Златната среда е по-важна от духовния екстремизъм
Петя Симеонова е тревожни разстройства, суматоха и агорафобия. Консултира хора с личностни проблеми и предпочитание за духовно, прочувствено и физическо развиване. Симеонова е сертифициран Life Coach и докторант към Kingdom College of Natural Health, научна степен Doctor of Naturopathic Psychology, (D.N.Psy.)
Жената пред мен е нежна, някък транспарантна и съвсем безкръвна като че ли..
Говори безшумно, извинително, постанова се да напъвам слух до последно, с цел да я слушам.
Моля я да приказва по-високо, а тя ме гледа учудено..
- Има ли нещо?- запитвам.
- Ами.. не мога по-високо да приказвам, също така духовните хора не вършат по този начин, демонстрира липса на осъзнатост, като цяло..
Тук е мой ред да виждам учудено и последователно стартират да излизат разнообразни неща в диалога ни, такива, които дават отговори.
- Защо реши по този начин?- не се предавам и желая да схвана повече за горната концепция.
- Моят нравствен преподавател ми го сподели, работихме дружно, към три години.
Продължаваме диалога за духовността, що е това и по какъв начин я схваща и практикува моята клиентка.
Споделя ми, че се занимава с духовни практики от години, само че очевидно не наподобява да е щастлива, както дават обещание множеството от тях, а проблемите с които се обърна към мен са много...
Разказва за непрестанното възприятие за виновност с което живее и чувството, че в никакъв случай не се оправя добре с нищо, очевидно прави неточности, неверни заключения, неверни избори, като цяло е неверна и по тази причина.
- Аз самата съм била зачената по простъпка, очевидно по този начин си го нося - тъжно се усмихва дамата против мен - Но пробвам да пребивавам духовно, да прощавам, да съм положителна и да не мисля неприятни неща.
- Успяваш ли? - запитвам непосредствено, изгубила броя на думата “грешка” и вариациите и в монолога на дамата.
- Ами..не постоянно, само че се старая, в действителност доста съществено съм тръгнала по пътя на духовното развиване.
След сесията стоях дълго замислена.
Прословутата нематериалност, дето я слушаме и ни се натрапва отвред...
Гурута, духовни учители, просветени, просветлени, извисени и всякъкви други разбиращи хора, знаещи неща, които ние останалите простосмъртни не владеем, не сме на равнище и все нещо още е нужно да вършим, че да стигнем до нужната висота...
Този филм съм го гледала, не, аз съм го играла и бях в основната роля.
Нека ви опиша, обичам да описвам истории, пък всеки да вземе нужното му.
Духовност, извисеност, осъзнатост и прочие думи, срещаме постоянно в всекидневието си, нали?
Много хора потеглят по този път, в това число и аз, преди години, с готовност за себеразвитие, с готовност да научиш нещо ново, да постигнеш онази лекост, вътрешен мир и успокоение, за които сме чували.
Повече чували, в сравнение с срещали, уви..
И както всяко друго нещо в нашият свят и тук има няколко страни.
Често приказвам за естетика, за приемане и ще продължа, тъй като видях през себе си, какво става, когато залитнем единствено в една посока, пренебрегвайки друга своя част.
Започнах съществено с моите духовни търсения, щом се оправих с паническото си разстройство и агорафобия, преди повече от 10 години..
Продължавам до ден сегашен и евентуално ще е по този начин, до момента в който вдишвам.
Имаше дълги моменти в самото начало, когато ми се струваше, че не съм задоволително извисена, че би трябвало да обърна по-голямо внимание на “духовната част” от себе си и някък пренебрегвах физическата си същина...
Все не ми се струваше задоволително обаче, желаех и чаках освен това, без да знам какво тъкмо..
Заредиха се учения, семинари, групи за развиване, медитации, безкрайни диалози с хора сякаш “разбрали” към този момент, защо иде тирада.
Първите сигнали, че нещо куца, пристигнаха с откритието, че совите май не са това, което са ( аз съм от поколението на филма” Туин Пийкс”), т.е. нещо вътре в мен се бунтуваше, духовността да е това, което ми се представяше в доста от случаите.
Съмненията се ускориха, когато забелязах, какъв брой глинени са краката на някои от “учителите” и голямото разминаване, сред техните думи и дейности на процедура.
И пристигна разочарованието, само че с него и още по-силно предпочитание да открия истината и защо фактически става дума тук.
В някакъв миг открих, че имам нетърпимост към месото, безусловно ми се гадеше от него.
Това по този начин отлично се връзваше с всичко, което бях прочела, по какъв начин месото е “тежка” сила, по какъв начин въздейства на телата ни, по какъв начин ни заземява, пардон, принизява, и ни пречи да сме физически пречистени, здрави и енергийно високи, че го стопирах изцяло и безапелационно.
Случайно съвпадане?
Едва ли.
Не допрях месо под никаква форма през идващите 5 години, като поетапно изключвах от менюто си захар, кафе, сол, яйца, масло, сирене, кашкавал и така нататък
Списъкът се удължаваше непрестанно..
Резултатът?
Все по-уморена, без тонус жена с чувство за “примка, към вратът”, гледаща “лошо” всеки ядящ “мъртва плът”, към нея, четяща голямо количество литература, само че единствено профилирана, медитираща и правеща извършения по график, с голямо възприятие за виновност, в случай че го наруши или недай си Боже, хапне нещо “забранено”, напълно отдадена на това да живее и да се храни, по избран метод, нравствен метод.
И извънредно нещастна..
Какво се беше случило?
Аз просто бях не запомнила, къде е златната среда, бях тотално изгубила салдото и връзката с тялото и душата си, стопирах да чувам единственият човек, компетентен всичко за мен от вътрешната страна и отвън-АЗ!
С години пренебрегвах всички сигнали на горкото ми тялото, което по всякакъв начин се стараеше да ме накара да се осъзная и да чуя душата си, посредством болки, контузии и откровенни несгоди.
Залитах в крайностти и ту бях напълно отдадена на духът, ту се инквизирах телесно с следващата доза “правилни” неща.
Докато не споделих СТОП!
Бавно и на моменти мъчително, започнах да се връщам към себе си.
Осъзнах, че същинската нематериалност, не изисква “жертви”, че духовния човек, не се самобичува, не е нужно да медитира, покачен на връх в планината, че въобще НЕ би трябвало да се откажа от всички удоволствия на физически свят или съответна храна..
Дадох си сметка, че същински духовните хора, са топли и прелестно земни, те се обичат и откровенно се радват на живота във всичките му проявления, ей по този начин без причина и по рекомендация..
Те се любуват еднообразно, както на хубавата храна, по този начин и на забавната книга, грижейки се по едно и също време за физическото и за нетленното си АЗ.
Че медитация може да бъде танц, а може да бъде и глътката ароматно кафе и няма потребност да става по график..
Установих, че тези хора, не натрапват тяхната нематериалност и разбирания на близките, не изискват, не постановат правила и ограничавания, а заразяват с спокоен образец, без показна проява.
Уверих се, че и тук няма “правилно” и “грешно”.
Който желае потегля, върви, осъзнава, открива, опитва, пада, става и продължава.
Защото моята нематериалност, не е по-духовна от твоята, просто сме на разнообразни пътища.
_________________________________________________________
КОНТАКТИ:
[email protected]
skype: petyasimeonova-psiholog
websait:http://www.petyasimeonova.com
https://www.facebook.com/PetyaClinicalPsychologist/
Жената пред мен е нежна, някък транспарантна и съвсем безкръвна като че ли..
Говори безшумно, извинително, постанова се да напъвам слух до последно, с цел да я слушам.
Моля я да приказва по-високо, а тя ме гледа учудено..
- Има ли нещо?- запитвам.
- Ами.. не мога по-високо да приказвам, също така духовните хора не вършат по този начин, демонстрира липса на осъзнатост, като цяло..
Тук е мой ред да виждам учудено и последователно стартират да излизат разнообразни неща в диалога ни, такива, които дават отговори.
- Защо реши по този начин?- не се предавам и желая да схвана повече за горната концепция.
- Моят нравствен преподавател ми го сподели, работихме дружно, към три години.
Продължаваме диалога за духовността, що е това и по какъв начин я схваща и практикува моята клиентка.
Споделя ми, че се занимава с духовни практики от години, само че очевидно не наподобява да е щастлива, както дават обещание множеството от тях, а проблемите с които се обърна към мен са много...
Разказва за непрестанното възприятие за виновност с което живее и чувството, че в никакъв случай не се оправя добре с нищо, очевидно прави неточности, неверни заключения, неверни избори, като цяло е неверна и по тази причина.
- Аз самата съм била зачената по простъпка, очевидно по този начин си го нося - тъжно се усмихва дамата против мен - Но пробвам да пребивавам духовно, да прощавам, да съм положителна и да не мисля неприятни неща.
- Успяваш ли? - запитвам непосредствено, изгубила броя на думата “грешка” и вариациите и в монолога на дамата.
- Ами..не постоянно, само че се старая, в действителност доста съществено съм тръгнала по пътя на духовното развиване.
След сесията стоях дълго замислена.
Прословутата нематериалност, дето я слушаме и ни се натрапва отвред...
Гурута, духовни учители, просветени, просветлени, извисени и всякъкви други разбиращи хора, знаещи неща, които ние останалите простосмъртни не владеем, не сме на равнище и все нещо още е нужно да вършим, че да стигнем до нужната висота...
Този филм съм го гледала, не, аз съм го играла и бях в основната роля.
Нека ви опиша, обичам да описвам истории, пък всеки да вземе нужното му.
Духовност, извисеност, осъзнатост и прочие думи, срещаме постоянно в всекидневието си, нали?
Много хора потеглят по този път, в това число и аз, преди години, с готовност за себеразвитие, с готовност да научиш нещо ново, да постигнеш онази лекост, вътрешен мир и успокоение, за които сме чували.
Повече чували, в сравнение с срещали, уви..
И както всяко друго нещо в нашият свят и тук има няколко страни.
Често приказвам за естетика, за приемане и ще продължа, тъй като видях през себе си, какво става, когато залитнем единствено в една посока, пренебрегвайки друга своя част.
Започнах съществено с моите духовни търсения, щом се оправих с паническото си разстройство и агорафобия, преди повече от 10 години..
Продължавам до ден сегашен и евентуално ще е по този начин, до момента в който вдишвам.
Имаше дълги моменти в самото начало, когато ми се струваше, че не съм задоволително извисена, че би трябвало да обърна по-голямо внимание на “духовната част” от себе си и някък пренебрегвах физическата си същина...
Все не ми се струваше задоволително обаче, желаех и чаках освен това, без да знам какво тъкмо..
Заредиха се учения, семинари, групи за развиване, медитации, безкрайни диалози с хора сякаш “разбрали” към този момент, защо иде тирада.
Първите сигнали, че нещо куца, пристигнаха с откритието, че совите май не са това, което са ( аз съм от поколението на филма” Туин Пийкс”), т.е. нещо вътре в мен се бунтуваше, духовността да е това, което ми се представяше в доста от случаите.
Съмненията се ускориха, когато забелязах, какъв брой глинени са краката на някои от “учителите” и голямото разминаване, сред техните думи и дейности на процедура.
И пристигна разочарованието, само че с него и още по-силно предпочитание да открия истината и защо фактически става дума тук.
В някакъв миг открих, че имам нетърпимост към месото, безусловно ми се гадеше от него.
Това по този начин отлично се връзваше с всичко, което бях прочела, по какъв начин месото е “тежка” сила, по какъв начин въздейства на телата ни, по какъв начин ни заземява, пардон, принизява, и ни пречи да сме физически пречистени, здрави и енергийно високи, че го стопирах изцяло и безапелационно.
Случайно съвпадане?
Едва ли.
Не допрях месо под никаква форма през идващите 5 години, като поетапно изключвах от менюто си захар, кафе, сол, яйца, масло, сирене, кашкавал и така нататък
Списъкът се удължаваше непрестанно..
Резултатът?
Все по-уморена, без тонус жена с чувство за “примка, към вратът”, гледаща “лошо” всеки ядящ “мъртва плът”, към нея, четяща голямо количество литература, само че единствено профилирана, медитираща и правеща извършения по график, с голямо възприятие за виновност, в случай че го наруши или недай си Боже, хапне нещо “забранено”, напълно отдадена на това да живее и да се храни, по избран метод, нравствен метод.
И извънредно нещастна..
Какво се беше случило?
Аз просто бях не запомнила, къде е златната среда, бях тотално изгубила салдото и връзката с тялото и душата си, стопирах да чувам единственият човек, компетентен всичко за мен от вътрешната страна и отвън-АЗ!
С години пренебрегвах всички сигнали на горкото ми тялото, което по всякакъв начин се стараеше да ме накара да се осъзная и да чуя душата си, посредством болки, контузии и откровенни несгоди.
Залитах в крайностти и ту бях напълно отдадена на духът, ту се инквизирах телесно с следващата доза “правилни” неща.
Докато не споделих СТОП!
Бавно и на моменти мъчително, започнах да се връщам към себе си.
Осъзнах, че същинската нематериалност, не изисква “жертви”, че духовния човек, не се самобичува, не е нужно да медитира, покачен на връх в планината, че въобще НЕ би трябвало да се откажа от всички удоволствия на физически свят или съответна храна..
Дадох си сметка, че същински духовните хора, са топли и прелестно земни, те се обичат и откровенно се радват на живота във всичките му проявления, ей по този начин без причина и по рекомендация..
Те се любуват еднообразно, както на хубавата храна, по този начин и на забавната книга, грижейки се по едно и също време за физическото и за нетленното си АЗ.
Че медитация може да бъде танц, а може да бъде и глътката ароматно кафе и няма потребност да става по график..
Установих, че тези хора, не натрапват тяхната нематериалност и разбирания на близките, не изискват, не постановат правила и ограничавания, а заразяват с спокоен образец, без показна проява.
Уверих се, че и тук няма “правилно” и “грешно”.
Който желае потегля, върви, осъзнава, открива, опитва, пада, става и продължава.
Защото моята нематериалност, не е по-духовна от твоята, просто сме на разнообразни пътища.
_________________________________________________________
КОНТАКТИ:
[email protected]
skype: petyasimeonova-psiholog
websait:http://www.petyasimeonova.com
https://www.facebook.com/PetyaClinicalPsychologist/
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ