Бъдещето на Великобритания след Brexit - и сега какво?
По-американизирана Англия и пообеднял Европейски Съюз с продължителни конфликти в спора сред националното и европейското. Това се обрисува след Брекзит (Brexit), съгласно политическия анализатор Мирослав Попов.
След няколко години спор във Англия за Брекзит (Brexit) - вън или вътре, да остане или да излезе от Европейски Съюз, английското общество е надълбоко разграничено на " брекзидъри " (напускащи) и " римейнъри " (оставащи). Същата противоречивост на английския хайлайф е била задоволително отчетлива преди най-малко 50 години, уточни Попов, уверен, че " не сегашният министър председател на Англия е индивидът, докарал Брекзит (Brexit), а става въпрос за трендове, които доста от дълго време зреят в английското общество - от преди приемането на англичаните в Европейски Съюз ". Той описа за попаднала му показателна подигравка в остаряло английско списание от преди 50 години – " дребна лодка с кормчия, наподобяващ тогавашния министър председател, който командва гребците: In! Out! In! Out!.. (Навътре! Навън! Навътре! Навън!..) и разяснява: " Разграничението сред Континента и Острова в английското светоусещане е доста отчетливо, само че това господата от Брюксел не го осъзнаваха или се правеха, че не го осъзнават ".
Мотивът
Брекзит (Brexit) има финансови измерения, само че те са маскирани, манипулирани умишлено, от време на време – комплицирани, означи Попов. Той напомни забележителните вноски на Англия за Европейски Съюз и предричанията на някои анализатори, че всичко, което е дала като членски импорт е нищо, спрямо това, което в този момент ще изгуби поради излизането си. " Ясно е, че сегашният министър председател Борис Джонсън усилваше мащабите на плюсовете, които ще получи Англия в случай че излезе от Европейски Съюз, само че надали това е водещият претекст, с цел да се разгърне такава антибрекзит акция, каквато се развива в самата Англия ", разяснява Попов. Според него, става дума за доста пари, само че освен и наподобява водещият претекст на забележителна част от английския хайлайф е " да спрат началниците от Брюксел да ни дават скъпи инструкции ". Попов е безапелационен: " Ясно се разграничават две геополитически концепции – на Острова и на Континента. Прикривана е била тяхната конкуренция, само че тя явно е съществувала ".
Резонансът
Тежък нескончаем юридически спор следва в Европейски Съюз след излизането на Англия от Европейски Съюз, уверен е Попов.
" Англия реализира много съществени триумфи в Европейски Съюз, в това число в опита ѝ да овладее европейската администрация и повече – европейските правораздавателни органи ", означи той и допусна, че Брекзит ще докара до нови изненадващи резултати в областта на европейското правораздаване, само че не незабавно, а в околните 10 – 15 години. " По английската правораздавателна система всяко решение се наслагва над предните, а не се вписва и опира на предходните - отсам ще следват доста забавни разногласия и исблъсъци ", разясни Попов. Ако се проучва от каква правна теория са произнесени решенията на Европейския съд, ще проличи, че доста от тях се основават повече на прецедентното право – търсят за едно решение предишен казус, с цел да решат по него настоящия проблем, което е структурата " следвай решението ", каквато е англосаксонската система - друга от континенталната, която е по-скоро френско-германска, означи още той.
" Ясно е, че за брюкселските бюрократи най-важното нещо ще са си парите - транзакциите какъв брой от бюджета ще се дадат по какви формули и формуляри и така нататък, само че наред със разногласието за парите, от ден на ден ще има спор за правото вътре в европейските съдилища ", уверен е Попов. Той е безапелационен: " Не може в една осиротяла от британско институция да продължава толкоз дълго да господства англосаксонската правна теория ".
Накъде ще се ориентира Англия?
След Брекзит, евентуално Англия ще търси статут като на страните, асоциирани към Европейски Съюз в предните етапи, т.е. обстойно съглашение, счита Попов. Той означи, че планът на съглашението е от 495 страници тежък евробюрократичен труд и че наред с тези 495 страници има доста въпроси, които следва да се договарят. " Хиляди неща би трябвало да се уточнят и договорят и както до момента е вървял преговорният развой, много подводни камъчета ще има ", уверен е Попов. Цяла година ще се уреждат тънкостите по Брекзит, само че съгласно Попов това ще отнеме повече от година и половина – две.
" Сега са си дали 11 месеца, считано от 31 януари - интервал, за който Борис Джонсън е с оптимистичната визия " ние ще се оправим ", означи анализаторът и изрази " усмихнати запаси против политическата реакция " ние ще се оправим ".
" Ние ще се оправим ", беше споделила преди няколко години и Ангела Меркел, когато пропусна на територията на Германия над 1 милион души - хора без документи, без учредения. Били бежанци, само че се оказа, че не са бежанци – правният им статут е на мигранти и то мигранти, които не напълно законно са позволени на територията на Германия ", напомни Попов.
Перспективата за Континентална Европа
Най-често допусканата версия е, че след Брекзит ще има една много по-американизирана Англия. Според Попов - 40% по-американизирана. " Англия ще се отвори много повече за американски артикули, само че защото Британия ще запази положителни търговски връзки с Европейски Съюз, вносът от САЩ през Англия за Европа ще стане доста по-значим ", означи той и позволи, че някой ще пострада от този импорт вследствие на Брекзит.
Континентална Европа ще посрещне измененията с спорни усеща, уверен е Попов. " Излизането от Европейски Съюз несъмнено ще понижи вноските в общия европейски бюджет с към една четвърт, само че ще понижи и геополитическата тежест на Европейски Съюз, а Европейски Съюз в последните години много се тормози от своето геополитическо олекване ", означи той и уточни, че в последните 20 години делът на Европейски Съюз в международното, изключително индустриално произвеждане понижава.
" Англия се произнесе за Брекзит и с разбирането, че може би тук би трябвало да преповторим опита на Доналд Тръмп за реиндустриализация. Тази философия е доста допустимо да бъде възпроизвеждана във Англия ", счита Попов. В бъдеще той вижда по-американизирана Англия и пообеднял Европейски Съюз, в който назряват аналогични процеси на тези в САЩ и Англия. " В редица европейски страни зреят политически трендове за по-активно, независимо структуриране на икономическа и външна политика ", уточни анализаторът.
Скритият конфликт в границите на Брекзит
Срещу Брекзит и в интерес на оставането в Европейски Съюз, на " римейнърите " работят доста външни за Велкобритания фактори, означи още Попов и се базира на тиражираните информации, че Джордж Сорос се бори интензивно против Брекзит - дал няколко милиона да подтиква придвижванията против Брекзит. Според Попов, претекстът на Сорос толкоз интензивно да работи против Брекзит е концептуален. " Концепцията му за " Отворено общество " е привлекателна, само че въпросът е по какъв начин се случва - отварянето се оказва еднопосочно: от огромния и мощния към дребния и слабия, при което огромният и мощният преработва, преобразува дребния и слабия ", разясни Попов.
По думите му, пред очите ни в последната година - две протече грамаден конфликт и не го осъзнахме като подобен - в нашия свят ясно се обрисуват две неолиберални трендове. Едната е, посочи той - неолиберални политици, икономисти, предприемачи, които са повече световно насочени, разчитат повече на глобалистките решения. " Това виждане се родее с концепцията за " Отвореното общество ", то приема че в името на някои правила - безпределна независимост на търговията и свободното напредване на хора и капитали, националните регулации би трябвало да отпаднат като нещо излишно и пречещо ни ", уточни Попов. Другата наклонност е, продължи той - на национално основаните стопански и политически кръгове, които споделят - ние сме част от единния световен свят, само че сме малко повече англичани, французи, германци, българи и това е не по-малко значимо и значимо за нашето самоопределяне и метода, по който построяваме своята политика в този свят.
" Ако това е по този начин, конфликтът сред Сорос и Тръмп е точно конфликт сред тези две визии – национално насоченият неолиберализъм и световно насочения неолиберализъм ", заключи Попов. " С Брекзит самата Англия излиза от познатия ни до момента световно насочен неолиберализъм - разкриват ѝ се възможностите за национално развиване ", уточни той и означи, че това е изненадващо за структурите, които са световно насочени. " Те не чакаха, съпротивляваха се до последния миг и ще продължат - минава след 4 дни 31 януари и те не престават битката си по различен метод ", уверен е Попов.
Европейско напрежение
Продължителни конфликти на доста плоскости ще вървят по едно и също време в спора сред национално и европейско - страна по страна със самия Европейски Съюз и брюкселските институции. Това ще бъде нашата орис в околните няколко години, най-малко на настоящия Европейски парламент това ще му бъде драмата, предвижда Попов. Според него в околните 5 – 7 години ще има поредни дребни победи на национално насочените политици. " Тенденцията е тази в близко бъдеще - национално насочените политици ще печелят избори за сметка на световно насочени ", счита той.
" Зелената проблематика ще е преобладаваща - ще харчим една четвърт от парите на Европейски Съюз за зелена политика, което ще поражда други напрежения, а напреженията в Европейски Съюз съществуват от дълго време и Брекзит е връхчето на този спор, само че той съществува по подобен метод във всички европейски страни ", означи Попов.
" Когато страните от периферна Европа се присъединяваха към Европейски Съюз във всяка една от страните поотделно в главните ѝ политически сили се обособиха ясно две трендове – проевропейска и национална и на всички места националното загуби – в Испания, в Португалия, в Италия ненапълно, в Гърция и на всички места в Източноевропейските страни ", уточни той. " Навсякъде съществуваше този конфликт - той протече, разви се и приключи с покоряване на националните трендове ", акцентира Попов. " Сега процесът е по-скоро противоположен, само че не е реванш за оня ", счита Попов. Според него, " не е неточност влизането в Европейски Съюз, неточност е неговото нереформиране и неадаптирането към националните страни ".
Европа след Давос
" На елита от дълго време не му пука за човечеството. Въпросът е по какъв начин това да не бъде разбрано от човечеството ". С тези думи Попов разяснява резултатите от Световния стопански конгрес в Давос и не пропусна да разкритикува концепцията на екоактивистката Грета Тунберг. " Оставете говеждото и другите гастрономични особености на концепцията ѝ, това е опит да се спре софтуерното развиване на света и особено на Европа ", възмути се той. " Светът не може да спре да се развива, софтуерният прогрес не може да бъде спрян, а Грета Тунберг приказва такива неща – спрете вашия напредък ", уточни той и акцентира, че против това би трябвало да се води битка. " Решенията да ограничим нуклеарната енергетика са незаконни решения ", безапелационен е Попов. Според него постоянно може да се приказва за повече сигурност, отговорност, само че визията да отидеш да спираш достиженията е неуместна и идва неслучайно.
Като пояснение той уточни " съществуващата конфигурация към Европа - Европа доста много да не знае, Европа доста много да не демонстрира упоритости, Европа да си гледа там културно-историческото завещание и с това да се завърши нейното историческо време ". Попов е безапелационен, че Европа има бъдеще единствено като софтуерен фактор - водещ, в случай че не може да бъде софтуерен водач на света, както и че оня, който желае да стопира атомна енергетика, съвременни технологии на европейска територия не й мисли положителното.
След няколко години спор във Англия за Брекзит (Brexit) - вън или вътре, да остане или да излезе от Европейски Съюз, английското общество е надълбоко разграничено на " брекзидъри " (напускащи) и " римейнъри " (оставащи). Същата противоречивост на английския хайлайф е била задоволително отчетлива преди най-малко 50 години, уточни Попов, уверен, че " не сегашният министър председател на Англия е индивидът, докарал Брекзит (Brexit), а става въпрос за трендове, които доста от дълго време зреят в английското общество - от преди приемането на англичаните в Европейски Съюз ". Той описа за попаднала му показателна подигравка в остаряло английско списание от преди 50 години – " дребна лодка с кормчия, наподобяващ тогавашния министър председател, който командва гребците: In! Out! In! Out!.. (Навътре! Навън! Навътре! Навън!..) и разяснява: " Разграничението сред Континента и Острова в английското светоусещане е доста отчетливо, само че това господата от Брюксел не го осъзнаваха или се правеха, че не го осъзнават ".
Мотивът
Брекзит (Brexit) има финансови измерения, само че те са маскирани, манипулирани умишлено, от време на време – комплицирани, означи Попов. Той напомни забележителните вноски на Англия за Европейски Съюз и предричанията на някои анализатори, че всичко, което е дала като членски импорт е нищо, спрямо това, което в този момент ще изгуби поради излизането си. " Ясно е, че сегашният министър председател Борис Джонсън усилваше мащабите на плюсовете, които ще получи Англия в случай че излезе от Европейски Съюз, само че надали това е водещият претекст, с цел да се разгърне такава антибрекзит акция, каквато се развива в самата Англия ", разяснява Попов. Според него, става дума за доста пари, само че освен и наподобява водещият претекст на забележителна част от английския хайлайф е " да спрат началниците от Брюксел да ни дават скъпи инструкции ". Попов е безапелационен: " Ясно се разграничават две геополитически концепции – на Острова и на Континента. Прикривана е била тяхната конкуренция, само че тя явно е съществувала ".
Резонансът
Тежък нескончаем юридически спор следва в Европейски Съюз след излизането на Англия от Европейски Съюз, уверен е Попов.
" Англия реализира много съществени триумфи в Европейски Съюз, в това число в опита ѝ да овладее европейската администрация и повече – европейските правораздавателни органи ", означи той и допусна, че Брекзит ще докара до нови изненадващи резултати в областта на европейското правораздаване, само че не незабавно, а в околните 10 – 15 години. " По английската правораздавателна система всяко решение се наслагва над предните, а не се вписва и опира на предходните - отсам ще следват доста забавни разногласия и исблъсъци ", разясни Попов. Ако се проучва от каква правна теория са произнесени решенията на Европейския съд, ще проличи, че доста от тях се основават повече на прецедентното право – търсят за едно решение предишен казус, с цел да решат по него настоящия проблем, което е структурата " следвай решението ", каквато е англосаксонската система - друга от континенталната, която е по-скоро френско-германска, означи още той.
" Ясно е, че за брюкселските бюрократи най-важното нещо ще са си парите - транзакциите какъв брой от бюджета ще се дадат по какви формули и формуляри и така нататък, само че наред със разногласието за парите, от ден на ден ще има спор за правото вътре в европейските съдилища ", уверен е Попов. Той е безапелационен: " Не може в една осиротяла от британско институция да продължава толкоз дълго да господства англосаксонската правна теория ".
Накъде ще се ориентира Англия?
След Брекзит, евентуално Англия ще търси статут като на страните, асоциирани към Европейски Съюз в предните етапи, т.е. обстойно съглашение, счита Попов. Той означи, че планът на съглашението е от 495 страници тежък евробюрократичен труд и че наред с тези 495 страници има доста въпроси, които следва да се договарят. " Хиляди неща би трябвало да се уточнят и договорят и както до момента е вървял преговорният развой, много подводни камъчета ще има ", уверен е Попов. Цяла година ще се уреждат тънкостите по Брекзит, само че съгласно Попов това ще отнеме повече от година и половина – две.
" Сега са си дали 11 месеца, считано от 31 януари - интервал, за който Борис Джонсън е с оптимистичната визия " ние ще се оправим ", означи анализаторът и изрази " усмихнати запаси против политическата реакция " ние ще се оправим ".
" Ние ще се оправим ", беше споделила преди няколко години и Ангела Меркел, когато пропусна на територията на Германия над 1 милион души - хора без документи, без учредения. Били бежанци, само че се оказа, че не са бежанци – правният им статут е на мигранти и то мигранти, които не напълно законно са позволени на територията на Германия ", напомни Попов.
Перспективата за Континентална Европа
Най-често допусканата версия е, че след Брекзит ще има една много по-американизирана Англия. Според Попов - 40% по-американизирана. " Англия ще се отвори много повече за американски артикули, само че защото Британия ще запази положителни търговски връзки с Европейски Съюз, вносът от САЩ през Англия за Европа ще стане доста по-значим ", означи той и позволи, че някой ще пострада от този импорт вследствие на Брекзит.
Континентална Европа ще посрещне измененията с спорни усеща, уверен е Попов. " Излизането от Европейски Съюз несъмнено ще понижи вноските в общия европейски бюджет с към една четвърт, само че ще понижи и геополитическата тежест на Европейски Съюз, а Европейски Съюз в последните години много се тормози от своето геополитическо олекване ", означи той и уточни, че в последните 20 години делът на Европейски Съюз в международното, изключително индустриално произвеждане понижава.
" Англия се произнесе за Брекзит и с разбирането, че може би тук би трябвало да преповторим опита на Доналд Тръмп за реиндустриализация. Тази философия е доста допустимо да бъде възпроизвеждана във Англия ", счита Попов. В бъдеще той вижда по-американизирана Англия и пообеднял Европейски Съюз, в който назряват аналогични процеси на тези в САЩ и Англия. " В редица европейски страни зреят политически трендове за по-активно, независимо структуриране на икономическа и външна политика ", уточни анализаторът.
Скритият конфликт в границите на Брекзит
Срещу Брекзит и в интерес на оставането в Европейски Съюз, на " римейнърите " работят доста външни за Велкобритания фактори, означи още Попов и се базира на тиражираните информации, че Джордж Сорос се бори интензивно против Брекзит - дал няколко милиона да подтиква придвижванията против Брекзит. Според Попов, претекстът на Сорос толкоз интензивно да работи против Брекзит е концептуален. " Концепцията му за " Отворено общество " е привлекателна, само че въпросът е по какъв начин се случва - отварянето се оказва еднопосочно: от огромния и мощния към дребния и слабия, при което огромният и мощният преработва, преобразува дребния и слабия ", разясни Попов.
По думите му, пред очите ни в последната година - две протече грамаден конфликт и не го осъзнахме като подобен - в нашия свят ясно се обрисуват две неолиберални трендове. Едната е, посочи той - неолиберални политици, икономисти, предприемачи, които са повече световно насочени, разчитат повече на глобалистките решения. " Това виждане се родее с концепцията за " Отвореното общество ", то приема че в името на някои правила - безпределна независимост на търговията и свободното напредване на хора и капитали, националните регулации би трябвало да отпаднат като нещо излишно и пречещо ни ", уточни Попов. Другата наклонност е, продължи той - на национално основаните стопански и политически кръгове, които споделят - ние сме част от единния световен свят, само че сме малко повече англичани, французи, германци, българи и това е не по-малко значимо и значимо за нашето самоопределяне и метода, по който построяваме своята политика в този свят.
" Ако това е по този начин, конфликтът сред Сорос и Тръмп е точно конфликт сред тези две визии – национално насоченият неолиберализъм и световно насочения неолиберализъм ", заключи Попов. " С Брекзит самата Англия излиза от познатия ни до момента световно насочен неолиберализъм - разкриват ѝ се възможностите за национално развиване ", уточни той и означи, че това е изненадващо за структурите, които са световно насочени. " Те не чакаха, съпротивляваха се до последния миг и ще продължат - минава след 4 дни 31 януари и те не престават битката си по различен метод ", уверен е Попов.
Европейско напрежение
Продължителни конфликти на доста плоскости ще вървят по едно и също време в спора сред национално и европейско - страна по страна със самия Европейски Съюз и брюкселските институции. Това ще бъде нашата орис в околните няколко години, най-малко на настоящия Европейски парламент това ще му бъде драмата, предвижда Попов. Според него в околните 5 – 7 години ще има поредни дребни победи на национално насочените политици. " Тенденцията е тази в близко бъдеще - национално насочените политици ще печелят избори за сметка на световно насочени ", счита той.
" Зелената проблематика ще е преобладаваща - ще харчим една четвърт от парите на Европейски Съюз за зелена политика, което ще поражда други напрежения, а напреженията в Европейски Съюз съществуват от дълго време и Брекзит е връхчето на този спор, само че той съществува по подобен метод във всички европейски страни ", означи Попов.
" Когато страните от периферна Европа се присъединяваха към Европейски Съюз във всяка една от страните поотделно в главните ѝ политически сили се обособиха ясно две трендове – проевропейска и национална и на всички места националното загуби – в Испания, в Португалия, в Италия ненапълно, в Гърция и на всички места в Източноевропейските страни ", уточни той. " Навсякъде съществуваше този конфликт - той протече, разви се и приключи с покоряване на националните трендове ", акцентира Попов. " Сега процесът е по-скоро противоположен, само че не е реванш за оня ", счита Попов. Според него, " не е неточност влизането в Европейски Съюз, неточност е неговото нереформиране и неадаптирането към националните страни ".
Европа след Давос
" На елита от дълго време не му пука за човечеството. Въпросът е по какъв начин това да не бъде разбрано от човечеството ". С тези думи Попов разяснява резултатите от Световния стопански конгрес в Давос и не пропусна да разкритикува концепцията на екоактивистката Грета Тунберг. " Оставете говеждото и другите гастрономични особености на концепцията ѝ, това е опит да се спре софтуерното развиване на света и особено на Европа ", възмути се той. " Светът не може да спре да се развива, софтуерният прогрес не може да бъде спрян, а Грета Тунберг приказва такива неща – спрете вашия напредък ", уточни той и акцентира, че против това би трябвало да се води битка. " Решенията да ограничим нуклеарната енергетика са незаконни решения ", безапелационен е Попов. Според него постоянно може да се приказва за повече сигурност, отговорност, само че визията да отидеш да спираш достиженията е неуместна и идва неслучайно.
Като пояснение той уточни " съществуващата конфигурация към Европа - Европа доста много да не знае, Европа доста много да не демонстрира упоритости, Европа да си гледа там културно-историческото завещание и с това да се завърши нейното историческо време ". Попов е безапелационен, че Европа има бъдеще единствено като софтуерен фактор - водещ, в случай че не може да бъде софтуерен водач на света, както и че оня, който желае да стопира атомна енергетика, съвременни технологии на европейска територия не й мисли положителното.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ