Експерт: България губи всяка година по 1,5 млрд. евро приходи от културен туризъм
По към милиард - милиард и половина евро годишно България губи от неналичието на държавна политика в региона на културния туризъм и това хронично продължава към този момент тридесет години. Проблемът идва от това, че страната не ръководи своята културно-историческа благосъстоятелност, надлежно не знае за нейното битие и не отделя нужните средства за тази своя благосъстоятелност, с цел да подкрепи локалните стопански системи и да сътвори нови работни места. Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция шефът на Института за разбори и оценки в туризма Румен Драганов в навечерието на Международното туристическо ревю " Културен Туризъм 2023 ", което стартира във Велико Търново на 20 април.
Прочетете още
От близо 6 милиарда лв. годишни доходи от туризъм в България статистиката не може да каже какъв брой са тези от културен туризъм, само че съществува неправилно схващане, че 70 на 100 идват от морски летен рекреативен туризъм и 20 на 100 от зимен ски туризъм, разяснява Драганов. По думите му това е заради цялостното недоумение какво е културен туризъм, който също така е целогодишен, а не сезонен. Ние преглеждаме да вземем за пример Варна и Бургас като летни дестинации, само че не виждаме, че във Варна има опера, филхармония, театри, музеи и доста обществена държавна благосъстоятелност при толкоз доста празни места за настаняване, същото се отнася и за Бургас. Ако въображаемо махнем морето от тези градове, ще забележим, че става дума за две европейски културни дестинации за целогодишен туризъм, сподели специалистът. Те обаче, както и доста други места, свързани с обществената държавна благосъстоятелност в туризма, нямат поддръжка и реклама от страна на страната за привеждане на паметниците в ред в сходство със международните стандарти за туризъм и не се развиват в тази посока, разяснява Драганов и добави, че това е илюстрация единствено на част от загубите на доходи за страната от този сегмент. Нещо повече, в дейните летни месеци морските градове се насищат с културни събития, вместо да се изместят в крилата на сезона и засилват пролетта, есента и зимата, разяснява Драганов. Той добави, че " принос " към пропуснатите финансови изгоди за България в културния туризъм има и фактът, че към този момент 30 години в к.к. " Слънчев бряг " не се организира " Златният Орфей ". Толкова ли е мъчно да се разбере, че този фестивал беше най-голямото маркетингово обръщение към Европа, която генерираше голям брой туристи и премахването му беше една гигантска нелепост за към момента държавния летен курорт, попита специалистът.
Понятието " културен туризъм "
Културният туризъм е един от типовете туризъм, който получава нова оперативна формулировка от Световната организация по туризъм (СОТ) на 22-рата сесия на Общото заседание, извършена в Чънду, Китай, която гласи: " Културният туризъм е вид туристическа активност, при която съществена мотивация на екскурзианта е да научи, открие, преживее и употребява движими и недвижими атракции/продукти в една туристическа дестинация. Тези атракции и артикули се свързват с набор от отличителни материални, интелектуални, духовни и прочувствени характерности на обществото, които обгръщат изкуство, архитектура, историческо и културно завещание, кулинарно завещание, литература, музика, изобретателни промишлености и живата просвета на общността с нейния метод на живот, ценностна система, вярвания и обичаи ".
Трябва да знаем, че понятието културен туризъм се употребява главно за маркетингови цели и е обвързано с това кой и по какъв начин популяризира продукта, и на кои тържища се показва страната в съответните дестинации, които емитират туристи, интересуващи се от този вид прекарване, описа Драганов. Зад клишето, което нормално политиците повтарят – " би трябвало да развиваме културния туризъм ", стоят избрани стъпки на страната и общините във връзка с обществената благосъстоятелност, подсети специалистът – основаване на артикули, свързани с локалната просвета или изкуството на говора, танца, светлината, музиката, исторически монументи и живата модерна просвета, събитийния туризъм - фестивали, изложения, и по какъв начин да ги нареждаме маркетингово, с цел да притеглим туристи в тази ниша и да подтикваме локалните стопански системи.
България взе участие в към 56 интернационалните изложби в Европа, Северна и Южна Америка, Средния и Далечния Изток. Освен тази форма на привличане на туристи, България употребява всички маркетингови благоприятни условия, включително и предоставяните от обществени медии, за приличане на туристи.
Благодарение на естественото и историческото си многообразие, България разполага със обилни запаси за развиване на туризъм, и в частност на културен туризъм, се акцентира в разбор на " Експлика - Глобал Метрикс ", оповестен на интернет страницата на Министерството на туризма. Основни измежду тези запаси са обектите в Списъка на международното завещание на ЮНЕСКО, Стоте национални туристически обекта, хилядите локални обичайни и културни атракции, над 40 000 исторически паметника, над 160 манастира, повече от 330 музеи и галерии, богати обичаи в провеждането на фестивали и празници, непокътнато етнографско завещание, национална кухня и еноложки обичаи.
България е неоткриваема на международната карта на културния туризъм
По думите на Румен Драганов, макар тези дадености, България е неоткриваема на международната карта на културния туризъм, тъй като страната продължава да не знае кой е притежател на обществената държавна благосъстоятелност в частта " културен туризъм " и към кой министър се води ръководството на обществената държавна благосъстоятелност в тази й част. По принцип тя се води към Министерството на районното развиване и благоустройството, само че отрасловият министърът изобщо не знае това, сподели специалистът. Обектите са трансферирани за " стопанисване и ръководство " през далечната 1969 година на локалните общински музей и от този момент няма нужните средства за " културен туризъм ". Хижите обществена държавна благосъстоятелност са трансферирани към неправителствената организация БТС (Български туристически съюз), огромна част от тях - разграбени посредством несъответстваща приватизация, а другите - отдадени до ден сегашен с контракти за " безсрочно и безплатно прилагане ", надлежно никаква отчетност и неплащане на налози, разяснява Драганов. Някои от хижите, като хижа " Мусала каменна ", " Ястребец ", " Шумнатица ", " Мечит ", са приватизирани с установителни нотариални актове с съображение за придобиване на собствеността " акт за държавна благосъстоятелност " и издадени скици от службата по кадастъра към Министерство на регионалното развитие с погрешно наличие. Това е единствено дребна част от безхаберието във връзка с ръководството на обществената благосъстоятелност на страната, съобщи специалистът. Някои си мислят, че ръководството на тази благосъстоятелност е към Министерството на културата и Института за паметниците на културата, който обаче няма никаква благосъстоятелност във връзка с културните монументи, или че със собствеността се занимава Министерството на туризма, което също няма никаква благосъстоятелност и отговорност към ръководството на обектите обществена държавна благосъстоятелност, описа Драганов за верижната ведомствена неангажираност към културните активи, които са в основата на националния ни културен туризъм. Това води до липса и безредна реклама на богатото ни културно историческо завещание при нищожен бюджет и цялостна загуба на конкурентоспособност по отношение на прилежащите ни пазари в този значим сегмент, разяснява специалистът.
Опитът на конкурентните ни дестинации
Най-близката страна, от чийто модел на развиване на културния туризъм можем да се поучим, е Турция, сподели Драганов. В тази страна страната е притежател на културните обекти и влага обилни суми в поддръжката им и ръководството им, и паралелно с това харчи годишно 450 млн. евро, с цел да популяризира тази своя благосъстоятелност в медиите в Европа и света, във всеки аероплан или туроператор, който продава Турция, без значение от това на кой пазар се намира, добави специалистът. Франция също е образец в стопанисването на културно-историческото завещание, разяснява Драганов и посочи единствено един образец - при реституция на замъците по долината на река Лоара се употребяват камъни и материали от кариери, от които са били добивани съответните строителни материали от времето, в което са строени, а не се употребяват " Итонг " или пластмасови детайли за крепостите. " Културният туризъм е безценен, тъй като това е предложение на обичаен артикул в обичайната среда, а достоверността е най-скъпото нещо в туризма. Когато създадем Айфелова кула в " Златни пясъци ", би трябвало да знаем, че това е кич и служи единствено за насмешка ", разяснява специалистът еклектиката на курорта ни.
Почти 100 % от туристите, които посещават страната ни, практикуват и културен туризъм
Културният туризъм заема забележителен дял в продуктовата палитра на България като туристическа дестинация. Според последните извършени изследвания измежду пътувалите у нас българи и чужденци културният туризъм е един от най-често практикуваните типове туризъм в България с дялове надлежно от 23 на 100 за българите и 52 на 100 за чужденците, демонстрират данни от разбора, оповестен на интернет страницата на Министерството на туризма. По данни на Института за оценки и разбори в туризма съвсем 100 % от туристите, които посещават страната ни, без значение от задачата на визитата си, практикуват и културен туризъм.
Българският и задграничният обожател на културния туризъм
За да разберем профила на българина, който избира културния туризъм, би трябвало да посетим нововъзникналите туристически дестинации като Хераклея Синтика, Мисионис, Перперикон или Татул, които са добър образец за присъединяване на страната и общините, разяснява специалистът и означи, че нормално посетителите там са млади фамилии, не доста заможни или към междинната класа, които се усещат длъжни да предадат историческата памет за родината на децата си. Културният туризъм в България се крепи на българския етничен дух, на българщината, заключи Драганов и уточни, че принос в популяризирането на този тип туризъм би трябвало да имат на първо място учебните заведения и държавната политика в тази област.
Годишно в страната идват към 12 млн. чужденци, от които 1,7 млн. по един или различен метод се допират до културното ни завещание. Голяма част от тях идват с нискотарифните самолетни компании за културен туризъм в градска историческа среда – София, Варна, Бургас, Пловдив. Това нормално са заможни хора, които са обиколили света, само че в никакъв случай не са посещавали страната ни. Единственото, което всички те питат, е за какво няма повече информация за културните и духовните благосъстояния на България, разяснява Драганов. Годишните доходи от чужденците, посетили страната ни за културен туризъм, са към 76,5 млн. евро. Потенциалът на страната ни е да удвои броя на туристите, като доста се усили и междинният доход от екскурзиант, счита специалистът.
През октомври, ноември и декември предходната година статистиката регистрира растеж от близо 60 % на туристическите визити в България по отношение на миналата година и растеж от 10 на 100 по отношение на предпандемичната 2019 година, подсети Драганов и уточни, че този факт би трябвало да ни насочи към неизползвания капацитет за културен туризъм в огромните градове, точно в тези месеци. Най-малкото, което общините могат да създадат, е слагането на новогодишната декорация в градовете да се изтегли още при започване на ноември. Това би трябвало бъде съпроводено с откриването на новогодишните базари, само че не с немски, предлагащи винервурст, франкфуртери и греяно вино с ябълка и карамфил, а да е в духа на българските кулинарни обичаи – кебапчета, кюфтета, наденици, луканки, сирена, лютеница, туршии с български картофки по селски, и руйно българско вино. Няма по какъв начин да шашнем който и да е австриец или немец с винервурст и франкфуртери, със замразени бланширани картофи, разяснява специалистът. По този метод огромните ни градове ще се наредят до Берлин, Лондон, Виена – охолно украсени и тържествуващи, където младежите се срещат на чаша вино, счита Драганов.
Кадровият проблем
Кадровият проблем в туризма визира и развиването на културния туризъм. Тези дни от Агенцията по заетостта оповестиха, че близо 3000 свободни работни места са показали 93 работодатели на пет профилирани трудови тържища в областта на туризма, хотелиерството и ресторантьорството, като едвам 1849 търсещи работа, в това число украински жители и неактивни хора, са взели участие в срещите, с цел да проучат опциите за започване на работа и да се срещнат персонално с условията на бизнеса. Агенцията по заетостта провежда трудовите тържища в градовете Поморие, Долни чифлик, Каварна, Бургас и Добрич.
На прага на новия туристически сезон компаниите от сектора търсят админи в хотел, рецепционисти, експерти по туризъм, камериери, градинари, спасители, служащи в кухня, готвачи, сервитьори, бармани, пиколо, общи служащи, касиери, гладачи, перачи, аниматори, помощник-готвачи, миячи на съдове, чистачи, продавач-консултанти, масажисти и други. Кадрите в туризма зависят от системата на образованието, разяснява Румен Драганов, а това съгласно него значи коренна смяна в наредбите за ученическите и студентски бригади, практики, стажове и работа, и за стипендиите за възнаграждение на обучение. Тези, които получават пари за обучение в България, би трябвало да имат задължението да работят в стопанската система след привършване на образованието. По време на образованието да вземат участие в бригади, практики и стажове в производството в съответната изучавана от тях област, след което да имат опция да продължат да работят на местата, където са практикували и карали стажовете си. Днес генерално липсва връзка сред бизнеса и " безплатното " обучение, заключи специалистът.
Проблемът с фрагментите е и проблем, обвързван с организацията на заплащането и отбрана на бизнеса. Ниските заплати у нас карат по-младите експерти да търсят работа в чужбина. Отсъствието на локални туристически камари по гилдии, които да имат отношение към отбрана на локалния бизнес, ще унищожи доста локални бизнеси, счита Драганов.
Историята
Появата на културния туризъм като обществен феномен може да бъде проследена до вълната от пътувания след Втората международна война. В Европа пътуванията способстват за увеличение на културното съгласие, както и за възобновяване на разрушените стопански системи, се показва в разбор на " Експлика - Глобал Метрикс ". Тъй като приходите и потреблението не престават да се усилват през 60-те и 70-те години на предишния век, се следи растеж и в интернационалните пътувания и потреблението на просвета. През 80-те години притокът на интернационалните туристи до огромните обекти и атракции стартира да притегля задоволително внимание, с цел да може етикетът " културен туризъм " да бъде прикован към нововъзникващата пазарна ниша. Интересът към културния туризъм продължава да нараства през 80-те и 90-те години на предишния век, стимулиран от " взрива на културно-историческото завещание ", повишаването на интернационалните и вътрешните пътувания и идентифицирането на културния туризъм като " добра " форма на туризъм, която подтиква стопанската система и способства за опазването на културата, се показва в разбора. Началото на 90-те години е интервал на промяна на културния туризъм, който, за разлика от първичната ориентировка към елитни клиенти, намира нова опция за развиване в ориентацията към всеобщия пазар.
Прочетете още
От близо 6 милиарда лв. годишни доходи от туризъм в България статистиката не може да каже какъв брой са тези от културен туризъм, само че съществува неправилно схващане, че 70 на 100 идват от морски летен рекреативен туризъм и 20 на 100 от зимен ски туризъм, разяснява Драганов. По думите му това е заради цялостното недоумение какво е културен туризъм, който също така е целогодишен, а не сезонен. Ние преглеждаме да вземем за пример Варна и Бургас като летни дестинации, само че не виждаме, че във Варна има опера, филхармония, театри, музеи и доста обществена държавна благосъстоятелност при толкоз доста празни места за настаняване, същото се отнася и за Бургас. Ако въображаемо махнем морето от тези градове, ще забележим, че става дума за две европейски културни дестинации за целогодишен туризъм, сподели специалистът. Те обаче, както и доста други места, свързани с обществената държавна благосъстоятелност в туризма, нямат поддръжка и реклама от страна на страната за привеждане на паметниците в ред в сходство със международните стандарти за туризъм и не се развиват в тази посока, разяснява Драганов и добави, че това е илюстрация единствено на част от загубите на доходи за страната от този сегмент. Нещо повече, в дейните летни месеци морските градове се насищат с културни събития, вместо да се изместят в крилата на сезона и засилват пролетта, есента и зимата, разяснява Драганов. Той добави, че " принос " към пропуснатите финансови изгоди за България в културния туризъм има и фактът, че към този момент 30 години в к.к. " Слънчев бряг " не се организира " Златният Орфей ". Толкова ли е мъчно да се разбере, че този фестивал беше най-голямото маркетингово обръщение към Европа, която генерираше голям брой туристи и премахването му беше една гигантска нелепост за към момента държавния летен курорт, попита специалистът.
Понятието " културен туризъм "
Културният туризъм е един от типовете туризъм, който получава нова оперативна формулировка от Световната организация по туризъм (СОТ) на 22-рата сесия на Общото заседание, извършена в Чънду, Китай, която гласи: " Културният туризъм е вид туристическа активност, при която съществена мотивация на екскурзианта е да научи, открие, преживее и употребява движими и недвижими атракции/продукти в една туристическа дестинация. Тези атракции и артикули се свързват с набор от отличителни материални, интелектуални, духовни и прочувствени характерности на обществото, които обгръщат изкуство, архитектура, историческо и културно завещание, кулинарно завещание, литература, музика, изобретателни промишлености и живата просвета на общността с нейния метод на живот, ценностна система, вярвания и обичаи ".
Трябва да знаем, че понятието културен туризъм се употребява главно за маркетингови цели и е обвързано с това кой и по какъв начин популяризира продукта, и на кои тържища се показва страната в съответните дестинации, които емитират туристи, интересуващи се от този вид прекарване, описа Драганов. Зад клишето, което нормално политиците повтарят – " би трябвало да развиваме културния туризъм ", стоят избрани стъпки на страната и общините във връзка с обществената благосъстоятелност, подсети специалистът – основаване на артикули, свързани с локалната просвета или изкуството на говора, танца, светлината, музиката, исторически монументи и живата модерна просвета, събитийния туризъм - фестивали, изложения, и по какъв начин да ги нареждаме маркетингово, с цел да притеглим туристи в тази ниша и да подтикваме локалните стопански системи.
България взе участие в към 56 интернационалните изложби в Европа, Северна и Южна Америка, Средния и Далечния Изток. Освен тази форма на привличане на туристи, България употребява всички маркетингови благоприятни условия, включително и предоставяните от обществени медии, за приличане на туристи.
Благодарение на естественото и историческото си многообразие, България разполага със обилни запаси за развиване на туризъм, и в частност на културен туризъм, се акцентира в разбор на " Експлика - Глобал Метрикс ", оповестен на интернет страницата на Министерството на туризма. Основни измежду тези запаси са обектите в Списъка на международното завещание на ЮНЕСКО, Стоте национални туристически обекта, хилядите локални обичайни и културни атракции, над 40 000 исторически паметника, над 160 манастира, повече от 330 музеи и галерии, богати обичаи в провеждането на фестивали и празници, непокътнато етнографско завещание, национална кухня и еноложки обичаи.
България е неоткриваема на международната карта на културния туризъм
По думите на Румен Драганов, макар тези дадености, България е неоткриваема на международната карта на културния туризъм, тъй като страната продължава да не знае кой е притежател на обществената държавна благосъстоятелност в частта " културен туризъм " и към кой министър се води ръководството на обществената държавна благосъстоятелност в тази й част. По принцип тя се води към Министерството на районното развиване и благоустройството, само че отрасловият министърът изобщо не знае това, сподели специалистът. Обектите са трансферирани за " стопанисване и ръководство " през далечната 1969 година на локалните общински музей и от този момент няма нужните средства за " културен туризъм ". Хижите обществена държавна благосъстоятелност са трансферирани към неправителствената организация БТС (Български туристически съюз), огромна част от тях - разграбени посредством несъответстваща приватизация, а другите - отдадени до ден сегашен с контракти за " безсрочно и безплатно прилагане ", надлежно никаква отчетност и неплащане на налози, разяснява Драганов. Някои от хижите, като хижа " Мусала каменна ", " Ястребец ", " Шумнатица ", " Мечит ", са приватизирани с установителни нотариални актове с съображение за придобиване на собствеността " акт за държавна благосъстоятелност " и издадени скици от службата по кадастъра към Министерство на регионалното развитие с погрешно наличие. Това е единствено дребна част от безхаберието във връзка с ръководството на обществената благосъстоятелност на страната, съобщи специалистът. Някои си мислят, че ръководството на тази благосъстоятелност е към Министерството на културата и Института за паметниците на културата, който обаче няма никаква благосъстоятелност във връзка с културните монументи, или че със собствеността се занимава Министерството на туризма, което също няма никаква благосъстоятелност и отговорност към ръководството на обектите обществена държавна благосъстоятелност, описа Драганов за верижната ведомствена неангажираност към културните активи, които са в основата на националния ни културен туризъм. Това води до липса и безредна реклама на богатото ни културно историческо завещание при нищожен бюджет и цялостна загуба на конкурентоспособност по отношение на прилежащите ни пазари в този значим сегмент, разяснява специалистът.
Опитът на конкурентните ни дестинации
Най-близката страна, от чийто модел на развиване на културния туризъм можем да се поучим, е Турция, сподели Драганов. В тази страна страната е притежател на културните обекти и влага обилни суми в поддръжката им и ръководството им, и паралелно с това харчи годишно 450 млн. евро, с цел да популяризира тази своя благосъстоятелност в медиите в Европа и света, във всеки аероплан или туроператор, който продава Турция, без значение от това на кой пазар се намира, добави специалистът. Франция също е образец в стопанисването на културно-историческото завещание, разяснява Драганов и посочи единствено един образец - при реституция на замъците по долината на река Лоара се употребяват камъни и материали от кариери, от които са били добивани съответните строителни материали от времето, в което са строени, а не се употребяват " Итонг " или пластмасови детайли за крепостите. " Културният туризъм е безценен, тъй като това е предложение на обичаен артикул в обичайната среда, а достоверността е най-скъпото нещо в туризма. Когато създадем Айфелова кула в " Златни пясъци ", би трябвало да знаем, че това е кич и служи единствено за насмешка ", разяснява специалистът еклектиката на курорта ни.
Почти 100 % от туристите, които посещават страната ни, практикуват и културен туризъм
Културният туризъм заема забележителен дял в продуктовата палитра на България като туристическа дестинация. Според последните извършени изследвания измежду пътувалите у нас българи и чужденци културният туризъм е един от най-често практикуваните типове туризъм в България с дялове надлежно от 23 на 100 за българите и 52 на 100 за чужденците, демонстрират данни от разбора, оповестен на интернет страницата на Министерството на туризма. По данни на Института за оценки и разбори в туризма съвсем 100 % от туристите, които посещават страната ни, без значение от задачата на визитата си, практикуват и културен туризъм.
Българският и задграничният обожател на културния туризъм
За да разберем профила на българина, който избира културния туризъм, би трябвало да посетим нововъзникналите туристически дестинации като Хераклея Синтика, Мисионис, Перперикон или Татул, които са добър образец за присъединяване на страната и общините, разяснява специалистът и означи, че нормално посетителите там са млади фамилии, не доста заможни или към междинната класа, които се усещат длъжни да предадат историческата памет за родината на децата си. Културният туризъм в България се крепи на българския етничен дух, на българщината, заключи Драганов и уточни, че принос в популяризирането на този тип туризъм би трябвало да имат на първо място учебните заведения и държавната политика в тази област.
Годишно в страната идват към 12 млн. чужденци, от които 1,7 млн. по един или различен метод се допират до културното ни завещание. Голяма част от тях идват с нискотарифните самолетни компании за културен туризъм в градска историческа среда – София, Варна, Бургас, Пловдив. Това нормално са заможни хора, които са обиколили света, само че в никакъв случай не са посещавали страната ни. Единственото, което всички те питат, е за какво няма повече информация за културните и духовните благосъстояния на България, разяснява Драганов. Годишните доходи от чужденците, посетили страната ни за културен туризъм, са към 76,5 млн. евро. Потенциалът на страната ни е да удвои броя на туристите, като доста се усили и междинният доход от екскурзиант, счита специалистът.
През октомври, ноември и декември предходната година статистиката регистрира растеж от близо 60 % на туристическите визити в България по отношение на миналата година и растеж от 10 на 100 по отношение на предпандемичната 2019 година, подсети Драганов и уточни, че този факт би трябвало да ни насочи към неизползвания капацитет за културен туризъм в огромните градове, точно в тези месеци. Най-малкото, което общините могат да създадат, е слагането на новогодишната декорация в градовете да се изтегли още при започване на ноември. Това би трябвало бъде съпроводено с откриването на новогодишните базари, само че не с немски, предлагащи винервурст, франкфуртери и греяно вино с ябълка и карамфил, а да е в духа на българските кулинарни обичаи – кебапчета, кюфтета, наденици, луканки, сирена, лютеница, туршии с български картофки по селски, и руйно българско вино. Няма по какъв начин да шашнем който и да е австриец или немец с винервурст и франкфуртери, със замразени бланширани картофи, разяснява специалистът. По този метод огромните ни градове ще се наредят до Берлин, Лондон, Виена – охолно украсени и тържествуващи, където младежите се срещат на чаша вино, счита Драганов.
Кадровият проблем
Кадровият проблем в туризма визира и развиването на културния туризъм. Тези дни от Агенцията по заетостта оповестиха, че близо 3000 свободни работни места са показали 93 работодатели на пет профилирани трудови тържища в областта на туризма, хотелиерството и ресторантьорството, като едвам 1849 търсещи работа, в това число украински жители и неактивни хора, са взели участие в срещите, с цел да проучат опциите за започване на работа и да се срещнат персонално с условията на бизнеса. Агенцията по заетостта провежда трудовите тържища в градовете Поморие, Долни чифлик, Каварна, Бургас и Добрич.
На прага на новия туристически сезон компаниите от сектора търсят админи в хотел, рецепционисти, експерти по туризъм, камериери, градинари, спасители, служащи в кухня, готвачи, сервитьори, бармани, пиколо, общи служащи, касиери, гладачи, перачи, аниматори, помощник-готвачи, миячи на съдове, чистачи, продавач-консултанти, масажисти и други. Кадрите в туризма зависят от системата на образованието, разяснява Румен Драганов, а това съгласно него значи коренна смяна в наредбите за ученическите и студентски бригади, практики, стажове и работа, и за стипендиите за възнаграждение на обучение. Тези, които получават пари за обучение в България, би трябвало да имат задължението да работят в стопанската система след привършване на образованието. По време на образованието да вземат участие в бригади, практики и стажове в производството в съответната изучавана от тях област, след което да имат опция да продължат да работят на местата, където са практикували и карали стажовете си. Днес генерално липсва връзка сред бизнеса и " безплатното " обучение, заключи специалистът.
Проблемът с фрагментите е и проблем, обвързван с организацията на заплащането и отбрана на бизнеса. Ниските заплати у нас карат по-младите експерти да търсят работа в чужбина. Отсъствието на локални туристически камари по гилдии, които да имат отношение към отбрана на локалния бизнес, ще унищожи доста локални бизнеси, счита Драганов.
Историята
Появата на културния туризъм като обществен феномен може да бъде проследена до вълната от пътувания след Втората международна война. В Европа пътуванията способстват за увеличение на културното съгласие, както и за възобновяване на разрушените стопански системи, се показва в разбор на " Експлика - Глобал Метрикс ". Тъй като приходите и потреблението не престават да се усилват през 60-те и 70-те години на предишния век, се следи растеж и в интернационалните пътувания и потреблението на просвета. През 80-те години притокът на интернационалните туристи до огромните обекти и атракции стартира да притегля задоволително внимание, с цел да може етикетът " културен туризъм " да бъде прикован към нововъзникващата пазарна ниша. Интересът към културния туризъм продължава да нараства през 80-те и 90-те години на предишния век, стимулиран от " взрива на културно-историческото завещание ", повишаването на интернационалните и вътрешните пътувания и идентифицирането на културния туризъм като " добра " форма на туризъм, която подтиква стопанската система и способства за опазването на културата, се показва в разбора. Началото на 90-те години е интервал на промяна на културния туризъм, който, за разлика от първичната ориентировка към елитни клиенти, намира нова опция за развиване в ориентацията към всеобщия пазар.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ