Plovdiv24.bg Преди 2 години Пловдив категорично беше центърът на автоиндустрията у

Plovdiv24.bg Преди 2 години Пловдив изрично беше центърът на автоиндустрията у нас. В последно време обаче София притегля от ден на ден вложения в сферата и става все по-привлекателна за привличането на нови задгранични вложители от този отрасъл. Това е един от потребните заключения, които една непозната компания, търсеща място за новия си цех, може да си направи от интерактивната карта на българската стопанска система. Тя беше показана публично предходната седмица от Министерството на стопанската система, Изпълнителната организация за поощряване на дребни и междинни предприятия (ИАНМСП) и новата Българска работодателска асоциация новаторски технологии (БРАИТ).

Това е мапинг на българската промишленост, който сплотява в уебсайт информация за 14 водещи промишлености в страната. Интерактивната карта, която може да се открие на уеб страницата bgindustrymap.com/bg, дава подробна информация за оборота и заетите във всяка една от тези промишлености. Избирайки да вземем за пример автомобилната промишленост, може да се види, че най-големите компании по оборот са ситуирани в Пловдив и София. След това идват Русе, Бургас и Ботевград.

Ако компаниите се селектират по брой чиновници, се вижда, че алените кръгчета стават по-големи и наситени в Плевен, Кърджали, Сливен, Видин. Всяка една от картите могже да бъде свалена и в пидиеф формат. Отстрани са селектирани и топ 10 компании в двете категории. Така да вземем за пример най-вече чиновници работят в “Язаки България " в Ямбол - 7 хиляди души, до момента в който най-голямата автомобилна компания по оборот е “Сенсата технолоджис " в София, която генерира 233 млн. евро годишно.

За всяка промишленост са изброени и всички предприятия в нея в цялата страна. Ако някой вложител се интересува съответно за дадена компания, може да употребява търсачка, която дава информация за ЕИК, брой чиновници, доходи и чист резултат на всяка една компания.

“За първи път имаме мапинг на българската промишленост. Много е значимо, че е включена и сферата на образованието. Процесът е отворен и ще има непрекъсната актуализация. Ще има и версии за щемпел ", сподели икономическият министър Лъчезар Борисов.

Икономическата карта се ръководи посредством разнообразни филтри. Изборът на съответна активност демонстрира в кои области на страната този сегмент е най-развит. Общо картите са 30 - за всеки бранш по 2, показващи брой заети и оборот, както и още 2 систематизирани за страната. Станиславов разясни, че при просветителните институции сигурно има разминавания, защото, въпреки че университетите са длъжни да афишират данните си в Търговския указател, рядко го вършат. 

Включена е информация за към 10% от българските компании - тези, които са се причислили към съответните 14 промишлености. В бъдеще ще бъдат включени и други браншове. Към момента има информация за машиностроене, IT, аутсорсинг, мехатроника, текстил, морска промишленост, автоиндустрия, енергетика, ВЕИ и други. Данните идват от Министерството на стопанската система, само че са съпоставени и с Търговския указател. Той е обвързван със системата и всяка смяна в него ще се появява автоматизирано на картата.

Дигиталните карти употребяват за основа най-популярната картографска платформа Гугъл Maps и дават изключителна акуратност на адресите. Всичко това прави картите потребни за евентуални вложители или за стопански информации и отсега нататък. Целта е те да не бъдат моментна фотография на промишлеността, а да са статистически инструмент.

“Това не е еднократно изпитание, този план ще си живее личен живот и ще се наблюдават измененията в промишлеността, поява на нови индустриални центрове, ще оказва помощ да се взимат решения за вложения от задгранични вложители, от страната или общините да влагат в инфраструктура или план ", споделя Любомир Станиславов, изпълнителен шеф на БРАИТ и ръководител на “Аутомотив Клъстер България ".

По думите му планът е признат извънредно добре и единствено 24 часа след представянето му от уеб страницата към този момент има 12 хиляди сваляния. Новоразработените карти са основани точно на съществуващата към този момент от 8 години такава на клъстера. “Тя стана огромен шлагер в чужбина измежду вложители, както и в България. Беше закачена и в Министерството на стопанската система и когато идваха задгранични вложители при тях, влизайки, първият им въпрос беше за картата.

Виждайки това, от министерството напълно разумно ми споделиха, че щом се приема толкоз сполучливо, би трябвало да създадем такива и за други промишлености ", споделя Станиславов. Това съответствува и със основаването на БРАИТ, в която членуват 28 разнообразни клъстери и асоциации на промишлености, свързани с нововъведения, IТ промишлеността, зелена сила, биотехнологии. Така става елементарно да се вземе информация и за тези браншове. Един от дейните членове е клъстерът за сферата на възобновимите енергийни източници.

Значимостта на тази тематика напоследък постанова включването и на тази промишленост в картата. От нея излиза наяве, че тя има общ оборот от близо 2 милиарда евро, а заетите са съвсем 8,5 хиляди души. Морският клъстер пък е един от най-старите в България. И се оказва, че въпреки да е съсредоточена основно в Черноморския район, морската промишленост също не е дребна - 1,3 милиарда евро. Другите включени браншове са осведомителни технологии, аутсорсинг с оборот над 1 милиарда евро, само че концентриран 98% в София, енергетика - обичайно с максимален оборот от над 13 милиарда евро, машиностроене, мехатроника, хранителновкусова, козметична, текстилна, мебелна индустрия, биотехнологии.

Последната промишленост е просветителната. “Поставянето й на картата на българската стопанска система е от извънредно значение, тъй като тематиката е основополагаща, а ясният мониторинг ще покаже позитивен резултат върху тематиката с фрагментите и тяхната подготовка ", сподели ръководителят на УС на БРАИТ Иван Михайлов по време на представянето на плана. За момента информация е включена единствено за университетите, само че следва надграждане и с професионалните учебни заведения, написа. Постепенно картата ще включи и нови браншове, а всички искащи компании могат да се включат в плана, като се извърнат към ИАНПСП. В момента маркираните компании са към 10% от всички в България и са тези, които са причислени към съответните промишлености.