10 мъдри цитата от писателя Карлос Руис Сафон
Пиша няколко думи и натискам със скоростта на умел кълвач backspace-a. Не ми е удобно да ви показва днешния рожденик Карлос Руис Сафон с познатите клишета – исполин на перото, занаятчия на думите, популярен писател… Обаче всичките до едно са правилни за него и даже не стигат. Да приемем, че той е тези неща (и отгоре) и да си стиснем ръцете.
Казват, че Сафон е най-четеният испански създател след Сервантес. Аз обаче нямах визия за това, преди да се докосна до творчеството му и след това да се поинтересувам. Първоначално лековато подминавах книгите му – някак не ми вдъхваха доверие и не ми изглеждаха като висока литература. Дали поради леко злокобните корици или заглавията, дали поради това, че името на създателя ми звучеше прекомерно непознато. В някакъв миг получих рекомендация от своя близка, която беше толкоз въодушевена и пленена, че не можах да не опитам най-малко.
Карлос Руис Сафон
Започнах да чета книгите от известната му серия „ Гробището на забравените книги “. Четири превъзходни романа – „ Сянката напразно “, „ Играта на ангела “, „ Лабиринтът на духовете “ и „ Затворникът на парадайса “. Ще ви кажа единствено, че тази поредност е шедьовър, все едно основан от талантлив математик.
Авторът взема решение да не номерира поредицата, която е написана по този начин, че откъдето и да започнеш, ще стигнеш до истината, само че по друг път. Гениално, споделям ви, гениално! Докато четеш, мозъкът ти се поти като културист във фитнес зала, само че най-после си удовлетворен, тъй като си направил някоя и друга дипла.
Спирам дотук. Мога да си „ кълва “ по клавиатурата по тази тематика в безчет страници, само че не желая да ви отегча или да пожертвам да се изпусна за някоя „ пикантерия “ от романите. Разбрахте „ тънкия “ ми намек да хвърлите едно око на Карлос Руис Сафон. И ще си разреша да ви подскажа малко – пробвайте първо със „ Сянката напразно “.
След като с тъга възпрях клавиатурната си логорея, предлагам да пристъпим към същинската част – цитатите (използвани от издателство „ Изток-Запад “, превод на Светла Христова).
1. „ Веднъж чух някой да изяснява на един постоянен клиент в книжарницата на татко ми, че малко неща белязват по този начин надълбоко читателя, както първата книга, която фактически си проправи път към сърцето му. Тези първи облици, ехото на думите, които считаме, че сме оставили зад тила си, ни съпътстват цялостен живот и извайват в паметта ни един замък, в който рано или късно – без значение какъв брой книги сме прочели, какъв брой светове сме разкрили, какъв брой сме научили или не запомнили – ни следва да се завърнем. “ 
2. „ Слабоумният или идиотът, даже за момент не стопира, с цел да намерения или да разсъди. Той работи инстинктивно като добиче, уверен, че прави положително, че постоянно има право, и гордо преебава – с опрощение – всеки, който му наподобява по-различен от него – било то заради цвета на кожата, заради вярата, езика, националността или, както в тази ситуация с дон Федерико, заради желаните развлечения. На тоя свят са нужни повече фактически неприятни хора и по-малко междинни тъпанари. “
3. „ Вижте, Даниел, дамите – с някои забележителни изключения като вашата съседка Мерседитас – са по-умни от нас, или най-малко по-честно признават пред себе си какво желаят и какво – не. Друг въпрос е дали ще го кажат на вас или на света. Изправен сте пред загадката на природата, Даниел. Жената е вавилонска кула, неразбираем лабиринт. Ако й дадете време да размишления, загубен сте. Запомнете: горещо сърце, студен ум; това е кодексът на прелъстителя. “ 
4. „ Завистта е религията на посредствените. Тя им носи разтуха, откликва на паниките, които ги гризат от вътрешната страна, и в последна сметка разлага душата им и им разрешава да оправдаят личната си незначителност и лакомия до такава степен, че да ги одобряват за добродетели и да повярват, че райските двери ще отворят единствено за нещастници като тях. Нещастници, които минават през живота, без да оставят друга диря с изключение на мизерните си планове да омаловажават останалите и да отхвърлят, по опция дори да унищожават тези, които със самото си битие и качества ясно изобличават тяхното тесногръдство, скудоумие и плашливост. Блажен е оня, по който лаят идиотите, тъй като неговата душа в никакъв случай не ще им принадлежи. “
5. „ Не се срамувайте, подобен е животът. Да се научиш да правиш разлика сред същинските претекстове за дейностите си и претекстовете, които изтъкваш пред другите – това е първата крачка към самопознанието. А от нея до поумняването има известно разстояние. “ 
6. „ На млади години човек вижда света подобен, какъвто би трябвало да бъде, а на старини – подобен, какъвто е в реалност. “
7. „ Честният и честен човек е липсващ тип като плезиозавъра и кабаретната певица, в случай че въобще е съществувал в миналото, а не е митично творение като еднорога. “ 
8. „ Ако книгите можеха да приказват, нямаше да има толкоз глухи на света. Това, от което имате потребност вие, Фернандито, е да не допускате други да ви пишат разговора. Използвайте главата, която Бог е поставил на шийните ви прешлени, и си напишете самичък либретото, че светът гъмжи от спекуланти, жадни да ви изпълнят канчето с нелепостите, които са им преференциални, с цел да може все те да яздят магарето и да държат тоягата и моркова. Разбирате ли ме? “
9. „ Приятелю мой – рече най-накрая той, – не губете вяра. Ако съм научил нещо в тоя прогнил свят, то е, че ориста постоянно се спотайва току зад ъгъла, съвсем като джебчия, продажница или продавач на лотарийни билети – трите й най-чести въплъщения. И в случай че някой ден решите да я потърсите (защото ориста не прави домашни посещения), ще видите, че ще ви даде втори късмет. “ 
10. „ Една история е безконечен лабиринт от думи, облици и духове, призовани, с цел да ни разкрият невидимата истина за самите нас. Тя в последна сметка е диалог сред разказвача и слушателя и разказвачът може да я изложи единствено до такава степен, докъдето стига опитът му, а читателят може да я прочете единствено до такава степен, докъдето е написана в душата му. “
