МЗ забранява пържени храни, вафли и торти в детските градини
По-малко зърнени храни и зеленчуци, само че повече яйца, ядки и млечни артикули ще употребяват отсега нататък децата в забавачките у нас, плануват препоръчани от здравното министерство промени в наредбата за здравословно хранене на децата сред 3 и 7 година в детските заведения. Сред новостите са тотална възбрана на пържени храни, торти и вафли и доста понижаване на захарта и солта.
Ако до момента на децата можеха да се оферират пържени храни до 2 пъти седмично, отсега нататък за тези артикули се постанова цялостна възбрана, както и на храните, съдържащи хидрогенирани (напълно и/или частично) мазнини. Торти и пасти със сметанов и/или маслен крем, сиропирани сладкиши, вафли, сухи пасти, шоколадови произведения, локуми и бонбони, които също можеха да се дават до 2 пъти седмично, остават в историята. Малчуганите към този момент няма да могат да употребяват замразена или консервирана риба, а единствено прясна. Няма да им се оферират и промишлено създадени месни заготовки - кайма, кебапчета, кюфтета и други Забранява се и предлагането на месни артикули като съществени ястия (досега единствено саламите не можеха да са съществени ястия).
Ако сега дневната норма за банкет на картофи и зърнени храни (хляб, макарони, ориз, овесени ядки и др.) е 200-220 г, то отсега нататък тя се понижава до 171-193 година Интересното тук е, че понижението идва от по-ниските правила за банкет на картофи, ориз, макарони, жито и други за сметка на приема на самун и тестени произведения, който се усилва от 80 на 112 г. Новите текстове обаче усилват приема на пълнозърнести храни - от минимум по 4 пъти седмично на най-малко 5 пъти седмично.
Странно на пръв взор наподобява и понижението на дневната дажба плодове и зеленчуци - от 500-600 г досега на 380-480 г занапред. При тях обаче има други промени - в менюто към този момент ще се включват минимум три типа пресни зеленчуци и минимум три типа пресни плодове седмично. Те могат да са цели, нарязани, настъргани, като салата или напитка от пасирани плодове или зеленчуци (смути), или прясно изцеден сок. Плодовите салати не трябва да са с добавена захар или сол, консервираните зеленчуци и плодове би трябвало да са без консерванти, подсладители и оцветители, а предлаганите конфитюри и мармалади да са от плодове (а не просто с над 60% плодове съдържание) и да са с " екстра качество " според наредбата за плодовите конфитюри от 2003 година
За сметка на това пък се предлага увеличение на дневната дажба за мляко и млечни артикули - от 430 на до 465 година Както и до момента всеки ден децата ще получават най-малко 350 г кисело или прясно мляко. Сиренето и/или кашкавалът се усилват от 25-30 г на най-малко 35 грама на ден, също така те следва да са от краве мляко. Изрично се показва, че сиренето би трябвало да е със наличие на готварска сол до 3.5%, а кашкавалът - до 3%. Айрянът, както и до момента, би трябвало да се предлага без добавена сол.
Увеличение има при заложеното количество на храни, богати на белтък - от 110-125 г на 125-146 г, като тук нарастването идва от по-големите количества банкет на яйца (почти двойно от 20 г в този момент на 35-40 г дневно) и ядки за сметка на месото, рибата и бобовите храни. Занапред месото би трябвало да дава отговор на повече условия - да не е претърпяло друга обработка с изключение на изстудяване, телешкото и свинското да са без забележими тлъстини, сухожилия и кости, птичето месо да е без кожа, мляното месо да е нетлъсто, със наличие на мазнини по-малко или равно на 7% и наличие на колаген към месен протеин по-малко или равно на 12% според еврорегламентите и със наличие на сол не повече от 1% от общата маса. От месните артикули се позволяват шунка и филе без наличие на механично отделено месо и формовано месо, с ниско наличие на мазнини и понижено наличие на сол.
БЯЛА ОТРОВА
Количеството захар, което на ден може да изяде едно дете, се понижава двойно от 30 на 15-17 г, приемът на добавени захари би трябвало да се лимитира до 10% от енергийната стойност на храната, а солта (с всички храни и напитки) следва да бъде не повече от 3 грама дневно (горната граница за нерисков хранителен банкет е избран на 4.5 г сол на ден).
Ако до момента на децата можеха да се оферират пържени храни до 2 пъти седмично, отсега нататък за тези артикули се постанова цялостна възбрана, както и на храните, съдържащи хидрогенирани (напълно и/или частично) мазнини. Торти и пасти със сметанов и/или маслен крем, сиропирани сладкиши, вафли, сухи пасти, шоколадови произведения, локуми и бонбони, които също можеха да се дават до 2 пъти седмично, остават в историята. Малчуганите към този момент няма да могат да употребяват замразена или консервирана риба, а единствено прясна. Няма да им се оферират и промишлено създадени месни заготовки - кайма, кебапчета, кюфтета и други Забранява се и предлагането на месни артикули като съществени ястия (досега единствено саламите не можеха да са съществени ястия).
Ако сега дневната норма за банкет на картофи и зърнени храни (хляб, макарони, ориз, овесени ядки и др.) е 200-220 г, то отсега нататък тя се понижава до 171-193 година Интересното тук е, че понижението идва от по-ниските правила за банкет на картофи, ориз, макарони, жито и други за сметка на приема на самун и тестени произведения, който се усилва от 80 на 112 г. Новите текстове обаче усилват приема на пълнозърнести храни - от минимум по 4 пъти седмично на най-малко 5 пъти седмично.
Странно на пръв взор наподобява и понижението на дневната дажба плодове и зеленчуци - от 500-600 г досега на 380-480 г занапред. При тях обаче има други промени - в менюто към този момент ще се включват минимум три типа пресни зеленчуци и минимум три типа пресни плодове седмично. Те могат да са цели, нарязани, настъргани, като салата или напитка от пасирани плодове или зеленчуци (смути), или прясно изцеден сок. Плодовите салати не трябва да са с добавена захар или сол, консервираните зеленчуци и плодове би трябвало да са без консерванти, подсладители и оцветители, а предлаганите конфитюри и мармалади да са от плодове (а не просто с над 60% плодове съдържание) и да са с " екстра качество " според наредбата за плодовите конфитюри от 2003 година
За сметка на това пък се предлага увеличение на дневната дажба за мляко и млечни артикули - от 430 на до 465 година Както и до момента всеки ден децата ще получават най-малко 350 г кисело или прясно мляко. Сиренето и/или кашкавалът се усилват от 25-30 г на най-малко 35 грама на ден, също така те следва да са от краве мляко. Изрично се показва, че сиренето би трябвало да е със наличие на готварска сол до 3.5%, а кашкавалът - до 3%. Айрянът, както и до момента, би трябвало да се предлага без добавена сол.
Увеличение има при заложеното количество на храни, богати на белтък - от 110-125 г на 125-146 г, като тук нарастването идва от по-големите количества банкет на яйца (почти двойно от 20 г в този момент на 35-40 г дневно) и ядки за сметка на месото, рибата и бобовите храни. Занапред месото би трябвало да дава отговор на повече условия - да не е претърпяло друга обработка с изключение на изстудяване, телешкото и свинското да са без забележими тлъстини, сухожилия и кости, птичето месо да е без кожа, мляното месо да е нетлъсто, със наличие на мазнини по-малко или равно на 7% и наличие на колаген към месен протеин по-малко или равно на 12% според еврорегламентите и със наличие на сол не повече от 1% от общата маса. От месните артикули се позволяват шунка и филе без наличие на механично отделено месо и формовано месо, с ниско наличие на мазнини и понижено наличие на сол.
БЯЛА ОТРОВА
Количеството захар, което на ден може да изяде едно дете, се понижава двойно от 30 на 15-17 г, приемът на добавени захари би трябвало да се лимитира до 10% от енергийната стойност на храната, а солта (с всички храни и напитки) следва да бъде не повече от 3 грама дневно (горната граница за нерисков хранителен банкет е избран на 4.5 г сол на ден).
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ