществим всевъзможен различен метод на мислене. Предвиждаше се, когато новговор се схване един път вечно, а старговорът се не помни, еретичните мисли – тоест мислите, които съставляват отклоняване от правилата на ангсоц – да станат безусловно немислими, най-малко дотолкоз, доколкото мислите зависят от думите. Речникът бе по този начин издигнат, че да дава точна и постоянно доста изтънчена форма на всяко значение, което партиен член би желал вярно да изрази, като в същото време изключва всички други смисли, а също и опцията да се стигне до тях по индиректен път. Това бе реализирано частично с измислянето на нови думи, само че основно с унищожаването на нежелателните думи и с оголването на останалите от неправоверното им значение, и в рамките на вероятното – изобщо от всички спомагателни смисли. Ще дам един образец. Думата свободен се запазваше в новговор, само че можеше да се използва единствено в изказвания като „ мястото до мен е свободно “ или „ довечера съм свободен “. Тя не можеше да се използва в предходния смисъл на „ политически свободен “ или „ интелектуално свободен “, защото политическата и интелектуалната независимост към този момент не съществуваха като понятия и затова бяха останали без название. Освен унищожаването на явно еретичните думи, съкращаването на речника единствено по себе си се смяташе за цел и не се допускаше да се запази нито една дума, в случай че не бе безусловно нужна. Новговор бе предназначен не да уголемява, а да лимитира широтата на мисълта и за постигането на тази задача индиректно съдействаше съкращаването до най-малко на избора на думи.

Думите на новговор бяха разграничени в три обособени групи, известни като речник А, речник Б (наречен също „ Сложни думи “) и речник В. За по-голямо облекчение ще разгледаме всяка група поотделно, като граматическите особености на езика могат да бъдат включени в раздела, отдаден на речник А, защото разпоредбите важат и за трите категории.

Речник А включваше думи, нужни във всекидневието и обозначаващи дейности като: хранене, пиянство, работа, обличане, качване и слизане по стълба, возене в транспортни средства, градинарстване, готвене и тям сходни. Беше формиран съвсем напълно от към този момент съществуващи думи, като блъскам, търча, куче, дърво, захар, къща, поле, само че в съпоставяне със актуалния британски, броят им бе извънредно стеснен, а смисъла им – много по-стеснено. Бяха изчистени от всички двусмислици и отсенки на смисъла. Доколкото това можеше да се реализира, новговорните думи от тази група звучаха отсечено и показваха едно ясно дефинирано разбиране. Би било напълно невероятно да се употребява речник А за обозначаване на литературни, политически или метафизичен хрумвания. Той беше предопределен да показва само елементарни мисли с несъмнено предопределение, нормално отнасящи се до съответни предмети или физически дейности.

Граматиката на новговор имаше две отличителни особености. Първата беше съвсем цялостната взаимозаменяемост сред другите елементи на речта. Която и да било дума в езика (по принцип това включваше даже нереални думи като „ в случай че “ или „ когато “) можеше да се използва като глагол, съществително, прилагателно или произношение. Когато бяха от един и същи корен, сред глагола и съществителното нямаше никаква разлика, като това предписание единствено по себе си предполагаше разрушаването на доста архаични форми. Така да вземем за пример в новслов не съществуваше думата „ мисъл “. Тя беше сменена от „ мисля “, която служеше по едно и също време и за съществително, и за глагол. Тук не се следваше някакъв етимологичен принцип: в известни случаи се запазваше съществителното, в други – глагола. Дори когато съществително и глагол със сходно значение не бяха етимологически свързани, единият или другият от тях постоянно биваха унищожавани… От в този момент съществуващите наречия не бе непокътнато нито едно, с изключение на дребното, които така или другояче приключват на само че: окончанието само че беше непроменяемо. Думата „ добре “ да вземем за пример беше сменена с „ добърно “.

Освен това думата – това също се отнасяше по принцип за всяка дума в езика – можеше да получи противоположно значение, като се прибави представката не, или смисъла можеше да бъде интензивно благодарение на представката плюс и да бъде очебийно с двуплюс. Така да вземем за пример нестуден означаваше „ топъл “, до момента в който плюсстуден и двуплюсстуден означаваха надлежно – „ доста леден “ и „ извънредно леден “. Както в актуалния британски, можеше да се промени смисъла на съвсем всяка дума благодарение на предложни представки, като пред, след, горе, долу и така нататък С такива средства стана допустимо наличието на речника да сведе до най-малко. При състояние, че имаме думата добър, нямаше никаква потребност от дума като неприятен, защото нужното значение беше също по този начин сполучливо – всъщност, по-успешно – предадено посредством недобър. В случаите, когато две думи показваха две противоположни смисли, належащо беше единствено да се реши коя от двете да се унищожи. Тъмен да вземем за пример можеше да бъде сменен от несветъл или ярък от нетъмен, според от желанията.

Следващата отличителна линия в граматиката на новговор беше неналичието на отклонения от разпоредбите. С дребни изключения, за които ще стане дума по-долу, всички окончания следваха същите правила. Така да вземем за пример имаше единствено едно минало време и то се образуваше също като предишното причестяване с окончание л. Миналото време на извършвам кражба беше крадал, предишното на мисля беше мислял и по този начин с всички думи в езика, а форми като крадях, крадох, мислех, мислих бяха унищожени. Множественото число се образуваше единствено с наставката и. Формите в множествено число на човек, вол, живот бяха индивида, воли, животи. Сравнителната и превъзходната степен на прилагателните се образуваха непроменяемо с представките по-, най- (добър, по-добър, най-добър), форми като извънредно и великолепно бяха унищожени.

…Най-голямата компликация, с която се сблъскваха съставителите на речника по новговор, бе не да измислят нови думи, а, откакто са ги измислили, да ги изпълнят със наличие: т.е., да дефинират какви класове от думи те отхвърлят със съществуването си.

Както към този момент видяхме в тази ситуация с думата свободен, думи, които в миналото са имали еретичен смисъл, от време на време се запазваха за улеснение, само че единствено откакто биваха пречистени от нежелателното значение. Безброй други думи, като чест, правдивост, морал, интернационализъм, народна власт, просвета и вяра просто бяха изчезнали. Заместваха ги няколко общи думи, като по този метод ги премахваха. Всички думи, свързани с концепциите за независимост и тъждество да вземем за пример, се заместваха от единствената дума престъпмисля, до момента в който всички думи, свързани с концепциите за обективност и рационализъм, се заместваха от единствената дума стармисля. По-голяма акуратност би била рискова. От партийните членове се изискваше да имат възгледи, сходни на тези на античните евреи, които са знаели, без да знаят освен това, че всички нации, като се изключи техния, се кланят на „ неистинен богове “. На тях не им е било нужно да научават, че тези богове се назовават Ваал, Озирис, Молох, Ащарот и по този начин нататък: евентуално колкото по-малко са знаели за тях, толкоз по-добре е било за личната им правоверност. Те познавали Йехова и заповедите на Йехова: затова знаели, че всички богове с други имена или с други черти не са същински.

Нито една дума в речник Б не бе лишена от идеологически нюанс. Много от тях бяха евфемизми. Такива думи да вземем за пример, като радлаг (лагер за насилствен труд) или Минипакс (Министерство на мира, т.е. на войната), означаваха в действителност тъкмо противоположното на това, което би трябвало да значат. От друга страна, някои думи демонстрираха искрено и надменно отношение към същността на обществото на Океания. Пример за това е хранпрол – евтините развлечения и лъжливите вести, с които партията подхранваше масите. Други думи пък бяха двойствени и придобиваха значение „ добър “, когато се отнасяха за партията и „ неприятен “, когато се отнасяха за нейните врагове. Освен това огромен брой думи на пръв взор изглеждаха елементарни съкращения и извличаха идеологическия си нюанс не от смисъла, а от структурата си.

Доколкото беше допустимо, всички думи с идеологическо значение попадаха в речник Б. Наименованието на всяка организация, група хора, обучение, страна, институция или социална постройка непроменяемо се окастряше до нормалната форма, т.е. една елементарно произносима дума с най-малкия вероятен брой срички, която да резервира първичния си генезис. В Министерството на истината да вземем за пример Архивният отдел, където работеше Уинстън Смит, се наричаше Архот, Отделът за художествена литература – Худот, Отделът за телекранни стратегии – Телот, и така нататък. Това не се правеше единствено с цел да се спести време. Още в първите десетилетия на двайсети век една от присъщите черти на политическия диалект са били абревиатурните думи и фрази; вижда се също, че наклонността да се употребяват сходни абревиатури е по-силна в страните с тоталитарни режими и в тоталитарните организации. Като образец можем да посочим думи като: Нацизъм, Гестапо, Коминтерн, Инпрекор, Агитпроп. В началото тази процедура е била възприета надали не инстинктивно, само че в новговор се прилагаше предумишлено. Осъзнато бе, че със съкращаването на наименованието се стеснява и леко се трансформира неговото значение, като се окастрят множеството асоциации, които другояче биха му били присъщи. Думите Комунистически интернационал да вземем за пример разсънват комплицирана визия за човешко приятелство, червени флагове, барикади, Карл Маркс и Парижката комуна. Думата Коминтерн, въпреки това, допуска само стегната организация и строго избрана теория. Тя се отнася до нещо съвсем толкоз елементарно познаваемо и с толкоз съответно предопределение като стол и маса. Коминтерн е дума, която може да се произнесе съвсем без човек да се замисли, до момента в който Комунистически интернационал е фраза, над която човек е задължен да се замисли най-малко за малко. По същия метод асоциациите, предизвиквани от дума като Миниправ, са по-малко на брой и по-поддаващи се на надзор, в сравнение с предизвикваните от Министерство на истината. С това се изяснява освен наклонността да се редуцира всичко, което е допустимо, само че и подчертаната грижа всяка дума да бъде елементарно произносима.

В новговор благозвучието надделяваше над всяко друго основание, с изключение на точността на смисъла. Когато беше належащо, даже граматическите правила се жертваха поради него. И напълно основателно – след като за политически цели се изискваха на първо място къси, отсечени думи с недвусмислено значение, които могат да се произнасят бързо и да будят най-малко асоциации в разсъдъка на говорещия. Думите от речник Б придобиваха в допълнение влияние от обстоятелството, че множеството от тях доста си приличаха. Почти непроменяемо тези думи – Минипакс, хранпрол, грешсекс, радлаг, ангсоц, коремусет, Мисляпол и безчет други – бяха с три или четири срички, при които ударението падаше върху двете елементи на думата. Тяхната приложимост насърчаваше дърдоренето и го правеше по едно и също време отсечено и монотонно. А тъкмо това се целеше. Предвиждаше се говоренето и изключително говоренето по предмет, който не е лишен от идеологическа багра, да стане колкото може по-несъзнателно. Без подозрение, във всекидневието бе належащо, или най-малко от време на време бе належащо, да се мисли, преди да се приказва, само че когато партиен член бе предназначен да разгласи политическото или нравственото си мнение, той трябваше да е в положение да изстреля автоматизирано верните възгледи по този начин, както картечницата изстрелва патроните. На това съответстваше образованието му, езикът му предоставяше съвсем безотказен инструмент, а съставът на думите, недодяланото им звучене и известната преднамерена грозотия, отговаряща на духа на ангсоц, още повече улесняваха този развой. Улесняваше го и лимитираният избор на думи. Съотнесен с нашия речник, речникът на новговор беше извънредно ограничен и се отличаваше от останалите езици на първо място по това, че с всяка минала година речникът му не се обогатяваше, а обедняваше. Всяко редуциране беше победа, защото колкото по-малък беше изборът на думи, толкоз по-малко беше изкушението да се опиташ да мислиш. Крайната цел бе членоразделната тирада да идва от ларинкса, без въобще да визира мозъчните центрове. Тази цел намерено се признаваше в новговорната дума паткореч, която значи да грача като патица. Както доста други думи в речник Б, паткореч имаше двойно значение. Щом мненията, които се изкрякват, са правоверни, тя не значи нищо друго с изключение на хвалба и когато „ Таймс “ написа за някой от ораторите на партията, че бил дву-плюсдобър в своята паткореч, това значи, че му се прави сърдечен и скъп комплимент.

Много дребен брой думи бяха общи за всички описи и не съществуваше речник, отразяващ функционалностите на науката като положение на духа или метод на мислене, без значение от характерните клонове. Всъщност не съществуваше дума за „ просвета “, като смисъла, което тя би могла да носи, се покриваше в задоволителна степен от думата ангсоц.

От гореизложеното излиза наяве, че в новговор изразяването на неправоверни възгледи, с изключение на на доста ниско ниво, беше съвсем невероятно. Разбира се, допустимо беше да се произнасят напълно първоначални еретични отзиви, един тип сквернословия. Би било допустимо да вземем за пример да се съобщи Големия брат е недобър. Това изказване, което за правоверното ухо бе явен парадокс, не можеше да се поддържа с рационални доводи, тъй като не съществуваха нужните думи. Идеи, непознати на ангсоц, можеха да бъдат съхранявани в неразбираема, безсловесна форма и назовавани единствено с доста общи термини, които струпваха вкупом и заклеймяваха всевъзможни ереси, без авансово да ги дефинират. Всъщност новговор можеше да се употребява за неправоверни цели единствено в случай че някои от думите се преведат незаконно назад на старговор. Например изказванието Всички индивиди са равни е допустимо на новговор, само че единствено в смисъла, в който съждението Всички хора са червенокоси е допустимо на старговор. То не съдържаше граматическа неточност, само че показваше явна лъжа – тоест, че всички хора са с идентичен растеж, тегло или мощ. Понятието за политическо тъждество към този момент не съществуваше и думата еднакъв, надлежно, бе лишена от другото си значение. През 1984 година, когато старговор към момента беше общоприетото средство за другарство, теоретически съществуваше заплахата при приложимост на думи от новговор да се помни първичното им значение. На процедура за човек, добре усвоил двумисълта, не беше мъчно да го избегне, само че след няколко генерации даже опцията за подобен пропуск щеше да изчезне. Човек, чийто роден и единствен език бе новговор, не би могъл да знае, че еднакъв е означавало и „ политически пълноправен “, или че свободен в миналото е означавало „ интелектуално свободен “, също както да вземем за пример човек, който в никакъв случай не е чувал за шах, не би могъл да знае, че дама или кон имат спомагателни смисли. Той не би бил в положение да извърши доста закононарушения и неточности, просто тъй като те бяха безименни и затова невъобразими. Предвиждаше се с времето все по-отчетливо да се открои отличителната характерност на новговор – думите му да стават все по-малко, смислите им – все по-бедни и последователно да изчезне опцията да бъдат използвани погрешно.

Когато старговор щеше да бъде преместен един път вечно, щеше да се прекъсне последната връзка с предишното. Историята към този момент бе пренаписана, само че на места оставаха оживели фрагменти от литературата на предишното, които не бяха точно цензурирани и до момента в който старговор не бе изцяло пропуснат, можеха да бъдат прочетени. В бъдеще такива фрагменти, даже и да оцелееха, биха били неразбираеми и непреводими…

Всъщност огромна част от литературата на предишното към този момент бе модифицирана по този метод. Поради съображения за авторитет се смяташе за желателно да се резервира споменът за избрани исторически персони, като в същото време техните достижения бъдат приведени в сходство с философията на ангсоц. Затова творбите на създатели, като Шекспир, Милтън, Суифт, Байрон, Дикенс и някои други се превеждаха; когато преводите бъдеха приключени, истинските произведения, дружно с всичко друго, оживяло от литературата на предишното, щяха да бъдат унищожени. Преводите вървяха постепенно и мъчно и не се очакваше да бъдат приключени преди първото или второто десетилетие на двайсет и първи век. Съществуваше и многочислена чисто утилитарна литература – задължителни механически наръчници и други, – която също трябваше да бъде обработена. Преди всичко, с цел да се отдели време за предварителната работа по превода, окончателното въвеждане на новговор бе планувано чак за годината 2050.

Избрано от: „ 1984 “, Джордж Оруел, превод Лидия Божилова, изд. Профиздат, 1989 година
Снимка: Orwell's press card portrait, 1943, commons.wikimedia.org