ЕС е разделен на Изток и Запад 15 години след разширението
Петнадесет години след избухливото уголемение на Европа Европейският съюз към момента наподобява като разграничен на две половини, а не като едно цяло, написа Томаш Валашек в "Политико ".
Много западноевропейци към момента приказват за централно- и източноевропейските страни, които се причислиха през 2004 година и след нея като за "новите членки ", което допуска, че не са съумели да станат същински "европейци ". От своя страна централно- и източноевропейските страни са все по-малко склонни да се преценяват с разпоредбите, като някои от тях, като Унгария, се гордеят с това, че се бунтуват против статуквото в Европейски Съюз.
Тази обстановката сковава способността на Европейски Съюз да дава отговор на провокациите против върховенството на закона в района, като локалните демократи остават без поддръжка и се ускорява една притеснителна наклонност: популистите са във напредък в района, а западноевропейският отговор на вътрешните проблеми на въпросните страни рискува единствено да ги ускори.
Усещането, че Европейски Съюз се отнася към признатите след 2004 година страни като към
членки от второкласен
и не ги приема задоволително на съществено е значителен детайл от привлекателността на централноевропейските популисти. Това не е единствено нещо, което хората от отдалечения от Брюксел район считат, а е и чест рефрен на висши, сполучливи европейски политици от Централна Европа.
Но по какъв начин се стигна дотук? Част от отговорността разумно пада върху новоприетите страни.
Много от държавните управления им резервираха настройката на приемащи правила даже след присъединението си към Европейски Съюз и им бе по-комфортно да бъдат в ролята на пасажери, в сравнение с да поемат кормилото. Пасивността им неизбежно докара до отрицателна реакция вкъщи. Не оказа помощ и това, че когато държавните управления възразиха примерно против наложителните квоти за приемане на бежанци по време на имиграционната рецесия, езикът им граничеше с расизъм.
И въпреки всичко "старите ", от дълго време одобрени членки на Европейски Съюз също носят виновност.
В предходните стадии на уголемение дипломати от Австрия, Испания, Португалия бяха "надзиравани " от по-старите членки, които им посочваха разпоредбите за участие в клуба. Това не се случи през 2004-а и след нея. Някои нови страни членки бързо привикнаха с нелеката работа по присъединяване в основаването на разпоредбите и политиките на Европейски Съюз, а други не се оправиха по този начин добре. Предвид разликата в кривата на образованието им не е изненадващо, че някои от тях се предадоха пред
чувството за непълноценност и бунтовните настроения
От настояща вероятност е елементарно да се види по какъв начин и двете страни подцениха какъв брой друг ще е процесът на разширение от 2004-а спрямо предходните. Разширението преди представляваше основно включване на страни от същия западен блок - жителите на едните и другите страни си бяха гостували, познаваха си историята и традициите по метод, неизпълним за страните от някогашния руски блок.
Усещането за чуждост е значимо: доста по-склонни сме да сме търпеливи, да търсим допирни точки и да вършим взаимни отстъпки с членове на нашето семейство. Към външните лица пък сме склонни да се отнасяме с съмнение и предубеждения. В конфликта сред Брюксел и централноевропейските членки по въпроса за върховенството на закона е ясно кой метод е в действие.
Прекалено доста легенди към момента отравят връзките сред Западна и Централна Европа. Мнозина неправилно считат, че разделянето Изток - Запад е не по-значимо от другите разделения - да вземем за пример сред огромни и дребни страни и сред Север и Юг. Това просто не се схваща заради отчуждеността сред двете страни.
Добрата вест е, че
към момента не е изтърван моментът за коригиране на вредите
Макар че евентуално е прекомерно късно за опити за връщане към "надзор " 15 години след приемането, защото централноевропейските страни ще го одобряват като нахален и позорен, сходен резултат може да бъде реализиран посредством "побратимяване ". Централноевропейските държавни управления могат да бъдат подтиквани да се причисляват към други страни от Европейски Съюз в области, където ползите им съответстват. Това ще ускори у новите членки чувството за надзор над съдбините им в Европейски Съюз, ще отслаби порива им към протест и като бонус ще усъвършенства репутацията им. В момента за старите страни членки е прекомерно елементарно да настояват, че централноевропейците избират да блокират концепциите за политики, вместо да оферират свои лични.
Справянето с отчуждеността в връзките сред Изток и Запад е задача за цяло потомство. Но дребни стъпки като това в учебниците в Централна Европа да написа повече за Конрад Аденауер и Робер Шуман, а в тези в Западна - за Йожеф Антал и Лех Валенса, могат да дадат резултат в околните години.
Само с възобновяване на напрегнатите връзки сред Изтока и Запада Европейски Съюз ще може да устои на многото сили, които се пробват да го раздерат на части.
Томаш Валашек е шеф на аналитичния център Carnegie Europe и някогашен дипломат на Словакия в НАТО.
Много западноевропейци към момента приказват за централно- и източноевропейските страни, които се причислиха през 2004 година и след нея като за "новите членки ", което допуска, че не са съумели да станат същински "европейци ". От своя страна централно- и източноевропейските страни са все по-малко склонни да се преценяват с разпоредбите, като някои от тях, като Унгария, се гордеят с това, че се бунтуват против статуквото в Европейски Съюз.
Тази обстановката сковава способността на Европейски Съюз да дава отговор на провокациите против върховенството на закона в района, като локалните демократи остават без поддръжка и се ускорява една притеснителна наклонност: популистите са във напредък в района, а западноевропейският отговор на вътрешните проблеми на въпросните страни рискува единствено да ги ускори.
Усещането, че Европейски Съюз се отнася към признатите след 2004 година страни като към
членки от второкласен
и не ги приема задоволително на съществено е значителен детайл от привлекателността на централноевропейските популисти. Това не е единствено нещо, което хората от отдалечения от Брюксел район считат, а е и чест рефрен на висши, сполучливи европейски политици от Централна Европа.
Но по какъв начин се стигна дотук? Част от отговорността разумно пада върху новоприетите страни.
Много от държавните управления им резервираха настройката на приемащи правила даже след присъединението си към Европейски Съюз и им бе по-комфортно да бъдат в ролята на пасажери, в сравнение с да поемат кормилото. Пасивността им неизбежно докара до отрицателна реакция вкъщи. Не оказа помощ и това, че когато държавните управления възразиха примерно против наложителните квоти за приемане на бежанци по време на имиграционната рецесия, езикът им граничеше с расизъм.
И въпреки всичко "старите ", от дълго време одобрени членки на Европейски Съюз също носят виновност.
В предходните стадии на уголемение дипломати от Австрия, Испания, Португалия бяха "надзиравани " от по-старите членки, които им посочваха разпоредбите за участие в клуба. Това не се случи през 2004-а и след нея. Някои нови страни членки бързо привикнаха с нелеката работа по присъединяване в основаването на разпоредбите и политиките на Европейски Съюз, а други не се оправиха по този начин добре. Предвид разликата в кривата на образованието им не е изненадващо, че някои от тях се предадоха пред
чувството за непълноценност и бунтовните настроения
От настояща вероятност е елементарно да се види по какъв начин и двете страни подцениха какъв брой друг ще е процесът на разширение от 2004-а спрямо предходните. Разширението преди представляваше основно включване на страни от същия западен блок - жителите на едните и другите страни си бяха гостували, познаваха си историята и традициите по метод, неизпълним за страните от някогашния руски блок.
Усещането за чуждост е значимо: доста по-склонни сме да сме търпеливи, да търсим допирни точки и да вършим взаимни отстъпки с членове на нашето семейство. Към външните лица пък сме склонни да се отнасяме с съмнение и предубеждения. В конфликта сред Брюксел и централноевропейските членки по въпроса за върховенството на закона е ясно кой метод е в действие.
Прекалено доста легенди към момента отравят връзките сред Западна и Централна Европа. Мнозина неправилно считат, че разделянето Изток - Запад е не по-значимо от другите разделения - да вземем за пример сред огромни и дребни страни и сред Север и Юг. Това просто не се схваща заради отчуждеността сред двете страни.
Добрата вест е, че
към момента не е изтърван моментът за коригиране на вредите
Макар че евентуално е прекомерно късно за опити за връщане към "надзор " 15 години след приемането, защото централноевропейските страни ще го одобряват като нахален и позорен, сходен резултат може да бъде реализиран посредством "побратимяване ". Централноевропейските държавни управления могат да бъдат подтиквани да се причисляват към други страни от Европейски Съюз в области, където ползите им съответстват. Това ще ускори у новите членки чувството за надзор над съдбините им в Европейски Съюз, ще отслаби порива им към протест и като бонус ще усъвършенства репутацията им. В момента за старите страни членки е прекомерно елементарно да настояват, че централноевропейците избират да блокират концепциите за политики, вместо да оферират свои лични.
Справянето с отчуждеността в връзките сред Изток и Запад е задача за цяло потомство. Но дребни стъпки като това в учебниците в Централна Европа да написа повече за Конрад Аденауер и Робер Шуман, а в тези в Западна - за Йожеф Антал и Лех Валенса, могат да дадат резултат в околните години.
Само с възобновяване на напрегнатите връзки сред Изтока и Запада Европейски Съюз ще може да устои на многото сили, които се пробват да го раздерат на части.
Томаш Валашек е шеф на аналитичния център Carnegie Europe и някогашен дипломат на Словакия в НАТО.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ