Евробарометър: Българите са най-незаинтересовани от наука в ЕС, 37 % вярват, че хора и динозаври са живели заедно
Пиксабей
България е страна останала надалеч от достиженията на Просвещението, което е трансформирало Западния свят преди 300 години.
И следствията са забележими и през днешния ден.
Изследване на Евробарометър демонстрира, че България е страната с най-ниска заинтригуваност от просвета.
Всеки трети българин въобще не се интересува от научни открития или събития и процеси в света на технологиите. Общо всеки шести споделя, че това не му би трябвало във всекидневието, написа Дневник. Четирима от 10 в никакъв случай не гледат документални филми за наука/технологии и не четат публикации, списания или книги за учени или за просвета. Почти половината в никакъв случай не разискват такива тематики в диалог в фамилията или с другари. Когато става дума за целеустремено изпитание в свободното време да се разбере повече по въпроси, свързани с просвета и технологии, 78% споделят, че в никакъв случай не го вършат.
Когато се прибавят и казалите " Почти в никакъв случай ", тези отговори наподобяват още по-категорични:
55% на практика не гледат и не четат за просвета и технологии
65% не разискват въпроси за просвета и технологии в фамилията и в компания
92% съвсем в никакъв случай не се задълбочават в някакъв теоретичен проблеми
Но пък 52% от българите имат вяра, че вирусите са създавани в държавни лаборатории, с цел да бъде следена свободата ни. Други 29% не знаят дали това е правилно или погрешно. За 48% опазването на здравето и медицинските грижи ще са най-силно повлияни от проучвания и нововъведения в идващите години, само че 26% споделят, че въобще не ги интересуват вести от медицината, а още 58% демонстрират " сдържан интерес ".
Тези и доста други данни има в изследване " Евробарометър " за това какво знание имат жителите, по какъв начин го поддържат и какво е отношението им към науката и технологиите.
От него се вижда, че в никоя друга от обхванатите 37 страни хората не споделят толкоз доста, колкото българите (общо 57%), че не им е нужно във всекидневието да знаят какво се случва в науката. Спрямо същото такова изследване от 2005 година тази група се е нараснала с 12 пункта, а българите, за които просвета и технологии са значими, са намалели със 7 пункта до 18%.
На всички съвсем 27 хиляди жители, взели участие в изследването, са задавани и 8 въпроса, с които се мери равнището на общите им научни знания.
В сравнението на отговорите само Румъния е сложена след България, в случай че се гледа делът на правилните отговори - вярно на 8-те въпроса са дали отговор 4% в България и 2% в Румъния. В реалност, общо видяно, българите наподобяват най-зле от всички, тъй като 56% (най-слабият резултат в ЕС) са дали по-малко от 5 правилни отговора, а 40% (най-слабият резултат в ЕС) - сред 5 и 8 правилни отговора. При румънците първият индикатор е 47%, а вторият (51%) е колкото в страни като Германия, Дания или Ирландия.
Ето два образеца по какъв начин са отговаряли българите:
Запитани дали антибиотиците убиват освен бактерии, само че и вируси, две трети (65%) споделят, че това е правилно, а 13% - че не знаят. Правилният отговор, че това изказване е погрешно, са показали единствено 22%. Малко по-зле са дали отговор интервюираните в Гърция и Кипър, само че във всички 11 страни отвън Европейски Съюз на никое място не са дадени толкоз доста неверни отговори. (Увеличението на каузи на българите, показали неверен отговор, е с 10 пункта за 16 години.)
Лазерите работят с ориентирани звукови вълни е друго изказване, за чиято научна акуратност са поканени да отговорят интервюираните. От България идва най-малката в цялото допитване група (16%), дали отговор вярно, че това е неверно изказване. За 29% това е правилно. В други 10 страни далите неверен отговор са още повече. Но 55% (най-големият дял измежду всички държави) от интервюираните българи са споделили, че не знаят отговора и по този начин общо 84% не показват верен отговор. Спрямо предходното изследване от 2005 година бъркащите българи са се нараснали с 6 пункта, а даващите правилен отговор на този въпрос са намалели с 4 пункта.
" Не знам " е отговор, по който българите се отличават - на моменти блестящо - измежду всички останали:
- 39% са го избрали за въпроса вярно ли е, че популацията на планетата надвишава 10 милиарда души (не е правилно, избор на 27% от българите)
- 37% не знаят правилно или погрешно е изказванието, че има лекуване за рак, само че го крият от хората поради корпоративни ползи. В никоя друга интервюирана страна тази група не е толкоз огромна. Други 41% от българите имат вяра, че е тъкмо по този начин, т.е. " Не е правилно " остава за 22% от далите отговор
- 36% не знаят дали хора и динозаври са живели по едно и също време (29% имат вяра, че това е по този начин, въпреки динозаврите да са изчезнали десетки милиони години по-рано)
- 27% не могат да оценят изказванието, че хората са произлезли от по-ранни скотски типове. Още 22% споделят, че това не е правилно, или общо 49% от българите не познават или не одобряват тази основополагаща доктрина на актуалната просвета. Някаква разтуха за България е, че 48% в Словакия са споделили, че изказванието е неправилно. Но не е утешително, че по отношение на предходното сходно изследване от началото на 2005 година съвсем няма смяна в познанията на българите по този въпрос.
Българите дават и по-голям брой от междинното за Европейски Съюз отговори " Не знам ", когато са помолени да сравнят качеството на учените (в страната им и тези от Европейски Съюз по принцип) с тези в останалите 26 страни, Съединени американски щати или водещи стопански системи в Азия.
Изобщо не се интересуват от вести за просвета и технологии 33% от българите против 18% приблизително в Европейски Съюз.
Продължение в
България е страна останала надалеч от достиженията на Просвещението, което е трансформирало Западния свят преди 300 години.
И следствията са забележими и през днешния ден.
Изследване на Евробарометър демонстрира, че България е страната с най-ниска заинтригуваност от просвета.
Всеки трети българин въобще не се интересува от научни открития или събития и процеси в света на технологиите. Общо всеки шести споделя, че това не му би трябвало във всекидневието, написа Дневник. Четирима от 10 в никакъв случай не гледат документални филми за наука/технологии и не четат публикации, списания или книги за учени или за просвета. Почти половината в никакъв случай не разискват такива тематики в диалог в фамилията или с другари. Когато става дума за целеустремено изпитание в свободното време да се разбере повече по въпроси, свързани с просвета и технологии, 78% споделят, че в никакъв случай не го вършат.
Когато се прибавят и казалите " Почти в никакъв случай ", тези отговори наподобяват още по-категорични:
55% на практика не гледат и не четат за просвета и технологии
65% не разискват въпроси за просвета и технологии в фамилията и в компания
92% съвсем в никакъв случай не се задълбочават в някакъв теоретичен проблеми
Но пък 52% от българите имат вяра, че вирусите са създавани в държавни лаборатории, с цел да бъде следена свободата ни. Други 29% не знаят дали това е правилно или погрешно. За 48% опазването на здравето и медицинските грижи ще са най-силно повлияни от проучвания и нововъведения в идващите години, само че 26% споделят, че въобще не ги интересуват вести от медицината, а още 58% демонстрират " сдържан интерес ".
Тези и доста други данни има в изследване " Евробарометър " за това какво знание имат жителите, по какъв начин го поддържат и какво е отношението им към науката и технологиите.
От него се вижда, че в никоя друга от обхванатите 37 страни хората не споделят толкоз доста, колкото българите (общо 57%), че не им е нужно във всекидневието да знаят какво се случва в науката. Спрямо същото такова изследване от 2005 година тази група се е нараснала с 12 пункта, а българите, за които просвета и технологии са значими, са намалели със 7 пункта до 18%.
На всички съвсем 27 хиляди жители, взели участие в изследването, са задавани и 8 въпроса, с които се мери равнището на общите им научни знания.
В сравнението на отговорите само Румъния е сложена след България, в случай че се гледа делът на правилните отговори - вярно на 8-те въпроса са дали отговор 4% в България и 2% в Румъния. В реалност, общо видяно, българите наподобяват най-зле от всички, тъй като 56% (най-слабият резултат в ЕС) са дали по-малко от 5 правилни отговора, а 40% (най-слабият резултат в ЕС) - сред 5 и 8 правилни отговора. При румънците първият индикатор е 47%, а вторият (51%) е колкото в страни като Германия, Дания или Ирландия.
Ето два образеца по какъв начин са отговаряли българите:
Запитани дали антибиотиците убиват освен бактерии, само че и вируси, две трети (65%) споделят, че това е правилно, а 13% - че не знаят. Правилният отговор, че това изказване е погрешно, са показали единствено 22%. Малко по-зле са дали отговор интервюираните в Гърция и Кипър, само че във всички 11 страни отвън Европейски Съюз на никое място не са дадени толкоз доста неверни отговори. (Увеличението на каузи на българите, показали неверен отговор, е с 10 пункта за 16 години.)
Лазерите работят с ориентирани звукови вълни е друго изказване, за чиято научна акуратност са поканени да отговорят интервюираните. От България идва най-малката в цялото допитване група (16%), дали отговор вярно, че това е неверно изказване. За 29% това е правилно. В други 10 страни далите неверен отговор са още повече. Но 55% (най-големият дял измежду всички държави) от интервюираните българи са споделили, че не знаят отговора и по този начин общо 84% не показват верен отговор. Спрямо предходното изследване от 2005 година бъркащите българи са се нараснали с 6 пункта, а даващите правилен отговор на този въпрос са намалели с 4 пункта.
" Не знам " е отговор, по който българите се отличават - на моменти блестящо - измежду всички останали:
- 39% са го избрали за въпроса вярно ли е, че популацията на планетата надвишава 10 милиарда души (не е правилно, избор на 27% от българите)
- 37% не знаят правилно или погрешно е изказванието, че има лекуване за рак, само че го крият от хората поради корпоративни ползи. В никоя друга интервюирана страна тази група не е толкоз огромна. Други 41% от българите имат вяра, че е тъкмо по този начин, т.е. " Не е правилно " остава за 22% от далите отговор
- 36% не знаят дали хора и динозаври са живели по едно и също време (29% имат вяра, че това е по този начин, въпреки динозаврите да са изчезнали десетки милиони години по-рано)
- 27% не могат да оценят изказванието, че хората са произлезли от по-ранни скотски типове. Още 22% споделят, че това не е правилно, или общо 49% от българите не познават или не одобряват тази основополагаща доктрина на актуалната просвета. Някаква разтуха за България е, че 48% в Словакия са споделили, че изказванието е неправилно. Но не е утешително, че по отношение на предходното сходно изследване от началото на 2005 година съвсем няма смяна в познанията на българите по този въпрос.
Българите дават и по-голям брой от междинното за Европейски Съюз отговори " Не знам ", когато са помолени да сравнят качеството на учените (в страната им и тези от Европейски Съюз по принцип) с тези в останалите 26 страни, Съединени американски щати или водещи стопански системи в Азия.
Изобщо не се интересуват от вести за просвета и технологии 33% от българите против 18% приблизително в Европейски Съюз.
Продължение в
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ