Пламен Марков поставя „Юн Габриел Боркман“ - първата премиера на Варненския театър за 2023 г.
Пламен Марков слага „ Юн Габриел Боркман “ - седма режисура на Хенрих Ибсен в историята на Варненския трагичен спектакъл и първа премиера за 2023 година
Във към този момент 102-годишната история на Драматичен спектакъл „ Стоян Бъчваров “ Хенрик Ибсен е поставян шест пъти. Първият режисьор, който демонстрира интерес към норвежкия драматург е самият Стоян Бъчваров, който прави прочит на „ Народен зложелател “ в сезон 1922/23. В същия сезон Матей Икономов слага още една пиеса от Ибсен – „ Призраци “.
Следват постановки на „ Пер Гюнт “ (1923/24), „ Хеда Габлер “ (1925/26), още веднъж „ Призраци “ (1940/41) и „ Нора “ (1943/44), като режисьор на последните две постановки е Николай Фол. След повече от половин век Хенрик Ибсен още веднъж влиза в репертоара на Варненския трагичен спектакъл с eдна от най-известните си произведения „ Юн Габриел Боркман “.
В България пиесата е играна за пръв път през 1905 година Постановката на „ Юн Габриел Боркман “ на варненска театрална сцена (2022/23) е седмата режисура на Ибсен във Варна.
Превод от британски и театрална редакция Пламен Марков, режисура Пламен Марков, сценография и костюми Мира Каланова, музика Калин Николов. За ролята на някогашния банкер Юн Габриел Боркман е поканен Николай Урумов; госпожа Гунхил Боркман, негова брачна половинка е Милена Кънева; Ерхарт Боркман, студент, техен наследник е Теодор Каракачанов (дебют). Образа на госпожица Ела Рентхайм, близначка на госпожа Боркман, пресъздава Биляна Стоева, а в госпожа Фани Уилтън се превъплъщава Христина Джурова. В ролята на Вилхелм Фолдал, помощник-писар в държавно институция, влиза Михаил Мутафов, а като Фрида Фолдал, негова щерка, ще забележим за пръв път Мелин Ердинч (гост). Миглена Везирова е Малене, прислужница в семейство Боркман. Асистент режисьор на проф. Пламен Марков е Валентина Козарева.
С премиерните спектакли на „ Юн Габриел Боркман “ на 17, 18 януари, 19.00, Основна сцена, Драматичен спектакъл „ Стоян Бъчваров “ стартира новата 2023 година
ИБСЕН – „ ФРОЙД НА СЕВЕРА “
Хенрик Юхан Ибсен (1828 – 1906) има извънреден принос както за основаването на национална норвежка драматургия, по този начин и за развиването на международната драматургия. Роден в семейство на банкрутирал норвежки корабособственик, живял 27 години в Италия и Германия, той се завръща в родната Норвегия, трансферирал шейсетте. Издигнал се от материалните неволи, персоналните премеждия и публичното недоумение до славата и триумфа, той посвещава цялото си творчество на идеята за одобряване на норвежкия език като книжовен (до средата на XIX век писателите в подвластната на Дания Норвегия употребявали наложения им датски език).
Първите, от общо 26 драматургични произведения на Ибсен. са въодушевени от норвежката история, само че най-значими са по-късните му пиеси, като „ Пер Гюнт “ (1867), „ Куклен дом “/Нора/ “ (1879), „ Народен зложелател “ (1881), „ Призраци “ (1882), „ Дивата патица “ (1884), „ Хеда Габлер “ (1890) и „ Юн Габриел Боркман ” (1896), които вършат безпощадна социално-психологическа дисекция на обществото. Те скандално разбулват подправените фамилни полезности и насажданите от викторианска просвета илюзии за положителното, което наложително бива възнаградено. Стилът на Ибсен, освободен от всевъзможни канони, зареден с сдържаност и бездънен психологизъм, му донася международно самопризнание като „ Фройд на севера “. Възхваляван още като „ татко на актуалната драма “, Хенрик Ибсен е и най-често поставяният типичен драматург след Уилям Шекспир.
Във към този момент 102-годишната история на Драматичен спектакъл „ Стоян Бъчваров “ Хенрик Ибсен е поставян шест пъти. Първият режисьор, който демонстрира интерес към норвежкия драматург е самият Стоян Бъчваров, който прави прочит на „ Народен зложелател “ в сезон 1922/23. В същия сезон Матей Икономов слага още една пиеса от Ибсен – „ Призраци “.
Следват постановки на „ Пер Гюнт “ (1923/24), „ Хеда Габлер “ (1925/26), още веднъж „ Призраци “ (1940/41) и „ Нора “ (1943/44), като режисьор на последните две постановки е Николай Фол. След повече от половин век Хенрик Ибсен още веднъж влиза в репертоара на Варненския трагичен спектакъл с eдна от най-известните си произведения „ Юн Габриел Боркман “.
В България пиесата е играна за пръв път през 1905 година Постановката на „ Юн Габриел Боркман “ на варненска театрална сцена (2022/23) е седмата режисура на Ибсен във Варна.
Превод от британски и театрална редакция Пламен Марков, режисура Пламен Марков, сценография и костюми Мира Каланова, музика Калин Николов. За ролята на някогашния банкер Юн Габриел Боркман е поканен Николай Урумов; госпожа Гунхил Боркман, негова брачна половинка е Милена Кънева; Ерхарт Боркман, студент, техен наследник е Теодор Каракачанов (дебют). Образа на госпожица Ела Рентхайм, близначка на госпожа Боркман, пресъздава Биляна Стоева, а в госпожа Фани Уилтън се превъплъщава Христина Джурова. В ролята на Вилхелм Фолдал, помощник-писар в държавно институция, влиза Михаил Мутафов, а като Фрида Фолдал, негова щерка, ще забележим за пръв път Мелин Ердинч (гост). Миглена Везирова е Малене, прислужница в семейство Боркман. Асистент режисьор на проф. Пламен Марков е Валентина Козарева.
С премиерните спектакли на „ Юн Габриел Боркман “ на 17, 18 януари, 19.00, Основна сцена, Драматичен спектакъл „ Стоян Бъчваров “ стартира новата 2023 година
ИБСЕН – „ ФРОЙД НА СЕВЕРА “
Хенрик Юхан Ибсен (1828 – 1906) има извънреден принос както за основаването на национална норвежка драматургия, по този начин и за развиването на международната драматургия. Роден в семейство на банкрутирал норвежки корабособственик, живял 27 години в Италия и Германия, той се завръща в родната Норвегия, трансферирал шейсетте. Издигнал се от материалните неволи, персоналните премеждия и публичното недоумение до славата и триумфа, той посвещава цялото си творчество на идеята за одобряване на норвежкия език като книжовен (до средата на XIX век писателите в подвластната на Дания Норвегия употребявали наложения им датски език).
Първите, от общо 26 драматургични произведения на Ибсен. са въодушевени от норвежката история, само че най-значими са по-късните му пиеси, като „ Пер Гюнт “ (1867), „ Куклен дом “/Нора/ “ (1879), „ Народен зложелател “ (1881), „ Призраци “ (1882), „ Дивата патица “ (1884), „ Хеда Габлер “ (1890) и „ Юн Габриел Боркман ” (1896), които вършат безпощадна социално-психологическа дисекция на обществото. Те скандално разбулват подправените фамилни полезности и насажданите от викторианска просвета илюзии за положителното, което наложително бива възнаградено. Стилът на Ибсен, освободен от всевъзможни канони, зареден с сдържаност и бездънен психологизъм, му донася международно самопризнание като „ Фройд на севера “. Възхваляван още като „ татко на актуалната драма “, Хенрик Ибсен е и най-често поставяният типичен драматург след Уилям Шекспир.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ