Боян Иванов: Прост народ с лош вкус във всичко
Певецът, който познаваше и обичаше цяла България, напусна света на живите на 9 юли през 2012 година. Почина в бургаска болница (тиражираната причина за това е тежък инсулт), малтретиран с години от тежка форма на диабет. Боян Иванов се ражда на 4 септември през 1943 година в София. Музиката става негова спътница от ранна детска възраст, по тази причина напълно естествено той приключва Средно музикално учебно заведение „ Любомир Пипков “ в София със компетентност кларинет, с цел да продължи креативния си път като солист на оркестрите „ Балкантон “, Естрадния оркестър към Комитета за телевизия и радио.
Носител е на премия от „ Златния Орфей “, а песента му „ Зеленоокото момиче “ е първият български шлагер.
Песента е и първата, която записва през 1965 година.
През 90-те години дружно с Борис Гуджунов и Борислав Грънчаров основават певческото трио „ Бо Бо Бо “, което извършва известни занимателни шлагери с лек комичен текст. Шоуто им се радва на огромен триумф и песните излизат в албума „ Момчета с шанс “. През 2007 година те го преиздават на диск заедон с най-хубавите си соло осъществявания през годините и вършат юбилеен концерт в Зала 1 на НДК.
Отново си спомняме какъв брой оракулски се оказват думите му, с които като че ли предсказва края си:
„ Отивам си към този момент. Лекарите са отминал стадий при мен. Вземам медикаменти с шепи и лежа.
Колкото – толкоз. Каквото Бог каже, съдба… Това, което съм направил, е от дълго време в гробищата. Не желая ни опело, ни музика – нищо. И на черква не вървя, гнусен безбожник съм. Низш човек… Пял съм. И какво от това – на никое място не може да се откри диск с моя музика. И вярно. Кой да ги създаде и за какво – ще си купиш ти и още трима. Аз съм от дълго време мъртъв. Не се бунтувам към този момент. Диабетът свърши своето. Всичко боли – глава, стомах, крайници, мускулите атрофират. Не обичам остарели и заболели хора, не обичам себе си… “, споделя Боян Иванов пред журналиста Николай Москов единствено месеци преди да почине.
„ Никога няма да запея, не ме интересува, като че ли в никакъв случай не съм излизал на сцена. Не чувам към този момент музика.
Отчаян съм, в международен проект в музиката се изчерпа всичко. Това, което съм направил, е от дълго време в гробищата. Не обичам остарели хора като мен. Не обичам към този момент българите, не ги почитам – елементарен народ с неприятен усет във всичко. Не го споделям от позицията на неразбрания и недооценения – аз ненавиждам и себе си. “
Йорданка Христова за Боян Иванов:
„ По-важното е да го запомним с гласа му и с изключителното му възприятие за комизъм. Спомнете си пародиите на „ Иръпшън “, които правеше с група актьори като Тодор Колев и Ламбо, или пък турнетата му с буфосинхронистите, на които той пееше и забавляваше от сърце публиката “.
Стефан Данаилов за Боян Иванов:
„ Боян, колкото и див темперамент да имаше, бе от хората, с които мога да извозвам дни. За страдание Бочката го няма. Накрая все му споделях: “Не се отпускай, стегни се. ” Питаше ме има ли смисъл да живее. Разбира се, че има. Сега, в случай че беше жив и му кажехме, че би трябвало да направи концерт за тази 70-годишнина, щеше да реагира: “Ти вманиачен ли си бе, копеле. Айде стига, ще ставам за смях на хората. ” “
Димитър Янков
Инфо: artday
