Бедността и нейното отражение върху демокрацията
Петър Карлуковски
Скандалът към себеуреждането на властта с първокласни и евтини жилища и използването на привилегии като цяло сподели, че бедността като цялостен български проблем е в основата на всичките ни проблеми. Тя е, която осезателно се отразява върху качественото действие на демократичния развой и дискредитира нейните институции.
Бедността е една от аргументите за засилващата се наклонност от ден на ден неуспели и недоказали се хора, без задоволителен професионален и житейски опит, да избират политиката за персонално облагодетелстване и себеустройване на живота си. Това образно ни го показва актуалната власт от горе на долу по цялата верига на изпълнителната стълбица.
Свидетели сме от години какви посредствени, незнайни хора, като обучение и подготовка, влизат в Народното събрание. С нищо незапомнящи се. Без ослепителен персонален отпечатък върху парламентарната активност. Всичко това намира изражение във все по-спадащото равнище на Народното събрание като качество на законодателство и решения, неотговарящи на възходящите условия на публичното развиване и живота и се постанова непрекъснато да се трансформират. Това е нещото, което основава неустойчивост в страната и в публичните връзки. А не разбирането на Б. Борисов и Ц. Цветанов за стабилността единствено като политическо болшинство и самоцелното дотъкмяване на мандата.
Свидетели сме по какъв начин политиката и особено парламентаризмът се трансформират в причина за необикновен напор на все по-посредствени и оскъдни персони в актуалния политически живот, което прави политиката " мръсна " и нечестна активност.
Разбира се, това прясно избуяло проявяване на българската народопсихология не е било непознато на никоя власт в цялата ни нова история. Даже при социализма, където имаше висок надзор върху всичко, това събитие " персонално облагодетелстване, употребявайки служебното си състояние ", се преследваше много строго.
Тук би трябвало да се признае, че в нас, българите, като нрав и държание постоянно се е проявявал блян да се мине " фино ", изключително когато би трябвало да се излъже страната. Навярно това не е единствено българска линия, а си е всеобща човешка уязвимост, само че при нас, българите, като отношение към страната го има в по-висока степен.
От древността е известно и постоянно се е усещало, че парите и властта изкушават и развращават нравствеността и деморализират. Не инцидентно нашият народ споделя: " Дай на българина власт и пари и му виж акъла. " А Димитър Подвързачов прибавя: " Дай на българина власт и той стартира да се разпорежда като в неприятелска страна ".
Има ли отбрана против парите и властта? Защото жаждата и алчността към тях са безгранични, както и нелепостта.
Идеите и публичният идеализъм може да бъдат една от преградите против силата на парите и властта, единствено когато тези, които са обладани от вярата в хрумвания за реализиране на избран публичен блян, му служат почтено, честно и безкористно. Тогава всеобщата изгода за живота на хората се усеща и страната се развива добре.
Проблемът е, че всяка концепция, колкото и да е привлекателна и публично потребна, е подвластна на времето и рано или късно се постанова да се обновява и приспособява към развиването на публичните връзки. А индивидът като най-консервативното създание по природа с вродена податливост към самозабравяне и безпогрешност, когато се снабди с власт за дълго, се бюрокритизира, откъсва се от действителността и се трансформира в злополучие. Най-уязвими за покваряване от властта са влезлите в нейното лоно в композиция от беднотия и несръчност. Тя е същинска злополука за всяка страна. Това е, което през днешния ден прилича актуалното ръководство.
Стремежът за по-добър живот е присъщо и естествено човешко качество. Но когато се реализира с почтен труд, познания, умения и честност на първо време към личната си страна. Тук образецът на непосредствените участници във властта е наложителен и дисциплиниращ за цялото общество.
Най-успешна отбрана обаче, срещу силата на властта и парите да деморализират, развращават и изпразват от наличие и предназначението на политиката като общественополезна активност, е когато с политика се захващат съумели, потвърдили се персони в професионалния си и персонален живот. Това е онази каста от обществото, която е " надделяла на масрафа си " и влиза в политиката, с цел да помогне за публичното богатство за авторитет и морално задоволство, за изпълнен дълг към другите. За този вид политици заниманието с политика е отдаденост, честност, а не персонален интерес и полза.
У нас обаче, заради бедността, до която всички заедно сполучливо се докарахме, и забогатялата каста без значение по какъв метод, е релативно бедна и по тази причина е обществено безотговорна. Не инцидентно и за това нашият народ е сътворил следното заключение: " На всяка власт и би трябвало време да се уяде, с цел да стартира да мисли за другите хора. "
Очевидно младата, забогатяла каста от българското общество е към момента надалеч от това положение на плътност и положение на духа, с цел да огледа към политика като занятие за неравополезна активност.
Това положение на публичните връзки, където чувството за беднотия и неустановеност е навсякъде, основава справедливи предпоставки за напор посредством партиите към политиката на все по инцидентни хора с користни и кариеристични подбуди. Това е главната причина през днешния ден да сме очевидци на тоталното разбъркване на политика, корпоративни и персонални ползи. Няма по деморализиращ фактор за публичните връзки като злоупотребата с власт за личен интерес или за свои близки и роднини.
Бедността е една от главните предпоставки за корупцията, за заобикаляне на законите, за двойните стандарти в правораздаването и за дисторция на демокрацията като основа за действие на политическата система.
И през днешния ден са настоящи думите на Атанас Буров за демокрацията - " Свобода и народна власт може да има в богати страни, където народът е подсигурен, където има прекрасен занаят и добър живот. Демокрацията е разкош за богатите ".
Така както се практикува, политиката у нас е отвратила преобладаващата част от обществото. Ниското публично доверие към Народното събрание и лесното влизане в него на неособено качествени персони е формирало необятно публично мнение, че политиката е елементарно занятие и сякаш всеки може да се захваща с публично политическа активност. На политиката по принцип се гледа незадълбочено и лековерно без задоволителна престава и схващане какъв брой отговорно и мъчно е това занятие. А тя е най-сложната човешка активност. Изискваща висока обща и специфична подготовка, извънредно доста труд, старания, отдаденост и персонален образец. Заниманието с политика би трябвало да се схваща от всеки, решил да се отдаде на това занятие като негова персонална всеотдайност към личния си живот и успокоение. Особено когато си съумял и си устроил живота си материално и духовно като причина за персоналната си осигуреност и тази за повече хора. На заниманието с политика би трябвало да се гледа като всеотдайност в името на публичното богатство.
Разразилата се верижна реакция на повсеместна корист с власт на ръководещите потвърждава по най-категоричен метод користното им схващане за политиката като социална активност.
Това скандално и безочливо предизвикателство към публичния интерес разкрива един дълго налаган и развиван модел на практикуване на властта, който генерира корупция и обединение на власт, пари и корпоративни ползи. Неща, несъвместими с политиката и демокрацията.
В същото време най-безочливо властта, дружно с обслужващите ги медии, се пробва да се измъкне от публичното отвращение и понижи политическите негативи за себе си в идните избори, като замесва и опозиции в абсурда. Целта е да се заблуди обществото, че всички са идентични. Само че съзнателно и целеустремено се изпуска една основна разлика, че опозицията е отвън властта. Тук е в действие най-важният принцип: дали си се облагодетелствал, употребявайки въздействието си във властта. Опитът да се опетнят и вкарат в абсурда и представители на опозицията, изключително преди да са влезнали в политиката, е явна несъстоятелна операция.
Скандалът към себеуреждането на властта с първокласни и евтини жилища и използването на привилегии като цяло сподели, че бедността като цялостен български проблем е в основата на всичките ни проблеми. Тя е, която осезателно се отразява върху качественото действие на демократичния развой и дискредитира нейните институции.
Бедността е една от аргументите за засилващата се наклонност от ден на ден неуспели и недоказали се хора, без задоволителен професионален и житейски опит, да избират политиката за персонално облагодетелстване и себеустройване на живота си. Това образно ни го показва актуалната власт от горе на долу по цялата верига на изпълнителната стълбица.
Свидетели сме от години какви посредствени, незнайни хора, като обучение и подготовка, влизат в Народното събрание. С нищо незапомнящи се. Без ослепителен персонален отпечатък върху парламентарната активност. Всичко това намира изражение във все по-спадащото равнище на Народното събрание като качество на законодателство и решения, неотговарящи на възходящите условия на публичното развиване и живота и се постанова непрекъснато да се трансформират. Това е нещото, което основава неустойчивост в страната и в публичните връзки. А не разбирането на Б. Борисов и Ц. Цветанов за стабилността единствено като политическо болшинство и самоцелното дотъкмяване на мандата.
Свидетели сме по какъв начин политиката и особено парламентаризмът се трансформират в причина за необикновен напор на все по-посредствени и оскъдни персони в актуалния политически живот, което прави политиката " мръсна " и нечестна активност.
Разбира се, това прясно избуяло проявяване на българската народопсихология не е било непознато на никоя власт в цялата ни нова история. Даже при социализма, където имаше висок надзор върху всичко, това събитие " персонално облагодетелстване, употребявайки служебното си състояние ", се преследваше много строго.
Тук би трябвало да се признае, че в нас, българите, като нрав и държание постоянно се е проявявал блян да се мине " фино ", изключително когато би трябвало да се излъже страната. Навярно това не е единствено българска линия, а си е всеобща човешка уязвимост, само че при нас, българите, като отношение към страната го има в по-висока степен.
От древността е известно и постоянно се е усещало, че парите и властта изкушават и развращават нравствеността и деморализират. Не инцидентно нашият народ споделя: " Дай на българина власт и пари и му виж акъла. " А Димитър Подвързачов прибавя: " Дай на българина власт и той стартира да се разпорежда като в неприятелска страна ".
Има ли отбрана против парите и властта? Защото жаждата и алчността към тях са безгранични, както и нелепостта.
Идеите и публичният идеализъм може да бъдат една от преградите против силата на парите и властта, единствено когато тези, които са обладани от вярата в хрумвания за реализиране на избран публичен блян, му служат почтено, честно и безкористно. Тогава всеобщата изгода за живота на хората се усеща и страната се развива добре.
Проблемът е, че всяка концепция, колкото и да е привлекателна и публично потребна, е подвластна на времето и рано или късно се постанова да се обновява и приспособява към развиването на публичните връзки. А индивидът като най-консервативното създание по природа с вродена податливост към самозабравяне и безпогрешност, когато се снабди с власт за дълго, се бюрокритизира, откъсва се от действителността и се трансформира в злополучие. Най-уязвими за покваряване от властта са влезлите в нейното лоно в композиция от беднотия и несръчност. Тя е същинска злополука за всяка страна. Това е, което през днешния ден прилича актуалното ръководство.
Стремежът за по-добър живот е присъщо и естествено човешко качество. Но когато се реализира с почтен труд, познания, умения и честност на първо време към личната си страна. Тук образецът на непосредствените участници във властта е наложителен и дисциплиниращ за цялото общество.
Най-успешна отбрана обаче, срещу силата на властта и парите да деморализират, развращават и изпразват от наличие и предназначението на политиката като общественополезна активност, е когато с политика се захващат съумели, потвърдили се персони в професионалния си и персонален живот. Това е онази каста от обществото, която е " надделяла на масрафа си " и влиза в политиката, с цел да помогне за публичното богатство за авторитет и морално задоволство, за изпълнен дълг към другите. За този вид политици заниманието с политика е отдаденост, честност, а не персонален интерес и полза.
У нас обаче, заради бедността, до която всички заедно сполучливо се докарахме, и забогатялата каста без значение по какъв метод, е релативно бедна и по тази причина е обществено безотговорна. Не инцидентно и за това нашият народ е сътворил следното заключение: " На всяка власт и би трябвало време да се уяде, с цел да стартира да мисли за другите хора. "
Очевидно младата, забогатяла каста от българското общество е към момента надалеч от това положение на плътност и положение на духа, с цел да огледа към политика като занятие за неравополезна активност.
Това положение на публичните връзки, където чувството за беднотия и неустановеност е навсякъде, основава справедливи предпоставки за напор посредством партиите към политиката на все по инцидентни хора с користни и кариеристични подбуди. Това е главната причина през днешния ден да сме очевидци на тоталното разбъркване на политика, корпоративни и персонални ползи. Няма по деморализиращ фактор за публичните връзки като злоупотребата с власт за личен интерес или за свои близки и роднини.
Бедността е една от главните предпоставки за корупцията, за заобикаляне на законите, за двойните стандарти в правораздаването и за дисторция на демокрацията като основа за действие на политическата система.
И през днешния ден са настоящи думите на Атанас Буров за демокрацията - " Свобода и народна власт може да има в богати страни, където народът е подсигурен, където има прекрасен занаят и добър живот. Демокрацията е разкош за богатите ".
Така както се практикува, политиката у нас е отвратила преобладаващата част от обществото. Ниското публично доверие към Народното събрание и лесното влизане в него на неособено качествени персони е формирало необятно публично мнение, че политиката е елементарно занятие и сякаш всеки може да се захваща с публично политическа активност. На политиката по принцип се гледа незадълбочено и лековерно без задоволителна престава и схващане какъв брой отговорно и мъчно е това занятие. А тя е най-сложната човешка активност. Изискваща висока обща и специфична подготовка, извънредно доста труд, старания, отдаденост и персонален образец. Заниманието с политика би трябвало да се схваща от всеки, решил да се отдаде на това занятие като негова персонална всеотдайност към личния си живот и успокоение. Особено когато си съумял и си устроил живота си материално и духовно като причина за персоналната си осигуреност и тази за повече хора. На заниманието с политика би трябвало да се гледа като всеотдайност в името на публичното богатство.
Разразилата се верижна реакция на повсеместна корист с власт на ръководещите потвърждава по най-категоричен метод користното им схващане за политиката като социална активност.
Това скандално и безочливо предизвикателство към публичния интерес разкрива един дълго налаган и развиван модел на практикуване на властта, който генерира корупция и обединение на власт, пари и корпоративни ползи. Неща, несъвместими с политиката и демокрацията.
В същото време най-безочливо властта, дружно с обслужващите ги медии, се пробва да се измъкне от публичното отвращение и понижи политическите негативи за себе си в идните избори, като замесва и опозиции в абсурда. Целта е да се заблуди обществото, че всички са идентични. Само че съзнателно и целеустремено се изпуска една основна разлика, че опозицията е отвън властта. Тук е в действие най-важният принцип: дали си се облагодетелствал, употребявайки въздействието си във властта. Опитът да се опетнят и вкарат в абсурда и представители на опозицията, изключително преди да са влезнали в политиката, е явна несъстоятелна операция.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ