Русия Европа ли е или е Азия? Руснаците са на различни мнения
По-голямата част от популацията на Русия живее в европейската ѝ част, а от географска позиция по-голямата част от страната е в Азия. Към кой континент мисловно принадлежи Русия?
През X в. Русия прави своя основен избор на цивилизационна принадлежност, като приема християнството и по този метод се трансформира в източния завършек на християнския свят. Въпреки това близостта ѝ до Изтока, включването на мюсюлмански нации и 300 години власт на татаро-монголската Златна орда (от 1242 година до края на XV в.) оставят забележителен „ азиатски отпечатък “ върху манталитета на съветския народ.
Граничното състояние на „ съветския свят “ го трансформира в поле на непрестанно съмнение сред Изтока и Запада.
Значителен завой към западната просвета в Русия настава при Петър I (1672-1725). Първият съветски император счита, че, с цел да оцелее, Русия би трябвало да модернизира своята икономическа и обществена конструкция, като употребява опита на европейските съседи. Като непряк резултат от тази твърда рационализация на съветското общество се появяват: нова столица в европейски жанр, жители в европейски облекла и без бради и доста други културни артефакти, които провокират несъгласия измежду руснаците.
Оттогава измежду съветските мислители не стопират разногласията за това дали този поврат е благословия или огромна неточност, както и дали Русия принадлежи към европейската цивилизация, към азиатската или пък е особено цивилизационно образувание.
Василий Татишчев – Русия принадлежи на Европа
Василий ТатишчевСвободни източници
Този съветски историк от XVIII в. и създател на първата „ История на Русия “ е един от първите, които се обосновават за какво условната граница сред Европа и Азия би трябвало да минава по Уралските планини. Преди това са изказани хрумвания, че вододелът би трябвало да бъде река Енисей или река Об. (А античните историци даже оферират такава граница да се прокара по Дон и Черно море до Константинопол). Въпреки това Татишчев (1686-1750) цитира разнообразни естественонаучни причини – след Урал, да вземем за пример, даже реките се разграничават по естеството на течението (и с други типове риба), а доста дървета, които порастват в Европа, не могат да се видят оттатък планината Урал.
За Татишчев Русия безспорно е европейска страна, „ също като кралство Полша, Прусия и Финландия “. Татишчев разказва историята на Древна Рус преди развиването на Казанското ханство и Сибир и до извода, че Русия „ по естествени условия “ принадлежи „ единствено към Европа “.
Николай Карамзин – Русия съвсем е догонила Европа
Карамзин от ТропининТретяковска изложба
Този историк от края на XVIII – началото на XIX в. е именуван основателя на концепцията за „ съветски европеец “. Карамзин (1766-1826) вижда в завоя, който Петър прави към Европа, несъмнено богатство за страната, тъй като Русия сполучливо се възползва от достиженията на европейския разум – на първо място от науките, изкуствата, военното дело и държавното устройство.
„ Германците, французите и британците са били пред руснаците най-малко с шест века; Петър ни раздвижи с мощната си ръка и за няколко години съвсем ги настигнахме. Всички жалки плачове за смяната на съветския темперамент, за загубата на съветската нравствена физиономия са или смешка, или идват от липса на изчерпателен размисъл. Ние не сме като нашите брадати предшественици и толкоз по-добре! “, Карамзин, до момента в който пътешества из Европа.
Фьодор Достоевски – неточност е да се мисли, че ние сме единствено европейци
Василий Перов. Портрет на писателя Фьодор Михайлович Достоевски, 1872 г.Третяковска изложба
След дълги години, през които публичното внимание е ориентирано единствено към Европа, Достоевски (1821-1881) предлага да се „ излекува “ възгледът на Русия за Азия. „ Цялата ни съветска Азия, в това число Сибир, за Русия наподобява към момента съществува под формата на някакъв придатък, от който, по този начин да се каже, нашата европейска Русия даже не желае и да се интересува “, писателят.
„ Трябва да прогоним страха на лакея, че в Европа ще ни нарекат азиатски варвари и ще кажат за нас, че сме повече азиатци, в сравнение с европейци. Този позор, че Европа ще ни счита за азиатци, ни преследва съвсем два века “. Достоевски назовава този позор неправилен, както и, че неправилно руснаците да се възприемат извънредно като европейци, а не като азиатци, „ каквито в никакъв случай не сме преставали да бъдем “. Достоевски се нервира и от обстоятелството, че Русия „ настойчиво е упорствала да бъде част “ от делата на Европа и е направила какво ли не Европа да ни признае за свои, „ а не за татари “. Достоевски стига до извода, че може би точно в Азия би трябвало да се търси излаз и ярко бъдеще за Русия.
Василий Ключевски – Русия е мост сред Европа и Азия
Василий КлючевскиСвободни източници
Сложното географско състояние на Русия дефинира нейната историческа и културна орис, споделя Ключевски (1841-1911), професор и историк от XIX век. Русия постоянно е изпитвала непознато въздействие, само че то постоянно е било преработвано, преосмисляно на съветска почва. Отначало това е Византия и християнството, което тя донася в Русия, а по-късно е Западна Европа и нейните науки, както и общото политическо поле, в което Русия едвам след Петър най-сетне се включва. Именно през XIX век, съгласно Ключевски, Русия си задава въпроса за принадлежността си към Европа като не помни за източното направление. А концепцията за европейския темперамент на Русия е изцяло одобрена, когато една германка, Екатерина II, се възкачва на трона и остава отпред на страната в продължение на доста десетилетия.
„ Исторически Русия несъмнено не е Азия, само че пък географски не е напълно и Европа. Тя е преходна страна, медиатор сред двата свята. Културата неразривно я свързва с Европа, само че природата е основала в нея особености и въздействия, които постоянно са я привличали към Азия или са привличали Азия към нея “, Ключевски в „ Курс по съветска история “.
Лев Гумильов (1912-1992)– съветските евразийци ще изпреварят Европа
Лев Николаевич ГумильовSputnik
Видният историк и етнограф Лев Гумильов (син на известните съветски поети от началото на XX в. Анна Ахматова и Николай Гумильов) е прочут с въвеждането на понятието суперетнос – образувание, зародило от мозайка от етнически групи от един район. Такива суперетноси са западноевропейският християнски свят и мюсюлманският свят. В хода на своето историческо развиване съветският народ също се трансформира в суперетнос, който до XVIII в. включва други етнически групи в процеса на асимилиране на Сибир и Средна Азия. Руският етнос е доста по-млад от западноевропейския и затова към момента е в стадий на напълно малко по-ниско развиване, само че съгласно Гумильов скоро ще преживее напредък.
Гумильов е последовател на „ евразийството “, или с други думи счита, че западноевропейската просвета е в рецесия и точно Изтокът ще заеме господстващо състояние. Руският суперетнос, който сплотява европейски славяни и неславянски нации от Азия, би трябвало да стане един от флагманите на културата на евразийството.
Лев Гумильов дълги години учи Азия и е удивен от нейната просвета. „ Баналният европоцентризъм е задоволителен за лимитирано усещане, само че не е подобаващ за научно схващане на многообразието от следените феномени. В края на краищата от позиция на китаеца или арабина западноевропейците наподобяват непълноценни “, Гумильов в книгата си „ Етногенезисът и биосферата на Земята “.
създател:
източник: bg.rbth.com
През X в. Русия прави своя основен избор на цивилизационна принадлежност, като приема християнството и по този метод се трансформира в източния завършек на християнския свят. Въпреки това близостта ѝ до Изтока, включването на мюсюлмански нации и 300 години власт на татаро-монголската Златна орда (от 1242 година до края на XV в.) оставят забележителен „ азиатски отпечатък “ върху манталитета на съветския народ.
Граничното състояние на „ съветския свят “ го трансформира в поле на непрестанно съмнение сред Изтока и Запада.
Значителен завой към западната просвета в Русия настава при Петър I (1672-1725). Първият съветски император счита, че, с цел да оцелее, Русия би трябвало да модернизира своята икономическа и обществена конструкция, като употребява опита на европейските съседи. Като непряк резултат от тази твърда рационализация на съветското общество се появяват: нова столица в европейски жанр, жители в европейски облекла и без бради и доста други културни артефакти, които провокират несъгласия измежду руснаците.
Оттогава измежду съветските мислители не стопират разногласията за това дали този поврат е благословия или огромна неточност, както и дали Русия принадлежи към европейската цивилизация, към азиатската или пък е особено цивилизационно образувание.
Василий Татишчев – Русия принадлежи на Европа
Василий ТатишчевСвободни източници
Този съветски историк от XVIII в. и създател на първата „ История на Русия “ е един от първите, които се обосновават за какво условната граница сред Европа и Азия би трябвало да минава по Уралските планини. Преди това са изказани хрумвания, че вододелът би трябвало да бъде река Енисей или река Об. (А античните историци даже оферират такава граница да се прокара по Дон и Черно море до Константинопол). Въпреки това Татишчев (1686-1750) цитира разнообразни естественонаучни причини – след Урал, да вземем за пример, даже реките се разграничават по естеството на течението (и с други типове риба), а доста дървета, които порастват в Европа, не могат да се видят оттатък планината Урал.
За Татишчев Русия безспорно е европейска страна, „ също като кралство Полша, Прусия и Финландия “. Татишчев разказва историята на Древна Рус преди развиването на Казанското ханство и Сибир и до извода, че Русия „ по естествени условия “ принадлежи „ единствено към Европа “.
Николай Карамзин – Русия съвсем е догонила Европа
Карамзин от ТропининТретяковска изложба
Този историк от края на XVIII – началото на XIX в. е именуван основателя на концепцията за „ съветски европеец “. Карамзин (1766-1826) вижда в завоя, който Петър прави към Европа, несъмнено богатство за страната, тъй като Русия сполучливо се възползва от достиженията на европейския разум – на първо място от науките, изкуствата, военното дело и държавното устройство.
„ Германците, французите и британците са били пред руснаците най-малко с шест века; Петър ни раздвижи с мощната си ръка и за няколко години съвсем ги настигнахме. Всички жалки плачове за смяната на съветския темперамент, за загубата на съветската нравствена физиономия са или смешка, или идват от липса на изчерпателен размисъл. Ние не сме като нашите брадати предшественици и толкоз по-добре! “, Карамзин, до момента в който пътешества из Европа.
Фьодор Достоевски – неточност е да се мисли, че ние сме единствено европейци
Василий Перов. Портрет на писателя Фьодор Михайлович Достоевски, 1872 г.Третяковска изложба
След дълги години, през които публичното внимание е ориентирано единствено към Европа, Достоевски (1821-1881) предлага да се „ излекува “ възгледът на Русия за Азия. „ Цялата ни съветска Азия, в това число Сибир, за Русия наподобява към момента съществува под формата на някакъв придатък, от който, по този начин да се каже, нашата европейска Русия даже не желае и да се интересува “, писателят.
„ Трябва да прогоним страха на лакея, че в Европа ще ни нарекат азиатски варвари и ще кажат за нас, че сме повече азиатци, в сравнение с европейци. Този позор, че Европа ще ни счита за азиатци, ни преследва съвсем два века “. Достоевски назовава този позор неправилен, както и, че неправилно руснаците да се възприемат извънредно като европейци, а не като азиатци, „ каквито в никакъв случай не сме преставали да бъдем “. Достоевски се нервира и от обстоятелството, че Русия „ настойчиво е упорствала да бъде част “ от делата на Европа и е направила какво ли не Европа да ни признае за свои, „ а не за татари “. Достоевски стига до извода, че може би точно в Азия би трябвало да се търси излаз и ярко бъдеще за Русия.
Василий Ключевски – Русия е мост сред Европа и Азия
Василий КлючевскиСвободни източници
Сложното географско състояние на Русия дефинира нейната историческа и културна орис, споделя Ключевски (1841-1911), професор и историк от XIX век. Русия постоянно е изпитвала непознато въздействие, само че то постоянно е било преработвано, преосмисляно на съветска почва. Отначало това е Византия и християнството, което тя донася в Русия, а по-късно е Западна Европа и нейните науки, както и общото политическо поле, в което Русия едвам след Петър най-сетне се включва. Именно през XIX век, съгласно Ключевски, Русия си задава въпроса за принадлежността си към Европа като не помни за източното направление. А концепцията за европейския темперамент на Русия е изцяло одобрена, когато една германка, Екатерина II, се възкачва на трона и остава отпред на страната в продължение на доста десетилетия.
„ Исторически Русия несъмнено не е Азия, само че пък географски не е напълно и Европа. Тя е преходна страна, медиатор сред двата свята. Културата неразривно я свързва с Европа, само че природата е основала в нея особености и въздействия, които постоянно са я привличали към Азия или са привличали Азия към нея “, Ключевски в „ Курс по съветска история “.
Лев Гумильов (1912-1992)– съветските евразийци ще изпреварят Европа
Лев Николаевич ГумильовSputnik
Видният историк и етнограф Лев Гумильов (син на известните съветски поети от началото на XX в. Анна Ахматова и Николай Гумильов) е прочут с въвеждането на понятието суперетнос – образувание, зародило от мозайка от етнически групи от един район. Такива суперетноси са западноевропейският християнски свят и мюсюлманският свят. В хода на своето историческо развиване съветският народ също се трансформира в суперетнос, който до XVIII в. включва други етнически групи в процеса на асимилиране на Сибир и Средна Азия. Руският етнос е доста по-млад от западноевропейския и затова към момента е в стадий на напълно малко по-ниско развиване, само че съгласно Гумильов скоро ще преживее напредък.
Гумильов е последовател на „ евразийството “, или с други думи счита, че западноевропейската просвета е в рецесия и точно Изтокът ще заеме господстващо състояние. Руският суперетнос, който сплотява европейски славяни и неславянски нации от Азия, би трябвало да стане един от флагманите на културата на евразийството.
Лев Гумильов дълги години учи Азия и е удивен от нейната просвета. „ Баналният европоцентризъм е задоволителен за лимитирано усещане, само че не е подобаващ за научно схващане на многообразието от следените феномени. В края на краищата от позиция на китаеца или арабина западноевропейците наподобяват непълноценни “, Гумильов в книгата си „ Етногенезисът и биосферата на Земята “.
създател:
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ