2 февруари - Петльовден
Петльовден е български национален празник, бит с районно разпространяване. Чества се основно в източнобългарската етническа територия – от Одринско и Лозенградско, до Добруджа. Празнува се на 20 януари (нов жанр ) или на 2 февруари (стар стил).
Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата; на някои места е обсъждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а съгласно някои откриватели, е правоприемник на античен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.
Празникът е прочут под разнообразни имена, което се дължи на съвпадането на датата на неговото честване с датата на християнския празник, почитащ паметта на Св. Евтимий Търновски.
Самото наименование Евтимовден съвсем не е записано за сметка на неговите производни: Евтимя (Котел); Ихтим, Ихтимя, Хетим (с. Козичино, с. Голица); Ихтиман (Карнобат и близките села), Евтимиювден и сходни (селата Риш, Александрово, Веселиново, Богданово, Жребино и др.). Името Петльовден се използва основно в селата Голица, Козичино, Венелин, Генерал Кантарджиево, Кичево и др.). В Карнобатско е прочут и като Петеларовден; Петлешковден – в някои бургаски села (Присад, Зидарово); Петелковден (Падина и други, Варненско); Петловден (Котел и близките села). Някъде (селата Деветак, Деветинци, Железник и др.) празникът е именуван и Св. Черна, защото там се коли наложително черен петел.
В Котленско и Карнобатско празникът е по-познат с имената, производни от Евтимий, до момента в който във Варненско и така наречен вайковски села (Голица, Козичино и др.) с производните от Петльовден.
Предания
Преданията описват следната 300 годишна история: Петльовден е обвързван със събирането на най-тежкия за нашия народ налог – кръвния, взимането на дребни момчета. Разпитаните остарели хора и легендата описват по какъв начин смела еркечанка (с.Еркеч; дн. с. Козичино, Бургаско) скрива мъжкото си чадо и отхвърля да го даде на турците, а те се заканват, че в случай че не го съобщи, то ще бъде заклано. Тогава тя декларира, че сама ще заколи скъпото си момче, само че не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си надалеч отвън селото, заклала в среднощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навсякъде. Когато сутринта пристигнали наново, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч. От тогава та до през днешния ден този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.
Източник: Wikipedia
