Патриарх Неофит: Макар и скърбящи за многобройните жертви на покосяващата света ни зараза, ние не изоставяме вярата си
Патриарх Неофит приканва миряните да използвт протичащото се като мотив да се обърнем във вътрешността към себе си и да се запитаме по какъв начин живеем ние през днешния ден – всеки от нас, самостоятелно, и всички дружно, като общество.
Вижте целия текст на патриаршеското обръщение:
Възлюбени в Господа рожби на светата ни Църква,
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
Необичайна е атмосферата, в която по Божие допущение през актуалната година посрещаме Възкресението на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Изпитание е за всички нас да ликуваме с дивната новина за Възкресението и за успеха над гибелта в дни, когато към нас има толкоз доста прибързано убит живот. Жертви, дадени в неравна борба с популяризирала се из целия свят гибелна пандемия, която не подминава и нас. И въпреки страната ни да претърпява всичко протичащо се по-леко и по-безболезнено спрямо други близки и далечни за нас страни, повсеместното страдалчество и тъгата на толкоз доста хора не могат да не се отразят на чувствителността ни и да не слагат пред всекиго от нас голям брой нелеки за осмисляне и разрешаване въпроси.
Същевременно обаче таман ние – вярващите в Христа и изповядващите Неговото свято име, минимум от всички следва да се поддаваме на обезсърчение и на пораженчество, тъй като нашата религия е религия в Живия Бог, Който проводи в света Единородния Свой Син „ да подири и избави погиналото “ (Мат. 18:11). Защото нашият Бог „ не е Бог на мъртви, а на живи “ (Мат. 22:32), Който „ желае да се спасят всички индивиди и да доближат до знание на истината “ (1 Тим. 2:4).
Ето за какво, възлюбени, въпреки и покрусени от протичащото се с нас и към нас през последните месеци, въпреки и скърбящи за многочислените жертви на покосяващата света ни болест, ние не изоставяме вярата си, нито скърбим като тези, „ които нямат вяра “ (1 Сол. 4:13), само че точно през днешния ден, в светлия ден на Възкресението, още веднъж ясно заявяваме пред света и изповядваме тържеството на Живота.
„ В Него имаше живот, и животът беше светлината на индивидите “ (Йоан. 1:4) – по този начин свидетелства божественият евангелист, такова е и свидетелството на празния гроб, който първи видяха жените-мироносици и първи от всички чуха: „ Защо търсите Живия сред мъртвите? Няма Го тука, само че възкръсна “ (Лука. 24:6). Животът, за който четем при светия евангелист, е живот, извиращ от Самия възвишен Източник на живота, и светлината, за която той свидетелства, свети и просветлява и през днешния ден, когато с религия и непомрачена вяра принасяме и ние нашето удостоверение за Възкръсналия от мъртвите Господ, Изкупител и Спасител наш Иисус Христос.
В деня на Възкресението отечески се обръщаме към всички вас и към цялото наше общество с обръщение за разтуха в скръбта и вяра за безконечен живот, със съпричастност към всеки, който е болен и страда, както и към всеки, който пандемията е лишила от близки и обични на сърцето му родственици, другари или сътрудници. Хилядолетният опит на светата Христова Църква ни учи, че нищо в сътворения от Бога свят не може да се реализира без Божието съизволение, и ни предизвиква във всяко събитие от земния ни живот да виждаме знак на божественото великодушие, във всичко да търсим благия и избавителен за индивида Божи промисъл.
Нека по едно и също време с покрусата от преживяваната от всички покруса, само че и с твърда религия и вяра във Всеобщото възкресение и безконечния живот, да използваме протичащото се като мотив да се обърнем във вътрешността към себе си и да се запитаме по какъв начин живеем ние през днешния ден – всеки от нас, самостоятелно, и всички дружно, като общество.
Как управляваме през днешния ден поверения ни от Небесния Отец наш земен дом, който Той е сътворил и е определил за нас в зората на Сътворението, с цел да го обитаваме като положителни стопани? Пазим ли в съзнанието си нуждата да се грижим за този дом по този начин, както Той чака от нас? Само болката и нещастието на протичащото се ли виждаме през днешния ден, или виждаме в него и опцията да понижим забързания ход на нашето ежедневие и да се помъчим да надигнем своите пътища?
Днес, в деня на Христовото всепобедно Възкресение, само че и на ширещото се измежду нас злополучие, тези и други сходни на тях въпроси стоят изправени пред нас както в никакъв случай и чакат нашия отговор. Дали дружно с Богочовека Господ наш Иисус Христос и с цялата Църква ще изберем страната на живота, събирайки си съкровища за безконечния живот, или ще трупаме нашите съкровища „ на земята, дето ги яде молец и наслойка, и дето крадци подкопават и крадат “ (Мат. 6:19)? Дали като правилни Божии рожби и съработници ще даваме най-хубавото от себе си за реализирането посредством нас на божественото домостроителство за света и творението, или ще нехаем за Божията свята воля?
В деня на Възкресението нашата мисъл и нашата молитва е за всички тези, които към този момент не са сред нас - да бъдат опростени, помилвани и признати от Небесния наш Отец и да получат дял в Царството на светлината и безконечния живот. Молим се и за тези, които се борят с подлата болест и изключително за лекарите и медицинските служащи, и за всички, които поемат най-тежкия удар в борбата за живота.
Нека вестта за Христовото Възкресение сгрява сърцата на всички нас и светлината, изгряла в утрото от празния гроб, да просвещава мозъците ни и да ни показва правилния път към Бога и към Царството, приготвено нам „ от творение мира “ (Мат. 25:34)!
Поздравяваме с Христовото Възкресение всички правилни рожби на Православната ни черква, в Родината и надалеч от нея!
Благодатта, мирът и любовта на Възкръсналия от мъртвите Господ наш Иисус Христос да бъдат с всички нас!
Вижте целия текст на патриаршеското обръщение:
Възлюбени в Господа рожби на светата ни Църква,
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
Необичайна е атмосферата, в която по Божие допущение през актуалната година посрещаме Възкресението на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Изпитание е за всички нас да ликуваме с дивната новина за Възкресението и за успеха над гибелта в дни, когато към нас има толкоз доста прибързано убит живот. Жертви, дадени в неравна борба с популяризирала се из целия свят гибелна пандемия, която не подминава и нас. И въпреки страната ни да претърпява всичко протичащо се по-леко и по-безболезнено спрямо други близки и далечни за нас страни, повсеместното страдалчество и тъгата на толкоз доста хора не могат да не се отразят на чувствителността ни и да не слагат пред всекиго от нас голям брой нелеки за осмисляне и разрешаване въпроси.
Същевременно обаче таман ние – вярващите в Христа и изповядващите Неговото свято име, минимум от всички следва да се поддаваме на обезсърчение и на пораженчество, тъй като нашата религия е религия в Живия Бог, Който проводи в света Единородния Свой Син „ да подири и избави погиналото “ (Мат. 18:11). Защото нашият Бог „ не е Бог на мъртви, а на живи “ (Мат. 22:32), Който „ желае да се спасят всички индивиди и да доближат до знание на истината “ (1 Тим. 2:4).
Ето за какво, възлюбени, въпреки и покрусени от протичащото се с нас и към нас през последните месеци, въпреки и скърбящи за многочислените жертви на покосяващата света ни болест, ние не изоставяме вярата си, нито скърбим като тези, „ които нямат вяра “ (1 Сол. 4:13), само че точно през днешния ден, в светлия ден на Възкресението, още веднъж ясно заявяваме пред света и изповядваме тържеството на Живота.
„ В Него имаше живот, и животът беше светлината на индивидите “ (Йоан. 1:4) – по този начин свидетелства божественият евангелист, такова е и свидетелството на празния гроб, който първи видяха жените-мироносици и първи от всички чуха: „ Защо търсите Живия сред мъртвите? Няма Го тука, само че възкръсна “ (Лука. 24:6). Животът, за който четем при светия евангелист, е живот, извиращ от Самия възвишен Източник на живота, и светлината, за която той свидетелства, свети и просветлява и през днешния ден, когато с религия и непомрачена вяра принасяме и ние нашето удостоверение за Възкръсналия от мъртвите Господ, Изкупител и Спасител наш Иисус Христос.
В деня на Възкресението отечески се обръщаме към всички вас и към цялото наше общество с обръщение за разтуха в скръбта и вяра за безконечен живот, със съпричастност към всеки, който е болен и страда, както и към всеки, който пандемията е лишила от близки и обични на сърцето му родственици, другари или сътрудници. Хилядолетният опит на светата Христова Църква ни учи, че нищо в сътворения от Бога свят не може да се реализира без Божието съизволение, и ни предизвиква във всяко събитие от земния ни живот да виждаме знак на божественото великодушие, във всичко да търсим благия и избавителен за индивида Божи промисъл.
Нека по едно и също време с покрусата от преживяваната от всички покруса, само че и с твърда религия и вяра във Всеобщото възкресение и безконечния живот, да използваме протичащото се като мотив да се обърнем във вътрешността към себе си и да се запитаме по какъв начин живеем ние през днешния ден – всеки от нас, самостоятелно, и всички дружно, като общество.
Как управляваме през днешния ден поверения ни от Небесния Отец наш земен дом, който Той е сътворил и е определил за нас в зората на Сътворението, с цел да го обитаваме като положителни стопани? Пазим ли в съзнанието си нуждата да се грижим за този дом по този начин, както Той чака от нас? Само болката и нещастието на протичащото се ли виждаме през днешния ден, или виждаме в него и опцията да понижим забързания ход на нашето ежедневие и да се помъчим да надигнем своите пътища?
Днес, в деня на Христовото всепобедно Възкресение, само че и на ширещото се измежду нас злополучие, тези и други сходни на тях въпроси стоят изправени пред нас както в никакъв случай и чакат нашия отговор. Дали дружно с Богочовека Господ наш Иисус Христос и с цялата Църква ще изберем страната на живота, събирайки си съкровища за безконечния живот, или ще трупаме нашите съкровища „ на земята, дето ги яде молец и наслойка, и дето крадци подкопават и крадат “ (Мат. 6:19)? Дали като правилни Божии рожби и съработници ще даваме най-хубавото от себе си за реализирането посредством нас на божественото домостроителство за света и творението, или ще нехаем за Божията свята воля?
В деня на Възкресението нашата мисъл и нашата молитва е за всички тези, които към този момент не са сред нас - да бъдат опростени, помилвани и признати от Небесния наш Отец и да получат дял в Царството на светлината и безконечния живот. Молим се и за тези, които се борят с подлата болест и изключително за лекарите и медицинските служащи, и за всички, които поемат най-тежкия удар в борбата за живота.
Нека вестта за Христовото Възкресение сгрява сърцата на всички нас и светлината, изгряла в утрото от празния гроб, да просвещава мозъците ни и да ни показва правилния път към Бога и към Царството, приготвено нам „ от творение мира “ (Мат. 25:34)!
Поздравяваме с Христовото Възкресение всички правилни рожби на Православната ни черква, в Родината и надалеч от нея!
Благодатта, мирът и любовта на Възкръсналия от мъртвите Господ наш Иисус Христос да бъдат с всички нас!
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ