Първи март е, българите връзваме мартеници на близки и приятели,

Първи март е, българите връзваме мартеници на близки и другари, с цел да са здрави и късметлии. Баба Марта води пролетта, идва краят на зимата.

Смята се, че с мартеници - тогава единствено овързани червени и бели конци - се кичели още траките, а в следствие и българите, като се среща мнението, че точно българите са първоносители на тази традиция.

Баба Марта е митологичен облик във фолклора на България, респект към който се отдава всяка година от първи март до края на месеца. Тя е сестра на Голям Сечко (януари) и на Малък Сечко (февруари), които постоянно я нервират и по тази причина тя е ту добра, ту неприятна, което води до непредвидимост на характера й и на времето през месеца.

В класическия си тип мартеницата (марта, мартичка, гадалушка, кичилка) съставлява усукани бял и червен конец, най-често вълнени. Цветовете имат строго избран смисъл: алено - кръв, живот; бяло - непорочност, благополучие. Традицията е на първия ден от март най-старата жена в фамилията да връзва на ръцете на децата пресукан бял и червен конец за здраве и срещу уроки.

Мартениците се носят до появяването на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица, т.е. до настъпването на пролетта, след което се връзват на стръкче или шубрак. Друг бит е мартениците да се носят, до момента в който се видят първите щъркели и чак тогава да се закичат на дърво.

Според националните вярвания Пижо и Пенда са брат и сестра, които доста се обичали и били неразделни. Те постоянно си помагали един на различен и останали дружно до последния си мирис.