″Патриотично″ преименуваха над 830 местности в Стара Загора
По самодейност на " Патриотичния фронт " общинският съвет в Стара Загора смени турско-арабските имена на 838 местности. Съобщението на следващото ″патриотично″ начинение пристигна в четвъртък от Вътрешна македонска революционна организация.
Решението е признато с 39 гласа " за ", 2 гласа " срещу " и 4 гласа " въздържал се ". В общинския съвет срещу са били само съветниците от Движение за права и свободи. " Това е самобитен " Възродителен развой ", оповестиха в декларация от Главното мюфтийство.
От оповестения лист на страницата на общината се вижда, че местности, в които има думи като " хълм ", " кладенец ", " кория ", са заменени с " хълм ", " бунар " и " горичка ". Местността Чаплака към този момент ще се споделя Голото, Халваджи кладенец - Халваджийски бунар, Калпазан хълм - Ялов хълм, Бейска кория - Чорбаджийска гора, Ахмед хълм - Антонов хълм.
В декларация от Главното мюфтийство оповестиха, че решението нарушава " достиженията на правото в модерна Европа и демократизацията в България, след размирните интервали и " студената война ". " Това начинание е самобитен " Възродителен развой ", който този път визира не имената на хората, а имената на обектите и географските местности. Това е политическо навлизане в естествената територия на езика и има отрицателно отражение върху религиозната и етническата приемливост на мултикултурното общество в България ", се споделя в декларацията на мюфтийството.
Преименуването е по самодейност на Вътрешна македонска революционна организация и " Атака " от 2014 година. Още тогава общинарите в Стара Загора взеха решение да преименуват всички местности в 51 обитаеми места в границите на общината. А през 2017 година беше образувана и краткотрайна комисия с представители на ГЕРБ, НФСБ, " АТАКА ", Вътрешна македонска революционна организация и Реформаторския блок.
Според патриотите в Стара Загора в хода на работата на комисията е станало ясно, че в региона има голям брой неразбираеми за съвременниците наименования, като част от тях се оказали комбинация от турско-арабски и остарели български думи.
" В хода на работата си членовете на комисията са се натъкнали на голям брой неразбираеми за съвременниците наименования, част от тях се оказали комбинация от турско-арабски и остарели български думи. Сред тях да вземем за пример е словосъчетанието „ съборената кюприя “, което в дословен превод значи „ събореният мост “. Запазени са топонимите с корен от езика на далечните предшественици траките, измежду тях е и аязмо (лечебен извор). При правенето на описите, които към този момент са предоставени на селските кметове, е употребена експертизата на дългогодишни академични експерти – османисти. Част от старите имена са преведени безусловно, други са по прилика, трети са напълно нови. ", коментират от Вътрешна македонска революционна организация.
От комисията изясняват, че притежателите на парцели в местностите с изменени имена няма да заплащат такси при вадене на документи. По подобен метод е било процедирано през 30-те години на предишния ХХ век, когато били заменени старите турско-арабски имена на стотици селища с български.
Справка на Вътрешна македонска революционна организация демонстрира, че единствено от август до декември 1934 година с девет заповеди на тогавашния министър на вътрешните работи и националното здраве Петър Мидилев са изменени имената на 1 875 обитаеми места, измежду които и на 14 града. От тогава датират наименованията на Смолян, Асеновград, Несебър, Златоград, Девин и други. Подготовката за този развой обаче датира още от 1925 година при ръководството на Народния сговор с министър председател проф. Александър Цанков.
През 1906 година пък единствено в сегашната Старозагорска област са изменени имената на 347 села, допълват от Вътрешна македонска революционна организация.
Решението е признато с 39 гласа " за ", 2 гласа " срещу " и 4 гласа " въздържал се ". В общинския съвет срещу са били само съветниците от Движение за права и свободи. " Това е самобитен " Възродителен развой ", оповестиха в декларация от Главното мюфтийство.
От оповестения лист на страницата на общината се вижда, че местности, в които има думи като " хълм ", " кладенец ", " кория ", са заменени с " хълм ", " бунар " и " горичка ". Местността Чаплака към този момент ще се споделя Голото, Халваджи кладенец - Халваджийски бунар, Калпазан хълм - Ялов хълм, Бейска кория - Чорбаджийска гора, Ахмед хълм - Антонов хълм.
В декларация от Главното мюфтийство оповестиха, че решението нарушава " достиженията на правото в модерна Европа и демократизацията в България, след размирните интервали и " студената война ". " Това начинание е самобитен " Възродителен развой ", който този път визира не имената на хората, а имената на обектите и географските местности. Това е политическо навлизане в естествената територия на езика и има отрицателно отражение върху религиозната и етническата приемливост на мултикултурното общество в България ", се споделя в декларацията на мюфтийството.
Преименуването е по самодейност на Вътрешна македонска революционна организация и " Атака " от 2014 година. Още тогава общинарите в Стара Загора взеха решение да преименуват всички местности в 51 обитаеми места в границите на общината. А през 2017 година беше образувана и краткотрайна комисия с представители на ГЕРБ, НФСБ, " АТАКА ", Вътрешна македонска революционна организация и Реформаторския блок.
Според патриотите в Стара Загора в хода на работата на комисията е станало ясно, че в региона има голям брой неразбираеми за съвременниците наименования, като част от тях се оказали комбинация от турско-арабски и остарели български думи.
" В хода на работата си членовете на комисията са се натъкнали на голям брой неразбираеми за съвременниците наименования, част от тях се оказали комбинация от турско-арабски и остарели български думи. Сред тях да вземем за пример е словосъчетанието „ съборената кюприя “, което в дословен превод значи „ събореният мост “. Запазени са топонимите с корен от езика на далечните предшественици траките, измежду тях е и аязмо (лечебен извор). При правенето на описите, които към този момент са предоставени на селските кметове, е употребена експертизата на дългогодишни академични експерти – османисти. Част от старите имена са преведени безусловно, други са по прилика, трети са напълно нови. ", коментират от Вътрешна македонска революционна организация.
От комисията изясняват, че притежателите на парцели в местностите с изменени имена няма да заплащат такси при вадене на документи. По подобен метод е било процедирано през 30-те години на предишния ХХ век, когато били заменени старите турско-арабски имена на стотици селища с български.
Справка на Вътрешна македонска революционна организация демонстрира, че единствено от август до декември 1934 година с девет заповеди на тогавашния министър на вътрешните работи и националното здраве Петър Мидилев са изменени имената на 1 875 обитаеми места, измежду които и на 14 града. От тогава датират наименованията на Смолян, Асеновград, Несебър, Златоград, Девин и други. Подготовката за този развой обаче датира още от 1925 година при ръководството на Народния сговор с министър председател проф. Александър Цанков.
През 1906 година пък единствено в сегашната Старозагорска област са изменени имената на 347 села, допълват от Вътрешна македонска революционна организация.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ