София Филм Фест: „Невидима нишка“
Перфектен – подобен е този филм. Ако ролята на дизайнера Рейнълдс Уудкок в действителност се окаже последната в актьорската кариера на Даниъл Дей-Луис, то изборът му за прощаване е безукорен. Филмът на Пол Томас Андерсън е изработен само и единствено с цел да опише и покаже портрета на един талант – тъй като както постоянно във филмите на този артист, на екрана има единствено един човек – напълно се е слял с облика си.
Изящен, муден и хубав, филмът през множеството време се вглежда в облика на Рейнълдс – маниакален експерт, талант, с всички странности на този вид хора. Всяко негово придвижване е премерено и още на десетата минута въздействието му върху фена е толкоз мощно, че единственото, което владее мозъка на гледащия, е не какво ще се случи, а какво ще направи Рейнълдс.
Неговите неврози – той се нервира даже от хрускането на хляба на закуска; неговият перфекционизъм – безусловно изкопиран от прототипа на героя (Баленсиага, който постоянно шиел един ръкав по шест пъти и изпадал в нервност от кривите шевове); неговата посветеност на високата мода – „ изискан е мръсна думичка “ споделя Рейнълдс в един момент; неговият идеален нарцисизъм – всичко това наподобява действително и е по едно и също време омагьосващо и отблъскващо.
Точно подобен вижда Рейнълдс и неговата обичана Алма. Връзката им е странна игра на власт и послушание, в която една елементарна жена се пробва да откри метод да съжителства с човек, който постоянно е обичал единствено себе си. Третият човек в къщата е сестрата на Рейнълдс, носеща мъжкото име Сирил (невероятната Лесли Манвил със заслужена номинация за „ Оскар “), която прави безусловно всичко за своя брат, в това число да урежда персоналния му живот. Сирил е доста забавен облик и в едно от интервютата си Лесли Манвил споделя, че Пол Томас Андерсън е обмислял концепцията да направи специфичен филм за нея. Жена, която е взела съзнателното решение да остане сама и си е построила идеален живот, освен това през 50-те години на предишния век, несъмнено заслужава обособен роман. Самата Лесли Манвил е предложена за ролята от Даниъл Дей-Луис и още в първата сцена се вижда, че изборът му е безукорен.
Всичко в този елегантен и чудноват филм е също толкоз деликатно определено и безусловно на мястото си – двете основни шивачки на стилната къща не са актриси, а сътруднички на музея „ Виктория и Албърт “ в Лондон, като Джоан Емили Браун преди този момент е работила на „ Севил Роу “, а Сю Кларк е преподавала мода. Музиката във кино лентата е написана от Джони Грийнууд от Radiohead, който споделя, че работата му за кино лентата е била сходна на това да напише музика за опера към либретото – и в действителност, всеки миг от историята е необикновено озвучен ту с прелестни типичен претекстове, ту единствено със странни звуци и кънтене, тъй че даже самата музика споделя редом някакви истории.
И най-после просто би трябвало да завърша с модата. Рейнълдс Уудкок е от това потомство гениални дизайнери, чиято единствена задача е била да основават идеални облекла – и тези облекла са били живи, в подплатата са били скрити послания, всеки тегел е носел следи от напъните и ръцете на основателя си. Този свят не съществува към този момент и филми като „ Невидима нишка “ са рядка и скъпа опция да се докоснем до безспорното му съвършенство.
Изящен, муден и хубав, филмът през множеството време се вглежда в облика на Рейнълдс – маниакален експерт, талант, с всички странности на този вид хора. Всяко негово придвижване е премерено и още на десетата минута въздействието му върху фена е толкоз мощно, че единственото, което владее мозъка на гледащия, е не какво ще се случи, а какво ще направи Рейнълдс.
Неговите неврози – той се нервира даже от хрускането на хляба на закуска; неговият перфекционизъм – безусловно изкопиран от прототипа на героя (Баленсиага, който постоянно шиел един ръкав по шест пъти и изпадал в нервност от кривите шевове); неговата посветеност на високата мода – „ изискан е мръсна думичка “ споделя Рейнълдс в един момент; неговият идеален нарцисизъм – всичко това наподобява действително и е по едно и също време омагьосващо и отблъскващо.
Точно подобен вижда Рейнълдс и неговата обичана Алма. Връзката им е странна игра на власт и послушание, в която една елементарна жена се пробва да откри метод да съжителства с човек, който постоянно е обичал единствено себе си. Третият човек в къщата е сестрата на Рейнълдс, носеща мъжкото име Сирил (невероятната Лесли Манвил със заслужена номинация за „ Оскар “), която прави безусловно всичко за своя брат, в това число да урежда персоналния му живот. Сирил е доста забавен облик и в едно от интервютата си Лесли Манвил споделя, че Пол Томас Андерсън е обмислял концепцията да направи специфичен филм за нея. Жена, която е взела съзнателното решение да остане сама и си е построила идеален живот, освен това през 50-те години на предишния век, несъмнено заслужава обособен роман. Самата Лесли Манвил е предложена за ролята от Даниъл Дей-Луис и още в първата сцена се вижда, че изборът му е безукорен.
Всичко в този елегантен и чудноват филм е също толкоз деликатно определено и безусловно на мястото си – двете основни шивачки на стилната къща не са актриси, а сътруднички на музея „ Виктория и Албърт “ в Лондон, като Джоан Емили Браун преди този момент е работила на „ Севил Роу “, а Сю Кларк е преподавала мода. Музиката във кино лентата е написана от Джони Грийнууд от Radiohead, който споделя, че работата му за кино лентата е била сходна на това да напише музика за опера към либретото – и в действителност, всеки миг от историята е необикновено озвучен ту с прелестни типичен претекстове, ту единствено със странни звуци и кънтене, тъй че даже самата музика споделя редом някакви истории.
И най-после просто би трябвало да завърша с модата. Рейнълдс Уудкок е от това потомство гениални дизайнери, чиято единствена задача е била да основават идеални облекла – и тези облекла са били живи, в подплатата са били скрити послания, всеки тегел е носел следи от напъните и ръцете на основателя си. Този свят не съществува към този момент и филми като „ Невидима нишка “ са рядка и скъпа опция да се докоснем до безспорното му съвършенство.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ