Учени обясняват: Земята е като торта. А ако пробием дупка в центъра ?
Планетата Земя е като торта, формирана от доста много разнообразни пластове. Сега човечеството има дейност само с горния пласт, а знанието за вътрешните пластове е чисто теоретично. Но какво ще стане, в случай че можем да пробием дупка в центъра на планетата? Какви рискови сили и феномени ще забележим?
Разбира се, сходно сондиране на Земята към момента остава научна фантастика, само че учените имат някои хрумвания за това какво може да се случи въз основа на опита от други сондажни планове. Подробностите бяха разказани от геофизика-изследовател от Калифорнийския университет Дъг Уилсън пред Live Science.
Диаметърът на Земята е 12 756 километра, тъй че пробиването на планетата ще изисква гигантски сондаж и десетилетия работа. Първият пласт по пътя на сондажа ще бъде земната кора, чиято дебелина е почти 100 км. И първото предизвикателство е натискът на скалата, който се усилва с една „ атмосфера “ на всеки три метра.
Най-дълбоката дупка, основана от индивида, е Колският свръхдълбок бунар в Русия, който е бездънен 12,2 км. Сондирано е съвсем 20 години. На дъното му скалното налягане е към 4 хиляди „ атмосфери “.
Следващият пласт след кората е мантията. Дебелината й е към 2800 км. Това е плътна канара, която дефинира придвижването на тектоничните плочи по повърхността.
Проблемът при сондирането на такава дълбочина е освен извънредно високото налягане на скалата, само че и високата й температура – 1410 градуса по Целзий. Това е задоволително, с цел да се стопи стомана, тъй че свредлото би трябвало да бъде направено от скъпа специфична сплав като исполин.
След като премине през мантията, свредлото най-сетне ще доближи ядрото на Земята на дълбочина от почти 2896 км. Пробиването през тази гореща разтопена желязо-никелова сплав ще бъде изключително мъчно. Вероятно ще разтопи свредлото, в случай че не бъде сложена охлаждащата течност.
След това, след 5000 км, свредлото ще доближи вътрешното ядро, където налягането е толкоз интензивно, че макар високата температура сърцевината от никел и желязо остава твърда. Налягането тук е 350 милиона пъти по-високо от това в атмосферата.
През цялото това време гравитацията на Земята ще тегли свредлото надолу към ядрото. Но в центъра на ядрото гравитацията ще бъде сходна на безтегловност. Това е по този начин, тъй като силата на теглене на земната маса ще бъде идентична във всички направления.
Ако дупката бъде продължена по-нататък - в посока на противоположната страна на Земята, тогава гравитацията ще издърпва свредлото „ нагоре “ още веднъж към ядрото. Тоест, в този момент свредлото ще би трябвало да работи и против гравитацията.
Разбира се, сходно сондиране на Земята към момента остава научна фантастика, само че учените имат някои хрумвания за това какво може да се случи въз основа на опита от други сондажни планове. Подробностите бяха разказани от геофизика-изследовател от Калифорнийския университет Дъг Уилсън пред Live Science.
Диаметърът на Земята е 12 756 километра, тъй че пробиването на планетата ще изисква гигантски сондаж и десетилетия работа. Първият пласт по пътя на сондажа ще бъде земната кора, чиято дебелина е почти 100 км. И първото предизвикателство е натискът на скалата, който се усилва с една „ атмосфера “ на всеки три метра.
Най-дълбоката дупка, основана от индивида, е Колският свръхдълбок бунар в Русия, който е бездънен 12,2 км. Сондирано е съвсем 20 години. На дъното му скалното налягане е към 4 хиляди „ атмосфери “.
Следващият пласт след кората е мантията. Дебелината й е към 2800 км. Това е плътна канара, която дефинира придвижването на тектоничните плочи по повърхността.
Проблемът при сондирането на такава дълбочина е освен извънредно високото налягане на скалата, само че и високата й температура – 1410 градуса по Целзий. Това е задоволително, с цел да се стопи стомана, тъй че свредлото би трябвало да бъде направено от скъпа специфична сплав като исполин.
След като премине през мантията, свредлото най-сетне ще доближи ядрото на Земята на дълбочина от почти 2896 км. Пробиването през тази гореща разтопена желязо-никелова сплав ще бъде изключително мъчно. Вероятно ще разтопи свредлото, в случай че не бъде сложена охлаждащата течност.
След това, след 5000 км, свредлото ще доближи вътрешното ядро, където налягането е толкоз интензивно, че макар високата температура сърцевината от никел и желязо остава твърда. Налягането тук е 350 милиона пъти по-високо от това в атмосферата.
През цялото това време гравитацията на Земята ще тегли свредлото надолу към ядрото. Но в центъра на ядрото гравитацията ще бъде сходна на безтегловност. Това е по този начин, тъй като силата на теглене на земната маса ще бъде идентична във всички направления.
Ако дупката бъде продължена по-нататък - в посока на противоположната страна на Земята, тогава гравитацията ще издърпва свредлото „ нагоре “ още веднъж към ядрото. Тоест, в този момент свредлото ще би трябвало да работи и против гравитацията.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ