Изложба по повод 120 години от рождението на Христо Капитанов откриха в Добрич
По мотив 120 години от рождението на именития добруджански публицист, публицист, правист и държавник Христо П. Капитанов (6 ян. 1903 - 1971), Регионална библиотека „ Дора Габе “ провежда фотодокументална галерия. В централното предверие на библиотеката от 6 до 27 януари 2023 година посетителите ще имат опция да се срещнат с изявления на един от най-изявените добруджански публицисти през първата половина на XX век във в. „ Куриер “ (Базарджик) 1928-1929 година и в. „ Единство “ (Добрич) 1929-1930 година, сп. „ Добруджански обзор “ (Базарджик) 1929 година, учредено и редактирано от него. Представените периодически издания, на които Хр. Капитанов в разнообразни интервали е гл. редактор, служат почтено на българщината и отстояват българската национална идея в Южна Добруджа. Изложбата включва книги и литература за него - „ Материали и мемоари за добруджанския периодически щемпел. Вестници и списания, излизали в Добрич през 1919-1940 година “ на Данаил Бекяров, „ Премълчани имена “ на Йордан Дачев, „ Добруджанци в науката, изкуството и културата “ на Любен Бешков и други от фонда на бранш Краезнание.
В годините на румънската окупация на Добруджа, от страниците на вестниците, енергичният
Хр. Капитанов намерено пази ползите на българското етническо малцинство в настояванията им за свои учебни заведения, църкви и културни организации, по-ниски лихви на заемите, оказва помощ на българското население като правист с многочислените си публикации на правна тема. Христо Капитанов изпитва отрицателните последствия за оповестените намерено остри материали - арести, разпити, обиски, набези на адвокатската му адвокатска фирма и други
Христо Петров Капитанов е роден на 6 януари 1903 година в Добрич. Учи право в Букурещ, Румъния и Лиеж, Белгия. Адвокат в Букурещ и Добрич. Преподава български език в Букурещкия университет.
На полето на добруджанския периодически щемпел Капитанов се появява през 1923 година Автор на няколко стихосбирки и голям брой изявления в локалните вестници и списания, издавани по това време. Основател и редактор на сп. „ Факел ” (1923-1924), в. „ Нов живот “ (1924), редактор и съредактор на в. „ Куриер ”(1927-1929), помощник на в. „ Добруджански глас ”, „ Литературен глас ”, „ Днес ”, „ Вечер ”, сп. „ Селска национална библиотека ” и други Главен редактор на сп. „ Добруджански обзор ” (1929), в. „ Поле “ (1929), в. „ Ново единение ” (1929-31), орган на Българската миноритарна партия, на която е секретар 1928-1938 година, съосновател на Българския национален университет в Добрич. Печата стихове и литературни публикации за модерна румънска литература на страниците на сп. „ Поле ”. Редактор в Дирекцията по печата към МВРИ (1940-1944), уволнен след 9 септември 1944 година, теоретичен помощник в Института по българска литература на Българска академия на науките. Изключен от Съюз на българските писатели на 23.11.1944 година за така наречен " фашистка активност ".
Автор на книги, монографии, студии, документални издания. Пише очерци, публикации, библиографски бележки въз основа на документи от румънските държавни архиви, превежда румънска лирика, написа рецензии за книги и други
Почива в София на 1 декември 1971 година
Делото на Христо Капитанов е непрекъсващ образец на родолюбие и нравственост, и е значима част от културно-историческото завещание на Добрич и Добруджа.
В годините на румънската окупация на Добруджа, от страниците на вестниците, енергичният
Хр. Капитанов намерено пази ползите на българското етническо малцинство в настояванията им за свои учебни заведения, църкви и културни организации, по-ниски лихви на заемите, оказва помощ на българското население като правист с многочислените си публикации на правна тема. Христо Капитанов изпитва отрицателните последствия за оповестените намерено остри материали - арести, разпити, обиски, набези на адвокатската му адвокатска фирма и други
Христо Петров Капитанов е роден на 6 януари 1903 година в Добрич. Учи право в Букурещ, Румъния и Лиеж, Белгия. Адвокат в Букурещ и Добрич. Преподава български език в Букурещкия университет.
На полето на добруджанския периодически щемпел Капитанов се появява през 1923 година Автор на няколко стихосбирки и голям брой изявления в локалните вестници и списания, издавани по това време. Основател и редактор на сп. „ Факел ” (1923-1924), в. „ Нов живот “ (1924), редактор и съредактор на в. „ Куриер ”(1927-1929), помощник на в. „ Добруджански глас ”, „ Литературен глас ”, „ Днес ”, „ Вечер ”, сп. „ Селска национална библиотека ” и други Главен редактор на сп. „ Добруджански обзор ” (1929), в. „ Поле “ (1929), в. „ Ново единение ” (1929-31), орган на Българската миноритарна партия, на която е секретар 1928-1938 година, съосновател на Българския национален университет в Добрич. Печата стихове и литературни публикации за модерна румънска литература на страниците на сп. „ Поле ”. Редактор в Дирекцията по печата към МВРИ (1940-1944), уволнен след 9 септември 1944 година, теоретичен помощник в Института по българска литература на Българска академия на науките. Изключен от Съюз на българските писатели на 23.11.1944 година за така наречен " фашистка активност ".
Автор на книги, монографии, студии, документални издания. Пише очерци, публикации, библиографски бележки въз основа на документи от румънските държавни архиви, превежда румънска лирика, написа рецензии за книги и други
Почива в София на 1 декември 1971 година
Делото на Христо Капитанов е непрекъсващ образец на родолюбие и нравственост, и е значима част от културно-историческото завещание на Добрич и Добруджа.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ