Какъв е пазарът на недвижимо имущество и индустриални имоти в България?
Пазарът на недвижимо имущество несъмнено е един от най-рентабилните пазари. Много стопански рецесии и възходи са почнали точно от този бранш. Ясното схващане на обстановката с покупко-продажбата на всички типове индустриални парцели и такива за персонално прилагане, дава базата за по-добро схващане на икономическата обстановка в страната. За страдание, в България през 2019 година се следи известно оттегляне на външните вложения към българското недвижимо имущество. Защо се получава по този начин ще разгледаме по-долу.
Има ли дефицит на индустриални площи?
Според експертите по индустриални недвижими парцели от BGsklad.bg, които тази година провеждат и Втората интернационална конференция за индустриални парцели последните три години се следи следното. Безспорно 2017 беше годината на моловете. Всички вложиха в построяването на молове и препродажбата им. Това се трансформира в главния паричен поток в бранша на недвижимите парцели - над 70%. Следващата година пък последва вълна от наемане и закупуване на магазини и офис площи - над 65% от вложенията. През 2018 имаше затихване при препродажбата с моловете.
Резултатът в този момент през 2019 година е стесняване и в двата бранша - пазарът на комерсиална повърхност е мощно ограничен, а този на офис пространствата незадоволително първокласен. Нещо повече построяването на нови молове в никакъв случай не е било по-малко в цяла Европа, освен в България. А за какво останалите офисни пространства са най-вече некачествени е сложен въпрос. Качеството при площите, категоризирани, като офиси се отнася както към нивото на цената, по този начин и към местоположението и опцията за дълготрайно отдаване чартърен.
При индустриалните площи обстановката е сходна. Компаниите, които се нуждаят от такава повърхност, примерно складови пространства, цехове или промишлено помещение изпитват големи компликации да намерят нещо уместно, като величина, устройство и инфраструктура. Забелязва се наклонност да се закупуват незастроени площи от самите компании и те сами да си построяват пространствата. Площите, които се строят от вложител и след това се продават с тази цел или се отдават чартърен са под 25%, което е извънредно невисок %.
Разликите в ценообразуването
Макар основата на цената да се образува от себестойността, постоянно има една част, която е спекулативна. Много постоянно, тъкмо тя се образува на база на упованията на пазара. Високите ставки през последните 2 години оставиха вложителите и продавачите с убеждението, че пазарът е подготвен за по-високи цени. Това обаче не важи за 2019 година, тъй като компаниите, нуждаещи се от индустриална повърхност не могат да си разрешат толкоз високи наеми. Следва оттегляне от пазара, както на български компании, по този начин и на задгранични.
Огромна неточност на продавачите е да съпоставят цените с тези в останалите европейски страни, където вложенията имат бърза ликвидност и оборотът на парите е с доста по-висок ритъм. Тук вложителите не съумяват с такава скорост да продадат, отдадат чартърен пространствата и се получава застояване на парите. Това също води до оттегляне от бранша.
Какво се случва с предлагането на индустриални площи?
Забелязва се наклонност на строене на логистични паркове и бази, които по-късно да се отдават отчасти чартърен или продават. Такива се строят в Нови хан, Божурище и Равно поле. Тази наклонност е напълно слаба, тъй като по-голямата част от индустриалните площи, както към този момент споменахме се строи за лично прилагане. Секторът, който може да си разреши такава инвестиция е автомобилният бранш - в Русе, Пазарджик и Ботевград. Компаниите строят пространства, които да подкрепят главната им активност или да положат началото на в допълнение произвеждане.
Увеличаване на строенето на индустриалните площи може да се чака единствено откакто се усъвършенства връзката сред вложителите и общините. Те имат не дребна роля в целия този развой и връзката сред тях би трябвало да е безпроблемна. За страдание, това още не е по този начин, само че се работи в тази посока интензивно. Може дори да се каже, че общините, които оказват помощ на бизнеса, могат да чакат повече вложения в бранша на недвижимите парцели идващите години.
Интересното е, че последните тримесечия се вижда растеж на българските вложители. Те са тези, които влагат пари в градежи на зелено, тъй като познават по-добре българските регулации. От закупените площи до момента се вижда, че задграничните компании избират да закупят подготвени пространства, цехове и хранилища, в сравнение с да минат през процеса на градеж, обмисляне и регулативно споразумяване на документите, въпреки и цената да е по-ниска. Това значи, че задграничните вложители не би трябвало да бъдат прогонвани от този развой, а поощрявани да вземат участие по-смело. Това още веднъж би могло да се случи с промени в бюрокрацията и с дейното присъединяване на общините. Изобщо процесът би трябвало да е двустранен, с цел да може пазарът на недвижими парцели да поеме в вярната посока.
Ако имате интерес към инвестиция в индустриални и недвижими парцели може би е добра концепция да посетите Втората интернационална конференция за индустриални парцели, която тази година ще се състои на 16 октомври 2019 година в гр. София Интер Експо Център, зала Витоша, бул. Цариградско шосе №147. За повече информация може да се обадите на тел.: +359 884 606 077 или да посетите уеб страницата: https://bgsklad.bg/conference/
Има ли дефицит на индустриални площи?
Според експертите по индустриални недвижими парцели от BGsklad.bg, които тази година провеждат и Втората интернационална конференция за индустриални парцели последните три години се следи следното. Безспорно 2017 беше годината на моловете. Всички вложиха в построяването на молове и препродажбата им. Това се трансформира в главния паричен поток в бранша на недвижимите парцели - над 70%. Следващата година пък последва вълна от наемане и закупуване на магазини и офис площи - над 65% от вложенията. През 2018 имаше затихване при препродажбата с моловете.
Резултатът в този момент през 2019 година е стесняване и в двата бранша - пазарът на комерсиална повърхност е мощно ограничен, а този на офис пространствата незадоволително първокласен. Нещо повече построяването на нови молове в никакъв случай не е било по-малко в цяла Европа, освен в България. А за какво останалите офисни пространства са най-вече некачествени е сложен въпрос. Качеството при площите, категоризирани, като офиси се отнася както към нивото на цената, по този начин и към местоположението и опцията за дълготрайно отдаване чартърен.
При индустриалните площи обстановката е сходна. Компаниите, които се нуждаят от такава повърхност, примерно складови пространства, цехове или промишлено помещение изпитват големи компликации да намерят нещо уместно, като величина, устройство и инфраструктура. Забелязва се наклонност да се закупуват незастроени площи от самите компании и те сами да си построяват пространствата. Площите, които се строят от вложител и след това се продават с тази цел или се отдават чартърен са под 25%, което е извънредно невисок %.
Разликите в ценообразуването
Макар основата на цената да се образува от себестойността, постоянно има една част, която е спекулативна. Много постоянно, тъкмо тя се образува на база на упованията на пазара. Високите ставки през последните 2 години оставиха вложителите и продавачите с убеждението, че пазарът е подготвен за по-високи цени. Това обаче не важи за 2019 година, тъй като компаниите, нуждаещи се от индустриална повърхност не могат да си разрешат толкоз високи наеми. Следва оттегляне от пазара, както на български компании, по този начин и на задгранични.
Огромна неточност на продавачите е да съпоставят цените с тези в останалите европейски страни, където вложенията имат бърза ликвидност и оборотът на парите е с доста по-висок ритъм. Тук вложителите не съумяват с такава скорост да продадат, отдадат чартърен пространствата и се получава застояване на парите. Това също води до оттегляне от бранша.
Какво се случва с предлагането на индустриални площи?
Забелязва се наклонност на строене на логистични паркове и бази, които по-късно да се отдават отчасти чартърен или продават. Такива се строят в Нови хан, Божурище и Равно поле. Тази наклонност е напълно слаба, тъй като по-голямата част от индустриалните площи, както към този момент споменахме се строи за лично прилагане. Секторът, който може да си разреши такава инвестиция е автомобилният бранш - в Русе, Пазарджик и Ботевград. Компаниите строят пространства, които да подкрепят главната им активност или да положат началото на в допълнение произвеждане.
Увеличаване на строенето на индустриалните площи може да се чака единствено откакто се усъвършенства връзката сред вложителите и общините. Те имат не дребна роля в целия този развой и връзката сред тях би трябвало да е безпроблемна. За страдание, това още не е по този начин, само че се работи в тази посока интензивно. Може дори да се каже, че общините, които оказват помощ на бизнеса, могат да чакат повече вложения в бранша на недвижимите парцели идващите години.
Интересното е, че последните тримесечия се вижда растеж на българските вложители. Те са тези, които влагат пари в градежи на зелено, тъй като познават по-добре българските регулации. От закупените площи до момента се вижда, че задграничните компании избират да закупят подготвени пространства, цехове и хранилища, в сравнение с да минат през процеса на градеж, обмисляне и регулативно споразумяване на документите, въпреки и цената да е по-ниска. Това значи, че задграничните вложители не би трябвало да бъдат прогонвани от този развой, а поощрявани да вземат участие по-смело. Това още веднъж би могло да се случи с промени в бюрокрацията и с дейното присъединяване на общините. Изобщо процесът би трябвало да е двустранен, с цел да може пазарът на недвижими парцели да поеме в вярната посока.
Ако имате интерес към инвестиция в индустриални и недвижими парцели може би е добра концепция да посетите Втората интернационална конференция за индустриални парцели, която тази година ще се състои на 16 октомври 2019 година в гр. София Интер Експо Център, зала Витоша, бул. Цариградско шосе №147. За повече информация може да се обадите на тел.: +359 884 606 077 или да посетите уеб страницата: https://bgsklad.bg/conference/
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ