Първото национално изложение на книгата е било във Варна
Първото национално ревю на книгата, прототип на Алеята на книгата, е намерено на 28 юли 1927 година във Варна. Това описват в своя публикация от Регионалната библиотека " Пенчо Славейков " във Варна.
Събитието става допустимо с помощта на основания за задачата Комитет за българската книга. В него вземат участие книжарите Димитър Димитров и Боян Блъсков, както и екип български учители, които желаят да се направи ревю на книгата, “подобно останалите мострени панаири на другите занаяти ”, с цел да се види “какво благосъстояние от български книги и списания излизат годишно ” и да се изготви периодически бюлетин за новоиздадените заглавия.
Изложението предизвика основаването по-късно на Съюзът на българските книгоиздатели, книжари и книжни хранилища.
Още от първото ревю вестниците подемат спор, траял през годините – дали да се демонстрират единствено книги на български създатели, или да има и преводни.
Надделява мнението, че не трябва да се отделя прочитната книга на българския публицист от оная на задграничния, тъй като “оригинална или преводна, това е българска прочитна книга, и ни един образован народ не дели книгите си ”. Други, като писателят Стилиян Чилингиров отстояват мнението си, че е “крайно време да премахнем това несъгласие и да подкрепим българската книга, не преведената, а родената с българска дреха книга ”.
В многочислените си издания (от 1932 до 1940 г.) празникът е подкрепян с утра в общинския спектакъл, с радиопредавания и беседи за книгата и книжовността, провеждат се срещи с български писатели, празнуват се годишнини. През 40-те години на XX век са пуснати в продажба лотарийни билети под надпис “Подкрепете родната литература ”.
Всички книги, взели участие в ревютата, остават подарък за варненската библиотека. Само на първите 3 изложения са дарени над 1000 книги.
Събитието става допустимо с помощта на основания за задачата Комитет за българската книга. В него вземат участие книжарите Димитър Димитров и Боян Блъсков, както и екип български учители, които желаят да се направи ревю на книгата, “подобно останалите мострени панаири на другите занаяти ”, с цел да се види “какво благосъстояние от български книги и списания излизат годишно ” и да се изготви периодически бюлетин за новоиздадените заглавия.
Изложението предизвика основаването по-късно на Съюзът на българските книгоиздатели, книжари и книжни хранилища.
Още от първото ревю вестниците подемат спор, траял през годините – дали да се демонстрират единствено книги на български създатели, или да има и преводни.
Надделява мнението, че не трябва да се отделя прочитната книга на българския публицист от оная на задграничния, тъй като “оригинална или преводна, това е българска прочитна книга, и ни един образован народ не дели книгите си ”. Други, като писателят Стилиян Чилингиров отстояват мнението си, че е “крайно време да премахнем това несъгласие и да подкрепим българската книга, не преведената, а родената с българска дреха книга ”.
В многочислените си издания (от 1932 до 1940 г.) празникът е подкрепян с утра в общинския спектакъл, с радиопредавания и беседи за книгата и книжовността, провеждат се срещи с български писатели, празнуват се годишнини. През 40-те години на XX век са пуснати в продажба лотарийни билети под надпис “Подкрепете родната литература ”.
Всички книги, взели участие в ревютата, остават подарък за варненската библиотека. Само на първите 3 изложения са дарени над 1000 книги.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ