По линията на Метрото към квартал Люлин, в едно от

По линията на Метрото към квартал „ Люлин ”, в едно от купетата където се возех, едвам не прибягнаха до кряскане на полиция. Мъж над междинна възраст се закашля неприятно и откакто кашлицата му продължи изнервящо време, жена надигна глас, че мъжът би трябвало да слезе мигновено, без възражения. Към нейното обезпокоително крешчендо, тоест увеличаване на гласа, се причислиха още няколко пасажери и това беше задоволително да се взриви нагнетения напоследък боязън от неговото величество Коронавируса. Сякаш в никакъв случай до момента не е имало грип. Сякаш чума от Средновековието размята опашка по света. До спирка „ Сливница ” хората във вагона стигнаха до обединена непоносимост към кашлящия човечец, който в залпа на неудържимата кашлица на вятъра обясняваше, че има алергична астма, която постоянно го задушава и си извади помпичката, с цел да си впръсне избавление от задушаване. Публиката не чуваше и не виждаше – няколко мъжаги заедно го изблъскаха от вратата щом влакът спря на спирка „ Сливница ”. Даже жена извади от чантата си профилирани дезинфектирани кърпички, които раздаваше на близките. Слязох с индивида на спирката и го попитах добре ли е. Той мъчно си поемаше мирис и се разплака. " Учител бях, пенсионер съм. Та това не е било дори когато имаше хонгконски грип през 1968 година. Бях възпитаник и майка ми се разболя тежко, не можеше да спи, три нощи изкара седнала в креслото, другояче не можеше да диша. Ние, децата, й помагахме, грижехме се за нея. Още си е жива и здрава, ще стане на 87 години през юни. А тогава нямаше даже антибиотици. Какво е станало с хората? Как може по този начин да се озверее "?