Женският алкохолизъм
Пиян, съвсем в безсъзнание мъж се търкаля под пейката в парка. Към този пейзаж към този момент сме привикнали. Той е по този начин да се каже, част от обкръжаваща среда, сходно на дърветата, рейсовете и отпадъците на всички места към нас. Но в случай че мястото под пейката заема пияна жена? Това поражда същински шок и публично отвращение, примесено с възгласите: „ на къде отива този свят ”.
Разбира се, алкохолизмът е унищожителен във всичките му форми, само че за какво точно женския е толкоз абсурден, а мъжкият се възприема съвсем със състрадание? По всичко наподобява, че не се гледа с положително око на това дамата да приема спиртни питиета. Тя е майка (бъдеща или настояща), господарка на дома и пазителка на домашното огнище. Затова е длъжна да бъде здрава, спретната, красива и да съблюдава морала. Образ, който изцяло опонира на съществото, което се въргаля под пейката, разрошено и омазано със личните си нечистотии. Но пък това асоциално държание наподобява е изцяло възможно за мъжа.
Когато една дамата стартира да прекалява с алкохола, би трябвало почтено да си зададе въпроса: „ Защо пия? ” Докато мъжете го вършат най-вече, с цел да снемат насъбраното напрежение и отмалялост, то женския алкохолизъм има прочувствен генезис. Той е израз на меланхолия, възприятие за самотност или незадоволство от персоналния живот.
Да вземем за образец една стопанка. Съществуването й се върти към магазина, кухнята, чистенето и измиването на чиниите. Най-общо казано – рутина. Сиво всекидневие, което не предлага нито развлечения и позитивни страсти, които са нужни на всеки от нас, нито предстоящото самопризнание за труда. А видяно през чашата с алкохол всичко наподобява напълно другояче – светлините са празнични, а животът не толкоз мъчителен и неприятен. Да, и тя не е сива домашна мишка, а героиня, която е отдала на обичания си своите най-хубави си години. Толкова елементарно и хубаво!
В това еуфорично положение домакинята се усеща горда със своите минали триумфи – да вземем за пример присъединяване в студентската театрална натрупа, не помни за финансовото насилничество на своя мъж и може да бъде самата себе си. Като нищо даже е допустимо да си уреди среща с някогашен ухажор, а за какво не, да си откри нов. Да изхвърли в контейнера мръсното долни дрехи или да не сготви за вечеря – към този момент всичко е допустимо.
На сутринта обаче я боли глава и нищо не й се прави. Животът още веднъж е сив и безрадостен и на всичкото от горната страна в него се е промъкнало и възприятието за позор. Но в случай че изпие една глътка...Съвсем мъничко, по този начин да се каже единствено за „ тонус ”. Тогава животът става още веднъж търпим.
Това е обаян кръг, пред които постоянно са безсилни даже и най-хубавите експерти (медици и психолози). Теориите за развиването на алкохолната взаимозависимост са най-разнообразни – от генетична предразположеност през самостоятелните особености на личността до обществените условия. Едни експерти настояват, че това положение е изцяло лечимо, друго противоположното – считат, че подвластните рано или късно се връщат към чашката.
Най-голямото усложнение е, че дамите рядко търсят нужната поддръжка и помощ. До последния миг те се пробват да скрият своя „ позор ” от близките. Според несправедливото публично мнение, мъжът-пияница е заслужен за жалост и някой различен би трябвало да го измъкне от зависимостта. Така казусът на злоупотребяващия с алкохол представител на мощния пол автоматизирано се трансформира в проблем на неговата брачна половинка (приятелка, майка или сестра). И дамата като по-състрадателно и обществено проведено създание води подвластният на лекуване, служи му като опора през сложните моменти и му оказва помощ да привикне към новия, изтрезнял живот. Но в случай че самата тя се пропие – всички я осъждат и се отвръщат от нея.
Все отново практиката демонстрира, че лекуването е допустимо. Но единствено при две условия – цялостен отвод от алкохола и положителна смяна в живота. В този случаи с цялостна мощ важи правилото: „ Без едно може, само че с едно не може ”. Дори единствено една капчица виновност под формата на спиртна напитка може да върне дамата към предходните запои.
Разбира се, алкохолизмът е унищожителен във всичките му форми, само че за какво точно женския е толкоз абсурден, а мъжкият се възприема съвсем със състрадание? По всичко наподобява, че не се гледа с положително око на това дамата да приема спиртни питиета. Тя е майка (бъдеща или настояща), господарка на дома и пазителка на домашното огнище. Затова е длъжна да бъде здрава, спретната, красива и да съблюдава морала. Образ, който изцяло опонира на съществото, което се въргаля под пейката, разрошено и омазано със личните си нечистотии. Но пък това асоциално държание наподобява е изцяло възможно за мъжа.
Когато една дамата стартира да прекалява с алкохола, би трябвало почтено да си зададе въпроса: „ Защо пия? ” Докато мъжете го вършат най-вече, с цел да снемат насъбраното напрежение и отмалялост, то женския алкохолизъм има прочувствен генезис. Той е израз на меланхолия, възприятие за самотност или незадоволство от персоналния живот.
Да вземем за образец една стопанка. Съществуването й се върти към магазина, кухнята, чистенето и измиването на чиниите. Най-общо казано – рутина. Сиво всекидневие, което не предлага нито развлечения и позитивни страсти, които са нужни на всеки от нас, нито предстоящото самопризнание за труда. А видяно през чашата с алкохол всичко наподобява напълно другояче – светлините са празнични, а животът не толкоз мъчителен и неприятен. Да, и тя не е сива домашна мишка, а героиня, която е отдала на обичания си своите най-хубави си години. Толкова елементарно и хубаво!
В това еуфорично положение домакинята се усеща горда със своите минали триумфи – да вземем за пример присъединяване в студентската театрална натрупа, не помни за финансовото насилничество на своя мъж и може да бъде самата себе си. Като нищо даже е допустимо да си уреди среща с някогашен ухажор, а за какво не, да си откри нов. Да изхвърли в контейнера мръсното долни дрехи или да не сготви за вечеря – към този момент всичко е допустимо.
На сутринта обаче я боли глава и нищо не й се прави. Животът още веднъж е сив и безрадостен и на всичкото от горната страна в него се е промъкнало и възприятието за позор. Но в случай че изпие една глътка...Съвсем мъничко, по този начин да се каже единствено за „ тонус ”. Тогава животът става още веднъж търпим.
Това е обаян кръг, пред които постоянно са безсилни даже и най-хубавите експерти (медици и психолози). Теориите за развиването на алкохолната взаимозависимост са най-разнообразни – от генетична предразположеност през самостоятелните особености на личността до обществените условия. Едни експерти настояват, че това положение е изцяло лечимо, друго противоположното – считат, че подвластните рано или късно се връщат към чашката.
Най-голямото усложнение е, че дамите рядко търсят нужната поддръжка и помощ. До последния миг те се пробват да скрият своя „ позор ” от близките. Според несправедливото публично мнение, мъжът-пияница е заслужен за жалост и някой различен би трябвало да го измъкне от зависимостта. Така казусът на злоупотребяващия с алкохол представител на мощния пол автоматизирано се трансформира в проблем на неговата брачна половинка (приятелка, майка или сестра). И дамата като по-състрадателно и обществено проведено създание води подвластният на лекуване, служи му като опора през сложните моменти и му оказва помощ да привикне към новия, изтрезнял живот. Но в случай че самата тя се пропие – всички я осъждат и се отвръщат от нея.
Все отново практиката демонстрира, че лекуването е допустимо. Но единствено при две условия – цялостен отвод от алкохола и положителна смяна в живота. В този случаи с цялостна мощ важи правилото: „ Без едно може, само че с едно не може ”. Дори единствено една капчица виновност под формата на спиртна напитка може да върне дамата към предходните запои.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ