Кеворкян: След балотажа - ползваш и хвърляш. Радев не получи пропуск за Рая
Първият си мандат Радев завоюва самичък – той беше „ Внезапният воин “, както го нарекох, нямаше нищо общо с Политическата Секта, а и въобще с политиката. Сега е овъртолен напълно в нея, тъй като реши да се трансформира в неин водач. Това се заплаща. Това написа в коментар за „ “ журналистът Кеворк Кеворкян.
Балотажът бе жертван да е отегчителен – както, прочее, и въобще президентските избори. От ГЕРБ се държаха зле с Герджиков – като че ли не знаеха какво да вършат с него. Поставиха го в ситуацията на „ Мата Хари “ – всички знаят коя е, само че никой не произнася името й.
Иначе, Герджиков се показа добре, щеше да бъде мощен противник на Радев през 2016-а година: бърза мисъл, превъзходен език, умее да полемизира – елегантно слага клопки. Сега обаче нямаше никакви шансове против днешния Радев. Беше неуместно да твърди, че е „ самостоятелен “ – като че ли единствено той вярваше в това. ГЕРБ трябваше по-здраво да се ангажира с него, по-ясно, по-отчетливо – и щяха да му обезпечат още малко гласове. Но нищо повече. Скука. Интересното занапред следва.
Радев не получи пропуск за Рая.
По-скоро билет за някакъв политически Джурасик парк, в който отвред ще изскачат твари, които ще се държат като изоглавени – и той ще си има работа с полит-клонинги от може би най-откачената сесия на тукашната политика.
През последните десетина години всичко минаваше през Бойко, от десетина месеца всичко минава през Радев – и евентуално той скоро ще разбере, че това не е някакво изключително преимущество.
Тепърва Радев ще би трябвало да дава отговор на доста въпроси – до момента имаше лукса той да ги задава. Други ще лудуват – основно за своя сметка, а той ще би трябвало да адвокатства за тях. Това е неизбежно, той ги изстреля в ловните им полета, те са си негови избраници.
Скоро може да се окажат и неблагодарни синковци, които са се приютили под неговия пестник, с цел да извършат преразпределение в позициите на локалните олигарси.
Изобщо не ги е грижа за някакво „ единство “ – тази мътна дума, безусловно и дефинитивно изпразнена от всякакво наличие. Не може да има „ единство “, откакто Прехода от дълго време реализира една от главните си цели – да наложи диктата на Забравата, на Заличаването.
И някакъв кирчо ли ще промени това – човек, който бърка „ честен “ с „ почЕтен “ и който принуди Радев да наруши Конституцията, с цел да се навре във Властта.
Как ще обясни/оправдае това президентът – в този момент, когато има целия разкош на втория си мандат? Или ще остави отговора си в мазето, където е скрил тайните на първия си мандат?
Има заплаха, без значение от безапелационната си победа, ненадейно да се окаже в ролята на пленник на кирчовци - и даже да се помири с това, с цел да преглътне недалновидния си избор.
Но самите те няма да го оставят на мира – до момента в който не го зарежат в комфортния миг. В изборната нощ те го поздравиха с половин уста – и то с включване от Facebook, а се очакваше да бъдат по-щедри, да тропнат най-малко едно хорце дружно с хората от Инициативния комитет, издигнал Радев.
Най-тягостният извод от балотажа: България към този момент просто не гласоподава. Това не е единствено поради предизвестената победа на Радев.
Има по-дълбоки аргументи: хората изцяло се отвратиха от нашенската политика, изгубиха дефинитивно доверието си в институциите и в първенците ни.
Нямат доверие в никого - замениха го с повърхностното, вятърничаво любознание към обществени лица, най-вече от шоубизнеса. Всичко, което е по-сложно от тъпия комизъм, създаван от малките екрани, неотложно ги отегчава и отблъсква.
Първият си мандат Радев завоюва самичък – той беше „ Внезапният воин “, както го нарекох, нямаше нищо общо с Политическата Секта, а и въобще с политиката. Сега е овъртолен напълно в нея, тъй като реши да се трансформира в неин водач. Това се заплаща.
Някои към този момент настойчиво се пробват да внушат подозрението, че е едноличен победител – поради лекотата, с която одобри празната фраза на кирчовци „ Продължаваме промяната “ и даже се подреди под опърпания им флаг.
В изборната нощ постоянно се говореше за „ промяна на поколенията “, която предпоставила триумфа на „ Промяната “. Ако е по този начин, това, за жал, е комбинирано с една нетърпима приемливост към новите лица в политиката, които надменно нарушават законите, а и са изкусни лъжци и за това има премного обстоятелства.
Но това не трогва новите генерации - омразата към ББ им е изцяло задоволителна, целият им небосвод се побира в тази ненавист.
От своя страна, кирчовци безсрамно дадоха обещание една „ Нова България “. На всяка цена запомнете това.
Някои наизвадиха баданарките и оповестиха, че „ революцията “ на Радев е приключила. Надявам се, че президента е наясно с една специфичност на тукашните социолози – някои от тях се държат като социопати с Истината.
Има и друго: в случай че Радев успее да бабува на постоянно държавно управление, ще стане ясно, че той разполага с някакви скрити благоприятни условия, отвън скромните пълномощия, които Конституцията му дава – какви ли са те?
Самият Радев се появи в една нова, сантиментална светлина, когато съобщи, че „ България излиза на нов път “.
По начало Пътят – Онзи, Истинският - е обвързван с дереджето на Народа, обаче никой не приказва за него. Всичко друго е фалш.
А и „ нов път “ с кирчовци е доста рисково заплесване - напълно различен е техният път, той няма нищо общо с разкаляното друмище, по което се тътрузи народеца, без да се усети, че са го подкарали по един кьор-сокак. Слепи/ослепени хора – по слепи пътища.
Не е по-прозорливо и „ новото потомство “, което излизало на сцената.
И какъв брой елементарно бяха размътени главите на баламите – даже крахът на Слави не им отвори очите, небрежно го не помниха, тъй като той опроверга възторжените им упования.
„ ИТН “ се оказа мода за три месеца. Изоставянето/загърбването на Слави подсказва нещо значимо за настройките на „ новото потомство “, и то напълно не е прелестно: инфантилност, податливост към мимолетни брожения, като че ли не са и чували думата „ гражданска война “, какво остава да я извършат.
„ Протести 2020 “, с изключение на, че бяха мощно надценени, само че останаха и неразгадани, да не приказваме, че така и не стана ясно, кой осигуряваше началната им сила.
Ако не престават да ги митологизират, ще им обезпечат място в тягостната Книга на Прехода, в раздела „ Фалшименто “.
В изборната нощ Нинова изреди цели, които в действителност са скъпи, даже луксозни - и от които кирчовци ще заловен морска болест, единствено до момента в който ги слушат.
Те към този момент пробутаха концепцията за лява политика с десни средства – в случай че кажем противоположното, отново няма да има смисъл.
А в тази ситуация би трябвало просто да се наблюдава придвижването от левия в десния джоб – все на един и същи панталони - на техните опекуни.
Нинова показа дълготрайни тактики за един четиригодишен мандат – вместо да се запита, дали кирчовци възнамеряват по този метод личния си живот. Впрочем, за четири месеца те реализираха много от мераците си, до момента в който бяха служебни министри.
Не наподобяват като хора, които могат да дадат толкоз доста от личното си време на една държава/кауза, техният типаж допуска бързи решения, ебеш и хвърляш…
Един от обичаните вицове на популярния футболен коментатор Мичмана/Николай Колев беше, по какъв начин някакъв сърбин се разхождал из Ню Йорк и току пред него паднала една гола жена.
Погледнал той към висините на небостъргача, откъдето се приземила дамата, и рекъл: „ Ово е стандарт – ебеш и хвърляш! “
Не гледайте прекомерно съществено на следизборните лакърдии и закани.
Любопитно е, по какъв начин ще не помнят в Българска социалистическа партия – елементарната, честната й маса – обстоятелството, че Радев преразпредели любовта си към някакви хибриди.
Това е огромният разлом и той не може да бъде неглижиран.
За това въобще не стана дума в изборната нощ, като че ли коментаторите се притесняваха от тематиката – във всеки случай, най-малко повече от самия Радев. Той разгласи едно въстание и се измъкна като Димитров и Коларов от Септемврийското въстание – те в Москва, а той – в прегръдките на някакви хамстери.
Не мога да си показва сходна доверчивост у един боен човек, великолепен авиатор – той като че ли гледаше към Българска социалистическа партия от кабината на бомбардировач – в случай че повторя един популярен лаф на Бродски.
Твърдеше се, че партиите не са в кондиция, това е реалност, обаче, в това време, се кади тамян на нещо, което даже не е партия в обичайния смисъл на думата – а някакъв кръжок по ползи.
Фокусници оферират на баламите номера, изветрели от приложимост.
Има няколко неща, на които българинът наложително се връзва – едното от тях е некрофилското му предпочитание да се доверява на трупове/временни месии.
Разпад на плануваното безпринципно съешване, избори и изгубване на новите фокусници – това е изцяло вероятен сюжет, обаче лицемерният възторг опушва всичко. Засега.
Дали това е началото на края на ГЕРБ? Равносметката на 2021 година подсказва напълно друго – една изборна победа и две загуби с незначителна, пренебрежима преднина за краткотрайни любимци. Не наподобява зле.
Не бива да се пропуща и фона, на който ще протичат новите врътни.
Радев ще излезе от краткотрайната си роля на Отмъстител, би трябвало да прибере юмрука в някой килер на президентството – и да стартира още веднъж да раздава ордени.
Това не предвещава особени главоболия за ББ – пък и синковците на Радев са задоволително обиграни. Все някак ББ ще се разбере с тях – ебеш и хвърляш, хайде – вземайте и изчезвайте.
Ами „ мафията “, която, съгласно Радев, сякаш била победена? Човек би трябвало да внимава, какви думи употребява – изключително такива като „ мафия “.
Имаме податливост да преувеличаваме и в това отношение – далавери има на всички места, и много по-сочни – Саркози и прочие
Не би трябвало да бъдем провинциално наивни – припомням си, по какъв начин се потресох, когато оповестиха, че един от най-паметните ми събеседници – Бърнард Керик, служител на реда номер едно на Америка - е махленски в далавери, когато стана министър във краткотрайното държавно управление на Ирак. А аз се заплесвах по него, виждаше ми се като един Хари Бош, фамозният детектив на Майкъл Конъли, и мисля, че той даже беше един от неговите прототипи. Изводът: да не преувеличаваме гения на нашите дребосъци, просто тук има по-големи балами, които по-яко да издоиш.
Радев ще се прибере в положението си на декор на следизборните надлъгвания.
Вече има и пукнатини в този декор – никой/отвън пет пари не дава за Юмрука на Радев, обаче репликата му за Крим незабавно ги впечатли – тя бе премислено точна и почтена. Ненужната препирня с Турция също предвещава главоболия, обаче без непотребна олелия – такива пукнатини ще има още доста, Кирчо ще ги обезпечава, без даже да се усеща.
Впрочем, той към този момент настъпи лопатата с едно непремерено изказване за Македония – не трябвало толкоз да се вглеждаме в Историята.
Правилно – по този начин би трябвало да мисли един човек, който идва от въздуха.
Ами, Радев – той по какъв начин ще преглътне дивотията на любимеца си?
Между другото, той не трябва да позволява да се направи равносметка на Служебния кабинет – станалото-станало – тъй като там имаше хора, които действаха като мелези, събрани от чарковете на Франкенщайн и барон Мюнхаузен.
А възможният постоянен кабинет на кирчовци ще бъде единственият в човешката история, за която е написана Бяла книга, преди още той да бъде основан.
Все по-дръзко се чува злокобното ръмжене на многоликата Криза: пандемия, инфлация, цените на стоките, цената на ел. силата – по какъв начин ще реагира Радев, когато/ако се окаже, че синковците му гледат в напълно друга посока?
Ще се възползва ли от умеенето си да прави лупинги – да, де, обаче те се извайват в небето, не в Блатото на политиката.
Радев не трябва да ламти и за повече власт - някаква власт би трябвало да имат идващите служебни кабинети, незнайно какъв брой на брой – а президентът да бъде в ролята на регулировчик, който да следи те да не излизат от корсета на Конституцията, както се случваше в последно време. Така е най-честно.
Най-тъпото пък, което се чу в изборната нощ, беше сравняването на кирчовците с Макрон и Ципрас.
Кога станаха калайджии, по кое време им почерня дирника.
Споменатите политици в никакъв случай не са били пришълци, които объркват още повече разбиранията за законно и нелегално - и най-много подменят визията за същински триумф.
Още две думи за „ поколенческия прелом “.
Убедихме се – във вечерта на балотажа – от шоуто на Рачков, че той върви с цялостна мощ.
Публиката беснееше и беше същински щастлива от едно „ ретро чалга празненство “– а сякаш е подготвена да прави революции и да изхвърли на бунището предходните генерации.
Хубаво ли е, да си президент и на такива революционери?
Прокапа и един любопитен въпрос: „ Ще забележим ли един нов Радев? Някои занапред го опаковат във фантазни упования.
Е, той си направи една тиха гражданска война, сглоби си втора партия, затисна в ъгъла социалистите – които след първата му победа го заплашиха с отделяне, в случай че им изневери, размаха метлата по главите на съперниците си – с една дума, самоизтегли се в една роля, която не му е предоставена от Конституцията. Но той съумя, което не е малко.
Дали ще му разрешат да повтори това? Малко евентуално.
Обобщението на Българска национална телевизия беше: „ За повторно в демократичната история на България е определен президент за втори мандат “.
Да, по този начин е - и двамата бяха социалисти, издигнати от социалисти, „ левичари “, само че от това нищо положително не последва за беднотията.
Радев би трябвало да престане да приказва за чекмеджета - гледайте към по-едрите далавери – а те са неизбежни, поради лекотата, с която се хващаме за поясите на кирчовци.
И поради това „ ебеш и хвърляш “.
Балотажът бе жертван да е отегчителен – както, прочее, и въобще президентските избори. От ГЕРБ се държаха зле с Герджиков – като че ли не знаеха какво да вършат с него. Поставиха го в ситуацията на „ Мата Хари “ – всички знаят коя е, само че никой не произнася името й.
Иначе, Герджиков се показа добре, щеше да бъде мощен противник на Радев през 2016-а година: бърза мисъл, превъзходен език, умее да полемизира – елегантно слага клопки. Сега обаче нямаше никакви шансове против днешния Радев. Беше неуместно да твърди, че е „ самостоятелен “ – като че ли единствено той вярваше в това. ГЕРБ трябваше по-здраво да се ангажира с него, по-ясно, по-отчетливо – и щяха да му обезпечат още малко гласове. Но нищо повече. Скука. Интересното занапред следва.
Радев не получи пропуск за Рая.
По-скоро билет за някакъв политически Джурасик парк, в който отвред ще изскачат твари, които ще се държат като изоглавени – и той ще си има работа с полит-клонинги от може би най-откачената сесия на тукашната политика.
През последните десетина години всичко минаваше през Бойко, от десетина месеца всичко минава през Радев – и евентуално той скоро ще разбере, че това не е някакво изключително преимущество.
Тепърва Радев ще би трябвало да дава отговор на доста въпроси – до момента имаше лукса той да ги задава. Други ще лудуват – основно за своя сметка, а той ще би трябвало да адвокатства за тях. Това е неизбежно, той ги изстреля в ловните им полета, те са си негови избраници.
Скоро може да се окажат и неблагодарни синковци, които са се приютили под неговия пестник, с цел да извършат преразпределение в позициите на локалните олигарси.
Изобщо не ги е грижа за някакво „ единство “ – тази мътна дума, безусловно и дефинитивно изпразнена от всякакво наличие. Не може да има „ единство “, откакто Прехода от дълго време реализира една от главните си цели – да наложи диктата на Забравата, на Заличаването.
И някакъв кирчо ли ще промени това – човек, който бърка „ честен “ с „ почЕтен “ и който принуди Радев да наруши Конституцията, с цел да се навре във Властта.
Как ще обясни/оправдае това президентът – в този момент, когато има целия разкош на втория си мандат? Или ще остави отговора си в мазето, където е скрил тайните на първия си мандат?
Има заплаха, без значение от безапелационната си победа, ненадейно да се окаже в ролята на пленник на кирчовци - и даже да се помири с това, с цел да преглътне недалновидния си избор.
Но самите те няма да го оставят на мира – до момента в който не го зарежат в комфортния миг. В изборната нощ те го поздравиха с половин уста – и то с включване от Facebook, а се очакваше да бъдат по-щедри, да тропнат най-малко едно хорце дружно с хората от Инициативния комитет, издигнал Радев.
Най-тягостният извод от балотажа: България към този момент просто не гласоподава. Това не е единствено поради предизвестената победа на Радев.
Има по-дълбоки аргументи: хората изцяло се отвратиха от нашенската политика, изгубиха дефинитивно доверието си в институциите и в първенците ни.
Нямат доверие в никого - замениха го с повърхностното, вятърничаво любознание към обществени лица, най-вече от шоубизнеса. Всичко, което е по-сложно от тъпия комизъм, създаван от малките екрани, неотложно ги отегчава и отблъсква.
Първият си мандат Радев завоюва самичък – той беше „ Внезапният воин “, както го нарекох, нямаше нищо общо с Политическата Секта, а и въобще с политиката. Сега е овъртолен напълно в нея, тъй като реши да се трансформира в неин водач. Това се заплаща.
Някои към този момент настойчиво се пробват да внушат подозрението, че е едноличен победител – поради лекотата, с която одобри празната фраза на кирчовци „ Продължаваме промяната “ и даже се подреди под опърпания им флаг.
В изборната нощ постоянно се говореше за „ промяна на поколенията “, която предпоставила триумфа на „ Промяната “. Ако е по този начин, това, за жал, е комбинирано с една нетърпима приемливост към новите лица в политиката, които надменно нарушават законите, а и са изкусни лъжци и за това има премного обстоятелства.
Но това не трогва новите генерации - омразата към ББ им е изцяло задоволителна, целият им небосвод се побира в тази ненавист.
От своя страна, кирчовци безсрамно дадоха обещание една „ Нова България “. На всяка цена запомнете това.
Някои наизвадиха баданарките и оповестиха, че „ революцията “ на Радев е приключила. Надявам се, че президента е наясно с една специфичност на тукашните социолози – някои от тях се държат като социопати с Истината.
Има и друго: в случай че Радев успее да бабува на постоянно държавно управление, ще стане ясно, че той разполага с някакви скрити благоприятни условия, отвън скромните пълномощия, които Конституцията му дава – какви ли са те?
Самият Радев се появи в една нова, сантиментална светлина, когато съобщи, че „ България излиза на нов път “.
По начало Пътят – Онзи, Истинският - е обвързван с дереджето на Народа, обаче никой не приказва за него. Всичко друго е фалш.
А и „ нов път “ с кирчовци е доста рисково заплесване - напълно различен е техният път, той няма нищо общо с разкаляното друмище, по което се тътрузи народеца, без да се усети, че са го подкарали по един кьор-сокак. Слепи/ослепени хора – по слепи пътища.
Не е по-прозорливо и „ новото потомство “, което излизало на сцената.
И какъв брой елементарно бяха размътени главите на баламите – даже крахът на Слави не им отвори очите, небрежно го не помниха, тъй като той опроверга възторжените им упования.
„ ИТН “ се оказа мода за три месеца. Изоставянето/загърбването на Слави подсказва нещо значимо за настройките на „ новото потомство “, и то напълно не е прелестно: инфантилност, податливост към мимолетни брожения, като че ли не са и чували думата „ гражданска война “, какво остава да я извършат.
„ Протести 2020 “, с изключение на, че бяха мощно надценени, само че останаха и неразгадани, да не приказваме, че така и не стана ясно, кой осигуряваше началната им сила.
Ако не престават да ги митологизират, ще им обезпечат място в тягостната Книга на Прехода, в раздела „ Фалшименто “.
В изборната нощ Нинова изреди цели, които в действителност са скъпи, даже луксозни - и от които кирчовци ще заловен морска болест, единствено до момента в който ги слушат.
Те към този момент пробутаха концепцията за лява политика с десни средства – в случай че кажем противоположното, отново няма да има смисъл.
А в тази ситуация би трябвало просто да се наблюдава придвижването от левия в десния джоб – все на един и същи панталони - на техните опекуни.
Нинова показа дълготрайни тактики за един четиригодишен мандат – вместо да се запита, дали кирчовци възнамеряват по този метод личния си живот. Впрочем, за четири месеца те реализираха много от мераците си, до момента в който бяха служебни министри.
Не наподобяват като хора, които могат да дадат толкоз доста от личното си време на една държава/кауза, техният типаж допуска бързи решения, ебеш и хвърляш…
Един от обичаните вицове на популярния футболен коментатор Мичмана/Николай Колев беше, по какъв начин някакъв сърбин се разхождал из Ню Йорк и току пред него паднала една гола жена.
Погледнал той към висините на небостъргача, откъдето се приземила дамата, и рекъл: „ Ово е стандарт – ебеш и хвърляш! “
Не гледайте прекомерно съществено на следизборните лакърдии и закани.
Любопитно е, по какъв начин ще не помнят в Българска социалистическа партия – елементарната, честната й маса – обстоятелството, че Радев преразпредели любовта си към някакви хибриди.
Това е огромният разлом и той не може да бъде неглижиран.
За това въобще не стана дума в изборната нощ, като че ли коментаторите се притесняваха от тематиката – във всеки случай, най-малко повече от самия Радев. Той разгласи едно въстание и се измъкна като Димитров и Коларов от Септемврийското въстание – те в Москва, а той – в прегръдките на някакви хамстери.
Не мога да си показва сходна доверчивост у един боен човек, великолепен авиатор – той като че ли гледаше към Българска социалистическа партия от кабината на бомбардировач – в случай че повторя един популярен лаф на Бродски.
Твърдеше се, че партиите не са в кондиция, това е реалност, обаче, в това време, се кади тамян на нещо, което даже не е партия в обичайния смисъл на думата – а някакъв кръжок по ползи.
Фокусници оферират на баламите номера, изветрели от приложимост.
Има няколко неща, на които българинът наложително се връзва – едното от тях е некрофилското му предпочитание да се доверява на трупове/временни месии.
Разпад на плануваното безпринципно съешване, избори и изгубване на новите фокусници – това е изцяло вероятен сюжет, обаче лицемерният възторг опушва всичко. Засега.
Дали това е началото на края на ГЕРБ? Равносметката на 2021 година подсказва напълно друго – една изборна победа и две загуби с незначителна, пренебрежима преднина за краткотрайни любимци. Не наподобява зле.
Не бива да се пропуща и фона, на който ще протичат новите врътни.
Радев ще излезе от краткотрайната си роля на Отмъстител, би трябвало да прибере юмрука в някой килер на президентството – и да стартира още веднъж да раздава ордени.
Това не предвещава особени главоболия за ББ – пък и синковците на Радев са задоволително обиграни. Все някак ББ ще се разбере с тях – ебеш и хвърляш, хайде – вземайте и изчезвайте.
Ами „ мафията “, която, съгласно Радев, сякаш била победена? Човек би трябвало да внимава, какви думи употребява – изключително такива като „ мафия “.
Имаме податливост да преувеличаваме и в това отношение – далавери има на всички места, и много по-сочни – Саркози и прочие
Не би трябвало да бъдем провинциално наивни – припомням си, по какъв начин се потресох, когато оповестиха, че един от най-паметните ми събеседници – Бърнард Керик, служител на реда номер едно на Америка - е махленски в далавери, когато стана министър във краткотрайното държавно управление на Ирак. А аз се заплесвах по него, виждаше ми се като един Хари Бош, фамозният детектив на Майкъл Конъли, и мисля, че той даже беше един от неговите прототипи. Изводът: да не преувеличаваме гения на нашите дребосъци, просто тук има по-големи балами, които по-яко да издоиш.
Радев ще се прибере в положението си на декор на следизборните надлъгвания.
Вече има и пукнатини в този декор – никой/отвън пет пари не дава за Юмрука на Радев, обаче репликата му за Крим незабавно ги впечатли – тя бе премислено точна и почтена. Ненужната препирня с Турция също предвещава главоболия, обаче без непотребна олелия – такива пукнатини ще има още доста, Кирчо ще ги обезпечава, без даже да се усеща.
Впрочем, той към този момент настъпи лопатата с едно непремерено изказване за Македония – не трябвало толкоз да се вглеждаме в Историята.
Правилно – по този начин би трябвало да мисли един човек, който идва от въздуха.
Ами, Радев – той по какъв начин ще преглътне дивотията на любимеца си?
Между другото, той не трябва да позволява да се направи равносметка на Служебния кабинет – станалото-станало – тъй като там имаше хора, които действаха като мелези, събрани от чарковете на Франкенщайн и барон Мюнхаузен.
А възможният постоянен кабинет на кирчовци ще бъде единственият в човешката история, за която е написана Бяла книга, преди още той да бъде основан.
Все по-дръзко се чува злокобното ръмжене на многоликата Криза: пандемия, инфлация, цените на стоките, цената на ел. силата – по какъв начин ще реагира Радев, когато/ако се окаже, че синковците му гледат в напълно друга посока?
Ще се възползва ли от умеенето си да прави лупинги – да, де, обаче те се извайват в небето, не в Блатото на политиката.
Радев не трябва да ламти и за повече власт - някаква власт би трябвало да имат идващите служебни кабинети, незнайно какъв брой на брой – а президентът да бъде в ролята на регулировчик, който да следи те да не излизат от корсета на Конституцията, както се случваше в последно време. Така е най-честно.
Най-тъпото пък, което се чу в изборната нощ, беше сравняването на кирчовците с Макрон и Ципрас.
Кога станаха калайджии, по кое време им почерня дирника.
Споменатите политици в никакъв случай не са били пришълци, които объркват още повече разбиранията за законно и нелегално - и най-много подменят визията за същински триумф.
Още две думи за „ поколенческия прелом “.
Убедихме се – във вечерта на балотажа – от шоуто на Рачков, че той върви с цялостна мощ.
Публиката беснееше и беше същински щастлива от едно „ ретро чалга празненство “– а сякаш е подготвена да прави революции и да изхвърли на бунището предходните генерации.
Хубаво ли е, да си президент и на такива революционери?
Прокапа и един любопитен въпрос: „ Ще забележим ли един нов Радев? Някои занапред го опаковат във фантазни упования.
Е, той си направи една тиха гражданска война, сглоби си втора партия, затисна в ъгъла социалистите – които след първата му победа го заплашиха с отделяне, в случай че им изневери, размаха метлата по главите на съперниците си – с една дума, самоизтегли се в една роля, която не му е предоставена от Конституцията. Но той съумя, което не е малко.
Дали ще му разрешат да повтори това? Малко евентуално.
Обобщението на Българска национална телевизия беше: „ За повторно в демократичната история на България е определен президент за втори мандат “.
Да, по този начин е - и двамата бяха социалисти, издигнати от социалисти, „ левичари “, само че от това нищо положително не последва за беднотията.
Радев би трябвало да престане да приказва за чекмеджета - гледайте към по-едрите далавери – а те са неизбежни, поради лекотата, с която се хващаме за поясите на кирчовци.
И поради това „ ебеш и хвърляш “.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ