България е на кръстопът дали да подкрепи евродирективата за 15% данък печалба
Първи януари 2024 година. Време разделно за това дали ще подкрепим евродирективата за 15% налог облага за мултинационалните корпорации или ще мотивираме отвод. Може да приемем, че ни е по-важно да спечелим малко над 200 млн. лв. като угасим сигналната лампичка за 10% налог облага, която вложителите малко или повече виждат.
Ако пък се откажем, ще запазим данъчното си преимущество под формата на краткотрайна дерогация. Директивата позволява изключение, в случай че в страната, която го изиска, оперират не повече от 12 корпорации. Такава страна може да си издейства пролонгация до 6 години, преди да приведе данъчната си ставка в унисон с общоевропейската. Така постъпи Естония, чиито претекстове за дерогация бяха признати от Еврокомисията.
Все още няма информация какво ще вършат Унгария и Полша, които дълго време спъваха бързото въвеждане на 15% корпоративен налог в Европейски Съюз. Финансовите им министри упорстваха самодейността да зависи от въвеждането на световен данък за 100-те най-големи компании в света. Притесненията им бяха, че президентът на Съединени американски щати Джо Байдън няма да получи поддръжката на Конгреса да ползва същите правила, което ще сложи Европа в неизгодно икономическо състояние.
„ Вярваме, че световните минимални данъчни правила могат да бъдат приложени единствено в случай че други страни също извършват своите политически задължения “, разяснява унгарският министър Михай Варга на срещата на финансовите министри на общността.
Засега нашият финансов министър Асен Василев е корав покровител на 15-те %. Очакваните спомагателни доходи за България от този налог биха били към 220 млн. лв. по калкулации на финансовото ведомство
Редица икономисти обаче поучават да не бързаме, още повече, че имаме формалните учредения за отбягване на нарастването на данък.
Директива 2022/2523 изисква до края на 2023 г.страните в Европейски Съюз да вкарат в националните си законодателства разпореждания в действие от 1 януари 2024-та, за най-малък налог от 15% за групи компании с консолидиран оборот над 750 млн. евро за две от последните 4 години. Същите правила се налични и в документ на Организацията за икономическо съдействие и развиване, наименуван Anti-Base Erosion Model Rules, като повече от 140 страни по света са декларирали подготвеност да одобряват съответните правила.
Целта е да се реализира заслужено минимално облагане на огромните интернационалните групи в местата, където оперират, като в същото време се цели и препятстване на конкуренцията сред обособените страни за въвеждане на все по-благоприятни данъчни облекчения и привличане на повече интернационалните бизнеси.
Идеята е попадащите в обсега на разпоредбите огромни групи, които оперират в една или повече юрисдикции, да пресмятат ефикасен налог, който заплащат за дейностите си в съответната пълномощия, и в случай че той е под заложения най-малък налог от 15% разликата до 15% да бъде дообложена. Правилото е, че ефикасният налог се пресмята на равнище пълномощия общо за всички сдружения на съответната интернационална група, които оперират там.
Данъкът се дължи и събира от крайното сдружение, което консолидира групата (т.нар. сдружение майка). Ако то е ситуирано в страна, която не ползва механизма, данъкът се събира от идващото сдружение по веригата, като стремежът е да не се позволява отбягване от облагането.
След най-малко десетилетие буксуване новият правилник форсира ход на 8 октомври 2021 година. На тази дата съвсем 140 страни от приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 за битка със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на облаги (BEPS) реализираха историческо съглашение за промяна на интернационалното данъчно облагане, както и за обстоен проект за осъществяване.
Директивата на Евросъюза пък беше гласувана в последните дни на 2022 година.
Ако пък се откажем, ще запазим данъчното си преимущество под формата на краткотрайна дерогация. Директивата позволява изключение, в случай че в страната, която го изиска, оперират не повече от 12 корпорации. Такава страна може да си издейства пролонгация до 6 години, преди да приведе данъчната си ставка в унисон с общоевропейската. Така постъпи Естония, чиито претекстове за дерогация бяха признати от Еврокомисията.
Все още няма информация какво ще вършат Унгария и Полша, които дълго време спъваха бързото въвеждане на 15% корпоративен налог в Европейски Съюз. Финансовите им министри упорстваха самодейността да зависи от въвеждането на световен данък за 100-те най-големи компании в света. Притесненията им бяха, че президентът на Съединени американски щати Джо Байдън няма да получи поддръжката на Конгреса да ползва същите правила, което ще сложи Европа в неизгодно икономическо състояние.
„ Вярваме, че световните минимални данъчни правила могат да бъдат приложени единствено в случай че други страни също извършват своите политически задължения “, разяснява унгарският министър Михай Варга на срещата на финансовите министри на общността.
Засега нашият финансов министър Асен Василев е корав покровител на 15-те %. Очакваните спомагателни доходи за България от този налог биха били към 220 млн. лв. по калкулации на финансовото ведомство
Редица икономисти обаче поучават да не бързаме, още повече, че имаме формалните учредения за отбягване на нарастването на данък.
Директива 2022/2523 изисква до края на 2023 г.страните в Европейски Съюз да вкарат в националните си законодателства разпореждания в действие от 1 януари 2024-та, за най-малък налог от 15% за групи компании с консолидиран оборот над 750 млн. евро за две от последните 4 години. Същите правила се налични и в документ на Организацията за икономическо съдействие и развиване, наименуван Anti-Base Erosion Model Rules, като повече от 140 страни по света са декларирали подготвеност да одобряват съответните правила.
Целта е да се реализира заслужено минимално облагане на огромните интернационалните групи в местата, където оперират, като в същото време се цели и препятстване на конкуренцията сред обособените страни за въвеждане на все по-благоприятни данъчни облекчения и привличане на повече интернационалните бизнеси.
Идеята е попадащите в обсега на разпоредбите огромни групи, които оперират в една или повече юрисдикции, да пресмятат ефикасен налог, който заплащат за дейностите си в съответната пълномощия, и в случай че той е под заложения най-малък налог от 15% разликата до 15% да бъде дообложена. Правилото е, че ефикасният налог се пресмята на равнище пълномощия общо за всички сдружения на съответната интернационална група, които оперират там.
Данъкът се дължи и събира от крайното сдружение, което консолидира групата (т.нар. сдружение майка). Ако то е ситуирано в страна, която не ползва механизма, данъкът се събира от идващото сдружение по веригата, като стремежът е да не се позволява отбягване от облагането.
След най-малко десетилетие буксуване новият правилник форсира ход на 8 октомври 2021 година. На тази дата съвсем 140 страни от приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 за битка със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на облаги (BEPS) реализираха историческо съглашение за промяна на интернационалното данъчно облагане, както и за обстоен проект за осъществяване.
Директивата на Евросъюза пък беше гласувана в последните дни на 2022 година.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ