Бергамо: 6 месеца по-късно оцелелите още се борят за здравето си
Първата вълна към този момент е минало, хиляди са заровени. Градът, който беше епицентърът на пандемията от ковид, през днешния ден търси оживелите. Местната болница още веднъж взема кръвни проби, преглежда сърца, сканира бели дробове, разпитва по какъв начин е животът. Със скорост 20 пациенти дневно Бергамо прави опит да мери какво завещание остави коронавирусът.
-----
" Как се чувстваш? ", пита лекарят идващия пациент, който влиза в кабинета - жена на 54 години, която към момента не може да изкачи един етаж, без да се задъха. " Като че ли съм на 80 ", дава отговор пациентката.
Преди шест месеца Бергамо се трансформира в шокиращо предизвестие за мощта на вируса. Сирените на колите за спешна помощ огласяха с воя си нощта, а пред болничното заведение стояха строени военни камиони за изнасяне на труповете. Градът трагично овладя разпространяването на вируса, само че през днешния ден насочва към света ново предизвестие, този път за дълготрайните последствия от заболяването, от която възобновяване наподобява все по-непълно и невероятно.
Тези, които оцеляха в първата вълна през март и април, през днешния ден имат негативни резултати. Вирусът публично е напуснал техните тела. Но все пак, когато лекарите ги питат " Чувстваш ли се излекуван? ", множеството пациенти дават отговор с " Не! ".
Здравните досиета на прекаралите болестта през днешния ден са в основата на огромно здравно изследване. Лекарите в Бергамо предизвестяват, че болестта безспорно оказва провали върху цялото тяло, само че оставя фрапантно различаващи се проблеми от един пациент на различен. При първите 750 пациенти, минали скрийнинга, 30% към момента имат забележими провали в дробовете и усложнения при дишане. При 30% от оживелите вирусът е предизвикал възпалителни процеси и съсиреци в кръвта, които водят до блокажи по артериите и сърдечни аномалии. Една дребна част не престават да са изправени пред заплахата от органна непълнота.
Отвъд тези съществени проблеми, лекари от болничното заведение " Папа Йоан XXIII " споделят, че се сблъскват с цяла вселена от разнородни недоволства, на които не знаят какъв небосвод да дадат - болки в краката, гъделичкане в крайниците, косопад, меланхолия, тежка хронична отмалялост.
Част от пациентите, несъмнено, имат съпътстващи болести, само че съгласно медиците не става въпрос за нова версия на остарели болежки. " Говорим за нещо ново ", изяснява Марко Рици, началник на инфекциозното поделение на болничното заведение в Бергамо. Да вземем 65-годишния Джузепе Вавасори. Той развива загуба на краткосрочната памет и в този момент всекидневието му се управлява от планина жълти бележки и написани на ръка напомняния с имена и телефонни номера, с цел да може да продължава да управлява своето погребално бюро. Пост-ковид, ядрено-магнитен резонанс демонстрира лезии на мозъка.
Друг претърпял ковид - 61-годишният Гидо Падоа, се възвръща задоволително, с цел да си разреши дори почивка това лято. Но всеки ден той има потребност от спомагателни 4 часа сън и постоянно заспива внезапно измежду бял ден, с глава върху клавиатурата. Други пациенти, които преди Ковид-19 не са имали потребност от непозната помощ в всекидневието, през днешния ден са по този начин омаломощени, че идват на обзор с инвалидна количка или подкрепяни от родственици. Четирима от пациентите са били в толкоз изтощено положение, че не са съумели да устоят няколкочасовото проучване и вместо това са се озовали в залата за незабавна помощ. В други случаи човек идва, откакто е минал през най-лошото - кислородна поддръжка, интубация - и наподобява напълно добре. Според лекарите това е една от загадките на вируса - по какъв начин за едни възобновяване може да бъде бързо, а за други - брутално.
Серена Вентурели, инфекционист в болничното заведение, споделя за мъж на над 80 години, който дава тип на изцяло излекуван. Синът му, който също е прекарал Ковид-19, обаче към момента е зле. Когато Вентурели се пробва да уговори часове за обзор на бащата, той отхвърля с обяснението, че няма време за лекари - прекомерно е зает с грижите за своя наследник.
Изследванията в Бергамо се управляват от същите лекари, които през март караха кошмарни наряди по 14 часа, когато леглата не доближиха за всички пациенти и когато те самите падаха в плен на вируса. Днес - единствено с по една маска, медици и пациенти са дружно по метод, който беше неосъществим преди месеци. " Чувствахме се морално задължени да ги потърсим още веднъж - изяснява Вентурели, която е една от основателите на огромното изследване, почнало през май. - Тогава ни връхлетя същинско цунами. Това, което преживяхме през март, беше покруса, надхвърляща естествените стандарти на лекарската специалност ".
През март Бергамо беше място, в което се чакаше по шест часа за кола за спешна помощ и 16 часа за банкет в незабавно поделение. В един миг в болничното заведение имаше 92-ма на вентилатори - през днешния ден са 143 за цяла Италия - и толкоз доста пациенти се нуждаеха от асистирано дишане, че кислородът се помпаше през спонтанни съоръжения. Впоследствие скрийнингът за антитела демонстрира, съгласно държавни данни, че една четвърт от популацията на Бергамо, което е 1.1 млн. души, са се срещали с вируса.
Еудженио Полети, хирург в болничното заведение, се заразява с коронавирус през март и изкарва осем дни на кислородно подаване. Полети чудесно осъзнава, че има потребност от този О2, тъй като без него се задушава. И все пак кислородният уред по този начин го нервира, че неведнъж прави опити да го откачи. Налага се лекарите да го упоят. В средата на май Полети се възвръща съвсем изцяло и се връща на работа. От заболяването му е останало завещание - едно по едно и също време необичайно и прелестно чувство, което го връхлита когато и да е, даже до момента в който оперира - това е чувството, че белите му дробове работят. " Тогава си поемам надълбоко въздух и усещам необикновено облекчение ", споделя Полети.
" В съзнанието ми е запечатана една сцена от незабавното поделение - споделя основната сестра Моника Касати. - Отвън чакат осем коли за спешна помощ, а вътре хора плачат, стенат и се борят за глътка въздух. Тези звуци те водят към Дантевия Ад ".
Болницата приема единствено най-тежките случаи и с цел да се оправи с потока от нови пациенти, от време на време се принуждава да изписва хората преди да са се възстановили. Това се удостоверява след това, когато болничното заведение стартира да прозвънява пациентите си, с цел да ревизира по какъв начин са. Освен 440-те души, умряли в болничното заведение, още 220 пациенти са изгубили борбата вкъщи си, откакто са били изписани.
Изследването в Бергамо е едно от доста по целия свят, чиято цел е да схванат трайните провали от коронавирусната зараза. Германски лекари откриват при проучване на 100 пациенти, прекарали Ковид-19, че съвсем 80% демонстрират сърдечни аномалии няколко месеца след оздравяването си. В ход са и други изследвания, особено ориентирани към неоздравяващите - пациентите, които месеци наред се оплакват от отмалялост и други признаци, макар че от време на време са карали на крайник заболяването.
Все отново медиците в Бергамо виждат мотив за оптимизъм в резултатите от своите наблюдения, изключително на фона на тежката рецесия през март и април, когато болните бяха лекувани на правилото на тестът и грешката. Според тях дишането на пациентите последователно се усъвършенства, макар че провалите по дробовете са непоправими. Не е открит нито един човек, който да продължава да подвига температура. " Много от тях идват за следващ път, и в този момент са в по-добро положение в сравнение с бяха през май ", споделя Катерина Конти, пулмолог.
За тези, които към този момент могат да се завърнат към предходния си живот, последната преграда е да преодолеят самата контузия - спомените за престоя в болничното заведение измежду толкоз доста гибел. Падоа, който е фотограф по специалност, си спомня по какъв начин е слушал стенанията от съседните легла на хората, които се борят за глътка въздух и по какъв начин болничните служащи отнасят телата на умрелите и сменят чаршафите, с цел да посрещнат идващите пациенти. Тъй като и неговите дробове са били на ръба на тоталния срив, Падоа не смее да затвори очи от боязън, че ще спре да диша. В този миг на помощ му идва опитът от времето, когато е бил парашутист. Под кислородния шлем, до момента в който апаратурата свисти и издава звуци, Падоа си постанова да стои безсънен в продължение на пет денонощия. " Сякаш си на висока планина през зимата - разказва той. - Ако заспиш, умираш. "
Но някои от най-тежките случаи, като 55-годишния Мирко Карара, не виждат никакво избавление на хоризонта. Карара идва на следващ обзор в края на август, когато към този момент се е завърнал в дома си в покрайнините на Бергамо. Започнал е да върви още веднъж на работа - като управител в компания за военни елементи. Но Карара би трябвало да свикне и с фрапантните промени в своя живот. Прекарва съвсем месец в здравна кома. По средата на тази кома е трансфериран с немски медицински аероплан до болница в Кьолн. Там лекарите откриват, че дробовете му не просто са изумени от вируса, само че са развили и гъбична зараза. Свалят го от вентилатора, след това още веднъж го интубират, когато дробовете му колабират, по-късно отново го смъкват.
Когато най-накрая се прибира в Италия, с цел да продължи лекуването си в рехабилитационен център, към този момент излязъл от кома, е измършавял с над 20 кг. Трябва да се учи отначало да преглъща и да стои изправен. Но даже с това е уверен, че ще се оправи, до момента в който докторите не му споделят още нещо. Цялата контузия от ковида - вентилацията, лекуването, съпътстващите инфекции, значат, че в дробовете му са останали мехурчета, инфектирани с гъбички, всяко едно от тях като бомба, която заплашва да го довърши. " Когато ми го споделиха, се разплаках - споделя Карара. - Дотогава имах вяра, че все в миналото ще мога да оздравея ".
Карара споделя, че мехурчетата са като Дамоклев меч. Първият удар идва през юни, когато стартира да кашля и равнищата му на О2 се срутват. Приятелката му го откарва в болничното заведение. Там го интубират. Месец по-късно рецесията се повтаря. Когато го викат за обзор по линия на проучването, Карара идва с един наръч здравна документи. Правят му като на всички други CT скенер, ехокардиограма и кръвни проучвания. Когато му дават да попълни въпросник по какъв начин се оправя и по какъв начин се усеща, Карара на всички места отбелязва междинното квадратче - умерено, добре, окей. " Излъгах ", изяснява той. Не признава какъв брой надълбоко е обезверен, не загатва възприятието на виновност, че е предал вируса на татко си, който не съумява да го пребори. Премълчава безсънните нощи след изписването от болничното заведение. След третата такава нощ, приятелката му отива до аптеката за приспивателни, а той се съгласява да ги взема, тъй като те му дават за малко покой на мозъка. Шест месеца след заразяването си с Ковид-19, Карара знае, че провалите върху белите му дробове в никакъв случай няма да се махнат. Знае, че е въпрос на време да се озове още веднъж в болничното заведение. " Трябва да пребивавам с този смут ", споделя той.
-----
" Как се чувстваш? ", пита лекарят идващия пациент, който влиза в кабинета - жена на 54 години, която към момента не може да изкачи един етаж, без да се задъха. " Като че ли съм на 80 ", дава отговор пациентката.
Преди шест месеца Бергамо се трансформира в шокиращо предизвестие за мощта на вируса. Сирените на колите за спешна помощ огласяха с воя си нощта, а пред болничното заведение стояха строени военни камиони за изнасяне на труповете. Градът трагично овладя разпространяването на вируса, само че през днешния ден насочва към света ново предизвестие, този път за дълготрайните последствия от заболяването, от която възобновяване наподобява все по-непълно и невероятно.
Тези, които оцеляха в първата вълна през март и април, през днешния ден имат негативни резултати. Вирусът публично е напуснал техните тела. Но все пак, когато лекарите ги питат " Чувстваш ли се излекуван? ", множеството пациенти дават отговор с " Не! ".
Здравните досиета на прекаралите болестта през днешния ден са в основата на огромно здравно изследване. Лекарите в Бергамо предизвестяват, че болестта безспорно оказва провали върху цялото тяло, само че оставя фрапантно различаващи се проблеми от един пациент на различен. При първите 750 пациенти, минали скрийнинга, 30% към момента имат забележими провали в дробовете и усложнения при дишане. При 30% от оживелите вирусът е предизвикал възпалителни процеси и съсиреци в кръвта, които водят до блокажи по артериите и сърдечни аномалии. Една дребна част не престават да са изправени пред заплахата от органна непълнота.
Отвъд тези съществени проблеми, лекари от болничното заведение " Папа Йоан XXIII " споделят, че се сблъскват с цяла вселена от разнородни недоволства, на които не знаят какъв небосвод да дадат - болки в краката, гъделичкане в крайниците, косопад, меланхолия, тежка хронична отмалялост.
Част от пациентите, несъмнено, имат съпътстващи болести, само че съгласно медиците не става въпрос за нова версия на остарели болежки. " Говорим за нещо ново ", изяснява Марко Рици, началник на инфекциозното поделение на болничното заведение в Бергамо. Да вземем 65-годишния Джузепе Вавасори. Той развива загуба на краткосрочната памет и в този момент всекидневието му се управлява от планина жълти бележки и написани на ръка напомняния с имена и телефонни номера, с цел да може да продължава да управлява своето погребално бюро. Пост-ковид, ядрено-магнитен резонанс демонстрира лезии на мозъка.
Друг претърпял ковид - 61-годишният Гидо Падоа, се възвръща задоволително, с цел да си разреши дори почивка това лято. Но всеки ден той има потребност от спомагателни 4 часа сън и постоянно заспива внезапно измежду бял ден, с глава върху клавиатурата. Други пациенти, които преди Ковид-19 не са имали потребност от непозната помощ в всекидневието, през днешния ден са по този начин омаломощени, че идват на обзор с инвалидна количка или подкрепяни от родственици. Четирима от пациентите са били в толкоз изтощено положение, че не са съумели да устоят няколкочасовото проучване и вместо това са се озовали в залата за незабавна помощ. В други случаи човек идва, откакто е минал през най-лошото - кислородна поддръжка, интубация - и наподобява напълно добре. Според лекарите това е една от загадките на вируса - по какъв начин за едни възобновяване може да бъде бързо, а за други - брутално.
Серена Вентурели, инфекционист в болничното заведение, споделя за мъж на над 80 години, който дава тип на изцяло излекуван. Синът му, който също е прекарал Ковид-19, обаче към момента е зле. Когато Вентурели се пробва да уговори часове за обзор на бащата, той отхвърля с обяснението, че няма време за лекари - прекомерно е зает с грижите за своя наследник.
Изследванията в Бергамо се управляват от същите лекари, които през март караха кошмарни наряди по 14 часа, когато леглата не доближиха за всички пациенти и когато те самите падаха в плен на вируса. Днес - единствено с по една маска, медици и пациенти са дружно по метод, който беше неосъществим преди месеци. " Чувствахме се морално задължени да ги потърсим още веднъж - изяснява Вентурели, която е една от основателите на огромното изследване, почнало през май. - Тогава ни връхлетя същинско цунами. Това, което преживяхме през март, беше покруса, надхвърляща естествените стандарти на лекарската специалност ".
През март Бергамо беше място, в което се чакаше по шест часа за кола за спешна помощ и 16 часа за банкет в незабавно поделение. В един миг в болничното заведение имаше 92-ма на вентилатори - през днешния ден са 143 за цяла Италия - и толкоз доста пациенти се нуждаеха от асистирано дишане, че кислородът се помпаше през спонтанни съоръжения. Впоследствие скрийнингът за антитела демонстрира, съгласно държавни данни, че една четвърт от популацията на Бергамо, което е 1.1 млн. души, са се срещали с вируса.
Еудженио Полети, хирург в болничното заведение, се заразява с коронавирус през март и изкарва осем дни на кислородно подаване. Полети чудесно осъзнава, че има потребност от този О2, тъй като без него се задушава. И все пак кислородният уред по този начин го нервира, че неведнъж прави опити да го откачи. Налага се лекарите да го упоят. В средата на май Полети се възвръща съвсем изцяло и се връща на работа. От заболяването му е останало завещание - едно по едно и също време необичайно и прелестно чувство, което го връхлита когато и да е, даже до момента в който оперира - това е чувството, че белите му дробове работят. " Тогава си поемам надълбоко въздух и усещам необикновено облекчение ", споделя Полети.
" В съзнанието ми е запечатана една сцена от незабавното поделение - споделя основната сестра Моника Касати. - Отвън чакат осем коли за спешна помощ, а вътре хора плачат, стенат и се борят за глътка въздух. Тези звуци те водят към Дантевия Ад ".
Болницата приема единствено най-тежките случаи и с цел да се оправи с потока от нови пациенти, от време на време се принуждава да изписва хората преди да са се възстановили. Това се удостоверява след това, когато болничното заведение стартира да прозвънява пациентите си, с цел да ревизира по какъв начин са. Освен 440-те души, умряли в болничното заведение, още 220 пациенти са изгубили борбата вкъщи си, откакто са били изписани.
Изследването в Бергамо е едно от доста по целия свят, чиято цел е да схванат трайните провали от коронавирусната зараза. Германски лекари откриват при проучване на 100 пациенти, прекарали Ковид-19, че съвсем 80% демонстрират сърдечни аномалии няколко месеца след оздравяването си. В ход са и други изследвания, особено ориентирани към неоздравяващите - пациентите, които месеци наред се оплакват от отмалялост и други признаци, макар че от време на време са карали на крайник заболяването.
Все отново медиците в Бергамо виждат мотив за оптимизъм в резултатите от своите наблюдения, изключително на фона на тежката рецесия през март и април, когато болните бяха лекувани на правилото на тестът и грешката. Според тях дишането на пациентите последователно се усъвършенства, макар че провалите по дробовете са непоправими. Не е открит нито един човек, който да продължава да подвига температура. " Много от тях идват за следващ път, и в този момент са в по-добро положение в сравнение с бяха през май ", споделя Катерина Конти, пулмолог.
За тези, които към този момент могат да се завърнат към предходния си живот, последната преграда е да преодолеят самата контузия - спомените за престоя в болничното заведение измежду толкоз доста гибел. Падоа, който е фотограф по специалност, си спомня по какъв начин е слушал стенанията от съседните легла на хората, които се борят за глътка въздух и по какъв начин болничните служащи отнасят телата на умрелите и сменят чаршафите, с цел да посрещнат идващите пациенти. Тъй като и неговите дробове са били на ръба на тоталния срив, Падоа не смее да затвори очи от боязън, че ще спре да диша. В този миг на помощ му идва опитът от времето, когато е бил парашутист. Под кислородния шлем, до момента в който апаратурата свисти и издава звуци, Падоа си постанова да стои безсънен в продължение на пет денонощия. " Сякаш си на висока планина през зимата - разказва той. - Ако заспиш, умираш. "
Но някои от най-тежките случаи, като 55-годишния Мирко Карара, не виждат никакво избавление на хоризонта. Карара идва на следващ обзор в края на август, когато към този момент се е завърнал в дома си в покрайнините на Бергамо. Започнал е да върви още веднъж на работа - като управител в компания за военни елементи. Но Карара би трябвало да свикне и с фрапантните промени в своя живот. Прекарва съвсем месец в здравна кома. По средата на тази кома е трансфериран с немски медицински аероплан до болница в Кьолн. Там лекарите откриват, че дробовете му не просто са изумени от вируса, само че са развили и гъбична зараза. Свалят го от вентилатора, след това още веднъж го интубират, когато дробовете му колабират, по-късно отново го смъкват.
Когато най-накрая се прибира в Италия, с цел да продължи лекуването си в рехабилитационен център, към този момент излязъл от кома, е измършавял с над 20 кг. Трябва да се учи отначало да преглъща и да стои изправен. Но даже с това е уверен, че ще се оправи, до момента в който докторите не му споделят още нещо. Цялата контузия от ковида - вентилацията, лекуването, съпътстващите инфекции, значат, че в дробовете му са останали мехурчета, инфектирани с гъбички, всяко едно от тях като бомба, която заплашва да го довърши. " Когато ми го споделиха, се разплаках - споделя Карара. - Дотогава имах вяра, че все в миналото ще мога да оздравея ".
Карара споделя, че мехурчетата са като Дамоклев меч. Първият удар идва през юни, когато стартира да кашля и равнищата му на О2 се срутват. Приятелката му го откарва в болничното заведение. Там го интубират. Месец по-късно рецесията се повтаря. Когато го викат за обзор по линия на проучването, Карара идва с един наръч здравна документи. Правят му като на всички други CT скенер, ехокардиограма и кръвни проучвания. Когато му дават да попълни въпросник по какъв начин се оправя и по какъв начин се усеща, Карара на всички места отбелязва междинното квадратче - умерено, добре, окей. " Излъгах ", изяснява той. Не признава какъв брой надълбоко е обезверен, не загатва възприятието на виновност, че е предал вируса на татко си, който не съумява да го пребори. Премълчава безсънните нощи след изписването от болничното заведение. След третата такава нощ, приятелката му отива до аптеката за приспивателни, а той се съгласява да ги взема, тъй като те му дават за малко покой на мозъка. Шест месеца след заразяването си с Ковид-19, Карара знае, че провалите върху белите му дробове в никакъв случай няма да се махнат. Знае, че е въпрос на време да се озове още веднъж в болничното заведение. " Трябва да пребивавам с този смут ", споделя той.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ