Ще ме ликвидират. Той избяга от Вагнер и сега очаква отмъщение
По данни на съветските управляващи броят на наказаните пандизчии в страната е намалял с 33 000 души. Няма данни какъв брой от тях са отишли на война и какъв брой са оживели. Но това е пътят към помилването. Един от пандизчиите съумява да избяга от " Вагнер " и в този момент споделя своята история.
Николай Трошкин е млад руснак, излежавал присъдата си в една от съветските наказателни колонии. Той е повярвал на обещанията на близкия до Кремъл предприемач Евгений Пригожин, който наема от пандизите бойци за частната си войска " Вагнер ".
Когато отидат в Украйна, те бързо схващат, че се трансформират просто в " нападателни групи, в пушечно месо ".
След обстрел по лагера на " Вагнер " край Луганск , Трошкин съумява да избяга, да стигне до Русия и да прекоси страната, с цел да се прибере вкъщи. Първоначално той възнамерява да се върне в пандиза, с цел да доизлежи присъдата си. Но бързо трансформира решението си, откакто научава от новините, че помилват пандизчиите, които са изпълнили договорите си.
Лично Пригожин заяви това и даже се снима с няколко такива пандизчии. Юристи разясниха, че няма правни учредения за това и всичко се прави нелегално от съветските управляващи, като по този метод рискови нарушители излизат на независимост. Някои са правили даже убийства. Част от тях имат да излежат още години от присъдите си.
Сега някогашният наемник Трошкин се крие, тъй като се опасява от възмездие от страна на " Вагнер ", описа той пред. Името му е променено от съображения за сигурност.
Това е неговата история от първо лице.
" Повярвах му, изглеждаше сериозен "
" Няколко месеца бях в пандиза. В края на октомври, началото на ноември всички телефони бяха изключени. Беше денят преди идването на Пригожин. Дори личният състав остана без камери-регистратори, само че споделиха, че не знаят за какво ", споделя Трошкин по какъв начин е почнало всичко.
На идната заран ги карат да станат един час по-рано - в 5 на разсъмване. Подреждат всички, идват началниците на отрядите, изчитат имената по описи и всички са отведени в индустриалната зона.
След това идва Пригожин. Виждат го единствено един път.
" Тогава даже не го познавах, по-късно го видях в интернет. Той изясни кой е взет и кой не, че можеш да отидеш в Украйна, да изкараш шест месеца и да получиш опрощение. Разказваше цветно, с обещания. Повярвах му, изглеждаше сериозен възрастен човек, с престиж и щом можеше да изведе човек от пандиза, всички му имаха вяра ", споделя още Трошкин.
Просто си седим там и не знаем какво се случва по света - новините можеш да гледаш единствено по Първи канал.Николай Трошкин, пандизчия
На него му остават няколко години до края на присъдата и незабавно се " хваща на въдицата " с помилването – " някак си всичко стана непринудено и бързо ".
" Просто си седим там и не знаем какво се случва по света - новините можеш да гледаш единствено по Първи канал. Мобилните апарати са неразрешени, има единствено телефони за позвъняване на родственици ", изяснява той решението си.
Всички, които са съгласни да станат бойци на " Вагнер ", са отделени вдясно, а тези, които не са - вляво. През деня искащите се подреждат на опашка и в две стаи двама души ги записват.
" Влязох в кабинета, а те просто ме попитаха:
" Имаш ли ХИВ , туберкулоза?. Не? Добре, да тръгваме ", прибавя някогашният пандизчия.
Чува да приказват, че са внимателни към наказаните за обезчестяване и към педофилите, а тези, които са в пандиза за опиати, би трябвало да бъдат тествани с детектор на лъжата.
Казват му, че може да напише писмо до роднините си, само че то по този начин и не стига до тях.
На идващия ден би трябвало да подпише документ за опрощение и различен - че няма да разкрива местонахождението си, в който написа, че желае да излежава присъдата си в друга колония. Не би трябвало да споделя в коя. Също по този начин би трябвало да напише къде да изпрати полезностите си: пари, телефон, верижка. Моли да ги изпратят у дома, само че и те по този начин и не стигат.
В неговата колония първо се записват повече от 200 души , само че след това няколко се отхвърлят.
" И започнаха да извеждат по 30-50 души едновременно. На 7 или 8 ноември тръгнахме с камиони до летището, а по-късно ни качиха във военнотранспортен аероплан, в който имаше единствено пейки. Бяхме към 400 души, дружно със пандизчии от други колонии ", споделя още Трошкин.
" Калашн иков " от 1975 година
Казват им, че ще летят до съветския град Ростов, там ще има подготвителен лагер, ще прекарат един месец, а по-късно ще отидат по-близо до фронтовата линия. Пристигат някъде, мрачно е, качват ги в рейсове. Там смъкват всичко от себе си, с изключение на панталоните, и обличат униформа, която им дават дружно с раница.
Подписват документ, в който се съгласяват да кажат кой ще бъде известен при положение на тяхната гибел и че са съгласни да вземат участие във военната интервенция, да извършват дилемите на Министерството на защитата. След това още веднъж ги качват в рейсове, които ги откарват до остарял детски лагер.
Там научават, че се намират в Луганска област . Прекарват нощта, на сутринта ги водят в столовата за закуска. Дават им да попълнят документи за парите, които ще им заплащат по контракт - дали да ги получават персонално, или да ги пращат на някого. Задават им въпроси като да вземем за пример имат ли родственици в Украйна.
След това им дават значки и ги снимат. А най-после им споделят, че отиват на някакво стрелбище. С камиони " Урал " ги извозват до полеви лагер, в който ги карат да построят землянки, в които по-късно спят.
След това отиват да стрелят. Трошкин получава черен автомат " Калашников " от 1975 година , без муниции и ножове за щикове и калъфи. Инструктори им споделят, че ще останат там две седмици, след това ще отидат на втора линия и най-после на първа. Едни момчета от Челябинск обаче описват, че ги пращат напряко на война след седмица.
Казаха ни да не пушим в тъмното и да не си светим с фенерче.
" И ние, несъмнено, към този момент започнахме да разбираме, че става нещо. Инструкторите ни споделиха, че зоната е безвредна, само че се опасяваха, че всеки миг може да връхлети нещо, споделиха ни да не пушим в тъмното и да не си светим с фенерче ", спомня си Трошкин.
Разказват им, че едно момче е било ранено, когато е хвърляло граната, тя се е взривила в ръката му и е откъснала китката му. Никой не проверява за какво се е случило това. Друг ранен прекарва няколко дни в болница, зашиват го и го изпращат назад на фронтовата линия.
По-късно схващат, че са убити две деца - стояли на контролно-пропускателния пункт и откраднали нещо. Веднага били убити, въпреки че са русначета. Едното от тях паднало на колене и молило за амнистия.
" Там стрелят по личните си хора ", прибавя Трошкин.
В продължение на седмица и половина се учат да стрелят. Дават им три кутии с по 10 патрона.
„ Изстрелваш едната, казваш, че е празна, и продължаваш. Но в това няма нищо комплицирано, всеки простак може да стреля по този начин. Но множеството за първи път хващат автоматизирани бойни пушки. А командирите са от същите наказани, които в никакъв случай през живота си не са взели участие в бойни дейности. Как може да си с тях в пердах? “, споделя Трошкин.
По това време той схваща, че от пандизчиите оцелява единствено всеки десети.
„ Мислехме, че ще бъдем равнопоставени със свободните бойци, само че бяхме по-различни. Затворниците бяха превърнати в нападателни групи, в пушечно месо. А няма по какъв начин да се откажеш, те незабавно ще те унищожават “, споделя беглецът.
Той удостоверява, че им дават естествена храна, пакетирани дажби, чай, цигари, бисквити.
Бягството
Седмица и половина по-късно един от наемниците е прострелян в ръката от инструктор, който го ранява без да желае. Само 15 минути по-късно избухва граната и парче от шрапнела попада в инструктора. Вечерта идва дагестански инструктор и им споделя да си държат ушите отворени. Чуват по радиото да се приказва на британски.
„ После чухме, че украинците викат името на нашия лагер. Не минаха и няколко минути и тъкмо до нас стартира престрелка. Но ние нямахме патрони, нищо - дадоха ни ги единствено по време на стрелбата. А тогава не можехме даже да се отбраняваме ", споделя Трошкин.
На мястото са неговата рота - от стотина души, и още една, тъй че общо двеста души.
Настава блъсканица, всички се разбягват. Покрай тях минават камиони, не знаят дали са техни, крият се. Трошкин си купува цивилни облекла и захвърля униформата си.
В Луганск двама съветски бойци го стопират и му желаят документите. Той няма. Казват му, че би трябвало да отиде с тях, викат и още няколко души. Те му дават документи и му споделят, че би трябвало да се запише доброволец за войната. Пращат го в медицински кабинет, където изяснява на лекарката, че не може, тъй като има ХИВ. Тя желае документ. Той стартира да се оправдава, че няма и че в действителност има туберкулоза. Дава данните на собствен съученик, след което го пускат.
Намира таксиметров водач и му изяснява, че би трябвало да стигне до Русия, през границата. Той споделя, че не може, само че има човек, който може да го направи, против 1000 $ .
„ Нямах толкоз пари, тъй че просто отидох до границата с кола, с цел да опитам самичък. Имаше една ограда, бодлива тел, и аз влязох под нея, и това беше всичко. Излязох и там беше Донецк “, споделя беглецът.
В метрото го хващат да пътува без билет, само че и там съумява да се измъкне.
Взема рейс от там до Москва за 2000 рубли. Там съумява да спи в хостел, като лъже, че е пристигнал да работи на строителен обект, само че си е изгубил паспорта. В метрото го хващат да пътува без билет, само че и там съумява да се измъкне.
След това употребява приложението Bla-bla-car , с цел да откри стопаджии до Набережни Челни, а след това съумява да се прибере за седмица с водач на камион. На път за Сибир се отбива в дома на един другар.
" Имах шанс, че ме амнистираха “, споделя му той. При него остава няколко дни.
Продължава. Преминава през цяла Русия, а преди този момент даже не е напускал своята област. Пътува с непознати мъже, денем кара кола, нощите прекарва в хостел или заведение. Понякога върви пешком. Накрая стига у дома.
„ Казах на жена ми, че съм получил отпуск по време на войната, за какво да се тревожи? ", споделя Трошкин.
" Там няма късмет да оцелеем "
Вече съумял да избяга, той споделя, че изначало е мислел, че ще се върнe в наказателната колония.
" Предпочитах да остана в пандиза, само че да нямам нищо общо с " Вагнер ", знам, че ще ме унищожават и това е всичко ", уверен е руснакът.
" Довеждат хиляди хора от лагерите, споделят им какъв брой хубаво е всичко и по какъв начин ще се върнат вкъщи, само че 90% от тях умират. Гледах в YouTube какъв брой хора са се върнали, бяха доста малко. Имаше вяра, че ще оцелея и ще се прибера, само че всеки ден ставаше все по-ясно, че няма късмет да оцелея там ", споделя още той.
След бягството оперативни служащи разпитват негов другар дали го е виждал. Той дава отговор, че е в пандиза и го пускат.
Трошкин в действителност има желание да се върне в наказателната колония. Но се изненадва, че никой не го търси.
" Мои познати ми споделиха, че съгласно базата данни нямам престъпно досие, нито една присъда, тъй че какъв е смисълът да се връщам в колонията? ", пита се той.
Сега Трошкин е сменил телефона си и се надява да не бъде открит от " Вагнер ". Чувал е за наказателните изтезания в частната войска. Използва се изразът " нулиране ", което значи някой да бъде премахнат.
Евгений Пригожин произнася една и съща тирада във всички колонии, в която предизвестява за изтезания за дезертиране и мародерство, споделят пандизчии, с които беседва " Медиазона ".
" Бях очевидец на няколко, които бяха извеждани особено пред други пандизчии и обществено екзекутирани, с цел да ги сплашат ", споделя Андрей Медведев , който избяга в Норвегия.
Заплахите и убийствата се удостоверяват освен от разкази на очевидци: през ноември канал, обвързван с " Вагнер ", разгласява видеоклип, в който някогашният войник Евгений Нужин е погубен с чук по главата. Преди това, попаднал в украински плен, той даде изявление, след което беше върнат на Русия при замяна на пленници.
Николай Трошкин е млад руснак, излежавал присъдата си в една от съветските наказателни колонии. Той е повярвал на обещанията на близкия до Кремъл предприемач Евгений Пригожин, който наема от пандизите бойци за частната си войска " Вагнер ".
Когато отидат в Украйна, те бързо схващат, че се трансформират просто в " нападателни групи, в пушечно месо ".
След обстрел по лагера на " Вагнер " край Луганск , Трошкин съумява да избяга, да стигне до Русия и да прекоси страната, с цел да се прибере вкъщи. Първоначално той възнамерява да се върне в пандиза, с цел да доизлежи присъдата си. Но бързо трансформира решението си, откакто научава от новините, че помилват пандизчиите, които са изпълнили договорите си.
Лично Пригожин заяви това и даже се снима с няколко такива пандизчии. Юристи разясниха, че няма правни учредения за това и всичко се прави нелегално от съветските управляващи, като по този метод рискови нарушители излизат на независимост. Някои са правили даже убийства. Част от тях имат да излежат още години от присъдите си.
Сега някогашният наемник Трошкин се крие, тъй като се опасява от възмездие от страна на " Вагнер ", описа той пред. Името му е променено от съображения за сигурност.
Това е неговата история от първо лице.
" Повярвах му, изглеждаше сериозен "
" Няколко месеца бях в пандиза. В края на октомври, началото на ноември всички телефони бяха изключени. Беше денят преди идването на Пригожин. Дори личният състав остана без камери-регистратори, само че споделиха, че не знаят за какво ", споделя Трошкин по какъв начин е почнало всичко.
На идната заран ги карат да станат един час по-рано - в 5 на разсъмване. Подреждат всички, идват началниците на отрядите, изчитат имената по описи и всички са отведени в индустриалната зона.
След това идва Пригожин. Виждат го единствено един път.
" Тогава даже не го познавах, по-късно го видях в интернет. Той изясни кой е взет и кой не, че можеш да отидеш в Украйна, да изкараш шест месеца и да получиш опрощение. Разказваше цветно, с обещания. Повярвах му, изглеждаше сериозен възрастен човек, с престиж и щом можеше да изведе човек от пандиза, всички му имаха вяра ", споделя още Трошкин.
Просто си седим там и не знаем какво се случва по света - новините можеш да гледаш единствено по Първи канал.Николай Трошкин, пандизчия
На него му остават няколко години до края на присъдата и незабавно се " хваща на въдицата " с помилването – " някак си всичко стана непринудено и бързо ".
" Просто си седим там и не знаем какво се случва по света - новините можеш да гледаш единствено по Първи канал. Мобилните апарати са неразрешени, има единствено телефони за позвъняване на родственици ", изяснява той решението си.
Всички, които са съгласни да станат бойци на " Вагнер ", са отделени вдясно, а тези, които не са - вляво. През деня искащите се подреждат на опашка и в две стаи двама души ги записват.
" Влязох в кабинета, а те просто ме попитаха:
" Имаш ли ХИВ , туберкулоза?. Не? Добре, да тръгваме ", прибавя някогашният пандизчия.
Чува да приказват, че са внимателни към наказаните за обезчестяване и към педофилите, а тези, които са в пандиза за опиати, би трябвало да бъдат тествани с детектор на лъжата.
Казват му, че може да напише писмо до роднините си, само че то по този начин и не стига до тях.
На идващия ден би трябвало да подпише документ за опрощение и различен - че няма да разкрива местонахождението си, в който написа, че желае да излежава присъдата си в друга колония. Не би трябвало да споделя в коя. Също по този начин би трябвало да напише къде да изпрати полезностите си: пари, телефон, верижка. Моли да ги изпратят у дома, само че и те по този начин и не стигат.
В неговата колония първо се записват повече от 200 души , само че след това няколко се отхвърлят.
" И започнаха да извеждат по 30-50 души едновременно. На 7 или 8 ноември тръгнахме с камиони до летището, а по-късно ни качиха във военнотранспортен аероплан, в който имаше единствено пейки. Бяхме към 400 души, дружно със пандизчии от други колонии ", споделя още Трошкин.
" Калашн иков " от 1975 година
Казват им, че ще летят до съветския град Ростов, там ще има подготвителен лагер, ще прекарат един месец, а по-късно ще отидат по-близо до фронтовата линия. Пристигат някъде, мрачно е, качват ги в рейсове. Там смъкват всичко от себе си, с изключение на панталоните, и обличат униформа, която им дават дружно с раница.
Подписват документ, в който се съгласяват да кажат кой ще бъде известен при положение на тяхната гибел и че са съгласни да вземат участие във военната интервенция, да извършват дилемите на Министерството на защитата. След това още веднъж ги качват в рейсове, които ги откарват до остарял детски лагер.
Там научават, че се намират в Луганска област . Прекарват нощта, на сутринта ги водят в столовата за закуска. Дават им да попълнят документи за парите, които ще им заплащат по контракт - дали да ги получават персонално, или да ги пращат на някого. Задават им въпроси като да вземем за пример имат ли родственици в Украйна.
След това им дават значки и ги снимат. А най-после им споделят, че отиват на някакво стрелбище. С камиони " Урал " ги извозват до полеви лагер, в който ги карат да построят землянки, в които по-късно спят.
След това отиват да стрелят. Трошкин получава черен автомат " Калашников " от 1975 година , без муниции и ножове за щикове и калъфи. Инструктори им споделят, че ще останат там две седмици, след това ще отидат на втора линия и най-после на първа. Едни момчета от Челябинск обаче описват, че ги пращат напряко на война след седмица.
Казаха ни да не пушим в тъмното и да не си светим с фенерче.
" И ние, несъмнено, към този момент започнахме да разбираме, че става нещо. Инструкторите ни споделиха, че зоната е безвредна, само че се опасяваха, че всеки миг може да връхлети нещо, споделиха ни да не пушим в тъмното и да не си светим с фенерче ", спомня си Трошкин.
Разказват им, че едно момче е било ранено, когато е хвърляло граната, тя се е взривила в ръката му и е откъснала китката му. Никой не проверява за какво се е случило това. Друг ранен прекарва няколко дни в болница, зашиват го и го изпращат назад на фронтовата линия.
По-късно схващат, че са убити две деца - стояли на контролно-пропускателния пункт и откраднали нещо. Веднага били убити, въпреки че са русначета. Едното от тях паднало на колене и молило за амнистия.
" Там стрелят по личните си хора ", прибавя Трошкин.
В продължение на седмица и половина се учат да стрелят. Дават им три кутии с по 10 патрона.
„ Изстрелваш едната, казваш, че е празна, и продължаваш. Но в това няма нищо комплицирано, всеки простак може да стреля по този начин. Но множеството за първи път хващат автоматизирани бойни пушки. А командирите са от същите наказани, които в никакъв случай през живота си не са взели участие в бойни дейности. Как може да си с тях в пердах? “, споделя Трошкин.
По това време той схваща, че от пандизчиите оцелява единствено всеки десети.
„ Мислехме, че ще бъдем равнопоставени със свободните бойци, само че бяхме по-различни. Затворниците бяха превърнати в нападателни групи, в пушечно месо. А няма по какъв начин да се откажеш, те незабавно ще те унищожават “, споделя беглецът.
Той удостоверява, че им дават естествена храна, пакетирани дажби, чай, цигари, бисквити.
Бягството
Седмица и половина по-късно един от наемниците е прострелян в ръката от инструктор, който го ранява без да желае. Само 15 минути по-късно избухва граната и парче от шрапнела попада в инструктора. Вечерта идва дагестански инструктор и им споделя да си държат ушите отворени. Чуват по радиото да се приказва на британски.
„ После чухме, че украинците викат името на нашия лагер. Не минаха и няколко минути и тъкмо до нас стартира престрелка. Но ние нямахме патрони, нищо - дадоха ни ги единствено по време на стрелбата. А тогава не можехме даже да се отбраняваме ", споделя Трошкин.
На мястото са неговата рота - от стотина души, и още една, тъй че общо двеста души.
Настава блъсканица, всички се разбягват. Покрай тях минават камиони, не знаят дали са техни, крият се. Трошкин си купува цивилни облекла и захвърля униформата си.
В Луганск двама съветски бойци го стопират и му желаят документите. Той няма. Казват му, че би трябвало да отиде с тях, викат и още няколко души. Те му дават документи и му споделят, че би трябвало да се запише доброволец за войната. Пращат го в медицински кабинет, където изяснява на лекарката, че не може, тъй като има ХИВ. Тя желае документ. Той стартира да се оправдава, че няма и че в действителност има туберкулоза. Дава данните на собствен съученик, след което го пускат.
Намира таксиметров водач и му изяснява, че би трябвало да стигне до Русия, през границата. Той споделя, че не може, само че има човек, който може да го направи, против 1000 $ .
„ Нямах толкоз пари, тъй че просто отидох до границата с кола, с цел да опитам самичък. Имаше една ограда, бодлива тел, и аз влязох под нея, и това беше всичко. Излязох и там беше Донецк “, споделя беглецът.
В метрото го хващат да пътува без билет, само че и там съумява да се измъкне.
Взема рейс от там до Москва за 2000 рубли. Там съумява да спи в хостел, като лъже, че е пристигнал да работи на строителен обект, само че си е изгубил паспорта. В метрото го хващат да пътува без билет, само че и там съумява да се измъкне.
След това употребява приложението Bla-bla-car , с цел да откри стопаджии до Набережни Челни, а след това съумява да се прибере за седмица с водач на камион. На път за Сибир се отбива в дома на един другар.
" Имах шанс, че ме амнистираха “, споделя му той. При него остава няколко дни.
Продължава. Преминава през цяла Русия, а преди този момент даже не е напускал своята област. Пътува с непознати мъже, денем кара кола, нощите прекарва в хостел или заведение. Понякога върви пешком. Накрая стига у дома.
„ Казах на жена ми, че съм получил отпуск по време на войната, за какво да се тревожи? ", споделя Трошкин.
" Там няма късмет да оцелеем "
Вече съумял да избяга, той споделя, че изначало е мислел, че ще се върнe в наказателната колония.
" Предпочитах да остана в пандиза, само че да нямам нищо общо с " Вагнер ", знам, че ще ме унищожават и това е всичко ", уверен е руснакът.
" Довеждат хиляди хора от лагерите, споделят им какъв брой хубаво е всичко и по какъв начин ще се върнат вкъщи, само че 90% от тях умират. Гледах в YouTube какъв брой хора са се върнали, бяха доста малко. Имаше вяра, че ще оцелея и ще се прибера, само че всеки ден ставаше все по-ясно, че няма късмет да оцелея там ", споделя още той.
След бягството оперативни служащи разпитват негов другар дали го е виждал. Той дава отговор, че е в пандиза и го пускат.
Трошкин в действителност има желание да се върне в наказателната колония. Но се изненадва, че никой не го търси.
" Мои познати ми споделиха, че съгласно базата данни нямам престъпно досие, нито една присъда, тъй че какъв е смисълът да се връщам в колонията? ", пита се той.
Сега Трошкин е сменил телефона си и се надява да не бъде открит от " Вагнер ". Чувал е за наказателните изтезания в частната войска. Използва се изразът " нулиране ", което значи някой да бъде премахнат.
Евгений Пригожин произнася една и съща тирада във всички колонии, в която предизвестява за изтезания за дезертиране и мародерство, споделят пандизчии, с които беседва " Медиазона ".
" Бях очевидец на няколко, които бяха извеждани особено пред други пандизчии и обществено екзекутирани, с цел да ги сплашат ", споделя Андрей Медведев , който избяга в Норвегия.
Заплахите и убийствата се удостоверяват освен от разкази на очевидци: през ноември канал, обвързван с " Вагнер ", разгласява видеоклип, в който някогашният войник Евгений Нужин е погубен с чук по главата. Преди това, попаднал в украински плен, той даде изявление, след което беше върнат на Русия при замяна на пленници.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ