Първият лицензиран футболен мениджър у нас още от 1994 г.

Първият лицензиран футболен управител у нас още от 1994 година Лъчезар Танев даде изявление за предаването " Това е България " на Радио " Фокус ". Агентът стартира с носталгичното самопризнание, че е имал шанса и  щастието да работи с доста положителни футболисти, български и освен. И в действителност е имало добър материал и класа, особено за нашите играчи, което е улеснявало работата му.

Чух дотук най-важното - говорите в минало време, " имаше ". Сега би трябвало да кажете...

- Ами като съпоставяне - да. В съпоставяне с това, което имахме преди 10-15 години и повече, качеството не е същото. За да не е същото, има доста основни аргументи. Да се надяваме, че с времето ще имаме нужния материал. Не е толкоз значимо дали Лъчезар Танев и неговите компании ще имат играчи на високо равнище, колкото нашият футбол да е на високо равнище и нашите национални тимове да се показват по-добре.

Казвали сте, че подготовката, която водят българските тимове, не е естествена, тъй като още преди началото на сезона има доста контузени. Първенството още не е почнало, а има толкоз доста контузени играчи. Тичат по плажове, балкани и правят какви ли не още идиотщини. Достатъчно готови ли са треньорите? Защото знаем, в Испания, където вие работите и живеете от дълги години, се стартира от детско-юношеската школа.

- Ами от там се заочва образуването на играчите, методът на възприемането на играта, боравенето с топката и сръчностите. Те се създават сред 10 и 16 години, даже малко по-рано от 10. Начинът на работа е доста значим с тези деца. Там се работи доста динамично. Набляга се на умелост, на сръчност, в придвижване, на скорост. Иначе в случай че приказваме за подготовката на професионалните тимове, там към този момент всеки треньор би трябвало да е наясно по какъв начин ще я организира. От доста години, и освен в Испания, се натъртва на подготвителния интервал на първо място с извършения с топка. Тези сухи тичания, които ние сме ги правили, убийствени, преди повече от 20-30 години, последователно изчезват от подготвителния интервал. Ти отново можеш да си динамичен, да сменяш ритъма, да тичаш избрани дистанции, само че всичко се прави с топка. Поне това е най-много испанският метод на подготовка.

Тактическата просветеност на футболистите и интелектът ли са въпреки всичко едни от най-важните качества, с цел да е готово едно момче да премине в огромен западен тим, където в действителност вие може да го пласирате?

- Говорим за цялост от качества, не е единствено... Хубаво е да има разсъдък, тъй като по-лесно ще възприемат това, което им се изяснява. Трябва да има в актуалния футбол нужната скорост, динамичност, физика и в случай че има естественото възприятие да играе с топката, възприятието към топката, към обстановката - тези неща, те се усъвършенстват, само че един добър футболист се ражда с техническите качества, с това, което споделих. Сега физически, тактически, някои неща могат да се усъвършенстват доста, само че това, което генът ти е дал - да усещаш позицията, да усещаш обстановката, да знаеш по какъв начин да боравиш, по какъв начин да поемеш една топка, по какъв начин да я поведеш, това са неща, които се доусавършенстват, само че би трябвало да ги имаш. Затова не всички са футболисти на тоя свят. Затова не всички са положителни публицисти на тоя свят. Затова не всички са положителни шефове, или каквото щете.

Или ръководители на клубове.

- Ръководители, политици и каквото щете.

Последният ви трансферен удар на 16-годишния Мартин Георгиев от " Славия " в юношеската групировка на " Барселона ".

- Има млади играчи, които заслужават внимание. Мисля, че в " Славия " и " Левски " (б.а. диалогът се организира преди отсрочения мач сред " Славия " и " Левски " от Първа лига) се работи сносно с младите футболисти и неслучайно съумяват да пласират или имат шансове да трансферират играчи отвън България. Смятам, че колкото по-добри играчи имаме и те съумеят да се научат в западните шампионати, тоба би помогнало да се вдигне равнището и на националните ни тимове във всички възрасти. Така че с изключение на работата по клубовете, доста е значимо и самото разбиране на нещата от играчите и от техните най-близки. Хем би трябвало да имаш нужните упоритости, като младо момче да се реализираш, да успееш, да мечтаеш, хем фамилията не би трябвало да е прекомерно нетърпеливо за огромните изяви. Нещата се случват малко по малко, с нужното самообладание, съвестност и това фамилно успокоение е доста значимо да го има едно момче, да не усеща тежестта на прекомерното предпочитание на родителите той да стане звезда.

И фамилията в другия му тип - припомням си, че в едно изявление Ван Бастен беше споделил, че Силвио Берлускони ги е карал да подписват формален цивилен брак с приятелките си, с цел да станат хора и да станат постоянни и положителни в работата си. Има ли го и това?

- Сега времената се трансформираха доста. Младите хора имат други визии за живота. Много повече са отзивчиви футболистите в най-различни обществени мрежи. Трудно може да съпоставяме времената. Аз мога да приказвам за нас, че сигурно да имаш една сериозна връзка в по-млади години спомагаше значително най-много за концентрацията, метода на живот, дисциплината - най-малко по този начин беше при нас. Така че надали има някаква рецепта за това нещо, само че сигурно една сериозна връзка най-малко те кара да стоиш по-редовно у дома, да си почиваш, което е доста значимо за един състезател.

С децата, със брачната половинка обсъждали ли сте вид да се завърнете в България и да се заемете с Българския футболен съюз, където все нещо не става както би трябвало, все има някакви несъгласия. В момента има борба. Близък сте и с Мартин Петров - ваше момче, непосредствен сте и с Боби Михайлов. Идвала ли ви е тази концепция вие да поемете нещата?

- Ами, в случай че би трябвало да съм прям, замислял съм се. Доста хора ме подтикват. Не знам точния отговор. Сигурен съм за себе си, знам какво би трябвало да се направи. Това съм на 100% сигурен. Дали ще съумея, в случай че съм на този пост, не мога да подсигурявам и няма кой да подсигурява. Но сигурно съм наясно какви неща липсват и какво би трябвало да се направи. Също съм наясно, че почва да ми поомръзва, не да ми поомръзва, не е думата, само че би трябвало да направя нещо може би по-съществено. Кое е по-същественото - аз запознат съм футбол и това, което ти казваш, или да съм президент на футболен клуб. Защото мисля, че и в двете позиции опитът ми и знанията ми разрешават да знам какво би трябвало да се направи. Друг е въпросът, че би трябвало да изляза от зоната на комфорт.

Аз даже не пребивавам в България. Не мога да кажа къде съм повече. Ако бях може би по-млад, с повече сила, само че към този момент човек на края на 50-те години стартира да се поуспокоява, да става по-лежерен. И това е едно от нещата, които ме попречват. Другото е, че на сина ми му трябват още няколко години с хората към него.

Да поеме бизнеса?

- За да съм спокоен на 100%. Момчето се оправя сносно. Между другото, това лято - да го похваля, да употребявам тук опцията, направи два свои прехвърлянето. Трансферира едно момче от втория тим на " Барселона " в " Андерлехт ". И едно момче, което е познато в България - Аласана Мане, играеше известно време в Етър (Велико Търново), няколко години игра в " Гурник ", той също е младеж на " Барселона ", отиде в датския " Одензе ". Той полека-лека към този момент навлиза в нещата и може би след две-три години ще е изцяло подготвен да поеме целия бизнес.

Значи след две-три години, в случай че няма някакъв катализатор на процесите, отново да ви запитвам за президента на Българския футболен съюз?

- Ами не знам, то това нещо може да се случи и в идващите месеци, може в никакъв случай да не се случи. Това, че съм другар и с едните хора, и с другите...  Когато приказвам и подлагам на критика, се стремя да подлагам на критика положително. Казвам какви са проблемите на българския футбол. Не окачествявам индивида, персоната. Не приказвам този е подобен, оня - онакъв. Казвам какъв е казусът на нашия футбол, а за какво се е стигнало до такава степен - всеки може да си отговори. Така че ние в България не сме привикнали да дискутираме, ние в България не се изслушаме, ние в България мислим, че най-правият съм аз, ние в България нямаме тая приемливост, ние нямаме просвета на взаимоотношения. Затова виждаме и всичките тия циркове, които се разиграват в българския футбол. Това е въпрос на просвета, въпрос на взаимоотношения, въпрос да виждаш нещата в напредък, в бъдеще. Така че най-лесното тук е да кажат: " А, тоя е зложелател ". Абе, Господи, какъв зложелател съм аз?! Аз не водя война с никой. Аз желая да има по-добър футбол, а по-добрият футбол минава през няколко доста значими неща - да си оправим детско-юношеската школа, а тя няма да се оправи, в случай че нямаме положителни треньори навсякъде. Тепърва би трябвало да бъдат подготвени. Нашият професионален футбол няма да се оправи, в случай че не се откъсне от Футболния съюз, само че като виждам нашата Лига, където са клубовете, не съм огромен оптимист.

Сега нали има ново управление на Футболната лига.

- То ще бъде същата заспала формула. Клубовете не демонстрират интерес да поемат нещата в свои ръце.

А клубовете за какво не играят дружно?

- Защото това, което споделих доскоро, е годно и за тях. Няма доверие, няма връзка. Значи може действително " Реал " (Мадрид), " Барселона " и " Атлетико " (Мадрид) дълги години дружно с всички останали тимове да са равнопоставени и да имат една мощна лига. Между другото, да ви кажа - от шест години, в случай че не се неистина, може да греша, телевизионните права на шампионата в Испания се продават в група, всички тимове.  Преди това всеки един тим продаваше настрана. Откакто се продават дружно телевизионните права, както по принцип е в България, само че нещата са извънредно размити тук и погрешно направени, това е доста дълга тематика, откогато продават, с 50% се качиха приходите на всички клубове в Испания. Т.е. клубовете би трябвало да знаят какво, аджеба, вършат, или техните притежатели във футбола, каква е тяхната цел, желаят ли да имат по-добро развиване, повече финанси. И това нещо се дискутира в една Лига. Обаче тук по този начин е обърнато всичко с краката нагоре, всеки тича във Футболния съюз.

Достатъчно грамотни ли са тук по тематиката " ефирен прозорец "? Говорила съм с господата Валентин Михов и Краси Гергов още преди 10 години. Знаят ли що е то " ефирен прозорец "?

- Те двамата особено схващат от това нещо. Тук въпросът е, че то не е единствено за телевизионните права. Самите клубове не желаят да вземат нещата, както са в огромните европейски шампионати, в свои ръце - да управляват шампионата, да се грижат за телевизионните рекламни права. Федерацията би трябвало да си гледа Купата на България, националните тимове, развиването на аматьорския футбол, включително детско-юношеския футбол главно. Това са безусловно измислени неща, направени, които ние просто би трябвало да ги копираме и да ги вършим по най-хубавия метод. Но клубовете хленчат и плачат непрекъснато, че нямат пари, а в това време никой - дублирам го за хиляден път, никой не зададе въпроса на Футболния съюз: " Абе за какво сте продали всичките типове артикули на една телевизия? "

Абсолютно разнообразни артикули, откъдето могат клубовете да набират доста повече средства. В една телевизия са отишли правата за Първа лига и Втора лига, правата за Купата, и правата на името на Лигата, и правата на името на Купата. Вие разбирате ли какъв парадокс е това?! Това, като го споделям, хората не могат да повярват, че това е допустимо да се случи. Т.е. самите клубове си драпат ухото и викат: " Ами ние нямаме средства, ние нямаме пари ". Ами вие попитахте ли веднъж: " Абе по какъв начин сте продали тия права, бе господа, Футболен съюз? Защо сте ни лишили от спомагателни средства? " Всеки може би се тормози, трепери да не му изпратят съдията на идващия ден и да го накаже.

Трябва ли Футболният съюз в този момент и за телевизионни права, и за всичко, което обсъдихме, да се хване в ръце и да си прави работата, или да я сдава тази власт?

- Хубаво би било тези момчета, които претендират за властта, да имаха някакъв управнически опит. Това е най-хубавият вид. Със сигурност нещата би трябвало да се трансформират по някакъв метод във Футболния съюз. Като виждам тези хора, които са сега, просто нямат тая мисъл, нямат тая мисъл или не могат, или са до известна степен подвластни, с цел да не могат...

От кого, от какво?

- От кого - в този момент, като споделям някои неща, аз би трябвало да ги потвърждавам. Да се сещат хората. Значи има нещо, което ги стопира. Защото ще ти кажа нещо друго - Боби Михайлов е извънредно образован човек и с доста потенциал. За да не прави някои неща, повода не е неговата неспособност да ги прави. Значи има нещо друго, което не му разрешава да работи свободно и да взима решения, безусловно кардинални. Той има потенциала да взима кардинални решения и да трансформира нещата. Защо не го прави - не знам. Може би той би трябвало да отговори. Но той е тъкмо в годините, в които има най-вече опит. Би трябвало да е безусловно самостоятелен. Говорил съм ги тези неща с него стотици пъти, той е наясно. Тук е въпросът да бъдат приложени.

И какво споделя, като ги коментирате даже в персонален диалог?

- Каквото и да споделя, то си остава сред нас. Но отново споделям, той има нужния потенциал. Той няма нужния потенциал на хора, които работят към него, като се изключи един извънредно добър ход, който направи в последните години - назначи Георги Иванов-Гонзо за шеф на националните тимове. Това е може би едно от най-правилните му решения в последните години. И за какво? Аргументирам се: първо, Георги Иванов е честно и правилно момче. Той е бил мой футболист. В целия му футболен живот като професионален футболист аз съм му бил сътрудник. И не го споделям поради това, че съм му бил сътрудник. Аз го познавам доста добре. Той е честен и желае да работи. Мисля, че има потенциал и благоприятни условия. Наясно е. Работил е по клубовете, т.е. има всички предпоставки Гонзо да свърши една добра работа. Как ще се пребори със заспалостта там и с инертността, той си знае. Но сигурно Боби Михайлов направи един доста добър ход с това нещо. Ако направи още един добър ход, до две-три години...

Какъв оферирате?

- До две-три години да помогне на клубовете да схванат и да им даде шанса да си управляват шампионата, и да си вземат решение нещата с телевизионните права и рекламни, тъй като това са пари главно за клубовете. Това му е още един добър ход. И по този метод той ще покаже, че някои неща се трансформират.

Като се видите с Георги Иванов, вие казвате ли му: " Отивай, чукай на Спортното министерство, на вратата на Финансовото министерство ". И що се отнася и до стадиона, и за всичко, и за националния тим, и за БФС, и за клубовете въобще, или всичко е орел, рак и щука?

- На това равнище Министерски съвет, министър-председател, министър на финанси, министър на спорт би трябвало да отиде президентът на Футболния съюз. Но президентът на Футболния съюз би трябвало да има чиста физиономия. Като отиде там, още с влизането хората да са уверени, че неговите цели не са користни, че неговите претенции са за положителното на българския футбол. Това е посланието, което би трябвало да носи президентът. Зад гърба му би трябвало да има един добър екип от хора, които да създадат нужните презентации. И защото футболът е един обществен феномен и колкото и да се пробват да го загърбват политиците, както го загърбват, по този начин тичат да флиртуват с огромните агитки на футболните клубове, нали?

Значи в един миг имат потребност от тези хора, в различен миг загърбват клубовете. Така че когато тия неща са безкористни, когато се изясняват вярно, когато имаш една добра презентация, една стратегия, аз съм уверен, че всеки министър-председател, всеки министър на финансите и всеки министър на спорта ще огледа съществено и ще оказват помощ финансово и организационно на българския футбол. Но за това нещо се изисква една сериозна работа от страна на Футболния съюз, която да покаже и убеди тези хора на това равнище в страната, че нещата могат да се получат.

Тези хора на това равнище вижте какъв брой постоянно се сменят - Красен Кралев, Радостин Василев, Весела Лечева, като всеки търси другият къде е сбъркал, какво е направил, къде е гонил користните си цели. И единствено за такива престрелки става въпрос, нищо всъщност.  

- Това са неща, които ние не може да ги направляваме. Хубаво, по този начин е, това усложнява нещата, само че ти, когато си подготвен и когато нещата са ясни, точни, който и да е на власт, ще ти бута плана, ще го тика, както се споделя, ще направи всичко допустимо тия неща да се случат. Дори да се сменят, даже да се сменят министрите. Той ще стои там този план и хората ще са уверени, че това са хубави неща

Кажете ми за тима, за който и вие сте създали толкоз доста, и той - толкоз доста за вас. На мен ми е мъчително. Аз съм от " Левски " - споделям си, имам обаче ужасно доста другари от ЦСКА. Мъчно ми е като виждам едното ЦСКА, другото ЦСКА. Или отиват митове, отива Ради Здравков, който е вкарал тоя неповторим гол на Байерн ", отиват Емо Бучински и стартират да ги псуват, да ги плюват. Това са доста грозни неща. Защо я докарахме до там?

- За мен ЦСКА е тимът, който играе на " Народна войска ", и да не кажа тимът, само че то е ясно кой даде парите - притежателят, който купи емблемата на клуба. Това бяха много пари, само че аз считам, че това беше един добър ход на Гриша Ганчев, до известна степен да понижи всевъзможни спекулации кое е ЦСКА. Значи направи си труда и закупи емблемата, съумя да задържи тима на " Армията " - за мен това е ЦСКА. Обаче не виждам като врагове другото ЦСКА. Да, може би един човек, който е огромен цесекар, като Цветомир Найденов, който също желае да се покаже във футбола. Може би, някои споделят, егото му е допълнително - ами ОК, само че той също прави някакъв план. Тук въпросът е, че публиката и обществеността демонстрира кое нещо го приема за същинско. Малко тъжно е да има две ЦСКА. Така е. Аз разбирам и моите сътрудници, които по някакъв метод би трябвало да устоят фамилии и да работят нещо. Не знам. Аз персонално - не че не почитам това, което вършат в ЦСКА1948, аз персонално не бих отишъл.

Това е моя персонална позиция. Но не упреквам другите. Не би трябвало да ги заклеймяваш. Това са футболисти, които са дали доста на ЦСКА в годините. Не може да хвърляш стотинки или да пикаеш върху тях на плочите - ами и пикаеш върху историята, бе, момче жалко, което си отишло на " Армията " и правиш тия нелепости. Така че би трябвало да се почита решението на тия хора. Да, за мен множеството не ги одобрявам. Аз персонално за Стойчо Младенов не одобрявам, че трябваше да отиде, и съм му го казвал персонално преди да отиде. Така е решил. За мен той е един от най-големите знаци на ЦСКА.

И той допускам ви сподели същото - че би трябвало да храни фамилията.

- И на всичкото от горната страна, допускам, не му е финансов казусът, защото той имаше сполучлива кариера - хайде, като футболист не се печелеха пари, само че като треньор имаше една сполучлива кариера. Така че това е опрощение с потребността от работа. Не го виждам. Пак, аз почитам решението му, по този начин е решил. За мен той не е зложелател, само че мисля, че той трябваше да остане на равнището, на което е. Има няколко имена, които значат доста, но доста значат за ЦСКА, като почнем от Симолията, Божков, Иван Колев, Димитър Якимов, Димитър Пенев, Жеков, Стоичков, Стойчо Младенов - това са хора, които са знаци, те са благосъстоянието на историята. И тези хора би трябвало доста да внимават на такова равнище какви дейности вършат, тъй като с това култивират, с това възпитават, със своите дейности. Така че моето мнение е това. Но никога аз не ги жигосвам като тези, които са отишли да работят там.

Съдийството в България, господин Танев, за какво доста хора споделят, някои клубове - и с съображение, че съдийството у нас не е както е съдийството в чужбина, ВАР-ът ни не е същият ВАР. Имам доста другари съдии, работим дружно от доста години. Защо се получава по този начин?

- Не желая да разясня тази тематика, просто ми е неприятно. То е ясно за какво - получават се някакви указания, в случай че искаш да бутнеш някой тим, да му окажеш помощ, му помагаш. Защо - не желая да изпадам в тия локални такива...

Другата конспирация: меко казано, " Левски " и Българският футболен съюз не се схващат доста. В момента там са мощни персони - Сираков, Боримиров, Иво Ивков, които го познава цялата УЕФА, какъв брой години е бил там, в арбитража.

- Не ми се желае да засягаме тия тематики. Аз мога да кажа, че " Левски " направиха някои доста положителни неща и може би ще създадат най-хубавото нещо в идващите месеци. Първо, " Левски " от доста години получи някаква самостоятелност, същинска, с шанса, който стана стичане на събитията, само че се получи опция акциите да бъдат в един същински левскар с поддръжката на почитателите. Успяха да създадат доста значим ход с привличането на Станимир Стоилов, който ход взема решение освен спортно-технически проблеми, само че дава една единодушие на цялата левскарска общественост. Така че той, резултатът, не е единствено спортно-технически, той е прочувствен, доста огромен. Оттам нататък нещата потеглят в добра посока. Имам визия кои са " Sport Republic " - това е спортният фонд, който е закупил " Саутхемптън " и има желание да закупи и " Левски ". Това са съществени хора, които в действителност ще влагат съществени средства, което в края на краищата е хубаво за нашия футбол. Хубаво е да има една огромна конкуренция. Дай Боже да има хора с благоприятни условия, тъй като в края на краищата, с цел да се получава добър артикул, то не е единствено въпрос на познания, то е въпрос и на финанси.

Моделът " бащицата ", който толкоз години, десетилетия в България доминираше...

- Ама то няма по какъв начин да го няма, той отново ще продължава. Ние сме го нарекли " Бащица ". Ние нямаме, Томас Лафчис го сподели преди няколко дни, икономическата опция в България и база да се устоят независимо клубовете, както примерно в Испания има четири клуба, които не са акционерни сдружения. Да не изяснявам - имали са опцията да останат такива, да не са акционерни. Това са " Барселона ", " Реал " (Мадрид), " Осасуна " и " Атлетик " (Билбао). Т.е. тези клубове могат да се развиват, тъй като там има ужасно доста пари от телевизия, там има ужасно доста пари от билети, там има ужасно доста пари от спонсорски контракти, от мърчъндайзинг и от всевъзможни такива неща. Т.е. ние нямаме икономическата основа да може един клуб като " Левски " или ЦСКА да е на цялостна самоиздръжка, т.е. да живее единствено от директните доходи от футбол и да се бори за първото място. Не споделям, че е невероятно, само че е доста мъчно. Трябва една липса на средства, които не ти ги дава икономическата база в страната. Тази разлика от 20-30% в бюджета би трябвало да я покрие притежателят. Така че този модел ще продължава, до момента в който заплатата е 800 лева, до момента в който пенсиите са такива, каквито са сега. Докато пенсиите са ниски, до момента в който заплатите са ниски, до момента в който вътрешният брутен артикул е невисок, то няма от кое място ти да се самофинансираш толкоз доста, с цел да се бориш против един подобен сериозен план, какъвто е " Лудогорец ". Това е истината.

За неприятно или за положително, ние сме на такова геополитически, чисто географско място, че сега при тая геополитическа върхушка, която безусловно се завихря, какво очаквате и в стопански проект, по какъв начин ще повлияе на вашия бизнес?

- В стопански проект проблеми има цяла Европа. В отстояването на позиции ние сме доста лабилни и непостоянни и това го демонстрира историята ни. С какво усещане оставам, жестоко казано: ние желаеме да използваме опциите и богатството на западноевропейската народна власт и средствата, само че желаеме ментално да си останем източни хора. Ако може един човек да ни споделя какво да вършим, в случай че може да не сме изобретателни, в случай че може нещата да са направени в една скица и аз да си ходя по тази схемичка, и да си прибирам каквото ми е на мен. Ние нямаме възприятието за независимост, за социална отговорност. Това възприятие на нас като българи ни е доста притъпено. Аз имам възприятието, че ние се радваме да има еднолични притежатели на страната, които да ни споделят какво да вършим, и ние по този начин да се гушим, и дай да караме по този начин, както те споделят, и да не сътворяваме проблеми. Ние сме хора с едно такова леко раболепно отношение към всичко, гледаме да не сбъркаме, я по-добре да си траем. А в този момент, сега животът изисква ясни позиции. Такива позиции би трябвало да имат нашите политици, би трябвало да имат отговорност и би трябвало да взимат решения, които може би не са най-популярни, само че ги изискват събитията и времето, в което живеем. Аз не виждам това нещо. В малко хора го виждам. И давам един образец. Може ли в Испания в този момент последното гласоподаване на трето място по гласове е една партия, която желае България да излезе от Европейския съюз? Някой замислял ли се е върху този парадокс? Какво мислене имаме даже и българите, които са в Испания! Не е измислено по-добро нещо от демокрацията, тя не е съвършена, само че живееш общо взето в една страна, в която ти се пазят същински правата, работиш, печелиш някакви пари и в това време гласуваш за партия, която желае да те изкара от там, където си ти сега. Виж каква нация сме! В края на краищата, какво желаеме ние, наясно ли сме? Не знам какъв различен образец да ти дам. Пазим се, страхливи сме общо взето. Не сме огромни смелчаци. Всеки се избавя поединично. Пак споделям, рядко може да се види зад някаква тематика да има огромна социална поддръжка. И религия ли загуби обществото - може би и това към този момент. 30 години чакаме някои по-добри неща. Не че не се движат, само че прекомерно постепенно. Да не изпадам допълнително политически разбори, само че това е моето мнение. Трябва да имаме отношение, би трябвало да гласуваме. Аз имам познати, които не гласоподават и разясняват. Аз им споделих: " Нямаш право да приказваш, нямаш право на мнение. Не ми философствай! Иди и гласувай, и ще уважа твоето мнение, и ще разисквам ". Но първият ми въпрос е: " Ти гласоподава ли? Не, но... Ами като е " не " - трай си и не ми коментирай ".

Горд дядо сте на цели четирима внуци...

- Ами, да, в действителност, гордея се. Имам шанса да съм, мисля, млад дядо и да се веселя на тях, дай боже дълги години. Да се надяваме, че те са артикул на едни свестни родители, бих споделил умни родители. Би трябвало и те да станат такива. Естествено, възпитанието е значимо. Когато са у дома и по този начин се случва да приказваме на български език. И четиримата схващат, приказват го почти добре, като изключим най-малкия, който е на годинка и 4 месеца, още не е проговорил. Но аз държа на българщината. И аз, и жена ми. И нещо забавно - тримата внуци, които приказват, двете девойки и по-голямото момче, сред тях си приказват на български. И ужасно се нервирам, като виждам в чужбина по какъв начин българи приказват на децата си на испански език или на британски, сякаш имат някакво терзание от това да кажат, че са българи. Не ги разбирам тия неща, не мога да ги приема.