„Да, България“: Честит Прайд, скъпи приятели!
„ Първо бъди човек, а по-късно бъди какъвто искаш “, споделя една остаряла сентенция. За нас разбирането за човещина е неразривно обвързвано с това да демонстрираме почитание и да пазиме достолепието на всеки човек, без значение от неговата или нейната полова или расова принадлежност, религиозни желания и полова ориентировка “, се споделя в позиция за гей парада в София на „ Да, България “, оповестена в страницата на групировката във Facebook. „ Години наред избрани сили като по учебник преповтарят хибридни офанзиви против международното цивилизационно съвремие и се пробват да ни върнат там, където на тях им е угодно. Те желаят България да се разграничи и отдалечи от полезностите, които изповядва демократичният, цивилизован свят.
За нас думата национализъм значи да зачитаме и браним човешките и цивилен права на всеки българин. В България хората от ЛГБТИ+ спектъра нямат равни права с другите българи. Не им е обезпечено умерено общуване, споделени права и отговорности, право да се грижат за колегата си по заслужен и отговарящ метод и да го наследяват при гибел “, написа още в позоцията.
„ Предразсъдъците против тях не престават да преобладават публичния диалог. Правят се опити да бъде разграничено обществото с нападателно и враждебно говорене против избрана част от българското население. Упражняването на принуждение, подбудено от ненавист против половата ориентировка, не се преследва категорично от закона.
Когато на 1 декември 1955 година Роза Паркс отхвърля да освободи мястото си на бял мъж в рейса в Монгомъри, Алабама, това дава началото на развой, който води до премахването на расовата сегрегация в цяла Америка.
Борбата на нашите ЛГБТИ+ сънародници през днешния ден, въпреки да приема цветна, празнична и напълно миролюбива форма, е не по-малко значима. Стремежът им да бъдат забелязани, разбрани и зачетени е не просто легитимен; той е тяхно фундаментално човешко право.
Различността не е уязвимост или недостатък; тя ни прави освен по-пъстри и по-видими, само че и по-устойчиви, по-силни – както като жители, по този начин и хора.
Честит Прайд, скъпи другари! “, написа в умозаключение на позицията.
За нас думата национализъм значи да зачитаме и браним човешките и цивилен права на всеки българин. В България хората от ЛГБТИ+ спектъра нямат равни права с другите българи. Не им е обезпечено умерено общуване, споделени права и отговорности, право да се грижат за колегата си по заслужен и отговарящ метод и да го наследяват при гибел “, написа още в позоцията.
„ Предразсъдъците против тях не престават да преобладават публичния диалог. Правят се опити да бъде разграничено обществото с нападателно и враждебно говорене против избрана част от българското население. Упражняването на принуждение, подбудено от ненавист против половата ориентировка, не се преследва категорично от закона.
Когато на 1 декември 1955 година Роза Паркс отхвърля да освободи мястото си на бял мъж в рейса в Монгомъри, Алабама, това дава началото на развой, който води до премахването на расовата сегрегация в цяла Америка.
Борбата на нашите ЛГБТИ+ сънародници през днешния ден, въпреки да приема цветна, празнична и напълно миролюбива форма, е не по-малко значима. Стремежът им да бъдат забелязани, разбрани и зачетени е не просто легитимен; той е тяхно фундаментално човешко право.
Различността не е уязвимост или недостатък; тя ни прави освен по-пъстри и по-видими, само че и по-устойчиви, по-силни – както като жители, по този начин и хора.
Честит Прайд, скъпи другари! “, написа в умозаключение на позицията.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ