Варна и феновете на Черно море заслужават отбор, който се бори за слава
Първите шест кръга – четири победи, две равенства, нито една загуба. С втората най-хубава отбрана и без нито един път да бе изоставал в резултата Черно море делеше върха в Първа професионална лига.
Началото на сезона бе съвършено за Георги Иванов и неговите „ моряци “. Този път той бе направил селекцията, а опитните Орлин Старокин, Мариян Огнянов, Александър Александров, Георги Божилов и Атанас Зехиров, дружно с младите Илияс Хасани и Цветелин Чунчуков даваха вяра, че историята няма да се повтори. Няма да се повтори мощният старт от предишния сезон, когато варненци в последна сметка стигнаха до Топ 6, единствено с цел да инкасират проваляне след проваляне на финалната права от акцията.
Всичко изглеждаше наред до конфликта със Септември във Варна. Черно море навлезе в тази среща в ролята на безспорен любимец против тим, който бе изгубил пет от първите си шест мача след промоцията си в елита. Изведнъж обаче „ моряците “ се озоваха с човек по-малко на терена и с два гола пасив. Те не се отхвърлиха, понижиха изоставането си, а два гола незаслужено им бяха анулирани поради несъществуващи засади, с цел да се стигне до крайното 1:4 и тук някъде нещо се счупи. Счупи се и към момента не е поправено. Пет провали и реми в идващите шест мача, в това число и ранно отпадане за Купата, след което Георги Иванов подаде оставка.
В пет следващи кръга варненци не вкараха нито един гол и обещаващото начало бързо се сменено с следващото отчаяние. Да, сигурно не помогнаха травмите на Витиня, на Георги Божилов и Чунчуков, само че се очакваше Черно море след интензивността си на трансферния пазар през лятото да може да компенсира тези неналичия. Та неналичията не бяха обезщетени и макар подобрението при гостуванията при Емануел Луканов, нещата на „ Тича “ остават трагични. Без триумф вкъщи от края на юли насам или от първото домакинство на „ Тича “ през сезона, когато с голяма доза шанс бе надвит Дунав. Повече от четири месеца без победа пред личните си почитатели – форма, която дава сладкодумен отговор на въпроса за какво Черно море напусна Топ 6.
Жалко – тъпо, че още една година ще гледаме още от същото. Отборът, който донесе толкоз наслада на почитателите си през май 2015-а, в този момент е бледа сянка на самия себе си. Корабът от дълго време е оставен да се носи по течението. Липсва упоритостта, липсва визията, липсва даже в случай че щете борбеността, оня биткаджийски дух, който направи „ моряците “ един от най-страховитите противници в елита – помните ли, че не толкоз от дълго време „ Тича “ бе непревземаема цитадела, а в този момент, макар промената визия, разбирайте новото тревно покритие на терена и чаканото като безоблачен лъч през зимата осветяване, крепостта наподобява срутена и всеки идва и си потегля с трите точки.
Това е Варна, град, в който футболът е метод на живот, град, в който цяла седмица се приказва за миналия мач и се чака идващият. Град, който заслужава да има мощен тим, тим, който се бори за популярност, тим, който да радва почитателите си по този начин, както ги зарадва към този момент преди повече от две години, те го заслужават...
Началото на сезона бе съвършено за Георги Иванов и неговите „ моряци “. Този път той бе направил селекцията, а опитните Орлин Старокин, Мариян Огнянов, Александър Александров, Георги Божилов и Атанас Зехиров, дружно с младите Илияс Хасани и Цветелин Чунчуков даваха вяра, че историята няма да се повтори. Няма да се повтори мощният старт от предишния сезон, когато варненци в последна сметка стигнаха до Топ 6, единствено с цел да инкасират проваляне след проваляне на финалната права от акцията.
Всичко изглеждаше наред до конфликта със Септември във Варна. Черно море навлезе в тази среща в ролята на безспорен любимец против тим, който бе изгубил пет от първите си шест мача след промоцията си в елита. Изведнъж обаче „ моряците “ се озоваха с човек по-малко на терена и с два гола пасив. Те не се отхвърлиха, понижиха изоставането си, а два гола незаслужено им бяха анулирани поради несъществуващи засади, с цел да се стигне до крайното 1:4 и тук някъде нещо се счупи. Счупи се и към момента не е поправено. Пет провали и реми в идващите шест мача, в това число и ранно отпадане за Купата, след което Георги Иванов подаде оставка.
В пет следващи кръга варненци не вкараха нито един гол и обещаващото начало бързо се сменено с следващото отчаяние. Да, сигурно не помогнаха травмите на Витиня, на Георги Божилов и Чунчуков, само че се очакваше Черно море след интензивността си на трансферния пазар през лятото да може да компенсира тези неналичия. Та неналичията не бяха обезщетени и макар подобрението при гостуванията при Емануел Луканов, нещата на „ Тича “ остават трагични. Без триумф вкъщи от края на юли насам или от първото домакинство на „ Тича “ през сезона, когато с голяма доза шанс бе надвит Дунав. Повече от четири месеца без победа пред личните си почитатели – форма, която дава сладкодумен отговор на въпроса за какво Черно море напусна Топ 6.
Жалко – тъпо, че още една година ще гледаме още от същото. Отборът, който донесе толкоз наслада на почитателите си през май 2015-а, в този момент е бледа сянка на самия себе си. Корабът от дълго време е оставен да се носи по течението. Липсва упоритостта, липсва визията, липсва даже в случай че щете борбеността, оня биткаджийски дух, който направи „ моряците “ един от най-страховитите противници в елита – помните ли, че не толкоз от дълго време „ Тича “ бе непревземаема цитадела, а в този момент, макар промената визия, разбирайте новото тревно покритие на терена и чаканото като безоблачен лъч през зимата осветяване, крепостта наподобява срутена и всеки идва и си потегля с трите точки.
Това е Варна, град, в който футболът е метод на живот, град, в който цяла седмица се приказва за миналия мач и се чака идващият. Град, който заслужава да има мощен тим, тим, който се бори за популярност, тим, който да радва почитателите си по този начин, както ги зарадва към този момент преди повече от две години, те го заслужават...
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ