Петър Лесов - Паганини на ринга
Петър Лесов е най-младият олимпийски първенец на България. На игрите Москва 80 именитият боксьор покорява Олимп в кат. 51 кг едвам на 19 години и 326 дни, а преди дни означи двоен празник - 40 година от купата в съветската столица и своята 60-годишнина. Във витрината си Лесов има и два златни медала от европейски шампионати, става три пъти притежател и на купа “Странджа”. С името му е обвързвана също последната международна купа за България в този спорт, само че към този момент като треньор. През 2009-а той извежда до триумфа Детелин Далаклиев на шампионата в Милано.
Олимпийската купа е най-сладката, само че и най-трудната - признава Петър Лесов.
В Москва 80 тогавашният юноша стига до четвъртфиналите, макар че е с контузия на ръката. Треньорите обаче са удовлетворени - към този момент си е обезпечил орден и то в конкуренцията на 78 състезатели. Но не и боксьорът от Раковски. “Чакай, аз още не съм завършил, една обезболяваща инжекция и ще ме гледате на край - отвръща той. - А там европейският първенец Виктор Мирошниченко. Руснакът беше с противоположен гард, аз пък нямах загуба от състезатели с този жанр. Бях сигурен, че ще го удрям, а той - целият с аркади от предходни боеве. И като го почнах... Издържа до втория рунд и съдиите прекратиха мача. Така станах олимпийски първенец!
Заради слабото телесложение и дългите пръсти постоянно назовават Лесов “пианиста” или “Паганини”. А за първи път името на именития цигулар употребява някогашният началник на МОК Хуан Антония Самаранч по време на олимпиадата. “Той е Паганини на ринга”, споделя испанецът на акад. Емил Жечев, вицепрезидент на АИБА.
После идват и двете му европейски трофеи - от Тампере 81 и Варна 83.
Всъщност спортната кариера на Лесов не е дълга, изкарва 4-5 мощни сезона, а откакто прекара тежък хепатит окачва ръкавиците едвам на 24 година
С бокс пък се захваща около братовчедите си. Расте като буйно дете и играе футбол, само че треньорът Любен Гаджев вижда в него гений и две години го преследва. “В уличните борби нямах загуба, евентуално по тази причина ме беше харесал”, споделя Лесов.
Така най-накрая той го склонява да се качи на кръга, само че единствено след месец тренировки идва и първото отчаяние - губи от боксьорче, което постоянно наказвал без ръкавици. “Тогава разбрах, че боксът и боят не са едно и също - споделя първенецът. - Колебаех се дали да продължа”.
Но упоритостта и инатът да се потвърди го връщат назад в залата. Само след 3 месеца месеца той става републикански първенец за юноши даже получава купата за “Най-бойкия състезател”. За него пишат в локалната преса по този начин родителите му научават, че тренира бокс.
Силният му темперамент се демонстрира още на първото международно състезание за младежи. Участието му на шампионата в Йокохама 79 виси на косъм, защото старши треньорът Кирил Мацулов има желания към Емил Чупренски. Но на подготвителния лагер в Куба 17-годишният Лесов се бие с олимпийски и международни първенци като еднакъв с еднакъв, с което разсейва подозренията на наставника кого да прати. Трябва обаче да смъкна 7 кг за месец, с цел да влезе в категорията. И той го прави - с апетит и с тренировки, само че се връща като №1 в света!
През 1981-а в Тампере пък дружно с именития Ивайло Маринов носят първите европейски трофеи за България след 24 година пауза. Двамата постоянно си оказват помощ със спаринги преди огромни шампионати и са най-хубави другари и до през днешния ден. “В началото бяхме в една категория, само че след това за олимпиадата в Москва той смъкна на 48 кг поради мен - споделя Лесов. - Пет пъти сме играли на републиканско и мога да се похваля, че му повеждам с 3:2 победи.”
Но както си оказват помощ и печелят, по този начин и двамата изкарват тежките моменти дружно.
През 1984-а първенците се поболяват от хепатит и лежат в болница. А на Лесов все му отреждат кревати на умряли. “Помислих си, че съм пасажер - признава той. - За благополучие бързо оздравях.”
Но новината, че соцлагерът бойкотира олимпиадата в Лос Анджелис през 1984-а го демотивира и той приключва кариера. Веднага обаче стартира като треньор в ЦСКА и на националния тим. А там триумфите му също не са един и два. Под негово управление Кубрат Пулев става европейски първенец за дилетанти, а Мартин Кръстев печели континенталната купа при професиналистите. После Детелин Далаклиев ликува като №1 в света. Сега фантазията на първенеца е да изведе до олимпийския връх и най-голямата ни вяра за отличие - Станимира Петрова, на която е персонален треньор.
А другояче Лесов се слави с благия си темперамент и с дипломация постанова волята си. Но не се колебае и да изригне, когато обстановката го постанова. Потърпевш е даже самият Кубрат Пулев, който гони за непокорство от националния тим. Шампионът е измежду първите, който обществено показва противоречие със съдийските безумия в бокса. А реакцията му коства дисквалификация от международното в Индия през 2018-а. Но пък е един от дребното, които концентрират вниманието на Международния олимпийски комитет върху проблемите в този спорт. В момента администрацията на бокса е напълно в ръцете на МОК. Сега първенецът се надява субективизмът към този момент да е останал на назад във времето и от игрите Токио 2020 нашите гении да се върнат с повече от един орден!
Не обича лъжата и е правилен другар
И той е като мен, не обича лъжата и е правилен другар. Чуваме се всеки ден, въпреки че аз съм във Варна, а той в София или Раковски. Много сме си помагали, само че и сме се карали. Щом стане въпрос за спорт, край - другарството отива на назад във времето. Спорим до последно. После, несъмнено, идва примирието. И по-често той отстъпва, някак по-спокойно приема нещата. Заради мен сменя и категорията. И първо Петьо Лесов стана олимпийски първенец, аз го направих 8 години по-късно.
Ивайло Маринов, олимпийски първенец
Той е спокоен като дълбока река
Винаги е спокоен, даже и да не е склонен. Привъженик е на тренировките, близки до спортните натоварвания, както и предходният ми ментор - олимпийският първенец Александър Христов. Аз съм като вулкан, а той - дълбока река. Ще премълчи, търпеливо ще изчака, до момента в който се уталожат пристрастеностите ми и тогава ще каже каквото му е на душата. Връзката ни “състезател - треньор” не бе от пръв взор. Трябваше “да се докаже”. След едно съревнование не се усещах добре, споделих му. А той ми отвърна: Прибери се, почини седмица, само че след това те желая да мислиш единствено за бокс.” И ме завоюва. Минал е през толкоз борби и знае, че би трябвало да те остави на мира за малко, в случай че ти е писнало. Два месеца по-късно станах шампионка на Европейските игри.
Станимира Петрова, международна и европейска шампионка
Оправен, има доста добра преценка
Петър Лесов е естествено образован, има характерен боксов нрав и е радикално друг от другите. Както на кръга би трябвало стремително да мислиш, същото това възприятие той го придвижи след това и в живота. Повечето от огромните боксьори изпаднаха в рецесия след края на спортната си кариера. Но той беше наясно с какво ще продължи да се занимава. И може доста, доста да не приказва, само че не стопира да мисли и има доста добра преценка за нещата. Неслучайно Лесов продължи да е сполучлив и след това отвън кръга.
Камен Петров, коментатор в “Евроспорт”
Кръщават спирка на негово име
Автобусна спирка в центъра на Раковски носи името на олимпийския първенец към този момент повече от година. А преди ден в чест на именития боксьор бе открита и триметрова скулптура с неговия лик. Иво, синът на Петър Лесов, потегля по стъпките му, само че за малко. Отказва се поради контузия, а след това учи в Швейцария и в този момент се занимава с хотелиерски бизнес в Съединени американски щати. Иначе славният състезател е вложил в бизнес с патици, който интензивно развива негов братовчед. А в свободното си време първенецът не изневерява на обичаното си занимание - игра на карти.
Олимпийската купа е най-сладката, само че и най-трудната - признава Петър Лесов.
В Москва 80 тогавашният юноша стига до четвъртфиналите, макар че е с контузия на ръката. Треньорите обаче са удовлетворени - към този момент си е обезпечил орден и то в конкуренцията на 78 състезатели. Но не и боксьорът от Раковски. “Чакай, аз още не съм завършил, една обезболяваща инжекция и ще ме гледате на край - отвръща той. - А там европейският първенец Виктор Мирошниченко. Руснакът беше с противоположен гард, аз пък нямах загуба от състезатели с този жанр. Бях сигурен, че ще го удрям, а той - целият с аркади от предходни боеве. И като го почнах... Издържа до втория рунд и съдиите прекратиха мача. Така станах олимпийски първенец!
Заради слабото телесложение и дългите пръсти постоянно назовават Лесов “пианиста” или “Паганини”. А за първи път името на именития цигулар употребява някогашният началник на МОК Хуан Антония Самаранч по време на олимпиадата. “Той е Паганини на ринга”, споделя испанецът на акад. Емил Жечев, вицепрезидент на АИБА.
После идват и двете му европейски трофеи - от Тампере 81 и Варна 83.
Всъщност спортната кариера на Лесов не е дълга, изкарва 4-5 мощни сезона, а откакто прекара тежък хепатит окачва ръкавиците едвам на 24 година
С бокс пък се захваща около братовчедите си. Расте като буйно дете и играе футбол, само че треньорът Любен Гаджев вижда в него гений и две години го преследва. “В уличните борби нямах загуба, евентуално по тази причина ме беше харесал”, споделя Лесов.
Така най-накрая той го склонява да се качи на кръга, само че единствено след месец тренировки идва и първото отчаяние - губи от боксьорче, което постоянно наказвал без ръкавици. “Тогава разбрах, че боксът и боят не са едно и също - споделя първенецът. - Колебаех се дали да продължа”.
Но упоритостта и инатът да се потвърди го връщат назад в залата. Само след 3 месеца месеца той става републикански първенец за юноши даже получава купата за “Най-бойкия състезател”. За него пишат в локалната преса по този начин родителите му научават, че тренира бокс.
Силният му темперамент се демонстрира още на първото международно състезание за младежи. Участието му на шампионата в Йокохама 79 виси на косъм, защото старши треньорът Кирил Мацулов има желания към Емил Чупренски. Но на подготвителния лагер в Куба 17-годишният Лесов се бие с олимпийски и международни първенци като еднакъв с еднакъв, с което разсейва подозренията на наставника кого да прати. Трябва обаче да смъкна 7 кг за месец, с цел да влезе в категорията. И той го прави - с апетит и с тренировки, само че се връща като №1 в света!
През 1981-а в Тампере пък дружно с именития Ивайло Маринов носят първите европейски трофеи за България след 24 година пауза. Двамата постоянно си оказват помощ със спаринги преди огромни шампионати и са най-хубави другари и до през днешния ден. “В началото бяхме в една категория, само че след това за олимпиадата в Москва той смъкна на 48 кг поради мен - споделя Лесов. - Пет пъти сме играли на републиканско и мога да се похваля, че му повеждам с 3:2 победи.”
Но както си оказват помощ и печелят, по този начин и двамата изкарват тежките моменти дружно.
През 1984-а първенците се поболяват от хепатит и лежат в болница. А на Лесов все му отреждат кревати на умряли. “Помислих си, че съм пасажер - признава той. - За благополучие бързо оздравях.”
Но новината, че соцлагерът бойкотира олимпиадата в Лос Анджелис през 1984-а го демотивира и той приключва кариера. Веднага обаче стартира като треньор в ЦСКА и на националния тим. А там триумфите му също не са един и два. Под негово управление Кубрат Пулев става европейски първенец за дилетанти, а Мартин Кръстев печели континенталната купа при професиналистите. После Детелин Далаклиев ликува като №1 в света. Сега фантазията на първенеца е да изведе до олимпийския връх и най-голямата ни вяра за отличие - Станимира Петрова, на която е персонален треньор.
А другояче Лесов се слави с благия си темперамент и с дипломация постанова волята си. Но не се колебае и да изригне, когато обстановката го постанова. Потърпевш е даже самият Кубрат Пулев, който гони за непокорство от националния тим. Шампионът е измежду първите, който обществено показва противоречие със съдийските безумия в бокса. А реакцията му коства дисквалификация от международното в Индия през 2018-а. Но пък е един от дребното, които концентрират вниманието на Международния олимпийски комитет върху проблемите в този спорт. В момента администрацията на бокса е напълно в ръцете на МОК. Сега първенецът се надява субективизмът към този момент да е останал на назад във времето и от игрите Токио 2020 нашите гении да се върнат с повече от един орден!
Не обича лъжата и е правилен другар
И той е като мен, не обича лъжата и е правилен другар. Чуваме се всеки ден, въпреки че аз съм във Варна, а той в София или Раковски. Много сме си помагали, само че и сме се карали. Щом стане въпрос за спорт, край - другарството отива на назад във времето. Спорим до последно. После, несъмнено, идва примирието. И по-често той отстъпва, някак по-спокойно приема нещата. Заради мен сменя и категорията. И първо Петьо Лесов стана олимпийски първенец, аз го направих 8 години по-късно.
Ивайло Маринов, олимпийски първенец
Той е спокоен като дълбока река
Винаги е спокоен, даже и да не е склонен. Привъженик е на тренировките, близки до спортните натоварвания, както и предходният ми ментор - олимпийският първенец Александър Христов. Аз съм като вулкан, а той - дълбока река. Ще премълчи, търпеливо ще изчака, до момента в който се уталожат пристрастеностите ми и тогава ще каже каквото му е на душата. Връзката ни “състезател - треньор” не бе от пръв взор. Трябваше “да се докаже”. След едно съревнование не се усещах добре, споделих му. А той ми отвърна: Прибери се, почини седмица, само че след това те желая да мислиш единствено за бокс.” И ме завоюва. Минал е през толкоз борби и знае, че би трябвало да те остави на мира за малко, в случай че ти е писнало. Два месеца по-късно станах шампионка на Европейските игри.
Станимира Петрова, международна и европейска шампионка
Оправен, има доста добра преценка
Петър Лесов е естествено образован, има характерен боксов нрав и е радикално друг от другите. Както на кръга би трябвало стремително да мислиш, същото това възприятие той го придвижи след това и в живота. Повечето от огромните боксьори изпаднаха в рецесия след края на спортната си кариера. Но той беше наясно с какво ще продължи да се занимава. И може доста, доста да не приказва, само че не стопира да мисли и има доста добра преценка за нещата. Неслучайно Лесов продължи да е сполучлив и след това отвън кръга.
Камен Петров, коментатор в “Евроспорт”
Кръщават спирка на негово име
Автобусна спирка в центъра на Раковски носи името на олимпийския първенец към този момент повече от година. А преди ден в чест на именития боксьор бе открита и триметрова скулптура с неговия лик. Иво, синът на Петър Лесов, потегля по стъпките му, само че за малко. Отказва се поради контузия, а след това учи в Швейцария и в този момент се занимава с хотелиерски бизнес в Съединени американски щати. Иначе славният състезател е вложил в бизнес с патици, който интензивно развива негов братовчед. А в свободното си време първенецът не изневерява на обичаното си занимание - игра на карти.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ