По-богати или по-бедни сме от нашите прадеди. Какви са били

По-богати или по-бедни сме от нашите прародители. Какви са били цените и инфлацията през вековете - отговорите дава двегодишно изследване на български учени.

Ние сме най-богатото потомство за 13 века България, въпреки да не го усещаме. Това е един от изводите на учените, които сътвориха дълготраен показател на цените, който свързва другите исторически интервали.

" Като нация, а не обособени персони - боляри, чорбаджии, сме доста по-богати през днешния ден, в сравнение с преди ", сподели доцент Мартин Иванов от СУ “Св. Климент Охридски ”.

90-те години и преди 2007 година е пикът на цената на месото.

" Над 40-47% от разноските ни са отивали за храна, едвам пред последните 20 години. По-малко от 20 години разноските за храна трайно стартират да спадат надолу. Захарта, да вземем за пример, която е типична първокласна стока, малко на брой от нашите пра-прадядовци са си я разрешавали. През 19 век цената ѝ стартира да спада и в наше време в никой случай не смята на разкош ", счита Иванов.

Според учените цената на превоза се намалява, само че е и една от следените.

" Комунистическия режим е следвал политика за надзор и преодоляване на цени на съответни артикули и услуги. Това преодоляване има своята цена, ние я платихме ", сподели доцент Ралица Симеонова СУ “Св. Климент Охридски ”.

Хиперинфлацията от началото и в средата на 90-те години е вододел за няколко генерации.

" Събития, които никой наш прародител не е претърпял и не е стряскащ размерът на инфлацията, а още по-стряскащ е късият интервал, в който се случва ", съобщи Симеонова.

Хиперинфлация и недостиг на съществени хранителни артикули има и по време на войните.