Доклад за МВФ: С такива разходи на българите и ЕЦБ не може да помогне за инфлацията
По-голямата роля на силата и храните в потребителската кошница, по която се мери инфлацията в България, укрепва шоковия резултат върху главната инфлация. В страната прехвърлянето към потребителите на шоковете при суровините и продуктите стартира още при започване на тръгването нагоре на инфлационната крива. След това се усили ролята на динамичността на пазара на труда и по този начин резултатът в Бългрия е по-силен и по-продължителен, в сравнение с в множеството страни от Европейски Съюз.
Тези национални особености основават обстановка, в която паричните ограничавания, които вкара в последно време Европейската централна банка, са незадоволителни за България и преместването им в българската действителност е едва.
Това са част от заключенията на изследване на динамичността на инфлацията в България, оповестено от Международния валутен фонд. В него се прави конкретизиране, че то показва мнението на създателите " и не наложително това на МВФ, на Изпълнителния ръб или на управлението на МВФ ". Проучването идва от Европейския департамент на фонда и задачата му е да подтиква спор по тематиката.
Много от тезите в документа за произхода и устойчивостта на високата инфлация в България не са непознати и са коментирани обществено в страната.
В съответния случай създателите повдигат въпроса за това до каква степен при такива характерности на стопанската система и конструкция на разноските на семействата и бизнеса ще има осезателен резултат за България при влизането в еврозоната - вероятно, от 1 януари 2025 година
Още първоначално се обръща внимание на " високата енергийна активност и пазарната неефективност в България ":
" Българската стопанска система е съвсем четири пъти по-неефективна енергийно от междинното в Европейски Съюз, до момента в който през 2021 година Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) означи ниското равнище на конкуренция на продуктовите пазари в България поради регулаторни бариери, като и двете могат да усилван последствията за инфлацията от външни шокове. "
Отворената търговия не наподобява да е забележителен фактор, до момента в който е открита директна и мощна връзка сред инфлацията и огромните дялове на храните и силата в потребителската кошница, се споделя в текста.
Авторите разказват по какъв начин поради бързото икономическо възобновяване - съпроводено с към момента настоящи държавни помощи - при затихването на пандемията от COVID-19 през втората половина на 2021 година e почнало повишаване на цените, в това число поради дефицита и повишаването на първични материали и материали в международен мащаб. Печалбите на бизнеса се нараснали, само че през 2022 година с експлоадирането на съветската експанзия против Украйна идва енергийният потрес, последван от напън да се повишаван работните заплати.
" През 2022 година разноските за труд набъбнаха доста, до момента в който заплатите се покачиха по-бързо, в сравнение с растежа на продуктивността, изключително в частния бранш ", се споделя в отчета.
Има забележка, че приносът за инфлацията на увеличените разноски за труд в началото е дребен и адаптирането, в това число упованията на хората за инфлация и засилените им претенции за повишение на заплатите, е станало по-бавно. Но опитът с инфлацията в предишното (в частност към световната финансова рецесия от 2008-2009 г.) играе по-силна определяща роля за настройките на хората за инфлацията в идващите три години, в сравнение с в други източноевропейски страни.
Цената на външното финансиране на банките в България се покачва след решенията на ЕЦБ за равнището на лихвите. Но лихвените нива по депозитите - главният източник за финансиране на банките, останаха ниски, пишат създателите. Това, съгласно тях, евентуално отразява изобилието от ликвидност в българската банкова система.
Наблюдава се по-бавно, в сравнение с в еврозоната, повишаване на лихвите по нови заеми за нефинансови компании и изключително по нови ипотечни заем за семействата. В момента за пръв път от 15 години равнището в зоната на единната валута е по-високо, в сравнение с в България.
Средата на ниски разноски за финансиране и на мощна конкуренция в банковия бранш за пазарен дял акцентира бавното преместване на паричната политика на ЕЦБ, написа в текста.
На няколко места в него се отбелязва, че принос за високата инфлация има и фискалната политика на държавното управление. Тя е помогнала за бързото възобновяване, само че по-късно се оказва, че е трябвало - дружно с ръководството на ликвидността, да бъде по-внимателна за преодоляване на инфлацията, " изключително като се има поради и системата на валутен ръб ", предава " Дневник ".
Тези национални особености основават обстановка, в която паричните ограничавания, които вкара в последно време Европейската централна банка, са незадоволителни за България и преместването им в българската действителност е едва.
Това са част от заключенията на изследване на динамичността на инфлацията в България, оповестено от Международния валутен фонд. В него се прави конкретизиране, че то показва мнението на създателите " и не наложително това на МВФ, на Изпълнителния ръб или на управлението на МВФ ". Проучването идва от Европейския департамент на фонда и задачата му е да подтиква спор по тематиката.
Много от тезите в документа за произхода и устойчивостта на високата инфлация в България не са непознати и са коментирани обществено в страната.
В съответния случай създателите повдигат въпроса за това до каква степен при такива характерности на стопанската система и конструкция на разноските на семействата и бизнеса ще има осезателен резултат за България при влизането в еврозоната - вероятно, от 1 януари 2025 година
Още първоначално се обръща внимание на " високата енергийна активност и пазарната неефективност в България ":
" Българската стопанска система е съвсем четири пъти по-неефективна енергийно от междинното в Европейски Съюз, до момента в който през 2021 година Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) означи ниското равнище на конкуренция на продуктовите пазари в България поради регулаторни бариери, като и двете могат да усилван последствията за инфлацията от външни шокове. "
Отворената търговия не наподобява да е забележителен фактор, до момента в който е открита директна и мощна връзка сред инфлацията и огромните дялове на храните и силата в потребителската кошница, се споделя в текста.
Авторите разказват по какъв начин поради бързото икономическо възобновяване - съпроводено с към момента настоящи държавни помощи - при затихването на пандемията от COVID-19 през втората половина на 2021 година e почнало повишаване на цените, в това число поради дефицита и повишаването на първични материали и материали в международен мащаб. Печалбите на бизнеса се нараснали, само че през 2022 година с експлоадирането на съветската експанзия против Украйна идва енергийният потрес, последван от напън да се повишаван работните заплати.
" През 2022 година разноските за труд набъбнаха доста, до момента в който заплатите се покачиха по-бързо, в сравнение с растежа на продуктивността, изключително в частния бранш ", се споделя в отчета.
Има забележка, че приносът за инфлацията на увеличените разноски за труд в началото е дребен и адаптирането, в това число упованията на хората за инфлация и засилените им претенции за повишение на заплатите, е станало по-бавно. Но опитът с инфлацията в предишното (в частност към световната финансова рецесия от 2008-2009 г.) играе по-силна определяща роля за настройките на хората за инфлацията в идващите три години, в сравнение с в други източноевропейски страни.
Цената на външното финансиране на банките в България се покачва след решенията на ЕЦБ за равнището на лихвите. Но лихвените нива по депозитите - главният източник за финансиране на банките, останаха ниски, пишат създателите. Това, съгласно тях, евентуално отразява изобилието от ликвидност в българската банкова система.
Наблюдава се по-бавно, в сравнение с в еврозоната, повишаване на лихвите по нови заеми за нефинансови компании и изключително по нови ипотечни заем за семействата. В момента за пръв път от 15 години равнището в зоната на единната валута е по-високо, в сравнение с в България.
Средата на ниски разноски за финансиране и на мощна конкуренция в банковия бранш за пазарен дял акцентира бавното преместване на паричната политика на ЕЦБ, написа в текста.
На няколко места в него се отбелязва, че принос за високата инфлация има и фискалната политика на държавното управление. Тя е помогнала за бързото възобновяване, само че по-късно се оказва, че е трябвало - дружно с ръководството на ликвидността, да бъде по-внимателна за преодоляване на инфлацията, " изключително като се има поради и системата на валутен ръб ", предава " Дневник ".
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ