Соня Йончева пя под проливния дъжд във Варна
Първият концерт на оперната прима Соня Йончева в морската ни столица Варна в края на август, бе придружен от пороен дъжд, гарниран със светкавици и гръмотевици. Оперната церемония с присъединяване на световноизвестното сопрано бе кулминационната точка на XIV издание на фестивала „ Опера в Летния спектакъл “ и негов заслужен край.
Предвид рисковите метеорологични условия феновете станаха очевидци на малко по-съкратен вид на огромно замисления концерт, с който Соня Йончева дебютира на варненска сцена. И тя, и сътрудниците й мецосопраното Валентина Куцарова, тенорът Милен Божков и баритонът Пламен Димитров, както и оркестрантите от Държавна опера – Варна, отпред с диригента Кръстин Настев, резервираха изумително хладнокръвие и демонстрираха гений и професионализъм под разплаканото и раздирано от мълнии небе.
Заради неприятното време квалифицираният от режисьорката Сребрина Соколова мултимедиен театър, с движещи се надписи над откритата лятна сцена, бе навреме трансформиран при монтажа на преносима покривна структура – за оркестъра и солистите.
Лятната стихия стартира часове по-рано, като малко преди оповестения начален час пороят поутихна, а по-късно се развихри с нова мощ, минути преди началото на Оперната церемония. Увити в дъждобрани и с чадъри, множеството фенове заемаха местата си, питайки се дали въпреки всичко прокламираният величествен концерт ще се състои. Малко преди бурята още веднъж да се развихри с цялостна мощност, на сцената се появи самата Соня Йончева, съпроводена от диригента Кръстин Настев, който е неин съученик от Музикалното учебно заведение в Пловдив, и Летният спектакъл избухна в бурни овации, които бяха по-силни от гръмотевиците, раздиращи навъсеното небе в този миг. Ариите, които Соня Йончева извърши, като че ли звучаха в унисон с естествената буря. Бурята от своя страна придаваше мистични нотки на впечатляващите осъществявания на певицата.
Публиката в дъждовната буря като че ли се сля с музикалните произведения в красивата интерпретация на оперната прима. Пороят и непрестанните мълнии обаче се оказаха безсилни да заглушат музиката. В името на изкуството множеството фенове също философски стояха под намерено небе в Летния спектакъл. Тези, които останаха до края на двучасовата Оперна церемония, изживяха самобитен катарзис в унисон с оперните арии, които звучаха от сцената. Светкавиците, озаряващи ефектно нощното небе, се оказаха част от непредвидена сценография и постановка, само че се вписаха по неповторим метод в осъществяванията на артистите. Несъмнено мощната лятна стихия изтеза солистите, само че те пък демонстрираха, с изключение на гений, и мощ на волята и темперамент.
Публиката от своя страна възнаграждаваше превъзходните им осъществявания с бурни овации и крясъци.
Автор: Уикенд
