На кого да повярваш? На онези, на които си изгладувал управлението и измизерувал политиката?
По какво можем да познаем, че дълго време е бил отвън България? Какви неща му вършат усещане – чуди се по какъв начин е допустимо за министър на енергетиката да се предлага (цитирам:) „ … индивидът, предизвикал вреда приблизително от над 1 милион лв. дневно на България. Саморъчно подписал контракт за отвод от евтиния азерски газ и трансферирал количеството към Газпром. Павлов трябваше да бъде разследван, само че прокуратурата иззе материалите, а след това стопира процеса “.
По принцип, човек (формирал възгледите си отвън България) би се учудил/възмутил/изпаднал в неразбиране, че хора, които 30+ години ръководят, са се съюзили против управлявалите 7 месеца и печелят освен благосклонности, само че и цялостно болшинство.
Партиите на статуквото на подправения ни Преход са в един пестник (като радевия пестник, дето сякаш беше за „ Мутри вън! “) и
вършат всичко допустимо двете обединения, които са за народна власт и смяна да бъдат спънати и осъдени. Човек би се учудил по какъв начин може да гледаш 30+ години да те крадат и лъжат и след това да повярваш на същите лица вместо на тези, които за 7 месеца усилиха пенсиите, заплати в няколко бранша, започнаха промени и подвигнаха булото на корупцията. Да гледаш по какъв начин всички се съюзяват против една група и да не можеш да вържеш 2+2… На кого да повярваш?—на тези, които познаваш и знаеш методите им и си изгладувал ръководството им и измизерувал политиката им или на тези, против които са се съюзили…
Та Петков се учудва по какъв начин може да бъде повдигнат за министър подобен човек.
Ами може.
По същата логичност, по която българите при започване на деветдесетте незабавно гласоподават за Българска социалистическа партия малко откакто са се освободили (уж) от тоталитарния режим. По същата логичност, по която милеят за байтошовото време, нямането, режима на тока, чакането по 10 години за Лада, пазаруването на тв приемник с връзки, стрелянето в тила за опит да напуснеш границата, печатите по краката, стригането на улицата, нямането на независимост, шумкарите, каскетите, наш‘те хора, Държавна сигурност и т.н.
След като нямат памет и обичат мизерията...
На какъв принцип оцеляват и просперират подправените герои в политиката?
Механизмът е прекомерно обикновен и по тази причина е сложен за поверие. Но нормално най-лесното пояснение е вярното. А то е трагично елементарно в тази ситуация – българите обичат антигероите, самохвалковците, надувките, които се преструват, че не са страхливци, Бай Ганьо – по някаква причина – е народен воин, а не позор, Андрешко – също, считат, че Остап Бендер е позитивен воин.
Вижте кои са най-известните БГ артисти, които са известни и отвън театралната аудитория, известните в всеобщата просвета – надувките, демонстративните мачовци, тези с функции на мъжкари (за мъжете) и разголени, наподобяващи на фолкаджийки (за жените), тропащи по масата, веещи името си като знаме. Съвсем не най-талантливите, а най-агресивните, самохвалковците.
Това е „ плюс “, „ полезност “.
От друга страна не е за подценяване фактът, че българите обичат да ги баламосват, с цел да се усещат добре. Подчертавам: да ги баламосват. Не да реализират това в действителност да са добре, а да ги баламосват, с цел да се усещат добре. По две линии: 1.) да им посочат един „ отговорен “, че не са постигнали нищо; 2.) да им приказват сладки приказки по какъв начин еди-кой-си ще ги оправи.
Направи ми усещане един феномен на „ народопсихологията “: хората четат позитивна вест за прогрес в лекуването на рака и споделят: може и да НЕ Е правилно, но най-малко е хубаво, зареждащо, стига единствено неприятни новини…
И се сещам по какъв начин по времето на пиковете на Коронавирус се оплакваха, че новините доста ги депресират.
И не знам за какво стартирам да си мисля за щраусите…
Като вземеш желанието им да ги баламосват и потребността им да избират антигерои за свои идоли, колкото и да не ти се желае, ще би трябвало да повярваш, че българският народ самичък си избира ориста непринудено и колкото и външно да мрънка и да се оплаква, не желае да я сменя.
По принцип, човек (формирал възгледите си отвън България) би се учудил/възмутил/изпаднал в неразбиране, че хора, които 30+ години ръководят, са се съюзили против управлявалите 7 месеца и печелят освен благосклонности, само че и цялостно болшинство.
Партиите на статуквото на подправения ни Преход са в един пестник (като радевия пестник, дето сякаш беше за „ Мутри вън! “) и
вършат всичко допустимо двете обединения, които са за народна власт и смяна да бъдат спънати и осъдени. Човек би се учудил по какъв начин може да гледаш 30+ години да те крадат и лъжат и след това да повярваш на същите лица вместо на тези, които за 7 месеца усилиха пенсиите, заплати в няколко бранша, започнаха промени и подвигнаха булото на корупцията. Да гледаш по какъв начин всички се съюзяват против една група и да не можеш да вържеш 2+2… На кого да повярваш?—на тези, които познаваш и знаеш методите им и си изгладувал ръководството им и измизерувал политиката им или на тези, против които са се съюзили…
Та Петков се учудва по какъв начин може да бъде повдигнат за министър подобен човек.
Ами може.
По същата логичност, по която българите при започване на деветдесетте незабавно гласоподават за Българска социалистическа партия малко откакто са се освободили (уж) от тоталитарния режим. По същата логичност, по която милеят за байтошовото време, нямането, режима на тока, чакането по 10 години за Лада, пазаруването на тв приемник с връзки, стрелянето в тила за опит да напуснеш границата, печатите по краката, стригането на улицата, нямането на независимост, шумкарите, каскетите, наш‘те хора, Държавна сигурност и т.н.
След като нямат памет и обичат мизерията...
На какъв принцип оцеляват и просперират подправените герои в политиката?
Механизмът е прекомерно обикновен и по тази причина е сложен за поверие. Но нормално най-лесното пояснение е вярното. А то е трагично елементарно в тази ситуация – българите обичат антигероите, самохвалковците, надувките, които се преструват, че не са страхливци, Бай Ганьо – по някаква причина – е народен воин, а не позор, Андрешко – също, считат, че Остап Бендер е позитивен воин.
Вижте кои са най-известните БГ артисти, които са известни и отвън театралната аудитория, известните в всеобщата просвета – надувките, демонстративните мачовци, тези с функции на мъжкари (за мъжете) и разголени, наподобяващи на фолкаджийки (за жените), тропащи по масата, веещи името си като знаме. Съвсем не най-талантливите, а най-агресивните, самохвалковците.
Това е „ плюс “, „ полезност “.
От друга страна не е за подценяване фактът, че българите обичат да ги баламосват, с цел да се усещат добре. Подчертавам: да ги баламосват. Не да реализират това в действителност да са добре, а да ги баламосват, с цел да се усещат добре. По две линии: 1.) да им посочат един „ отговорен “, че не са постигнали нищо; 2.) да им приказват сладки приказки по какъв начин еди-кой-си ще ги оправи.
Направи ми усещане един феномен на „ народопсихологията “: хората четат позитивна вест за прогрес в лекуването на рака и споделят: може и да НЕ Е правилно, но най-малко е хубаво, зареждащо, стига единствено неприятни новини…
И се сещам по какъв начин по времето на пиковете на Коронавирус се оплакваха, че новините доста ги депресират.
И не знам за какво стартирам да си мисля за щраусите…
Като вземеш желанието им да ги баламосват и потребността им да избират антигерои за свои идоли, колкото и да не ти се желае, ще би трябвало да повярваш, че българският народ самичък си избира ориста непринудено и колкото и външно да мрънка и да се оплаква, не желае да я сменя.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ