По някаква причина свикнахме да виждаме престрелките в САЩ и

По някаква причина свикнахме да виждаме престрелките в Съединени американски щати и то на празници, в учебни заведения и по всевъзможни други мотиви. Популярният им закон за владение на оръжие продължава да се преглежда като част от конституцията и американците просто не могат да одобряват концепцията да не имат такова. Има един забавен феномен, който демонстрира, че не всички страни имат една и съща позиция.

Англия дълго време има същото право за даването на свободно закупуване на оръжие. То продължава да съществува до 1996 година с по този начин нареченото Дънблейнско кръвопролитие. С него се отключват едни от най-впечатляващите митинги на острова, а жителите желаят единствено едно – оръжията да изчезнат напълно или просто да се сложи доста по-строг надзор за деяние! Каква е историята?

Преди повече от 25 години ще открием, че началното учебно заведение в Дънблейн е оглушавано от пукотевица. 16 души на междинна възраст сред 5 и 6 години са посечени от точния мерник на 45-годишен преподавател. Новините не стопират да излъчват онлайн, а малко по-късно камерата ще се насочва към шокираните родители, които се надяват, че тяхното дете ще е извадило шанс и чудотворно ще е оживяло. На 13 март 1996 година една покруса ще влезе като първата и последната пукотевица на обществено място.

Никой не може да повярва, че един човек може да вземе своя револвер и да стартира да стреля по деца. Неговата смелост и даже полуда ще накарат мнозина да се замислят какво тъкмо може да направи един вманиачен с оръжие. Предишният случай е от 1987 година в друго учебно заведение, когато още веднъж човек влиза и открива пукотевица, убивайки 16 възрастни и оставяйки още 15 индивида ранени.

Учениците в Дънблейн повече не могат да търпят това. Те излизат на митинги, отхвърлят да вървят на учебно заведение, подготвени са да блокират улици, рисуват си цели по гърбовете, с цел да посочат, че действително това е техният живот, до момента в който чакат идващия вманиачен да се появи. Натискът е в действителност яростен, а и търговците на оръжие стартират да го отнасят, техните магазини са окупирани, назовават ги търговци на гибел и още доста други.

Англичаните просто не могат да одобряват обстоятелството, че замязват на американците. До края на 1997 година Народното събрание схваща, че или ще се съобрази с нацията или ще бъде демонстративно изпъден, с цел да може идващите да създадат смяната. Приема се закон за частното владеене на оръжие за  множеството револвери, по-късно се слага и закон за възбрана на търговия на полу-автоматично оръжие, както и наложителната регистрация на ловните пушки.

Никой не може да каже какъв брой тъкмо съответни са били тези ограничения. Дали тъкмо оръжието е казусът или обстоятелството, че се приема нов закон, в който всеки един учител и чиновник, който ще работи с деца, би трябвало да премине през психическо профилиране, направено персонално от полицията. Същото условие ще се приложи и върху притежанието на оръжие. Този път полицията няма да допусне някой вманиачен да се снабди с оръжие.

От 1996 година до 2010 година няма записана нито една пукотевица в учебно заведение или обществено място във Англия. Очевидно ограниченията работят до някаква степен. От Дънблейн до Кумбрия има 14 години, само че още веднъж излиза наяве, че мъж е разкрил пукотевица и е оставил 12 натрупа след себе си. Според отчетите за Англия, броят на убитите от огнестрелно оръжие на 100 000 души на острова е от едвам 0.2% за разлика от Съединени американски щати където е 12.09 души. Другият забавен факт на статистиката е, че на 100 души във Англия се падат 5.03 оръжия, а в Съединени американски щати са 120.5 оръжия на 100 души – някои имат повече от едно.

Към сегашния миг статистиката ни демонстрира, че даже американците упорстват за доста по-строг надзор или даже възбрана за свободна търговия. Всички желаят някакви дейности, само че по някаква причина държавното управление просто отхвърля да ги отстрани. Във Англия е належащо единствено да се чуе описа на 7-годишния Стивън Хопър, който оцелява стрелбата. Той споделя по какъв начин е видял човек с оръжие да се насочва към неговата класна стая и е имал време единствено да залегне и по-късно да чуе изстрелите и писъците на неговите съученици. Някои от тях падат на пода, издъхващи, други замръзват на място на столовете си. Стрелбата е толкоз бърза, че след няколко секунди следва презареждане и ново разкриване на огън.

43-годишният водач на скаутите е бил обвинен за непочтено държание, т.е. педофилия, а в този момент явно е решил да си върне жеста и да покаже, че освен няма такива планове, само че даже ненавижда децата. Истината е, че въпросният мъж няколко пъти е писал писма, с които да бъдат свалени всички съмнения, само че никой не го е отразил и никой не е преразгледал неговата молба за възобновяване на правата му.

Всичко стартира към 9 часа и 30 минути. Извергът влиза с четири револвера и близо 743 патрона, които е закупил изцяло легално от оръжеен магазин. Стреля два пъти в коридора на учебното заведение, а по-късно продължава във физкултурния салон, където повече от 28 деца са събрани за нормалния си урок. Рапортът по-късно показва, че изстрелите са били с хирургическа акуратност, въпреки и да е произвеждал бързо изстрелите си.

Една от майките в залата ще се опита да отбрани децата си, само че патроните минават през нея и убиват още едно дете, до момента в който друго е потърпевшо. Стрелецът обикаля в кръг като див звяр, който се спуска над стадо и няма никаква благосклонност. Най-накрая мъжът ще отиде в средата на залата и ще налапа дулото. Необходими са към 3-4 минути, преди да простреля 32-ма души и от тях да убие 17, включвайки себе си. Още едно дете умира от раните си по пътя към болничното заведение, заковавайки цифрата на 18. И по-късно целият пъкъл се отваря.

Мик Норт е биохимик, който схваща, че към този момент няма щерка. Опитва се да приказва, само че има задоволително хора, които се пробват освен да го заглушат, само че и да го откажат от тази тематика. В някои излъчвания му споделят, че въобще не би трябвало да приказва за оръжия, коментирането за загубата е позволено. Единственият проблем е, че Мик не следва тези инструкции и приказва в ефир.

Неговите думи са задоволителни, с цел да разпалят пристрастеностите и незабавно да открие задоволително юристи, опечалени родители и още доста други запалянковци, създавайки първото искане за ограничение. Майките стартират да събират подписи за възбрана за продажба на всякакво оръжие. Само в първия ден съумяват да съберат повече от 750 000 подписа, а през идващите седмици ще минат броя от милион. Тази акция се счита за една от най-успешните на всички времена.

Правителството няма място за оттегляне и най-после се съгласява да приказва за промени и по-сериозен надзор. Сега никой не може да закупи умерено оръжие, като че ли си купува самун от магазина. Законът за оръжието е освежен през 1997 година и поставя завършек на търговията с висококалибрени оръжия, които да се имат и употребяват от обособен гражданин. Новият закон показва, че човек може да закупи полу-автоматична пушка, само че с изискването, че същото ще се държи в клуб за пукотевица.

Тони Блеър идва на власт и незабавно добавя закона с още по-строги наказания, както е заречен на своите избератели. Забраняват се даже малокалибрените револвери. Правителството даже слага и още една стратегия за изкупуването на оръжие и влага към 150 милиона паунда, откакто повече от 162 хиляди оръжия са предадени, съпроводени с към 700 тона от патрони.

Това не се случва в Съединени американски щати, само че ще открием, че щати като Кънектикът са принудени да работят, изключително след следващата жестока пукотевица. Поставя се сериозен надзор над закупуването на оръжие, психотест и други регистрации. Подобни маневри се следят и в Ню Йорк, само че не задоволително, с цел да се приказва за тотална възбрана за търговия с оръжие.

Най-голямата разлика е, че един англичанин би трябвало да изясни доста ясно за какво има потребност от оръжие. Някои показват лов и спорт, само че самозащитата към този момент не е опрощение за владеене. Една от аргументите за триумф е, че обществото просто не приема и не желае повече да повтаря този призрачен сън, разсъдъкът надвива.

Училището в Дънпорт най-сетне отваря порти, само че този път има и център за работа с проблематични деца, където експанзията се вижда като единствен вероятен способ. Освен това образователната година се уважава с минута безмълвие за изгубените животи от предишното.

Човек избира своите закони, задоволително е просто да работи.