За 5 години селскостопанската земя е намаляла с 2 милиона декара
Площите със селскостопанско предопределение у нас единствено за пет години са намалели с над 2 милиона декара. Това регистрира оповестеният от Министерството на земеделието, храните и горите Аграрен отчет за 2018 година.
Според статистиката за 2017 година земята със селскостопанско значение е била 52, 244 млн. декара, съставляващи 47% от територията на страната. Пет години по-рано през 2012 година същата повърхност е надхвърляла 54, 812 млн. дка и по това време е представлявала към 50% от територията на страната.
Сериозен проблем има и с успеваемостта на бранша и каузи му в стопанската система на страната, разяснява sinor.bg.
Аграрният отчет демонстрира, че до момента в който брутната добавена стойност, основана от всички браншове на националната стопанска система през 2017 година, е повишена доста за пет години, достигайки 87 634 млн. лв. (44 807 млн. евро), при 66 642 млн. лв. (34 073 млн. евро) през 2012 година,
В същото време брутната добавена стойност, основана от земеделието освен не се е нараснала, а е намаляла за тези пет години. Според отчета за 2017 година добавената стойност на работещите в аграрния бранш е надхвърляла 4 114 млн. лв. по настоящи цени, до момента в който през 2012 година този индикатор е бил в размер 4 264 млн. лв. по настоящи цени.
Все отново във връзка с обработваемата земя в страната за петгодишния интервал има някакво нарастване. В тези земи влизат с изключение на площите в сеитбообращение, краткотрайните ливади с житни и бобови треви, също угарите и оранжериите. Ако през 2012 година тези земи са заемали 32, 946 млн. дка или 64,3% от употребяваната земеделска повърхност, през предходната година терените към този момент надвишават 34, 738 млн. дка, което съставлява 69,1% от употребяваната земеделска повърхност.
Аграрният отчет обаче демонстрира и нова наклонност - по какъв начин от предходната година се следи спад при площите с съвсем всички аграрни култури, което не се връзва с оптимистичните прогнози на министерството на земеделието за положително развиване на бранша, написа sinor.bg.
Според статистиката за 2016 година най-масовата просвета пшеницата е била засята върху над 12,568 млн. декара. През предходната есен обаче имаме леко понижение, като площите са паднали до 11,977 млн. дка. Тази наклонност продължава и тази година, когато в края на сеитбата бяха засети едвам 10,519 млн. дка., което е с 2 милиона под регистрираното преди две години.
Намаление тази есен се регистрира при съвсем всички останали култури като ечемик, царевица и пресни зеленчуци. Според аграрния отчет 2018 година растеж има единствено при картофите, където поради схемите по обвързаната поддръжка бяха декларирани стотици декари " кухи ниви ". Ръст има и при слънчогледа, където от 8, 547 млн. дка през 2012 година през 2017 година площите надвишават 9,347 млн. дка.
Според статистиката за 2017 година земята със селскостопанско значение е била 52, 244 млн. декара, съставляващи 47% от територията на страната. Пет години по-рано през 2012 година същата повърхност е надхвърляла 54, 812 млн. дка и по това време е представлявала към 50% от територията на страната.
Сериозен проблем има и с успеваемостта на бранша и каузи му в стопанската система на страната, разяснява sinor.bg.
Аграрният отчет демонстрира, че до момента в който брутната добавена стойност, основана от всички браншове на националната стопанска система през 2017 година, е повишена доста за пет години, достигайки 87 634 млн. лв. (44 807 млн. евро), при 66 642 млн. лв. (34 073 млн. евро) през 2012 година,
В същото време брутната добавена стойност, основана от земеделието освен не се е нараснала, а е намаляла за тези пет години. Според отчета за 2017 година добавената стойност на работещите в аграрния бранш е надхвърляла 4 114 млн. лв. по настоящи цени, до момента в който през 2012 година този индикатор е бил в размер 4 264 млн. лв. по настоящи цени.
Все отново във връзка с обработваемата земя в страната за петгодишния интервал има някакво нарастване. В тези земи влизат с изключение на площите в сеитбообращение, краткотрайните ливади с житни и бобови треви, също угарите и оранжериите. Ако през 2012 година тези земи са заемали 32, 946 млн. дка или 64,3% от употребяваната земеделска повърхност, през предходната година терените към този момент надвишават 34, 738 млн. дка, което съставлява 69,1% от употребяваната земеделска повърхност.
Аграрният отчет обаче демонстрира и нова наклонност - по какъв начин от предходната година се следи спад при площите с съвсем всички аграрни култури, което не се връзва с оптимистичните прогнози на министерството на земеделието за положително развиване на бранша, написа sinor.bg.
Според статистиката за 2016 година най-масовата просвета пшеницата е била засята върху над 12,568 млн. декара. През предходната есен обаче имаме леко понижение, като площите са паднали до 11,977 млн. дка. Тази наклонност продължава и тази година, когато в края на сеитбата бяха засети едвам 10,519 млн. дка., което е с 2 милиона под регистрираното преди две години.
Намаление тази есен се регистрира при съвсем всички останали култури като ечемик, царевица и пресни зеленчуци. Според аграрния отчет 2018 година растеж има единствено при картофите, където поради схемите по обвързаната поддръжка бяха декларирани стотици декари " кухи ниви ". Ръст има и при слънчогледа, където от 8, 547 млн. дка през 2012 година през 2017 година площите надвишават 9,347 млн. дка.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ