De Profundis: 2023 – добри новини, 2024 – добри надежди
Пламен Асенов, особено за Faktor.bg
Изпратихме 2023 година с няколко положителни вести.
Първо, след две години страдания и безумието на безсмислени избори, най-сетне видяхме опашката на поредицата жалки, некадърни и не-български – а на моменти и искрено антибългарски – служебни държавни управления. Чрез тях, като разтегна и употребява до последна степен умишлено заложените в Конституцията глупости и несъгласия, президентът Румен Радев опита да
държи България оптимално надалеч от Европа,
Свободния свят и демокрацията, надлежно – оптимално покрай Русия, крепостното послушание и автокрацията. Малко не му стигна да си довърши пъкленото дело, само че и това „ малко “ доста ни пристигна.
Второ, през 2023 се сформира държавно управление, което в действителност наподобява като орел, рак и щука, само че, най-малко на моменти, не се държи като такова и прави действителни стъпки в вярната посока. „ Сглобката “ към този момент някак съумява да се закрепи в ръководството, без да се разглоби от офанзивите, които последваха даже още преди нейното основаване и още не престават. Предстои да забележим какво ще стане след необикновената за България премиерска ротация, сега, в профил видяно, можем единствено да се надяваме, че стъпките в вярна посока ще продължат.
Трето, във вътрешен проект се свършиха две извънредно значими неща – България има в точния момент гласуван и, доколкото възприемам – относително непокътнат - бюджет за 2024 и се осъществиха някои промени в Конституцията, които, въпреки част от тях половинчати, въпреки всичко вдъхват вяра за стабилизиране на страната посредством внасяне на известни салда в политическия и публичния живот.
Четвърто, не по-малко, а май още по-значими, са трите значими стъпки в интернационален проект – военната помощ, която България най-сетне стартира да оказва на Украйна, частичното – към този момент – влизане на страната в шенгенската общественост, и продължаващото в алегоричен проект отделяне от Москва посредством премахването на нелепия монумент на съветския окупатор от центъра на столицата. Това последното може и да не е директна заслуга на централното ръководство, само че е добър резултат от общия декор на мислене и деяние, който то основава.
Според мен истината е, че от дълго време, може би от началните времена на кабинета Костов, никое българско държавно управление не е предписание толкоз доста и толкоз
положителни стъпки за хората в България
Съзнателно споделям „ хората в България “, а не – „ за България “ като страна. Това са две разнообразни неща, а отношението сред тях е следното – в случай че нещо е положително за хората в България, то е положително и за страната, противоположното не постоянно е годно, а единствено от време на време.
А в случай че някой в тази ситуация желае да ми възрази, че има и по-важни неща, осъществени през годините, тъй като при премиера Сакскобургготски станахме членове на НАТО, а при премиера Станишев – на Европейски Съюз, първо да намерения малко.
Тези две събития, от една страна, се случиха повече поради гео-политически ползи, а не тъй като България беше чак толкоз подготвена за тях. Или тъй като ръководещите тук монархо-комунисти ги жаждаха неистово. От друга страна, тези стъпки бяха значително плод на инерцията на придвижване в вярната посока, набрана най-много от държавното управление на Иван Костов и дефинирана великолепно от президента Петър Стоянов като „ цивилизационен избор на България “. И от трета страна – случиха се не поради, а макар напъните и на Сакскобургготски, и на Станишев, в случай че не да ги саботират намерено, то най-малко да ги забавят оптимално с нелепи думи и дейности.
Цялата работа с триумфите на кабинета Денков обаче може да остане на половина свършена, в случай че идната ротация се провали или в случай че възможният кабинет на Мария Габриел не продължи и не доразвие нещата през новата 2024 година, тъй че даже някои резултати да се усетят и през 2025.
Най-важното, което има да се свърши.
Първо, несъмнено, „ сглобката “ да оцелее и по този начин да не даде опция на тъмните сили, отпред с президента Румен Радев, да ни върнат към времената на политическото и публично безвремие.
Второ – да продължим безапелационните стъпки с военната помощ и политическата поддръжка за Украйна, както и да активизираме битката с съветските хибридни офанзиви, ориентирани против мозъците и сърцата на нас, европейците от България.
Трето, на изборите за Европейски парламент разните нашенски левичарски и проруски партии и партийки би трябвало като цяло
да претърпят гръмък неуспех
Мръсните ръчички и подлите мозъчета на тези видове би трябвало да бъдат оптимално отдалечени от опцията да замърсяват атмосферата освен в българската, а и в европейската политика.
Четвърто, би трябвало да продължат и сполучливо да завършат договарянията за влизането ни в Шенген и по суша, което действително да се случи преди края на 2024. Аз персонално нямам изключително предпочитание да пътувам през Сърбия, без значение дали ще продължа нататък с паспорт или без, само че сантиментално пътешестване с трен през Румъния и Унгария към Виена да вземем за пример ми се ще да направя.
Пето, би трябвало да се реализира и другия огромен триумф – влизането в Еврозоната, да вземем за пример от 1 януари 2025. За обстановката, в която се намират България и българите, това е нужно и потребно, без значение от някои обективни възражения, които също са налични. И без значение от крясъците на сякаш нежелаещите да го вършим – те също ще получат своя дял полза.
Така или другояче, факт е, че участието в Еврозоната е значимо освен в стопански проект, а и в политически – то е следващата огромна стъпка за действителното ни отдалечаване от грабливите съветски лапи и по-здраво задържане в коловоза на свободата, демокрацията и здравия разсъдък.
И петата значима стъпка е да продължим
да просветляваме душите и възприятието си за национално достолепие,
като пратим на бунището на историята паметника на съветския окупатор Альоша, който господства над Пловдив, паметника в Бургас на героичен починалите за България от препиване с метилов алкохол съветски богатири, както и всички останали съветски отпадъци, които замърсяват духовната ни среда. И отново ще кажа – без значение, че това не е директно деяние или решение на държавното управление, то би било директно разследване от разведрената атмосфера, която то вероятно поддържа в страната.
На този вътрешен декор, да кажа няколко думи и за двете съществени интернационалните каузи, които директно ни засягат и интересуват сега.
Руският нарушител Сергей Лавров оня ден отново опита да преобърне истината в неистина, като направи паралел – Израел е като Русия, т.е., нападната страна, до момента в който „ Хамас “ е като Украйна – агресор и нацист. Е, няма по какъв начин да мине и то по три аргументи.
Първо – всички знаят, че Лавров е изпечен измамник, нищо, че се прави на външен министър, което значи въпреки всичко човек с най-малко капка чест и достолепие. Второ – всички знаят истината за това, че Русия атакува Украйна, а не назад. И трето, всички знаят и другото – че самата Русия по един или различен метод стои в видимо дълбоките сенки зад офанзивата на „ Хамас “ против Израел.
Най-големият съветски нарушител пък, Владимир Путин, се закани да ускори съветските офанзиви против Украйна. Горкият простак, той май в действителност не си дава сметка, че това е най-прекият път към сриването и разпада на самата Русия – за наслада и утешение в душите на хората и народите по света.
Дали това ще се случи през 2024? Никой не може да каже сигурно, тази работа е като онази с фамозната табелка от времето на социализма, сложена край влаков прелез:
„ Миг нехайство и след това цялостен живот мъртъв! “
Кога тъкмо ще пристигна съветският „ момент нехайство “ не е ясно, само че е несъмнено, че след него башните на Кремъл ще се срутят като картонени кули.
Много комичен е обаче неистовият опит на режима в Москва да убеди света, че нещата са тъкмо противоположни на това, което са в реалност. Та затова в този момент Путин оправдава - или най-малко пробва да изясни – идното усилване на съветските удари с украинската офанзива против Белгород и се държи по този начин, като че ли не Русия стартира войната против Украйна, а Украйна атакува Русия. Как беше при Оруел: „ Лъжата преминаваше в историята и се превръщаше в истина “.
Този път няма да стане обаче, колкото и да се напъва пигмеят от Кремъл – несъмнено тъй като няма мустаци като Големия брат. Или като прототипа му Хитлер.
Не знам за вас, само че скоро се сетих, че Хитлер ръководи Германия единствено 12 години и я унищожи, а Путин, под една или друга форма, ръководи Русия двойно повече – само че ще я съсипе не двойно, а двайсеторно. Е, с още наказания, с най-много изолираност на Русия и руснаците, с твърда поддръжка за Украйна, би трябвало да му помогнем на индивида. Та нали той поставя старания, които в действителност са потребни за нас.
Изпратихме 2023 година с няколко положителни вести.
Първо, след две години страдания и безумието на безсмислени избори, най-сетне видяхме опашката на поредицата жалки, некадърни и не-български – а на моменти и искрено антибългарски – служебни държавни управления. Чрез тях, като разтегна и употребява до последна степен умишлено заложените в Конституцията глупости и несъгласия, президентът Румен Радев опита да
държи България оптимално надалеч от Европа,
Свободния свят и демокрацията, надлежно – оптимално покрай Русия, крепостното послушание и автокрацията. Малко не му стигна да си довърши пъкленото дело, само че и това „ малко “ доста ни пристигна.
Второ, през 2023 се сформира държавно управление, което в действителност наподобява като орел, рак и щука, само че, най-малко на моменти, не се държи като такова и прави действителни стъпки в вярната посока. „ Сглобката “ към този момент някак съумява да се закрепи в ръководството, без да се разглоби от офанзивите, които последваха даже още преди нейното основаване и още не престават. Предстои да забележим какво ще стане след необикновената за България премиерска ротация, сега, в профил видяно, можем единствено да се надяваме, че стъпките в вярна посока ще продължат.
Трето, във вътрешен проект се свършиха две извънредно значими неща – България има в точния момент гласуван и, доколкото възприемам – относително непокътнат - бюджет за 2024 и се осъществиха някои промени в Конституцията, които, въпреки част от тях половинчати, въпреки всичко вдъхват вяра за стабилизиране на страната посредством внасяне на известни салда в политическия и публичния живот.
Четвърто, не по-малко, а май още по-значими, са трите значими стъпки в интернационален проект – военната помощ, която България най-сетне стартира да оказва на Украйна, частичното – към този момент – влизане на страната в шенгенската общественост, и продължаващото в алегоричен проект отделяне от Москва посредством премахването на нелепия монумент на съветския окупатор от центъра на столицата. Това последното може и да не е директна заслуга на централното ръководство, само че е добър резултат от общия декор на мислене и деяние, който то основава.
Според мен истината е, че от дълго време, може би от началните времена на кабинета Костов, никое българско държавно управление не е предписание толкоз доста и толкоз
положителни стъпки за хората в България
Съзнателно споделям „ хората в България “, а не – „ за България “ като страна. Това са две разнообразни неща, а отношението сред тях е следното – в случай че нещо е положително за хората в България, то е положително и за страната, противоположното не постоянно е годно, а единствено от време на време.
А в случай че някой в тази ситуация желае да ми възрази, че има и по-важни неща, осъществени през годините, тъй като при премиера Сакскобургготски станахме членове на НАТО, а при премиера Станишев – на Европейски Съюз, първо да намерения малко.
Тези две събития, от една страна, се случиха повече поради гео-политически ползи, а не тъй като България беше чак толкоз подготвена за тях. Или тъй като ръководещите тук монархо-комунисти ги жаждаха неистово. От друга страна, тези стъпки бяха значително плод на инерцията на придвижване в вярната посока, набрана най-много от държавното управление на Иван Костов и дефинирана великолепно от президента Петър Стоянов като „ цивилизационен избор на България “. И от трета страна – случиха се не поради, а макар напъните и на Сакскобургготски, и на Станишев, в случай че не да ги саботират намерено, то най-малко да ги забавят оптимално с нелепи думи и дейности.
Цялата работа с триумфите на кабинета Денков обаче може да остане на половина свършена, в случай че идната ротация се провали или в случай че възможният кабинет на Мария Габриел не продължи и не доразвие нещата през новата 2024 година, тъй че даже някои резултати да се усетят и през 2025.
Най-важното, което има да се свърши.
Първо, несъмнено, „ сглобката “ да оцелее и по този начин да не даде опция на тъмните сили, отпред с президента Румен Радев, да ни върнат към времената на политическото и публично безвремие.
Второ – да продължим безапелационните стъпки с военната помощ и политическата поддръжка за Украйна, както и да активизираме битката с съветските хибридни офанзиви, ориентирани против мозъците и сърцата на нас, европейците от България.
Трето, на изборите за Европейски парламент разните нашенски левичарски и проруски партии и партийки би трябвало като цяло
да претърпят гръмък неуспех
Мръсните ръчички и подлите мозъчета на тези видове би трябвало да бъдат оптимално отдалечени от опцията да замърсяват атмосферата освен в българската, а и в европейската политика.
Четвърто, би трябвало да продължат и сполучливо да завършат договарянията за влизането ни в Шенген и по суша, което действително да се случи преди края на 2024. Аз персонално нямам изключително предпочитание да пътувам през Сърбия, без значение дали ще продължа нататък с паспорт или без, само че сантиментално пътешестване с трен през Румъния и Унгария към Виена да вземем за пример ми се ще да направя.
Пето, би трябвало да се реализира и другия огромен триумф – влизането в Еврозоната, да вземем за пример от 1 януари 2025. За обстановката, в която се намират България и българите, това е нужно и потребно, без значение от някои обективни възражения, които също са налични. И без значение от крясъците на сякаш нежелаещите да го вършим – те също ще получат своя дял полза.
Така или другояче, факт е, че участието в Еврозоната е значимо освен в стопански проект, а и в политически – то е следващата огромна стъпка за действителното ни отдалечаване от грабливите съветски лапи и по-здраво задържане в коловоза на свободата, демокрацията и здравия разсъдък.
И петата значима стъпка е да продължим
да просветляваме душите и възприятието си за национално достолепие,
като пратим на бунището на историята паметника на съветския окупатор Альоша, който господства над Пловдив, паметника в Бургас на героичен починалите за България от препиване с метилов алкохол съветски богатири, както и всички останали съветски отпадъци, които замърсяват духовната ни среда. И отново ще кажа – без значение, че това не е директно деяние или решение на държавното управление, то би било директно разследване от разведрената атмосфера, която то вероятно поддържа в страната.
На този вътрешен декор, да кажа няколко думи и за двете съществени интернационалните каузи, които директно ни засягат и интересуват сега.
Руският нарушител Сергей Лавров оня ден отново опита да преобърне истината в неистина, като направи паралел – Израел е като Русия, т.е., нападната страна, до момента в който „ Хамас “ е като Украйна – агресор и нацист. Е, няма по какъв начин да мине и то по три аргументи.
Първо – всички знаят, че Лавров е изпечен измамник, нищо, че се прави на външен министър, което значи въпреки всичко човек с най-малко капка чест и достолепие. Второ – всички знаят истината за това, че Русия атакува Украйна, а не назад. И трето, всички знаят и другото – че самата Русия по един или различен метод стои в видимо дълбоките сенки зад офанзивата на „ Хамас “ против Израел.
Най-големият съветски нарушител пък, Владимир Путин, се закани да ускори съветските офанзиви против Украйна. Горкият простак, той май в действителност не си дава сметка, че това е най-прекият път към сриването и разпада на самата Русия – за наслада и утешение в душите на хората и народите по света.
Дали това ще се случи през 2024? Никой не може да каже сигурно, тази работа е като онази с фамозната табелка от времето на социализма, сложена край влаков прелез:
„ Миг нехайство и след това цялостен живот мъртъв! “
Кога тъкмо ще пристигна съветският „ момент нехайство “ не е ясно, само че е несъмнено, че след него башните на Кремъл ще се срутят като картонени кули.
Много комичен е обаче неистовият опит на режима в Москва да убеди света, че нещата са тъкмо противоположни на това, което са в реалност. Та затова в този момент Путин оправдава - или най-малко пробва да изясни – идното усилване на съветските удари с украинската офанзива против Белгород и се държи по този начин, като че ли не Русия стартира войната против Украйна, а Украйна атакува Русия. Как беше при Оруел: „ Лъжата преминаваше в историята и се превръщаше в истина “.
Този път няма да стане обаче, колкото и да се напъва пигмеят от Кремъл – несъмнено тъй като няма мустаци като Големия брат. Или като прототипа му Хитлер.
Не знам за вас, само че скоро се сетих, че Хитлер ръководи Германия единствено 12 години и я унищожи, а Путин, под една или друга форма, ръководи Русия двойно повече – само че ще я съсипе не двойно, а двайсеторно. Е, с още наказания, с най-много изолираност на Русия и руснаците, с твърда поддръжка за Украйна, би трябвало да му помогнем на индивида. Та нали той поставя старания, които в действителност са потребни за нас.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ